2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4609 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2010 10:01
По въпроса за родоначалниците на рода има много неизяснени и спорни моменти. Приема се, че корените на Априловия род са в колиби Нова махала, Габровско (от 1951 г. - съставна част на село Априлов, което през 1971 г. е присъединено към гр. Габрово).
Към средата на XVIII в. няколко от членовете на рода са заможни търговци в Габрово. Един от тях - хаджи Кръстю Априлов (ок. 1705 – ок. 1795), през 1762 г. построява чешма в града, известна и днес с името Априловата чешма. Синове на Кръстю Априлов са Евстатий (Станчо) и Никифор (Никола).
Бащата на Васил Априлов - Евстатий (Станчо) Н. Априлов, е имал според най-вероятната версия седем деца: трима сина (Христо или Христофор Априлов, Никифор Априлов и Васил Априлов) и четири дъщери (Кера, Бона и още две, чиито имена не са известни).
Единствен достигнал зряла възраст внук на Евстатий Априлов от синовете му е Николай Никифоров Априлов, който няма потомство.
Чичото на Васил Априлов - Никола Априлов, има трима сина: Станчо, Пенчо и Васил. Синове на Пенчо Н. Априлов са Димитър, Христо, Никола и Коста; има и дъщеря Рада (1845-1935). Син на Васил Н. Априлов е Йонко В. Априлов (1850-1930), живял в Габрово и оставил синове Христо и Стефан и дъщери Бона, Кина, Велика и Мария. Потомци на Димитър Пенчев Априлов са Никола, Коста, Тана и Дона; на Христо Пенчев Априлов - Елена, Димитър, Христо, Мария, Пенчо; на Никола Пенчев Априлов - Стефан, Кина, Коста; на Коста Пенчев Априлов - Тана, Пенчо, Мария, Никола; на Рада Пенчева Априлова - Стефан, Мария.
Интересна личност сред децата на Пенчо Николов Априлов (първи братовчед на Васил Априлов) е Коста Пенчев Априлов (1852-1933) - участник в четата на Цанко Дюстабанов и опълченец. Негов внук е Румен Николов Априлов - архитект. От Априловия род са инженер Стефан К. Априлов, балетната актриса Стефания Априлова.
ВАСИЛИЙ АПРИЛОВ, родолюбив българин, книжовник, един от основателите на българската школа (1789—1847). Род. в Габрово, учил се в Москва и Брашов, от 1810 г. се поселил в Одеса и се занимавал с търговия, от което спечелил добро състояние. Отначало се мислел грък и помагал на гръцките училища, но, като прочел Древнiе и нынгьтнiе Болгаре на Венелина, съзнал се, че е българин, и се отдал на служба за народа си. С Николай Палаузов заработил за уредбата на едно образцово училище в Габрово, което било тържествено открито на 2 януарий 1835 г. В това училище пръв учител е бил Неофит Рилски; то е играло голяма роля за пробудата на българите. Априлов е оставил книгите: Денница (1841), Болгарски книжницы (1841) и др.
Сестрата на Васил Априлов Кера Евст. Априлова се омъжва за Цанко Станков Дюстабанов от Габрово. Неин син е Христо Ц. Дюстабанов, баща на войводата Цанко Хр. Дюстабанов и на Васил Хр. Дюстабанов. Потомци на Васил са Стефан В. Дюстабанов (негов син), Георги Ив. Дюстабанов - инженер, Цветанка Ив. Дюстабанова - икономистка, и др. Сестрата на Цанко и Васил Дюстабанови - Ганка Хр. Дюстабанова, е била учителка в Габрово, омъжва се за учителя Антон Наследников. Единият й син (Тихомир Наследников) става адвокат в София, другият (Ценко Наследников) загива на фронта при Битоля през 1918 г.
Най-голямата сестра на Васил Априлов - Бона Априлова (родена вероятно ок. 1765 г.), се омъжва за Христо Даскалов, син на тревненския чорбаджия хаджи Кънчо Генов Даскалов. Има четирима сина и шест дъщери: Кънчо, Евстатий (Станчо), Георги (Геню), Никифор, Съба, Пена, Ана, Ивана, Наца (Анастасия), Кина. Кънчо Хр. Даскалов (1785-1833) е бил просветен човек, знаел е писмено и говоримо руски и гръцки език. По време на Руско-турската война (1828-1829) осигурява храни за руската армия в Тревненския район, но поддържа връзки и с турския генерал Алиш паша. Издига се като пръв чорбаджия в Трявна, но по-късно е преследван и разорен от турския управител на Търново Сюлейман паша. Вторият син на Бона Априлова - Евстатий (Станчо) Даскалов (1800-1859) учи в Трявна, в гръцкото училище в Търново и в Букурещ. Когато започват гоненията срещу брат му Кънчо, забягва с жена си във Влашко, където променлив успех се занимава с търговия, авещава на Тревненското училище значителна сума, с която Тревненската община купува три магазина в Браила и използва печалбата от тях за поддържане на училището. Третият син на Бона - Георги (Геню) Хр. Даскалов (1807-1856) учи в килийно училище в Трявна. Става търговец. След спречкване с един турчин в Севлиево избягва в Браила. Завещава част от имотите си на тревненската църква „Св. Архангел”. Най-малкият син на Бона - Никифор Хр. Даскалов (1814-1851) се занимава с търговия в Трявна и става един от първенците на града. Приятел е на тревненския летописец поп Йовчо и на Петко Р. Славейков, който му посвещава епитафия в „Смесна китка” (1852). Поддържа преписка с вуйчо си Васил Априлов, който в началото на 1847 г. изпраща един сандък с книги и учебници за училището и библиотеката в Трявна.
