Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2010 08:27 - Българското археологическо дружество
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3883 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 21.11.2023 20:28


Историческа бележка за Българското Археологическо дружество.


Българското Археологическо дружество в София е основано, по инициативата на Св. Синод, на 16 декември 1901 г., когато е бил приет окончателно от свиканото общо събрание и неговия устав, напечатан още същата година и утвърден от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 401 от 29 март 1902 г. Още на 23 декември 1901 г., по покана на Софийския митрополит Партений, който е действувал от името на председателствуващия на Св. Синод, е било свикано общо събрание от членовете на дружеството, за да се избере, съгласно § 12 от устава, първото настоятелство. Това настоятелство се е състояло от следните лица: председател проф. Иван Д. Шишманов, подпредседател Вацлав Добруски (директор на Народния музей), касиер Стефан Костов [Икономов] (секретар на Св. Синод), деловодител-библиотекар проф. Анастас Иширков, и съветници: проф. Любомир Милетич, проф. Васил Златарски, проф. Димитър Агура, Антон Митов и Константин Величков.

Целта на дружеството, както тя е формулирана в § 1 на устава от 1901 г., е била „да издирва, съхранява и изучва паметниците на миналото в границите на целокупна България и да буди интерес за тех в народа". Още от самото начало на 1902 г. настоятелството започва да работи в това направление. Първата негова дейност се е отнасяла до организирането на дружеството, а именно до записване на редовни и дописни членове, както и до образуване на клонове от дружеството в провинцията. Такива клонове до 1906 г. са били образувани в Плевен, Търново, Карлово, Станимака, Хърсово, Свищов и Бургас. Връзките между клоновете и централното дружество не са могли обаче да се затвърдят, вследствие на което някои от клоновете, като напр. Станимака, Хърсово, Свищов и Бургас, скоро са престанали да съществуват, а други са продължавали да се развиват като самостоятелни дружества.

Отначало дружеството е разполагало с твърде ограничени средства, вследствие на което не са могли да бъдат предприети по-значителни разкопки и изучвания. За да се буди обаче интерес към задачите на дружеството, били са устройвани сказки върху старинските паметници в България. Освен това още в 1903 г. дружеството е взело грижата, да се направят некои поправки и укрепителни работи в старинската църква Св. Георги в столицата, за която цел са били изразходвани 260,60 лева. Също и по-късно, през 1907 г., дружеството е отпуснало 350 лева, за да се направи покрив и да се заздравят зидовете на църквицата при с. Калотина, Царибродско, която е представяла голям интерес поради своята фрескова живопис от ХIII или XIV век.

Едва след като Министерството на Народното Просвещение почнало да отпуща на дружеството по-значителни парични помощи, могли са да бъдат предприети и по-големи изучвания. Така през 1904 г. са били правени разкопки в Гиген (римската Colonia Ulpia Oescus), под ръководството на г-н Вацлав Добруски, за които са били изразходвани 3148 лева. Отчетът за тези разкопки е требвало да бъде напечатан в Известия за командировките на Министерството на Народното Просвещение, обаче той не е излязъл нито в това издание, нито е напечатан и до днес нейде другаде. По тази причина резултатите на едни от най-важните разкопки, които е предприемало дружеството, са останали и досега недостъпни за науката. Дребните находки от разкопките са били пренесени в Народния музей в София.

Още същата година са били започнати под ръководството на г-н Йордан Иванов разкопки при Кадин-мост, Кюстендилско, дето се е предполагало да се намират развалините на града Prima Justiniana. Тези разкопки, които могат да се считат вече за окончателно привършени, са били продължени  и през следните две години, 1905 И 1906, и са костували на дружеството всичко 6964,16 лева. Подробният отчет за тях, с нужните планове и изображения, с обнародван в I том от дружествените „Известия" за 1910 г., стр. 163—201. През 1906 г. е била разкопана с една сума от 900 лева и тракийската могила при с. Тулово, Казанлъшко (гл. Известия за командировките на М-вото на Нар. Просв. II, 1906, стр. 192—199).

