Блогът на Лалю Метев :: Поп Иванчо п. Петков

Един от най-достойните синове революционери на майка България е бележития габровски свещеник поп Иванчо поп Петков. Този мил и добър българин, духовник, е станал жертва на ниската клевета, както и на бездушното и формално турско правосъдие. С гордост, наш пра-чичо.

Поп Иванчо поп Петков Ненчов (според някои Николов) е роден към 1842 година в колиби Враниловци, Габровско. Избран за чорбаджия на Габрово (1864). Учил в класното училище в Габрово и живял под надзора на монахиня Теофания в черковната стая на църквата "Св. Троица". Редовно посещавал богослужението и се научил добре да пее. След като завършил, през 1866 година е ръкоположен за свещеник в Габрово, където служи до смъртта си. Участва в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг. Заклел габровските въстаници. Обесен на 15 юни 1876 година в Търново, заедно с Цанко Христов Дюстабанов от Габрово - войвода на западната габровска дружина, и Еким Цанков от Габрово - председател на габровския частен революционен комитет. Обесените съзаклятници са погребани в една градина до църквата "Св. Атанас" във Велико Търново, а през 1881 година костите им били пренесени в Габровския девически манастир. Костите на поп Иванчо чорбаджи са положени в медно сандъче, на което е гравирано пълното име на свещеника. То се намира под иконостаса в дясната страна на църквата "Св. Богородица" в Габрово.

Паметникът на обесените във Велико Търново е издигнат през 1883 г. по идея на Евгения Кисимова, която е сред активните дейци на дружество „Милосърдие”. Монументът, по проект на архитект Джовани Мусути, увековечава паметта на обесените участници и ръководители на Априлското въстание от Търновския край, между които Бачо Киро Петров, Иван Пановчето Семерджиев, Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, поп Иванчо Петков. Паметникът е открит официално на 25 юни 1885 г. Изработен е от бял арбанашки камък във формата на четиристенна пирамида. На четирите стени на паметника са изписани текстове с имената на обесените.

Н А Ч А Л Е Н О П И Т З А Р О Д О С Л О В И Е

Ненчо /Никола/ - дядо на поп Иванчо

поп Петко - баща на поп Иванчо

поп Иванчо поп Петков /1842-1876/

+ Цана Кънчева - сестра на баба Цвята /1861-1943/

1. Христо Гъбенски /1866-1943/

2. Иванка Гъбенска /1868-1935/ - учителка

+ акад. Юрдан Трифонов /1864-1949/

2.1. ген. Трифон Трифонов /1895-1945/ - ерген

2.2. проф. Иван Трифонов /1897-неизв./ - химик

+ съпруга

2.3. д-р Трифонов /1899-неизв./ - рентгенолог

+ съпруга

3. Петър Гъбенски /1870-1955/

4. ? Гъбенска /ок.1872-неизв./

5. неуточнено дете

Първата печатна история за Габрово, издадена през 1903 г. от братя Гъбенски

К РА Т К И Б И О Г Р А Ф И Ч Н И С П Р А В К И

ХРИСТО ИВАНОВ ГЪБЕНСКИ /15.11.1866, Габрово - 09.12.1943, София/

Христо Гъбенски е роден в Габрово на 15 ноември 1866 г. Останал сирак заедно с брат и две сестри, чийто баща е свещеникът Иван Петков, който е бил обесен заедно с Цанко Дюстабанов и Еким Цанков на 15 юли 1876 г. в Търново. Благодарение на училищна стипендия завършил Априловската гимназия през 1885 г. с много добър успех и станал учител в Търново, където служил 10 години. После се преместил в Габрово (1895-1911). Бил е директор на петокласното девическо училище (1894-1902), а през останалото време в мъжката гимназия. През 1911 г. се преселил в София, където се пенсионирал през 1914 г. Бил е не само добър учител и възпитател, но и читалищен деятел. Организирал е махленски театър в Горния край, където сам рисува декорите му. Като добър сказчик имал изключителен успех всред ученици и граждани. Имал е голяма билиотека, която е била на разположение на учащите се и занаятчиите. Подарил я на читалището през 1911 г. и на Габровския музей през 1932 г. Пионер бил на шахмата в Габрово. Сътрудничил на вестник Възраждане (Габрово, 1899) и списание Училищен преглед (1906). Починал на 9 декември 1943 г. в София.

