Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2009 18:46 - Чорбаджи Генко Петров
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 5152 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 19:41


ЧОРБАДЖИ ГЕНКО ПЕТРОВ (17591829)
любимият чорбаджия и спасител на тревненци

image

20 февруари 1798 г. image

Преди 211 години кърджалии нападат Трявна. Обединено опълчение от Габрово, Дряново и Трявна начело с чорбаджи Генко Петров (1759-1829), пра-дядото на пра-баба ми Цвята Кънчева – В. Аврамова (1861-1943), успява да отблъсне нападението и да спаси селището от опустошаване.

Чорбаджи Генко Петров Даскалов е прочут тревненски търговец, най-отдавнашния избран мухтар /кмет/ на Трявна и легендарен командващ обединеното опълчение на Трявна, Габрово и Дряново в едни от най-критичните за българите "кърджалийски" времена в Османската империя.

По време на кърджалийските вълнения Трявна била разграбена и изгорена. В боевете срещу кърджалиите се отличил особено много чорбаджи Генко. Той застанал начело на населението и го увлякъл в борбата.
(Богданов)...

"... И тогава турците много зло причиниха на християните и напрасно за нищо убивали человеци и убивали, и насилвали, и коне вземали, и черкви разсипвали. И неизказани злини причинили... В тия времена восташа разбойници много, които се назоваха дахалии и кърджалии, изгориха села много и дойдоха на село Трявна февр. 20, 1798 в неделя месопустную..." (Славейков)

Ролята на Генко Петров е наистина значителна. Като много добър търговец, той успява да продава тревненската коприна и бубено семе чак в Русия и при това в такива размирни години. По това време тази търговия е била особено доходоносна поради болестта на копринената буба в чужбина и най-вече поради бездействието на турския държавен монопол.

Износната търговия на българите от онова време се състояла предимно във восък, коприна, вълна, биволарски и волски кожи, мед, масло, тютюн, сахтияни, желязо, селитра, солено месо, коне, ориз, вино и др. Коприната била извънредно изобилна по българските земи, и много доброкачествена. Тя почти винаги била съвсем бяла и приближавала по категория брусенската. Най-висококачествената излизала от Загора, Чирпан и Казанлък. Обичайната й цена била около 10 пиастри оката и почти изцяло се търгувала до към 1770 г. в Цариград. (Пейсонел)

Тревненските чорбаджии по онова време не се отличавали по нищо от еленските, за експлоаторската роля на които подробно се спира Георги С. Раковски. Те държали под жесток икономически гнет колибарското население, което било задължено да им работи. В това отношение чорбаджи Генко не се отличавал от другите. Той бил "в пълния смисъл на думата чорбаджия" и "люто си отмъщавал на тези, които не послушвали чорбаджийската му заповед" - твърде категорична характеристика за издигнатото му положение и влияние в обществото.

От друга страна, Генко Петров, като истински патриот, осигурявал поминъка на много тревненски семейства и пари за отбраната на селището в размирните времена. Той бива избран за чорбаджия към 1800 г., когато все още кърджалийската опастност не е отминала. Трявна се нуждаела от една такава легендарна личност, която да символизира героичното минало, поради което народът създавал легенди и дори увековечил своя "любим чорбаджия" в пиеса.

През 1821 г. чорбаджи Генко взел участие в "гръцката завера", организирана по време на започналото същата година въстание на Дунавските княжества (1821-1827) организирано от гръцката революционна организация, като събитие станало основополагащо и довело до освобождението на Гърция
. В хода на подготовката обаче било извършено предателство от еленския чорбаджия Юрдан Кисьов, който влязъл също в Заверата с претенции на довереник.

Предполага се, че той бил посветен в заговора от брат си хаджи Милан. Счита се също, че предателството било израз на стара родствена вражда, бащата на предателя - хаджи Иван Кисьов, убил брата на хаджи Юрдан Брадата - хаджи Панайот, за да обсеби имота му и хубавата му жена. Наследниците на хаджи Кисьов, естествено след тази случка, изпитвали смъртен страх от възмездие от останалите живи братя на хаджи Панайот и особено от влиятелния и богат хаджи Юрдан Брадата.