Скоро обаче в дейността на дружеството настъпва застой. От 16 февруари 1905 г. до 20 декември с. г. настоятелството на дружеството не е имало никакво заседание. През 1906 г. настоятелството е било свикано само веднаж на заседание на 29 декември. В протоколната книга и в архивата на дружеството не се намери поне някакъв протокол, от който да се вижда, че настоятелството се е събирало и друг път, На 15 февруари и на 16 май 1907 г. са били правени на два пъти опити да се събере настоятелството, обаче явявали са се само 3 души, вследствие на което не са могли да бъдат взети никакви решения. Едва на 6 юни 1907 г. е могло де се събере нужното болшинство от настоятелството, под председателството на проф. Шишманов, за да се вземат необходимите решения по свикването на общото събрание на дружеството, което се е състояло на 10 юни с. г. И след тази дата настоятелството не е било в състояние да се събере в нужното болшинство, за да може да предприеме каквото и да е било. Това бездействие е принудило останалите членове на дружеството да поискат, въз основа на § 14 от устава, да се свика извънредно общо събрание, за да се види. какво трябва да се предприеме. Том събрание се е състояло на 8 октомври 1907 г., обаче не е могло да се дойде до никакъв резултат.

Най-после на 24 февруари 1908 г., на редовното годишно събрание на дружеството, членът на настоятелството проф. Димитър Агура съобщил, че болшинството от настоятелството се намирало в оставка и за това предложил, вместо да излязат от него само 1/3 от членовете съгласно § 13 от устава, да се избере изцяло ново настоятелство. Това предложение е било възприето от събранието и новото настоятелство е било конституирано в следния състав: председател проф. Гаврил Илиев Кацаров, подпредседател Георги Баласчев, касиер Васил Николов Аврамов, секретар Д. Михов и съветници: проф. Васил Златарски, проф. Йордан Иванов, инженер Иван Несторов, Стефан Костов [Икономов] и Харалампи К. Тачев. На извънредното общо събрание на 27 април 1909 г. г. Георги Баласчев, Васил Аврамов и Стефан Костов са си подали оставката от настоятелството. Г-н Васил Николов Аврамов е бил преизбран за подпредседател на дружеството; на негово место за касиер е бил избран г. Александър Попов, а за съветник г. Богдан Филов.

Новото настоятелство, за да възбуда повече интерес към старините и да даде нов потик на дружествената дейност, се е погрижило преди всичко да се държат в дружеството редица сказки, чиито теми съобщаваме в края на настоящата бележка. Освен това, отпущани са били редовно всека година парични помощи на лица, които са искали да посетят известни места, за да проучат някои въпроси из областта на археологията.

Главната и в същото време най-ценна в научно отношение дейност на дружеството се е заключавала обаче, както и по-рано, в предприемането на археологически разкопки. От 1908 до 1911 г., четири лета под ред, са били правени разкопки на Хисарлъка при Кюстендил под ръководството на проф. Йордан Иванов. Кратки съобщения за тези разкопки, за които са били изразходвани всичко 4123,36 лева, са давани в дружествените „Известия" за 1910 и 1911 г., а подробният отчет ще бъде наскоро обнародван. През 1910, 1911 и 1912 г, дружеството е предприело, под ръководствотo на проф. Васил Златарски, разкопки в Червенската крепост (Русенско), главният резултат от които се заключава в откриването на една стара църква, чиято фрескова живопис е отчасти още запазена. Отчетът за тези разкопки, за които дружеството е изразходвало 1104,42 лева, ще излезе също наскоро в дружествените „Известия”.

През 1910 г. Софийският градски общински съвет бе създал особен „Фонд за написване историята на София". Управлението на този фонд бе възложено на един смесен комитет, в който влизат представители на градския съвет и на Българското Археологическо дружество в София. От сумите на фонда бе отпусната на дружеството една помощ от 9000 лв., с които се предприеха, под ръководството на г. Богдан Филов, обширни разкопки в и около църквата Св. София в столицата. Резултатите от тези разкопки, които надминаха първоначалните очаквания и дадоха богат материал, особно за старохристиянската епоха, бяха обнародвани в едно специално издание (Д-р Б. Филов, Софийската църква Св. София, 1913), което излезе като книга IV от „Материалите за историята на София".