Чрез дъщерята на Бона Съба Априловият род се свързва с тревненския род резбари и зографи Витанови. Дъщеря й Кина се омъжва за Петко Ив. Манафов от Габрово. Петата й дъщеря - Ана, се омъжва за тревненския чорбаджия Тодор Попиванов и има 14 деца. Нейни потомци са Тодор Иванчов – министър-председател (1899-1901), Димитър Марков - български дипломат в Цариград и основоположник на статистиката в България. Внук на Бона Априлова от сина й Кънчо е тревненският възрожденец, книжовник и руски дипломат Христо Кънчев Даскалов (ок. 1820 – ок. 1865). Внукът на Бона Априлова Хр. Н. Даскалов, който през 1856-1859 г. учи в Габрово при Христодул Костович и Тодор Бурмов, става учител, член е на революционни комитети в Трявна и Враца, събира фолклорни и етнографски материали. Неговият син и правнук на Бона Априлова Богомил Хр. Даскалов е учител в Трявна и изследовател на нейната история; пише и за родствените връзки на Васил Априлов с Трявна.
И най-беглият поглед върху Априловия род показва, че неговите членове осъществяват желанието на Васил Априлов, изразено в писмото му до сестра му Кера от 10 април 1846 г.: „[...] родът ни да е български и при това и учен [...] фамилията на Априловите да е наследствено учена [...]" (с. 361).
Литература: А п р и л о в, Хр. Към потеклото и биографията на В. Априлов. - Мир, № 10489, 6 юли 1935. с. 3. Д а с к а л о в, С. Васил Е. Априлов. - Мир, № 10585, 30 октомври 1935, с. 3. Родството Априлов-Дюстабанов. - Възход (Габрово), № 41, 25 юли 1939, с. 3. Ч о л о в, П. Априловият род. - Год. История на образованието в България (Габрово), 3, 1985, с. 80-90. П е т р о в, Ц. Нови данни за фамилиите Априлови и Палаузови - В: Времена и будители. Габрово,2002. К о л е в а, П. Априловски свод. БАН, София, 2009.
Родно място, потекло, жизнени съдби. - Около 50 км. южно от Търново, в полите на Стара планина, от двете страни на Янтра и току при входа на Шипченския проход, който съединява източна Тракия със земите край Дунава, е разположено селото, гдето най-напред бива открито едно обществено българско училище в първата половина на XIX век. Жителите на Габрово, по свидетелството на Априлов, били не само набожни и гостоприемни, трудолюбиви и пестеливи, но и „смели, предприемчиви и самонадеяни.” Още през XVIII век те започват да ходят по близки и далечни пазари, продавайки пашкули, коприна и други мастни продукти, а по-късно се заемат с основаване на текстилни фабрики, които превръщат скромното градче в оживен промишлен център. От меродавно значение за икономическото повдигане на Габрово е била не само тази вродена будност и предприемчивост, но и реформата на султан Селим (1789-1807), който съзнава нуждата да премине търговията от чужденците в ръцете на собствените му поданици. Напредничавият султан дава с берати правото на гърци и други иноверци в империята си да търгуват, свободно, убеден, че материалните интереси ще ги при-вържат по-здраво към държавата му. И ако турците, като лениво господарско племе, се оказват негодни за спекула и културна обнова, християните бързо се издигат с труда си и започват да се налагат с богатството си. Те възприемат при това свободолюбивите идеи от Запад, жаждата за наука и омразата към едно срамно робство, което притъпява националното самосъзнание. Успоредно с материалния си подем и подобрението на социалното си положение, българските търговци и еснафи разбират изгодите от средно образование и граждански права за българския народ, затова те първи се погрижват за отваряне на училища и насаждане на просвета между изостаналите свои съотечественици.