За да се осигури, хаджи Юрдан Кисьов се възползвал от случая, че неговият кръстник хаджи Юрдан Брадата е един от ръководителите на Заверата. Предателят обадил на турската власт в Търново за подготвяното въстание и съобщил поименно неговите организатори. След станалото предателство и последвали разкрития, с неимоверни усилия чорбаджи Генко успява да се спаси.

"Той е бил обаче лют и буен човек, защитавал българското население, но искал от него сляпо покорство; защита упражнявал, разбира се, когато е било в негов интерес." (Петров, Врачев) - Разбира все по-често ще ставаме свидетели на възраждането на онази ярко комунистическа фразеология налагана ни постоянно и повсеместно заливаща ни от ефира и отразявана все по-отчетливо навсякъде където това е възможно, за сметка на изконните ни народностни ценности, напълно потънали в забрава днес, дори за съжаление се правят вече някои опити за доочерняне на и без това сатанизирания от някои образ на българския чорбаджия.

Днес малцина "тревненци" знаят за подвизите на юначния си чорбаджия, както и на другите немалобройни борци за национално достойнство и самоопределение, и не изпитват каквато и да е гордост от този факт, още по-малко пък ги интересуват уроците от пребогатата ни история. Улисани в построяването на своя си собствен сляп провинциален комунизъм, пропускат да отдадат заслужена почит към ония тревненски чеда, създали и успяли да съхранят днешният им домашен уют, с цената на саможертвеност или други лишения. Достатъчно е да се вгледаме в картата на този град, за да разберем, че липсват имената на  повечето от заслужилите почитта ни видни граждани на Трявна, за сметка на такива като "8 март" или дори "Украйна", правейки си тъжната равносметка, за това колко дълбоки и трудно поправими прорезни рани ни остави изпълненото с нечовешка жестокост комунистическо иго, довеждайки страната до пълна разруха и безпросветност...

На този фон се появяват заглавия, като: "Стоян Балабана. Защитата на Трявна, Габрово и Дряново", което извика в мен горните съждения. А, ето какво пише в предговора към книгата:

Трудностите, които днес изпитва българското общество, са настъпвали винаги, когато се е налагало да се сменят старите убеждения, отношения и ценности. Народите по българските земи са вече преживяли много по-труден преход, при първите опити на Османската империя да въведе някои европейски принципи и структури. Тогава е настъпила анархията на кърджалийското време, през което „българската земя е претърпяла своето най-трайно и основно разорение”. Повече от два века са изминали от тези събития, но и до днес „те остават едно предизвикателство пред народа и управляващите". Според [б.р. агентката на ДС] Вера Мутафчиева, „неговите рецидиви продължават да ни изненадват, като състояние на духовете тук и днес". Тези рецидиви пораждат негативните убеждения, организираната престъпност и ниския морал в обществото. Тази забележителна оценка на историка, както и примерът на нашите деди, могат да ни вдъхнат смелост в днешните трудни времена за България. (Автор: Трифон Досев Балабанов)



image
И в Трявна, както в почти всички български възрожденски селища, семейството стои в основата на обществения живот. То е ковачница на големите добродетели на тревненци през епохата на Възраждането. И колкото по-старо, по-родовито е, толкова по-голямо е и общественото уважение към него. Не всички тревненски родове обаче се развиват върху здрава икономическа основа, затова не всички те са свързани тясно с чорбаджилъка. Какви са обществените и професионалните тежнения на рода, зависи до голяма степен от обществените традиции. И макар някои негови представители да им изневеряват, връзката си с корена на рода те никога не прекъсват. Родовитостта в Трявна през възрожденската епоха има голямо културно-обществено значение. Тя задължава представителите на рода. Това обяснява създаването на куп легенди и в тази област, старанието корените на родословното дърво да проникнат колкото може по-дълбоко.
image
Генкови, като съставна част от Даскаловия род в Трявна, има стабилна обществена нагласа. От този фамилия произлизат смели, родолюбиви българи. Най-виден негов представител е чорбаджи Генко Петров (1759-1829), не само юначен и предприемчив, но и с аристократически наклонности. Заради богатството и независимия си характер той се ползува и с уважението на турците. Производител е на бубено семе и на коприна, върти търговия с Влашко и с Русия. Родоначалникът на чорбаджи Генковия род не е известен. 3наят се само имената на чорбаджи Генковия баща Петър Генков и на неговия брат Койчо Генков. Те са поддържали  тесни търговски връзки с някои богати турци в Южна България, основание за което ни дава едно писмо на казанлъшкия мухасил капуджибаши Мустафа от 1800 г.