Избраното през 1908 г., настоятелство се е погрижило още от самото начало да се уреди едно дружествено списание, в което да се поместват научни студии по археологията, отчети за предприетите от дружеството работи и разни други вести от интерес за дружествените членове. Първоначално се е проектирало да се издава един „Годишник", обаче отпосле се е решило, дружественото списание да излиза в две свезки годишно под името „Известия"". За уредбата на списанието общото годишно събрание на 19 февруари 1910 г. бе определило един редакционен комитет, в който влизат г. г. проф. Васил Златарски, проф. Йордан Иванов и д-р Богдан Филов. Първият том от „Известия" бе издаден oщe през 1910 г. Оттогава списанието излиза редовно в размер 15—18 коли годишно, като за 1912 и 1913 г., поради войната, бе издаден само един том с по-голям обем* (22 мода). Благодарение на щедрата помощ на Министерството на Народното Просвещение, което дава годишна субсидия от 5000 лева, дружественото списание по отношение на печата и репродукциите е могло да бъде поставено още от самото начало на онази висота, която е необходима за един подобен научен орган. Освен това, за да се направят обнародваните в списанието статии поне отчасти достъпни и на чуждия учен свят, била е въведена практиката, за всяка статия да се дава и едно кратко резюме на френски език, а така също да се прилага на френски съдържанието и списъкът на изображенията. Ласкавите отзиви, които са получени от всички страни за дружественото списание, особно от чуждестранната научна критика, показват, че дружеството наистина е успяло да направи от своите „Известия" един важен за развитието на българската археологическа наука орган.

Още преди да се уреди списанието, дружеството е обнародвало през 1909 г. като първо свое издание едно „Упътване за събиране и запазване на старини" (82 стр. 16° с 32 образа в текста). Освен това от 1910 година дружеството, в споразумение със Софийския градски общински съвет, пое върху себе си грижата, да урежда и издава „Материалите за историята на София", средствата за които се вземат от общинския „Фонд за написване историята на София”. Досега дружеството е издало от тези „Материали" четири книги, а именно:

1. Проф. Г. И. Кацаров, Принос към старата история на София; с една фототипична таблица и 8 образа в текста; София. 1910.

2. А. Протич, Архитектоническата форма на Софийската църква Св. София; с 30 обр. в текста; София, 1912.

3. Проф. А. Иширков, Град София през XVII век; с 18 образа вън от текста и един план на града; София, 1912.

4. Д-р Б. Филов, Софийската църква Св. София; със 140 образа в текста и 21 таблици във фототипия и цветна автотипия; София. 1918.

Какво е било финансовото състояние на дружеството през разните години на неговото съществуване, става явно, до колкото има запазени за това документи в дружествената архива, от следните цифри:

Всичко                 55463,74              48467—               6696,74*)

*) Точната сума, според печатания отчет на дружеството за 1912/13 г., възлиза на 6803,55 лева.

Както се вижда от тази таблица, разходът на дружеството обикновено е бил по-малък отколкото приходът, тъй че почти всяка година се е добивал един известен излишък. През 1903 г. по-голямата част от неизразходваната сума, а именно 2305,60 лв., е била облечена в 5 облигации от 6% държавен заем от 1892 г. Тези облигации се пазят и досега, като образуват един вид запасен фонд на дружеството. След приключването на дружествения бюджет в края на 1913 г. дружеството е разполагало с една свободна сума от около 7000 лева.

Както казахме и по-горе, дружеството постоянно е уреждало за своите членове и за външни липа сказки върху нашите старини и въобще върху въпроси из областта на археологията. Сказките, които са били държани през първите години от съществуването на дружеството, като напр. от г. г. Вацлав Добруски, Йордан Иванов и др., не са били отбелязвани в протоколната книга. От 1908 г. насам са били държани, доколкото са отбелязани в протоколната книга и в годишните отчети, следните сказки:

1908 година.

1. Й. Иванов, Цар Самуиловата столица в Преспа (на 6 април).

2. В. Аврамов, Значението на археологическите изследвания за старата ни история и география (на 27 април).

3. An. Чилингиров, Предисторическите изследвания в с. Султан, Поповско (на 8 юни).

4. М. Арнаудов, Дешифрирането на клиновидното писмо (на 15 юни).

5. Ан. Чилингиров, Предисторическите разкопки при Винчи, Сърбия (на 6 ноември).

1909 година.

6. Г. И. Кацаров, Етнографическото положение на старите македонци (на 18 януари).

7. Й. Иванов, Новите разкопки в Кюстендил (на 1 февруари).

8. Ан. Чилингиров, Предисторически селища по десния бряг на Дунава от Видин до Лом (на 8 март).

9. Б. Филов, Новооткрити старини в Чирпанско и Старо-Загорско (на 27 април).