ИВАНКА ЮРДАНОВА ТРИФОНОВА /14.10.1868, Габрово - 9.01.1935, София/

Животописни бележки за Иванка Трифонова

ПЕТЪР ИВАНОВ ГЪБЕНСКИ /20.07.1870, Габрово - 04.011955, София/

Брат е на Христо Гъбенски, съвместно с когото издават през 1903 г. първата печатна история на Габрово. От 6 годишна възраст остава сирак и само с помощта на брата и сестра си завършва средно и висше образование - българска филология в СУ. Веднага започва работа като учител: от 1894 г. до 1897 г. в Лом, до 1919 г. в София, а от 1923 г. до 1929 г. е библиотекар в Народната библиотека, София. Още като учител Министерството на просвещението го командирова в Търновския край да проучи коледните и новогодишни обичаи и обреди. Още много преди това Петър Гъбенски обикаля Габровския край, за да събира исторически и етнографски документи и предмети. Сред тях се намират: Биография на свещеник Иван Поппетков /Гъбенски/ - ръкопис, Стари пътища и крепости в Габрово, История на девическия манастир, Вокализация на габровския говор, Пещерите на Габрово и др. Самостоятелно издава книгата "Архиепископ Йосиф Соколски като ревнител на българската просвета по неиздадени източници". Целият свой архив от писма, ръкописи, фотографски снимки подарява на Габровския музей. Починал на 4 януари 1955 г. в София.

ЮРДАН ТРИФОНОВ ЦВЕТКОВ /28.12.1864, Плевен - 16.4.1949, София/

Юрдан Трифонов (личното му име понякога е нормализирано като Йордан) учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец, когато там е преподавател Климент Браницки (Васил Друмев). Няколко години учителства в Търново (1885-1890), след това завършва филология и история в Софийския университет (тогава още Висше училище) през 1893 г. Професионалният му път преминава като учител по български език, философия и история в София (1894-1908, 1920-1926) в Първа мъжка гимназия и във Военното училище. Действителен член на БКД (днес БАН) е от 1906, а по-късно става секретар (1923-1931) и председател (1936-1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на Софийския университет (1939). Ю. Трифонов е съставител (заедно с Н. Станев) на "Психологическа христоматия. Помагало за нагледно изучаване душевния живот" (Пловдив: Хр. Г. Данов, 1897, 339 с.). Автор е на книгите: "Царуването на Бориса-Михаила" (София: Св. Синод на Българската църква, 1907, 64 с.), "Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи" (София, 1920, 187 с.), "Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер" (София: БАН, 1926, 208 с.), "Цар Борис-Михаил. Време, царуване и величие" (София: Министерство на народното просвещение, 1927, 68 с.) и "История на град Плевен до Освободителната война" (Плевен, 1933, 337 с.), както и на множество студии в различни научни издания и сборници.

ТРИФОНОВ ЙОРДАНОВ ТРИФОНОВ /20.11.1895, София - 15.03.1945, София/

Български офицер (генерал-майор), началник на Генералния щаб на българската армия в периода 11 май 1944 - 6 септември 1944 г. Трифон Трифонов е роден на 20 ноември 1895 г. в София. През 1916 г. завършва с 35-ия випуск на Военното училище в София, на 12 март е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3-и артилерийски полк. На 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор. На 11 май 1944 г. е назначен за началник на Щаба на войската, на който пост е до 6 септември 1944 г., когато преминава в запаса. Ерген. Осъден е на смърт като враг на народа от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г. в София. Не е известно присъдата някога да е отменяна. Автор: "Оперативни въпроси", "Една тактико-артилерийска задача", "Артилерийски спорове. Отговор на критиките" - статии във "Военен журнал" (1931-1933); "Обща атака по целия фронт или през последовтелно комбинирани удари в различни участъци" - статия в "Народна отбрана" (1929); "Стрелковото дело", "Разчепкване на тактическите въпроси" - статии в "Съвременна пехота" (1933-1935). Редактор на военните издания (1931).

ИВАН ЮРДАНОВ ТРИФОНОВ /31.10.1897, София - 19??, София/

Иван Трифонов е роден на 31 октомври (ст. ст.) 1897 г. в София; завършил Първа софийска мъжка гимназия - полукласически отдел - през 1916 г.; следвал химия в Софийския университет от 1919-1922 г., когато и завършил; през уч. 1929/30 г. на научни занятия, като научен гост, в Kaiser Wilhelm-Institut fьr Kohlenforschung в Бреслау, Германия; декан на физико-математическия факултет през уч. 1935/36 г. Преподава в Софийския университет: асистент от 9 март 1922 г.; редовен доцент от 21 април 1925 г.; извънреден професор от 7 юни 1930 г.; редовен професор от 20 декември 1935 г. Сред основателите на Висшето техническо училище (ВИАС, УАСГ) в София през 1942 г. Другият му брат е бил дългогодишен лекар-рентгенолог в ИСУЛ.

Нагоре