Ако Петър Генков и брат му Койчо Генков са спонтанни чорбаджии, първенци по силата на имотното си състояние, независимо от това си качество Генко Петров е утвърден като представител на тревненци пред турската власт и със съгласието на местното население. Неговото утвърждаване от по-личните тревненци, събрали се да обсъдят някои въпроси от общ интерес е и първият избор в Трявна.

След смъртта на чорбаджи Генко Петров мястото му заема към 1829 година неговият син Кънчо Генков, без обаче успешно да постигне авторитета на баща си. Като продължител на патриотичните традиции в семейството, той не е чужд на доста родолюбиви почини. Посветен е в революционните кроежи на капитан Никола Филиповски. Чорбаджи Генковия внук (син на другия негов син Цаню Генков), Георги Цанев Генков и неговият син (правнук на чорбаджи Генко) Стефан Георгиев Генков вземат участие в подготовката на Априлското въстание.

През последното десетилетие на османското владичество в България родът запада икономически. (Богданов) ...за да се възроди за сетен път  и постави началото на индустриалното процъфтяване на Трявна, прекъснато по най-гнусен начин чрез антибългарската национализация поръчана и проведена под натиска на Москва, със силата  на съветската окупационна армия.


Копринената фабрика: Началото. Пашкули и ибришими, Марсилия и Москва

Разгромната за българската национална революция 1876 година, разгромна и за феноменалната тревненска зографска чета, е начална година на една фабрика в Трявна. От около два века преди това, в Трявна и тревненско процъфтявало бубарството и копринарството. От около толкова време, според големия краевед на Трявна Богомил Даскалов, датира и казаслъка – занаятът, който потребява доста коприна и стимулира производството на бубено семе и пашкули.

Родът на основателите на копринената фабрика е дял от големия род Даскалови с общ праотец Цоки, според големия изследовател професор Асен Василиев. Първата забележителна личност в рода е Чорбаджи Генко Петров /1770-1829/. Още преди да стане тежък търговец, за него вече се говорело като за „оня, юначния чорбаджия, дето събра под връх Килимявка готови за бой родолюбци и организира сериозния отпор на тревненци срещу даалийското нападение през 1798 г.

Чорбаджи Генко, по примера на баща си и на чичо си, Петър и Койчо Генкови, забогатял от производството на сурова коприна и бубено семе. На един лист, „много стара работа”, е отбелязано изпращането на коприна за Моска, т.е. Москва.

Удивително е да се проследи как нараства тази търговия само за три последователни години: „Да са знае лето 1782 що пратихме коприна на Моска сас Пеня 583 оки 290 драми”. През следваща 1783 г. са изпратени 845 оки 230 драми, а през 1784 оките са вече 1352 и 125 драми. И това е само от един производител и търговец. И без да се смята колко коприна е останала за нуждите на казаслъка и за друти домашни нужди. Специалният търговски тефтер на Георги Даскалов, с начална дата 1803 г., отговарящ на всички изисквания на тогавашното модерно счетоводство, е документ свидетелстващ, че в Трявна, в началото на XIX век, има достатъчно натрупан опит и вещина в производството и търговията с коприна. А е документирано, че по същото време, Трявна търгува с коприна и с Букурещ, Одрин и Цариград и с големи пазарни центрове по Българско, включително и най-големият на Балканите Узунджовски панаир.