До края на същата година (точната дата неотбелязана):

10. Г. И. Кацаров, Историята на Сердика (София) в старо време.

11. В. Аврамов, Римският град Асамус.

1910 година.

12. Й. Иванов, Разкопките в Кюстендил (19 февруари).

До края на същата година:

13. П. Даскалов, Орнаментите на старо-българските ръкописи.

14. Б. Филов, Хисарската крепост и нейната базилика (с проекционни картини).

1911 година.

15. Й. Иванов, Старобългарски златни пръстени (на 27 юни).

16. Г. И. Кацаров, Старогръцки гробове при Месемврия (на 23 юли).

17. Б. Филов. Новооткрита бронзова плочка с латински надпис (в същото заседание).

До края на същата година:

18. В. Аврамов. Траяновнят път от Дунава до Бяло Море (в 7 сказки).

19. Г. Баласчев, Престолонаследието у старите българи.

20. Й. Иванов, Acеновата крепост и Бачковският монастир.

1912 година.

21. Б. Филов, Разкопките в църквата Св. София в столицата (на 19 февруари).

1913 година.

22. Г. И. Кацаров и Б. Филов, Новооткрити тракийски и римски старини (на 1 декември).

1914 година.

23. В. Аврамов, Историческата роля на Дунава от Гиген до Свищов в свръзка с въпроса за постройката на новопроектирания мост между Румъния и България (на 2 март).

24: Б. Филов, Старински паметници в Македония и Одринско (с проекционни картини; на 23, 25 и 30 март).

25. Б. Филов, Римското съкровище от Николаево (на 25 май).

26. Б. Филов, Паметници на тракийското изкуство "(съ проекционни картини; на 2 ноември).

*

Интересът, който обществото е проявявало към дружествените работи, се изразява най-добре чрез постоянното увеличение на дружествените членове. За първите години от съществуването на дружеството липсват съответните данни. От 1906 година насам намираме следните цифри:

през 1906 година 102 редовни члена

през 1907 година 137 редовни члена

през 1908 година ? редовни члена

през 1909 година 142 редовни члена

през 1910 година 168 редовни члена

през 1911 година 176 редовни члена

през 1912 година 177 редовни члена

през 1913 година 192 редовни члена

В § 2 на устава между средствата, с които дружеството си служи за постигането на своите цели, е предвидено и уреждането на археологически събори. Съгласно това дружеството е взело инициативата да се свика в Търново, от 6—10 юни 1910 г., първата археологическа конференция от представители на разните археологически дружества у нас. В тази конференция са взели участие дружествата от София, Варна, Шумен, Преслав, Плевен, Видин, Казанлък, Ст. Загора, Кюстендил и Търново. Разглеждан е бил новият законопроект за старините и е бил разискван въпросът за обединението на всички археологически дружества. Кратък отчет за дейността на конференцията е обнародван в дружествените „Известия” I стр. 215, а протоколите на конференцията са напечатани в брошурата „Първа Българска Археологическа Конференция във В. Търново”, Варна, 1910 г.

През 1912 г., от 11—14 май, дружеството е уредило и първия археологически събор в София, на който, освен участвувалите в търновската конференция дружества, е било представено и Дупнишкото. Кратък отчет за дейността на събора е бил обнародван пак в дружествените „Известия" III стр. 301. Съгласно едно решение на събора, на 26—28 октомври с. г. трябвало да се събере в Плевене втори събор, на който да се приеме окончателно и уставът за обединението на дружествата. Поради избухналата война с Турция, този събор не е можал да се състои, а през 1913 г., по предложение на Софийското дружество, одобрено и от дружествата в провинцията, неговото свикване е било отложено за неопределено време, додето настъпят по-благоприятни условия. Освен това дружеството е уреждало и няколко екскурзии.

От 1914 г. дружеството започна да печата своите годишни отчети, по които ще може лесно да се проследи и неговата по-нататъшна дейност. Настоящата историческа бележка има за цел да замени отчетите на дружеството за първите 10 години от неговото съществуване, тъй като този отчети не само не са печатани, но повечето от тях и не се намериха на лице в дружествената архива.


Из историческата справка изготвена и публикувана в
"Известия" през 1915 г. от проф. д-р Богдан Д. Филов;

*) Споменатият по-горе виден правист и общественик
Васил Аврамов (1863-1946) от Калофер е мой прадядо.




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821628
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031