НАРОДНО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „МЕТЮ ХР. ЧЕХЛАР”

Историческа справка на прага на 80-годишния юбилей на училището

Дядо Метю Христов-Чехлар (1845-1913)

Преди Освобождението ни от турско робство, в Габрово на мястото на днешния квартал Хаджицонев мост не е имало селище. След 1886 г. пръв тук се заселва Минчо Кисьов от село Недевци, Габровско. Занимавал се е с касаплък, после отворил кръчма, в която са са спирали за отдих селяните от Толлешка и Стомонешка общини на път за и от Габрово. Втори се заселил Христо Владков от с. Лисец, Габровско.

Според легендата един овчар издавил овцете си, че нямало брод през буйната река Паничарка. Дал той пари на чорбаджи хаджи Цоню да построи мост. Отначало го наричали „Чубан Кюпрю”, което значи „Овчарски мост”, а по-късно и „хаджи Цоневия мост”. Така нарекли и разрастващото се село. А то растяло от ден на ден, за да израсне и се превърне в индустриална столица на България, оприличена от френския географ Елизе Реклю като — БЪЛГАРСКИЯТ МАНЧЕСТЪР.

Изниквали скромни къщички, появявали се точило, след точило, а и Ганчо Попов харесал мястото за фабриката си за прежди. Създава са поминък. Тук намират препитание безимотни люде от цяла България. И деца се навъдили. Отначало те ходели на училище в с. Недевци, на 2 км оттук. Това продължило до 1929 година. Замислили се тукашните хора дали не могат да си открият и те училище.

Инициативата поел Ангел Велев, който тръгнал от къща на къща и всички казвали „Да бъде!” Отначало спазарили дюкяна на Минчо Ангелов — малко тясно и ниско помещение, в което едва се побрали старите, негодни чинове взети от с. Недевци, Габровско.

За създаване и узаконяване на училището може да се смята заповед № 2738 от 19.08.1931 г. на Министерството на народното просвещение, с което се открива Първоначално училище с два слети класа. Тук вече се учат и учениците от съседните габровски села: Лисец, Горунова могила, Дядо Дянко, Червен бряг, Баевци и Стомонеци.

На другата година се налага да се наеме още един дюкян, този на Сава Бойчев, за други два класа. Първи учители са Йона Велчева и директор Димитър Недев. След още една година се заражда идеята да се направи сграда, в която да се съберат всички класове.

Идеята за нова сграда се приела добре. Решено е да се построят четири класни стаи, учителска стая, коридор, а целият долен етаж да бъде театрален салон. Тъй като е невъзможно средствата да се съберат от бедното население, възниква идеята да се обходят всички заможни фабриканти и граждани.

Благосклонно се съгласяват само синовете на Метю Христов Чехлар. Братята Христо, Лалю и Георги Метеви дават като начало следното: Христо Метев — 100 000 лева, Лалю Метев — 13 000 и един вагон цимент, Георги Метев — 10 000. Овдовялата им майка баба Минка Метева, също дава 2000.

След две години първоначалното училище се развива като пълно основно (прогимназия). Назначават се още учители, а директор става Васил Колев.

Братята Метеви и семействата им продължават да поддържат по всякакви поводи с парични средства новото училище, в памет и с благодарност към баща си, научил ги на труд, благотворителност и човещина.

Училището носи името на Метю Христов – Чехлар, а годинатата е учебната — 1933/1934 г. За даренията на фамилията излизат публикации в седмичния вестник „Известия” от 1933, 1934, 1936 и последващи години на библиотека „Априлов-Палаузов”.

Баба Мария (Минка) Метева умира през 1940 г. В завещанието си тя не пропуска училището, носещо името на нейния съпруг. Наследниците изпълняват нейната последна воля и внасят посочената сума от 5 000 лева в касата му с квитанция № 1/2.VIII.1940 г.

Училището е вече тясно за прииждащите нови ученици. През 1947 г. до него се започва нов строеж. Училището е с ново име „Христо Смирненски”. Няколко пъти след 1990 година потомците на дядо Метю изявяват желание пред демократичната власт да се върне на училището старото име, но никой не им обръща внимание. А трябва да се съхранява историческата памет за хората, направили нещо в полза на народа си и останали в душите ни с добро.

Габровци помнят имената на много дарители, давали средства за просвета и наука, църкви и манастири, читалища, чешми. Отколе е било така. Българинът е имал вътрешна нагласа и потребност да дарява. Това чувство на национално достойнство е спасявало народа ни в много периоди на изпитания.

Да се върнем към корените си! Длъжни сме! За да я има България слънчева и красива, непокорна и мъдра, устремена и преуспяваща в идните поколения.

Източници:  Държавен архив — гр. Габрово, Народно основно училище – с. Хаджицонев мост, Габровско, 1929-1944 г., ф. 365К. 37 а.е.; Семерджиева, Мария. Едно дърво гора не прави. Родът на дядо Метю Христов – Чехлар. Габрово, 2010. и © Личен архив на Лалю Метев, правнук на фабриканта Метю Хр. Чехлар от Габрово.

---

ИЗРЕЗКИ ОТ ИЗВЕСТИЯ - СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА
БИБЛИОТЕКА "АПРИЛОВ-ПАЛАУЗОВ" - ГАБРОВО


Едно мило тържество.

