Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2009 09:47 - Цвята Аврамова (1861-1943)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 8152 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 17.02.2010 19:13


ЦВЯТА КЪНЧЕВА - ПО МЪЖ ВАСИЛОВА АВРАМОВА
image
Цвята Аврамова
1861 - 1943
Цвята е родена през 1861 г. в град Габрово, от родители православни българи, по произход от най-видните чорбаджийски фамилии в Трявна - Кросневи, Коюви, Даскалови, Генкови, Минюви и др., заемащи определено първенствуващо място в йерархията на зараждащата се аристокрация от нов тип през време на българското възраждане, чиито корени сравнително лесно и ясно се  проследяват 13-14-15 поколения назад, достътъчен факт да  приемем за безспорни онези отличителни белези на  родова приемственост с характерни благороднически традиции и черти на аристократизъм в условията на обществения живот по време на османското владичество.

image
Хералдичен знак, 1867 г.
Тревненската живописна школа  разцъфтява, преди да удари часовникът на новата каменна кула през 1814 г. Преданията разказват, че в този момент тя има вече богата история, и че няколко поколения зографи са прекарвали живота си с четка в ръка, за да утвърдят иконописта като наследствен занаят за няколко фамилии и като основен поминък за голям дял от населението на възрожденска Трявна и близката околност.

image
Род Даскалови
Според някои изследователи първите тревненски зографи идват от Тетевен. Тетевенците били повикани в Трявна да изпишат църквата, която била много порутена. Те били трима братя: Кънчо, Цоки и Геню. Като описали църквата, те останали да живеят в Трявна, защото им се харесало местоположението, понеже било мирно, имало хубава вода и сладка риба. Тетевенците се разделили на три клона: Даскаловци, Захариевци и Каракънчовци. И трите фамилии се занимавали със зографлък и марангозлък. Други специалисти приемат, че най-старият иконописен род в Трявна е на Витановци.

image
Род Витанови
Зографите от Захариевската фамилия са около 20 души. Родоначалник е зографът Кръстю. Неговият син Захарий обучава на зографлък тримата си сина - Кръстю, Иванчо и Цаню - и дава името на фамилията. Кръстю Захариев от своя страна предава своя занаят на двамата си сина Генко и Петър, а те го препредават на потомците си Васил, Кънчо, Иван и Тодор. От Иванчо Захариев майсторлъкът се предава на Цоню и Кръстю (наречен още Кънчо), а от тях на Захарий, Тотю, Мария, Балуна, Димитър, Иванчо, Деша, Михаил и др. Особено продуктивен зограф от тази фамилия е Захари Цанюв (1816-1886). Издънка от фамилията е карикатуристът Александър Добринов, син на Дуна Ив. Чушкова.

image
Род Захариеви
В селищата обхванати от експанзията на тревненската школа, се срещат и икони на зографи, които не спадат към двете основни иконописни фамилии - Витановци и Захариевци. Такива са представителите на Миневския род, в който фигурират около 24 живописци, на Венковската фамилия, в която има около 16/17 зографи, на поп Димитър Кънчевото родословие и на Минчевата фамилия с няколко поколения зографи и резбари.

Макар появили се по-късно, тези фамилии имат немалък дял в общата продукция на школата и тяхното премълчаване не може да се оправдае с никакви естетически или други съображения и концепции, тъй като тревненската живопис може да бъде разбирана само като дело на много хора. В същност броят на тревненските зографи се приближава до цифрата 100.

Родоначалник на Миневската фамилия е дядо Миня Петров. От него се учат синовете му Петър, Цоню и Генчо. Те от своя страна предават занаята на потомците си Димитър Петров, Димитър Цанюв, Генко Петров и Никола Генчов. Синовете на Никола Генчов Витан и Георги, наричани още Сърневи, са едни от последните зографи на тревненската школа.

image
Род Минюви
Паказателно за периода на упадък е и навлизането на жените в редиците на зографите. От обикновени помощнички, някои от тях стават самостоятелни майсторки-зографки. Кина и Тота Димитрови, Наца Генчова, Иванка и Наца Николови, Донка и Мана Витанови, Кина Иванова Калчова (1840-1926) - това е непълният списък на жените живописки от възрожденска и следосвобожденческа Трявна.

image
Род Кросневи
Цвята Кънчева е кръстена на своята прабаба, която е сестра на тревненския летописец поп Йовчо от Кросневия род, който е най-стария датирано документиран род у нас. Отрано останала сираче, като дъщеря на обесен от турците революционер, преминава през несгодите на незавидната си съдба с достойство и стоицизъм. Повод за семейна гордост е, че прабаба Цвята е и първа братовчедка на поета-революционер и бъдещ блестящ държавник и президент Стефан Стамболов (1854-1895).
 
image
Светъл лъч в живота и се появява, когато среща своя достоен избранник, по това време учител по музика в Априловската гимназия. Венчава се на 8 май 1888 г. в църквата "Успение Богородици" в Габрово за прадядо ми Васил Аврамов, син на цариградския търговец Никола Аврамов. Бъдещият съдия и адвокат е роден на 20 март 1863/4 г. в Калофер, проявил се като виден общественик отдал цялата си душа и енергия  в съграждането и издигането престижа на млада България, оставил трайна следа в различни области с обществено значим характер; почива на 7 април 1946 г. в София.