При тези документирани факти не е чудно, че през 1876 г. тревненецът Стефан Кънчев, внук на Чорбаджи Генко, отваря занаятчийска работилница. Той продавал изпечените в специални пещи копринени пашкули във Франция /в Марсилия/ и Италия. Произвеждал още копринени конци и ибришими. Малката фирма имала амбициозен и предприемчив собственик. Стефан Кънчев решил да въведе техническа новост, която би го улеснила от една страна, а от друга – би допринесла за по-голямо количество и по-добро качество на произвежданата стока. Той успял да изработи първият у нас чарк за копринени конци и гайтани, вероятно по модел, който е видял някъде в чужбина. По сведения на наследниците, за това изобретение той имал документ от Негово Величество, окачен на стената в кабинета му. Отначало еднолична, фирмата станала „Събирателно дружество „Стефан Кънчев и син”, когато в нея влязъл синът на фабриканта – Кънчо.

Цели 43 години Стефан Кънчев управлявал фирмата си. През 1919 г., след като се уверил, че може да я повери в ръцете на сина си, той се оттеглил. След две години починал. Синът му Кънчо Стефанов /1867–1948/ бил не по-малко амбициозен от баща си, но решил, че трябва, казано с днешен език, да инвестира преди всичко, в синовете си. Бъдещето показало, че е на прав път.


Копринената фабрика: Протокол за любов към синове и бизнес

Първата грижа на Кънчо Стефанов /1867-1948/ била да подготви синовете си за управление на фабриката. От 1919 до 1927 година той оглавявал отново едноличната фирма, но се постарал да даде на синовете образование, необходимо за бъдещата им работа. Най-големият Стефан /1907-1992/ завършил търговска гимназия в Стара Загора, а Илия /1911-1973/ завършил в Харманли професионално училище по бубарство, копринено тъкачество и бояджийство. Баща му го изпратил във Франция да специализира апретура и бояджийство не къде да е, а в Гренобъл – центърът на копринената индустрия на Франция по онова време. За шестмесечното му обучение платил в злато. Както по-късно се оказва, златните ръце на Илия Кънчев са заслужавали това злато. И фабриката заслужавала да има такъв специалист. Бил човечен и общителен с работниците и се радвал на обичта им. Вън от всичко това бил интелигентен и много красив млад човек. Не случайно на снимката му по времето когато бил в Гренобъл, негов близък роднина написал: „Уелският принц”.

В началото на 1928 г. Кънчо Стефанов приел на работа двамата си синове. Започва бърза модернизация и разширение на предприятието. Фирмата закупила нови модерни чаркове от Германия, два механични стана, едно модерно сновило, шпелачка с десет вретена и всичко необходимо на първо време за едно наистина индустриално предприятие. През 1932 г. фирмата купила още шест тъкачни стана от Франция, една шпулмашина и шест машини за шнурове и връзки за обувки. През 1934 година, по взаимно съгласие, бащата и синовете му преобразуват фирмата в ”Търговско-индустриална фирма Събирателно дружество „Кънчо Стефанов Кънчев и синове” – гр. Трявна, а точно две години по-късно, на 27 юли 1936 г. било регистрирано акционерното дружество „Кънчо Стефанов Кънчев – АД” за търговия с пашкули, производство на копринени платове, баръши, гайтани, бекмета и др.

В архива на фабриката обаче има един документ с дата 12 декември 1932 г., който разкрива интригуващи взаимоотношения между бащата и синовете му. Оказва се, че от януари 1928 до края на 1932 г., т.е. пълни пет години, двамата синове на Кънчо Стефанов са работили при него без заплати – те просто са помагали на баща си. С този документ, наречен Протокол №1, бащата не само урежда заплащането на работата им занапред, но и щедро ги възнаграждава за изминалите пет години: На Стефан „като счетоводител и управител” 400 златни звонкови наполеона, на Илия като майстор десенатор и бояджия платил 300 златни звонкови наполеона, което се равнява съответно на 200 хиляди и 150 хиляди лева. Но това не е всичко. За да защити не само интересите на синовете си, но и интересите на фабриката, която разбира се, ще остане пак за тях, бащата поставил условие: за да се увеличат капиталите на фабриката, синовете му да не теглят без да го предупредят нито капиталите, нито заплатите си, а за текущи нужди са определени суми за изтегляне „за общото домакинство”, защото предвиждал да живеят заедно. Тези условия били приети от синовете му и те подписали документа.