Габровци успели още след Кючюккайнарджишкия мир (1774), - който налагаше на Турция унизителното задължение да отстъпи на Русия покровителството над православните й народности - да завържат търговски връзки с Влашко и Русия, да изнасят там сурова коприна, розово масло и разни стоки от Цариград и дори да отварят търговски кантори в Букурещ, Браила, Москва и Одеса. В тези градове, както и в Брашов, Виена и други места, възникват в началото на XIX век български търговски къщи със завидно състояние, а някои млади българи се отличават вече със солидно образование и обществено влияние, както напр. оня Стати Пенкович от Видин, който разполагал в 1802 г. с 520,000 леи капитал, владеел френски и италиански език и бил в 1807г. наместник на австрийския агент в Букурещ. Общото състояние на тези търговци емигранти в Румъния, дошли от Русе, Търново, Свищов, Разград и други, градове, възлизало тогава на около 10 милиона леи.
Васил Априлов се е родил в Габрово на 21 юли 1789 г. Баща му Евстатий бил от стар влиятелен род, който давал много хаджии (поклонници на Божи гроб) и кметове на селото. Двама негови синове, по-стари братя на Васил, били отишли в Москва и там въртели добра търговия. В 1799 г. Евстатий умира, и ония двама братя дошли да уредят бащиното наследство. По-старият брат, Христофор, взема със себе си малолетния Васил, който до тогава се учел в Габрово, и го отвежда в Москва. Тук той го настанява в едно гръцко семейство, за да изучи добре гръцки език, тъй необходим за търгуване с Цариград; и навярно тук се вкоренява още повече елиноманията, която е започнала дома. Между това брат му Христофор е бил принуден да пътува до Букурещ и по други места и, за да не страда възпитанието и образованието на малкия Васил, изпраща го в Брашов (Кронщад), да следва в гимназията. Васил завършва тая гимназия, усвоявайки добре немски и латински език и обиквайки между класическите писатели особено Корнелий Непот и Плутарх. След петгодишно престояване в Брашов, в 1807 г. той заминава по настояването на брат си за Виена, да учи в университета медицина. Редом с това той взема уроци по френски и италиански език. Но, било че търговията на братята му тръгва назад, било че сам той не изпитва удоволствие от занятията си в медицинския факултет (според „врождената си нервичност” не можал да остане равнодушен при разните анатомически операции, по свидетелството на биографа му Св. Миларов), през 1809 г. Васил напуска австрийската столица и се прибира в Русия. Между това българските търговски къщи в Москва, пет на брой, фалирали поради конкуренцията, която им правило новооткритото одеско пристанище. Средният брат Никифор пренесъл работата си в Цариград, гдето се оженил за една богата гъркиня от рода на търговеца Маразли, а Васил отива през 1811 г. в Одеса, гдето постъпва в кантората на Теодориди, брат на госпожа Маразли. По-късно в Одеса идва и сам Никифор и тук отворил с брат си Васил самостоятелна кантора, търгувайки с водка (руска ракия), а после и с рафинирана холандска захар. Работата им потръгва дотолкова добре, щото към 1828 г. Васил може, при ликвидация на предприятието, да се оттегли от всяка търговия и да заживее като рентиер, влагайки капитала си в банката. От младини с нежна организация и слабо здраве, Васил чувствува навярно пристъпа на болестта, която ще го заведе рано в гроба - туберкулозата, затова решава да живее най-спокойно и редовно, без тревоги и усилия, предавайки се на кабинетни занятия с любимите си писатели и на филантропия. Защото през тези години той е убеден гръкоман, отрекъл е всичко българско у себе си и живее с духовните и политически идеали на пробудена Елада. Виден член на одеската гръцка колония, той взема присърце успехите на „великата идея” и подпомага дейно, морално и материално, на Заверата от 1821 г., като улеснява изпращането на доброволци от Одеса за Гърция. Сам Априлов пише в „Денница”: „В 1821 г., когато трябваше да се даде помощ на гърците, които искаха да заминат за отечеството си, аз им отстъпих големия магазин при моята ракиена фабрика... и им дадох възможното пособие. Малко това, аз пожертвувах на тогавашните ефори и налична сума, която с много надхвърляше състоянието ми...” Въобще той е бил в течение на 30 години щедър ревнител на гръцката литература, на гръцката школа в Одеса и на гръцките благотворителни заведения. Но идва часът за съдбовния вътрешен преврат. Достигнал 42 години, зрял умствено и наглед установен в своите национални симпатии, той бива поразен от историческите разкрития на Венелин - и дремещото българско съзнание избухва стихийно в душата му, за да го превърне като гражданин и патриот и даде нова насока на усилията му. От сега нататък и до края на живота си той ще бъде най-яркият и авторитетен апостол на българската идея, най-ревностният проповедник на българското образование и най-енергичният ратник за културното обособяване на българския народ. Венец на усилията му образува отварянето и закрепването на габровското училище, което става истински разсадник на просвета, гражданско възпитание и книжовна дейност между българите от 1835 г. нататък.
Литература: Публикация в Библиотека „Български писатели”. Под ред. на М. Арнаудов. Т. I, София: Факел, 1929. Арнаудов, М. Васил Априлов. Живот, дейност, съвременници (1789-1847). С., 1971. Публикация в Библиотека „Български писатели”. Т. I. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2003.
06.07.2020 12:33
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев