Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2009 22:18 - Обесването на поп Иванчо
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 5928 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 19:36


ПОП ИВАНЧО (1842-1876)

image

Поп Иван е роден през 1842 г. в колибите Враниловци. И баща му Петко Ненчов бил поп. Още от малък Иван бил пратен да се учи в Габрово, дето живял при монахинята Теофания в черковната стая на църквата "Св. Троица". Той редовно посещавал църковната служба и се научил да пее. След като свършил тогавашния учебен курс, заловил се с терзийство в Габрово, дето се оженил за Цана Кънчева, и пак продължавал да пее в църква. Той притежавал много звучен и приятен теноров глас, затова габровските първенци, които извънредно се възхищавали от неговото пение, настояли да възприеме свещеническия сан. Ръкоположил се през 1866 г. и продължавал да свещенодействува при църквата "Св. Богородица" чак до грабването му от властта. Поп Иван имал следен ръст, здраво тяло, красиво румено лице, сини очи и къдрава руса брада. Отличавал се с веселия си нрав и чувствителното си сърце. Той загинал на 34-годишна възраст, като оставил непразна жена и четири малолетни деца: Иванка Юрд. Трифонова, Христо и Петър Гъбенски.

Поп Иванчо съдили като подстрекател на народа и водител на чета. Когато най-напред го закарали в габровския конак за разпитване, той не признавал вината си. Тогава извадили пред него Пецата Караахмедчето, който засвидетелтвувал вината на попа.

- На такива ли свидетели се осланя властта? попитал попът.

Караахмедчето (тесняк социалист) бил от простата маса и нравствено развален човек. След това извадили пред обвиняемия Пенча Калмука (таен агент на ДС) - човек от първенците градски и съсед на попа. Попът останал като гръмнат и едвам можал да продума на себе си: "Нима и този човек може да бъде предател?"

Попът всичко отказвал, ала, като го били до безсъзнание, накарали го да признае и подпише, че бил станал предводител на бунта и че бил излязъл с чета; но, като видял войската, уплашил се и избягал. Тази виновност се потвърдила и с две телеграми, изпратени от Фазлъ-паша до редакцията на вестник "Дунав".

Когато извадили попа пред извънредния съд в Търново,  председателствуван от специалния пратеник на Високата порта Али Шефик бей, прочели му направените в Габрово истинтак и го попитали за подписа. Той доста се колебал, но най-после признал, че подписът е негов.

- А защо си тури подписа? Нали да потвърдиш истината? запитали го турците.

- "Не зная", отговорил попът.

Повторили му същия въпрос. Тогава попът казал:

- Да, така е, но аз тогава не бях в себе си: бях побъркан и не знаях, какво подписвам.

- "А защо не знаеш, какво си подписвал?" го попитал председателят.

- Бяха ме били много, та бях умаломощен и не зная, какво съм подписал.

Тогава се направило разпореждане да се явят в Търново лицата, които са земали показания от попа в Габрово, и да се изпитат под клетва, употребяван ли е бой при изследването.

След 2 - 3 дена се явили пред съда следователите: Афуз-ефенди - габровски истинтакчия, и Тефик-бей - началник на търновската полиция. След като взели абдест и положили клетва, следователите били поставени на очна ставка с попа, когото попитали:

- Познаваш ли тия хора?

- "Да, познавам ги. Това са истинтакчиите, които ме изпитваха в Габрово", отговорил попът.

- Биха ли те тези хора?

- "Не, те не ме биха, а солдатите ме биха. Тези хора не присъстваха при боя и не видяха."

Следователите заявили пред съда, че попът от никого не е бит.

Тогава призовали д-р Стат (Евстати) Антонов (1844-1926) да прегледа попа и да се произнесе, бит ли е.

Доктор Антонов забелязъл слаби затвърдявания по тялото на попа (това било 25 дена след боя), но, като не можел да се произнесе положително, помолил да повикат другите доктори: Берон и поляка (военен доктор). Повикали военния доктор, който заявил, че никакви следи от бой не съществували.

След това не станало нищо за защита на попа, и председателят предложил на комисията да се направи постановление за обесването му и се разпореди да се повика владишкия наместник архимандрит Стефан, който предварително да му свали свещеническия чин.

Архимандрит Стефан /светско име Стефан Радков/. Роден през 1838 г. в Церова кория, Търновско. Монах в Кипиловския манастир през 60-ге години на XIX век. В началото на 70-те години е ръкоположен в архимандритски сан. През 1875 г. е архиерейски наместник в Търново и председател на епархиалния смесен съвет. От 1876 г. е протосингел на Търновския митрополит. След Освобождението е игумен на Кипиловския манастир. Починал на 4 октомври 1908 г.

Архимандритът остригал косата и брадата на попа, снел му камилавката, като вместо нея му нахлузил един опърпан калпак, и красивият поп се приличил.

(Още из пътя от Габрово в Търново било взето от турците джубето на попа, и той ходел само по антерия.)

На 14 юни 1876 т. вечерта баба Тота Димиева-Кънчева, тъща на попа, отишла в дома на съдията хаджи Юрдан П. Тодоров чорбаджи (1848-1931), за да попита, как стои работата на попа пред съда, защото той не бил излизал от града навън, а се чувало в Габрово, че бил наклеветен.

- А где бяхте досега и защо идете толкова късно, казал Тодоров: боя се, че не ще успеем да направим нещо.