На 7 януари вечерта — първият ден на Коледа — стана тържествено откриване на новия театрален салон в с. Хаджи Цоневия мост, с драмата „Боряна” от Йордан Йовков.

Кокетно украсеният салон, феерично осветлен, започна от рано да се пълни с публика. Въпреки своите 500 (петстотин) стола, той се указа тесен да побере многобройната публика, стекла се от околните фабрики, села, та и от гр. Габрово.

На стената над сцената виси окачен портретът на дядо Метю Чехларя, покойник, украсен с венец от бръшлян.

Часът е 8 и 30 м. Звънецът удари. Учителят г. Дим. Недев, с кратка, но прочувствена реч описа целта на тържеството — откриване новопостроеното здание (театрален салон и прогимназия) от фабриканта Г-н Христо Метев — подпомогнат от своите братя, с което увековечиха паметта на покойния си баща. Училището, с разрешение от Министерството на Народната Просвета, се именува „Метю Хр. Чехлар”.

Покрай щедрите дарители — Христо, Георги и Лалю Метеви, се редят и други, които дадоха своята морална подкрепа: На първо място между тях стои учителката г-жа Велчева, която е главната инициаторка за откриване на прогимназията и за още много други културно-просветни начинания.

След почитане паметта на покойния дядо Метю със ставане на крака, почна представянето на драмата „Боряна". Всички любители, участвуващи в представянето на драмата, играха много-добре.

На втория ден на Коледа — сутринта, учениците от първоначалното училище и прогимназията дадоха утро. Между многото литературно-музикални номера бе представена и пиеската „Най-добрите другари", от Нед. Бенев. Изпълнението на всички номера 6е отлично.

Вечерта се представи драмата „Вампир", от Антон Страшимиров, при препълнен салон.

Мило става човеку, като гледаше, как фабрични работници и работнички, непожалили малкото си свободно време, начело с учителите, изнасяха драматичните представления.

В. Колев.

Вестник „ИЗВЕСТИЯ” - Габрово. Брой 5/4.II.1933 г. Стр. 1.

---

 

Училищното настоятелство на с. х. Цоневия мост изказва своята сърдечна благодарност: 1) на братя Метеви, за крупното дарение; 2) на всички любители, участвували в представянето на драмите: „Боряна” и „Вампир”; 3) на г-н Христо Райков, фабрикант, за подарените от него 5,000 лв. на учениците — коледари, а също и за подарените 10 м. вълнен плат за лотарията, която се тегли на 14 януари т. г, — сутринта; 4) на фабрика „Надежда” и фабрика „Хр. Метев”, за подарените от тях платове за лотарията и 5) на всички, които подариха предмети за лотарията.

Общият приход от коледуването, от 2-те представления и утрото е 13 хиляди лева.

Вестник „ИЗВЕСТИЯ” - Габрово. Брой 5/4.II.1933 г. Стр. 3.

---

 

БЛАГОДАРНОСТИ.

Училищното настоятелство, учителството и възпитаниците на народното основно училище „Метю Хр. Чехлар” въ с. х. Цонев мост, Габровско, изказват своята голяма благодарност към добрите благодетели — братя г. г. Христо и Лалю Метеви, и на тъжната майка, които с своите благородни сърдца и любвеобични души дадоха потик към просвета и култура в нашето село. Те пренебрегнаха своите лични интереси и отдадоха голяма дан за доизграждане храма на науката — училището.

Г-н Христо Метев подари сумата (100,000) сто хиляди лева.

Г-н Лалю Метев 13,000 лв. и един вагон цимент, а майка им 2000 лв.

По случай светлите Христови празници им благодарим още веднаж и им пожелаваме дългоденствие и голямо благополучие. Хвала на такива дарители! Нека служат за пример!           

От училището.

Вестник „ИЗВЕСТИЯ” - Габрово. Брой 53/6.I.1934 г. Стр. 4.

---

 

Обществени подпомагания

В с. х. Цонев мост, Габровско, по инициатива на учителите и клона от „Съюза за закрила на децата в България” е открита при училището детска градина (забавачница), която се посещава от около 50 деца, предимно работнически.

Като първа покровителка и дарителка на това дело се яви г-жа Дора Лалю Метева, от София, позната с своите дарения. Тя подари на детската градина на първо време – 5,000 лв.

Учителският съвет,  клонът от съюза за закрила на децата в България и родителите на децата изказват своята сърдечна благодарност на щедрата дарителка. Надяваме се, че нейният пример ще бъде последван.

Вестник „ИЗВЕСТИЯ” - Габрово. Брой 15/11.IV.1936 г. Стр. 5.

---

Нека този постинг даде очи на българите да видят и да усетят могъществото на българският Дух, за да остане миналото ни във времето и пространството завинаги!!
Макар, че днес не сме самостоятелни, а сме подчинени на ЕС, пак можем да си върнем древното славно минало. От нас зависи и от тези, които ние избрахме на великите държавни постове! В името на БЪЛГАРИЯ и за Българите!!

Много неща ми направиха впечатление, други ме замислиха, но като че всичко може да се обобщи в различието -Министерство на ПРОСВЕЩЕНИЕТО и Министерство на образованието, младежта и науката.