От къде тази бизнесшколовка у Кънчо Стефанов, не знаем. Ясно е само, че той третирал синовете си по подобие на големите индустриалци на Америка и Европа. Въпреки че ги подготвил образователно за работата им, той ги поставил на изпитание цели 5 години, за да се увери, че ще се справят с работата и няма да провалят наследената от него фирма.

През 1941 г. в Акционерното дружество влязъл и третият брат Досю Кънчев /1916-1997/. Настъпвали годините на големите планове и надежди. И на рухването им изведнъж и завинаги.


Копринената фабрика: Тримата братя и златната... фабрика

Имало е и критични моменти в историята на фабриката. Те са свързани главно с недостига на материали. Налагало се да бъдат съкращавани работниците от цяла една смяна. И все пак до фалит не се стигало. Търговските пътници на фирмата не само предлагали мостри, но и проучвали пазара и управлението на фабриката можело всеки момент да преустрои производството към по-търсената стока.

А по асортимент, тази малка фабрика, в която работили на две смени по 30-35 човека, можела да съперничи на големите индустриални предприятия. Тук се произвеждали десетина вида копринени платове: крепсатен, крепдешин, копринен атлаз, копринена тафта, шантунги и др. Произвеждали се още хирургически конци, няколко вида забрадки и шалове, екселбанти и всичко от този род за офицерските униформи, трикольорните ленти за щайгичките за износ на българските плодове и зеленчуци, връзки за обувки, гайтани, ширити, коланчета и шнурове за селските носии и много други. В една справка за 1945 г. са изброени 36 артикула. Годишният капацитет на фабриката при 8 часов работен ден, на една смяна, бил от 50 до 60 хиляди метра копринен плат. По сведение на авторитетния краевед Богомил Даскалов, през 1938 г. машините били пренесени от старата фамилна къща на наследниците на Чорбаджи Генко в ново, „железобетонно здание” 350 кв.м.

Новият управител на фабриката, най-големият син на Кънчо Стефанов, успял, с малко хитрост и повече кураж, да се наложи над баща си и да построи ново фабрично помещение. По това време производството на сурова коприна престанало да е рентабилно, на сметка било да се внася сурова коприна от Франция и Италия, а също и от филатурни фирми в България. Години наред, единствената фабрика в Трявна, строена без кредит /по сведения от наследниците/, била печеливша, въпреки че понякога й налагали малко необичайни поръчки като например плат за самолетен строеж за фабриката в Ловеч, или плат за червени знамена. Годишните баланси на фабриката, публикувани в местния печат показват един стремеж към стабилност и успеваемост. В сведение за фабриката, подписано от шефа й, с дата 13 декември 1946 г. е посочено, че оборотът за 1945 г. е 31 142 971 лв., платените данъци на държавата са 1 776 129 лв., а на общината – 388 797 лв. По отношение на социалната политика, по запазени документи и по сведения на все още живи работници и служители, собствениците се грижели за работното облекло, поставяли вентилатори където има нужда, плащали квартирни на външни работници, осигурили стол и плащали храната в стола, имало радио, гардероби, умивални, баня. Собствениците правели планове да разширят фабриката си дотолкова, че сградите й да стигнат чак до стария мост /фабриката била близо до Даскаловата къща/. Но на 23 декември 1947 г.по Закона за национализация на частните индустриални предприятия и минните предприятия /ЗНЧИПМП/ фабриката била национализирана, машините били изпратени в ДИП „Дунавска коприна” – Русе. Фабриката изчезва завинаги.

Така завършила историята на копринената фабрика в Трявна. Историята на тримата братя и тяхната златна… фабрика заслужава да бъде проучена и написана, защото тя е част от историята на Трявна и в общия смисъл на думата е културен факт с местно и национално значение. Тя е единствената фабрика в Трявна, чиито първи стъпки към създаването й са от преди Освобождението. Тя е документ за дързостта на българина за икономическа независимост, която е предпоставка на самочувствието му в борбата за национална и политическа независимост.