image
Васил Николов Аврамов
Техни чеда  в София са - дъщерята: Дора Аврамова (1894-1957), видна поетеса и преводач, съпруга на индустриалеца, търговец и банкер Лалю Метев (1885-1967) от Габрово, и синовете: големият български художник в областта на натюрморта Никола Аврамов (1897-1945) и търговеца Рачо Аврамов (1899-1972).

image
Днес имотът ни е превърнат скандално в централа на чуждоземни агенти
Семейство Аврамови се заселва в София към 1892 г., която за тези години от беден ориенталски град започвала да се превъръща в българска столица или поне да изглежда такава: с подновения конак и жълтите си павета. Васил Аврамов закупува имот и семейстното му заживява  в къща с широк двор на ул. "Отец Паисий" № 34 в кв. Ючбунар (Три кладенци). По онова време кварталът бил заселен предимно с еврейски семейства, сред които изпъквали личности, като Янко Сакъзов и прадядо ми.

Цвята Аврамова, останала по стара родова традиция домакиня, с достойнство изживяла дните си, успявайки да отгледа и възпита три забележителни деца и напуска тихо този свят 3 години преди съпруга си на 24 септември 1943 г. в София.

image
Погребана е на Централните софийски гробища в семейната гробница на Аврамови, където вече почивали мъжовите й майка и една от сестрите й, най-големия му брат - герой от войните и две от сестрите им, както и първородният им внук.

По време на бомбардировките над София, за наше нещастие изгаря пребогатия семеен архив, а по-късно по силата на ЗОЕГПНС и др. репресивни закони имотите ни са насилствено национализирани от "народната власт", а семейството на баща ми е обявено за символ на реакцията и за неблагонадеждно като "монархо-фашистко".
image
Родословно дърво на Цветана Аврамова

ПО БАЩИНА ЛИНИЯ: Кънчо Германията (1830-1876) - търговец и революционер; Чорбаджи Цаню Генков - търговец; Чорбаджи Генко Петров (1759-1829) - търговец;  Петър Даскалов (1735-неизв.); Генко Даскала и т.н. представители на тревненските фамилии Даскалови, Захариеви и други, както и на  сродниците - образуващи един по-голям родов комплекс - Априлови, Палаузови, Дюстабанови, Мустакови и др. в Габрово.

image
ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ: Тота Димиева, дъщеря на: Димио Кънев (1830-1876) - син на поп Димия (1757-1835); и Анастасия Минова (1810-неизв.), дъщеря на Цаню Минов (1760-1811), той син на дядо Миня Петров; и на Цвята Икономова от поп Йовчовия род в Трявна - дъщеря на Мария от чорбаджи Коювия род и на иконом поп Никола (1761-1834), син на Йоаникий йеромонах (1717-1803), внук на поп Стоян Кроснев (1688-1771), правнук на Димо Кросното, роден около 1650 г.

image image image image image image image image image
ПО СЕСТРИНА ЛИНИЯ: габровския чорбаджия поп Иванчо поп Петков (1842-1876), увиснал на бесилото заради революционната си дейност; академик Юрдан Трифонов (1864-1949) - съставил първата история до възраждането на Плевен; братята Петър (1866-1943) и Христо (1870-1955) Гъбенски - написали първата история на Габрово и неговите въстания; генерал Трифон Трифонов (1895-1945) - началник щаб на българската армия до 6 септември 1944 г., екзекутиран от комунистическата власт; проф. Иван Трифонов (1897-неизв.) - химик, един от създателите на днешния УАСГ.

image
ПО СЪПРУЖЕСКА ЛИНИЯ: Васил Аврамов, виден съдия и адвокат, брат на полк. Аврам Аврамов (1857-1927), педагога Стефан Аврамов (1862-неизв.) и съдията Владимир Аврамов (1880-1963) - синове на Никола Аврамов (1823-1900) - заможен цариградски търговец в Балкапан-хан, син на хаджи Аврам чорбаджи  (1796-1829) - убит от турците по Дибичово време и внук на калоферския първенец дядо Колю Загореца (1765-1828) - преселник по време на кърджалийските събития от Ново село [гр. Априлци], от своя страна внук на начетения и заможен даскал Аврам, който пък бил внук на видния духовник, учител и книжовник от XVII век Аврам йерей Димитриевич (1620-1700) от Сушица [гр. Карлово].

image
ПРЕКИ НАСЛЕДНИЦИ: 1.) Дора Метева (1894-1967) - поетеса и преводач, съпруга на индустриалеца Лалю Метев (1885-1857) от Габрово; 2.) Никола Аврамов (1897-1945) - художник, съпруг на Мария Щъркелова (1906-1993) - племенница на ненадминатия Константин Щъркелов; 3.) Рачо Аврамов (1899-1972) - търговец, съпруг на Богдана Дорева (1913-1996), дъщеря на Иван Дорев (1866-1942).

image  image  image  image  image  image  image  image  image
ВНУЦИ: проф. Васил Метев (1931-2007) - физик; Лальо Аврамов (1934-1995) - цигулар; Цветана Цветкова (р. 1938) - пианистка; Иван Аврамов (р. 1937) тел. техник; Красимира Аврамова (р. 1943) - биохимик.


Тагове:   Калофер,   метеви,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Поздеавления!
21.03.2009 10:04
Всеки човек трябва да знае корените си! И да ги тачи!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3312289
Постинги: 511
Коментари: 1043
Гласове: 19728
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930