- "Дъщеря ми, попадията, е трудна и скоро ще ражда, та не можех да я оставя сама, па и нямаше защо да се страхуваме, защото той в Балкана не е ходил."

Юрдан Тодоров пратил бабата при съдията Илия Попов (1813-1916), комуто да разправи, че попът не е излизал от Габрово навън, а после да отиде при защитника Джовани Икономов, който да я заведе при някой добър прошенописец, за да направи прошение, с което да се моли председателя на комисията да не осъжда него ден зетя й, а да отложи съденето му за друг път, за когато да се представят доказателства за невинноста му.

Бабата изпълнила наставленията. Джовани я завел при даскал Атанас Гранитски за написването на заявлението, но този се побоял и отказал да го напише. Прошението написал хромия арзухалджия - Адил ефенди, и на 15 юни рано Джовани го подал на председателя. След това при председателя ходили Илия Попов и Юрдан Тодоров да молят за попа, но не успяли, защото председателят считал виновността на попа за формално доказана.

- Като изповядвал греховете си пред владишкия наместник, попът си признал, че излизал с нож в ръка на улицата, дето благославял и насърчавал въстанниците; за това аз мисля, че както това е вярно, така вярна ще е и другата му вина, казал председателят.

- "Аз наздраво се научих, че попът отвън Габрово не е излизал", се осмелил да каже Тодоров.

- Все едно. Излязъл ли е като главатар или като подстрекател на бунта, все еднакво е виновен, отговорил председателят.

Прошението било оставено без последствие, защото присъдата била вече подписана.

На 15 юни 1876 г. се открил публичния съд и се прочела смъртната присъда на Еким Цанков, Цанко Дюстабанов и свещеника Иванчо поп-Петков, които след обяд били обесени в града Търново на онова място, дето сега е паметникът на обесените.

Осъдените закарвали поотделно на бесилката. Най-напред закарали и обесили Еким Цанков, след него Цанко Хр. Дюстабанов, а най-подир нашия поп Иванчо поп-Петков. Откарването ставало с кола.

Когато поп Иванчо дошел до бесилката, той паднал на колене и, след като изчел една молитва, успял да каже следните думи:

- Боже, на тебе оставям непразната си жена и малолетните си деца! Господи, прости на моите клеветници и ми допусни утешението, че с моята невинна смърт ще се изкупи свободата на България!

На следния ден в църквата "Св. Атанас" при стечение на много народ станало опелото на обесените, след което ги заровили в една съседна на църквата градина.

На 15 юни 1881 година костите им били извадени и тържествено пренесени в Габрово.

image
На онова място в Търново, дето турците обесили през 1876 година въстанниците, сред които и Бачо Киро, Иван Семерджиев, Еким Цанков, Цанко Дюстабанов, поп Иванчо и т.н., днес е издигнат паметник със следния надпис:

image   "В памят на погиналите за българската свобода
поборници - мъченици!
Въздитнат
от признателното потомство
в 1883 година                           от Р. Хр."

image
Паметникът е построен през 1883 г., а осветен на 25 юни 1885 г. Монументът, по проект на архитект Джовани Мусути, увековечава паметта на обесените участници и ръководители на Априлското въстание от Търновския край. Изработен е от бял арбанашки камък във формата на четиристенна пирамида. На четирите стени на паметника са изписани текстове с имената на обесените. Тук всяка година на 25 юни се извъшва панахида по инициативата на търновското женско дружество "Милосърдие".



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Мисля си, че тези неща трябва да ги издадеш в книга.
07.04.2009 13:13
Това си е памет българска, не може само по интернет да се разхожда. Сигурно си от последните мохикани, които знаят толкова много за рода си.
Мислил ли си по въпроса за книга?
цитирай
2. meteff - Re: 1. tera
07.04.2009 18:23
Благодаря, за мнението. Замислям се, напоследък, пречки бол, но може би и това един ден ще стане... въпреки сериозните вредни последици настъпили в следствие насилствено наложените ни псевдо-правила при книгоиздаването от развилнялите се повсеместно полуграмотни и деградирали морално соцвъзпитани провинциални културтрегери диктуващи тенденциите в днешната ни образователна и културна политика, наследила най-лошите методи на работа на кадруващата все още с пълна сила антинационална клика съставена от "бившите" кадри на тоталитарната ДС, даваща път и насоки единствено на верноподаническите им лакеи и блюдолизци, без оглед на ценз, познания и желание за преосмисляне и задълбочаване в миналото.
цитирай
3. tera - Хах,
08.04.2009 22:11
направо без дъх ме остави - усети ли се, че си написал всичко в едно изречение? Но ти си юрист, обяснимо е :)
Въпреки всички пречки ти пожелавам да я издадеш някой ден. Успех! :)))
цитирай
4. анонимен - Прочетох с голям интерес материала ...
12.07.2009 22:19
Прочетох с голям интерес материала - поводът беше,че търсех сведения за Юрдан П.Тодоров. Колко малко знаем за историята си...! Велико и тъжно! Къде са истинските българи и патриоти днес ? Може би тези мирни времена са ни дадени от Бог, за да съхраним паметта и преосмислим свободата! Колко силни са думите /молитвата/ на поп Иван преди бесилото! Хвала на търновското женско дружество ,,Милосърдие"!
Към автора: публикувайте и в печата този материал, ако не е възможно да го издадете!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822420
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031