............................................................................ 

Поредица публикации на Вера Христова от 2008 г. във вестник "Тревненска седмица"

Бележка: По-пълни исторически бележки за фабриката е предвидено да бъдат включени в Сборника с доклади от проведената през 2008 година национална конференция на тема „Трявна и тревненци в националната история и култура”, за което се научаваме случайно и се питаме каква  ли е тогава търсената и реално постигнатата цел, а в добавка е твърде възможно материалите от нея да са и отпечатани вече с днешна дата, за което ще се радваме да узнаем и се сдобием с екземпляр...



О П И Т   З А   Р О Д О С Л О В И Е

Неизвестен родоначалник от Тетевен

I. Цоки (1630-1701) – брат на Геню и Къню, преселници в Трявна

II. Христо, син на Цоки и брат на Захари

III. Генко (Гено) Даскала – учител, син на Христо и брат на Цоко

IV. чорбаджи Петър Генков /Даскалов/ – брат на хаджи Кънчо (1730-1801)

V. чорбаджи Генко Петров (1770-1829) – търговец, брат на Койчо Генков

1. чорбаджи Цаню Генков – търговец, син на Генко Петров и брат на Кънчо Генков

1.1. Кънчо Германията – търговец, член на РК,  обесен на 2 юни 1876 г.
+ Тота Димиева от Трявна

1.1.1. Цана Кънчева от Габрово, дъщеря на Кънчо Германията и сестра на Цвята
+ поп Иванчо п. Петков (1842-1876) – свещеник, член РК, обесен на 15 юни 1876 г.

1.1.2. Цвята Кънчева (1861-1943) от Габрово, дъщеря на Кънчо Германията
+ Васил Николов Аврамова (1863-1946) – юрист и виден общественик

1.1.2.1. Дора Василева Аврамова (1894-1967) – поетеса
+ Лалю Метев Чехларов (1885-1957) – търговец, индустриалец, банкер и дарител

1.1.2.2. Никола Василев Аврамов (1897-1945) – художник
+ Мария Миланова Щъркелова (1906-1993)

1.1.2.2.1. проф. Васил Лалев Метев (1931-2007) – физик
+ Райна Георгиева Нисимова (р. 1934)

1.1.2.2.1.1. Лалю Василев Метев (р. 1968)

1.1.2.2.1.1.1. Симеон Лалев Метев (р. 1999)

1.1.2.2.1.1.2. Райна Лалева Метева (р. 2005)

1.1.2.2.1.2. Владислав Василев Метев (р. 1971)

1.1.2.2.1.2.1. Весела Владислав Метева (р. 2005)

1.1.2.2.2. Лальо Николов Аврамов (1934-1995) – цигулар

1.1.2.2.3. Цветана Николова Аврамова (р. 1938) – пианистка

1.1.2.3. Рачо Василев Аврамов (1899-1972) – търговец

1.2. Георги Цанев Генков – член на РК, осъден на 7 години затвор

1.2.1. Стефан Георгиев Генков – член на РК, осъден на 5 години затвор

2. чорбаджи Кънчо Генков – търговец, син на Генко Петров брат на Цаню Генков

2.1. Стефан Кънчев (неизв.-1921) – фабрикант, син на чорбаджи Кънчо Генков

2.1.1. Кънчо Стефанов Кънчев (1867-1948) – фабрикант, син на Стефан Кънчев

2.1.1.1. Стефан Кънчев (1907-1992) – син на фабриканта Кънчо Стефанов

2.1.1.2. Илия Кънчев (1911-1972) – син на фабриканта Кънчо Стефанов

2.1.1.3. Досю Кънчев (1916-1997) – син на фабриканта Кънчо Стефанов

Посоченото родословие е ориентировъчно и е съставено въз основа на събраните до момента налични данни. При откриването на друга полезна родова информация, своевременно родословното дърво на Генковия род от Трявна ще бъде допълнено. ЛМ



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821651
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031