НЯКОИ ПУБЛИКАЦИИ ОТ БИОГРАФИЧЕН ХАРАКТЕР
ОТНОСНО ПОЛЗОТВОРНАТА ДЕЙНОСТ НА НЕГОВО
ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ПРИСНОПАМЕТНИЯ
МИТРОПОЛИТ МИХАИЛ ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ

 

 

Ако искате някой да прочете този материал, който за мен е интересен, но въпреки това не ми стигна търпение и не го прочетох до край е необходимо да сканирате текста от материала и със специална програма да превърнете снимката на текста в текст. След преработка най-добре е да предложите материала на малки постинги и тогава повече хора ще му обърнат внимание и ще прочетат за този неизвестен за мен митрополит.
С уважение Страхил

С преголяма болка на сърцето, установявам за сетен път, че травмите нанесени на обществото ни през времето на господство на сталинистко-живковските методи на комунистическите изверги, са все още трудно излечими, от една страна, а от друга: тенденцията към задълбочаващото се непознаване дори на близката българска история, както и нежеланието да се отървем веднъж завинаги от натрапваните ни непрестанно манипулативни идеологеми и чуждопоклонничество, води до отчайващия извод за всеобщото падение на нацията и нейното пълно духовно оскотяване и деградация, при условията на липса на здрави критерии в областта на познанието и разбирането му. По такъв начин, според мен, сме изправени пред "честването" на 130-годишнината от обявяването на София за столица - с повсеместна бездуховност, безпросветност и нравствено разложение, с "подкрепата" на Борисов и Фандъкова.

Постингът ми, няма претенциите на изчерпателна библиография, засягаща личността на един от последните мъченици и крепители на вярата у нас, през време на трудните времена настъпили вследствие съветизацията на страната ни. За целесъобразност, съм поставил препратки към други статии, свързани с издигнатата личност на този предстоятел и закрилник на висши духовни ценности, ценности рядко откриваеми днес в сивотата на ежедневието изпъстрено с псевдоисторици като Първанов и Станишев.

Не на последно място, бих заявил, че приносите на митрополит Михаил за благото и добруването на паството си, в никакъв случай не могат и не бива да се омаловажават от факта, че е мой братовчед, което отново отправя в мен въпросът, за това кой е длъжен да съблюдава паметта и издига авторитета на заслужилите на България, предприемайки необходимото и обезпечавайки го финансово и организационно...

С така посочените доводи, смятам, че изпълних своята скромна, но надявам се родолюбива идея, като се постарах да повдигна и някои по-специфични въпроси свързани с ролята и ограничените възможности на всеки един от нас, като част поне от все по малцинственото проявяващо здравомислие и безпристрастност общество. Въпросите свързани с авторското право върху биографичните данни на обществено значими исторически личности, си позволявам да оставя без коментар за момента.

С УВАЖЕНИЕ,
Лалю Метев - временно трудово незает,
застрашител на националната сигурност
и кредитор на комунистическа България

Той бе наистина един достоен мъж. Гробът му сега наистина е в преддверието на "Света Троица". Но през 1961 г. не бе погребан там, а в обругания и по-късно съборен от комунистите храм "Всех Свяятих". Тленните му останки бяха пренесени към 1965 г., когато църквата бе отнета от митрополията, а гробището около нея - преорано.