в Цариград (1851–1891 г.)

Основателят на търговската къща Христо Петков Тъпчилещов е роден в Калофер през 1808 г.; умира през 1875 г. в Цариград. Започва с бащиния си занаят абаджийство в Калофер, а през 1838 г. се установява заедно с брат си Никола в Цариград. Тук двамата братя работят задружно предимно абаджийство до 1847 г., когато се разделят. През 1849 г. те отново сключват договор за съдружническа търговия за три години, но още през 1851 г. се разделят окончателно. Хр. П. Тъпчилещов се издига до положението на един от големите търговци и на най-голям търговец българин в Цариград. Той има значителни заслуги и като обществен деятел в борбата за независима българска църква и за разпространението на просветата сред българския народ.

След смъртта на Хр. П. Тъпчилещов синовете му Никола, Стоян и Петко продължават неговата търговия, като запазват името на фирмата «Хр. П. Тъпчилещов».

Никола Хр. Тъпчилещов се учи в гръцкото търговско училище на о. Халки в Мраморно море и във френското католическо училище в предградието на Цариград Бебек. След това започва да работи в кантората на баща си. Той е един от най-видните и енергични български търговци в Цариград, един от основателите на българското читалище в Цариград и негов касиер през годините 1866/67 и 1872/73. Умира през 1893 г.

Стоян Хр. Тъпчилещов се учи в гръцкото търговско училище на о. Халки и в търговското училище в Марсилия. Умира през 1896 г.

Петко Хр. Тъпчилещов се учи в българското училище във Фенер (Цариград), а след това в американското училище «Роберт колеж» в Цариград и в търговската академия в Лондон. През 1875 г. е председател на българското благодетелно братство «Просвещение» в Цариград, а през 1876/77 г. — един от двамата секретари в настоятелството на българското читалище в същия град. След Освобождението П. Хр. Тъпчилещов е секретар на Министерския съвет в кабинета на д-р К. Стоилов.

Фондът е придобит през 1930 г. от Петко Хр. Тъпчилещов. Инвентиран е като серия IА. Изключение правят 19 броя неинвентирани търговски тефтери. Към този фонд принадлежат и три пълномощни, дадени на Христо и Никола П. Тъпчилещови и Д. Ив. Гешоглу през 1856, 1857 и 1867 г. съответно от Пловдивската епархия, Врачанската епархия и букурещките българи, за да ги представляват по църковния въпрос. Те са инвентирани под сигнатури IIА 1615–1617. В същия фонд са запазени и документи, които са адресирани до турското правителство, до българското «общество», до българската църковна община и българските представители по църковния въпрос в Цариград. Те са разгледани в този обзор. Тук се намират и известно количество материали от архива на бр. Комсиеви, видни калоферски търговци в Цариград. Търговските писма, адресирани до тях, са от 1860 и 1861 г. Изключение правят само 4 писма от 1862 г. и едно писмо от 1850 г. Има също други единични документи, които нямат пряка връзка с живота и дейността на фондообразувателите, но са взети пред вид при съставянето на настоящия обзор.

Засега не може определено да се каже доколко цялостен е стигнал до нас архивният фонд на търговската къща «Хр. П. Тъпчилещов».

Източници

За фондообразувателя и фонда: Hачов, Н. Калофер в миналото (1707–1877). С., 1927, с. 475–484; Hачов, Н. Христо П. Тъпчилещов. Живот и неговата обществена дейност. С., 1935, 234 с.; НБВК — БИА, инв. опис серия ІА.

Публикации на документи: Ников, П. Българското възраждане във Варна и Варненско. С., 1934, с. 34–35; Динеков, П. София през XIX век до освобождението на България. С., 1937, с. 130, 144/5, 179, 206; Трайков, H. Две неиздадени писма на Калоферската община до Хр. Тъпчилещов в Цариград. — Христо Ботев. Сборник по случай сто години от рождението му. С., 1949, с. 779–781.

* * *

Във фонда се различават три основни групи документи: І. Писма, телеграми, договори, сметки, разписки, бележки; II. Копирни книги; ІІІ. Търговски тефтери. Написани са предимно на български, гръцки, турски и френски език. Документите на турски език не са обработени. Те и копирните книги не са взети пред вид при съставянето на настоящия обзор.

Най-многобройни са документите от търговски характер. Те произхождат от следните лица и места, откъдето са изнасяни или внасяни следните стоки:

От Бургас са изнасяни и внасяни стоките, движещи се по пътя Ямбол — Н. Загора — Ст. Загора. Тук Хр. Тъпчилещов се е ползувал от посредничеството на Хр. Т. Папазоглу и З. Д. Жечков при транспорта на стоки. Той е имал оживени делови връзки и с Д. Т. Бракалов. Бракалов е взимал чрез посредничеството на Хр. Тъпчилещов чифлици под наем, засявал ги е със зърнени храни и произведенията е изпращал на Тъпчилещов в Цариград. Освен това е търгувал с едър добитък и овце. Във Варна Хр. Тъпчилещов е поддържал най-продължителни делови връзки с бр. Георгиевич. От 1857 до 1859 г. единият от братята Георгиевич водел преписка от Търново по търговия с кожи. По-късните писма от Варна се отнасят до продажбата на червиш в Цариград за тяхна сметка, покупката на кожи за Хр. Тъпчилещов и изпращането чрез тях на бакър за Търново. В писмата на Р. х. П. Мавридов става дума за изпращането на езици, кашкавал и масло на Хр. Тъпчилещов и за получаването на кимион, лимони, портокали и чириш. След Освобождението бр. Тъпчилещови извършвали търговия във Варна с бр. Хаджирусеви и Я. К. Славчев само с жито. За търговски връзки с Враца свидетелствуват само няколко писма на К. Балабанов и X. Печеняков от 1889 г., които се отнасят до търговия с коприна. От писмата на бр. Хаджипенкови в Горна Оряховица научаваме за продажбата на тяхна коприна и кашкавал в Цариград и търговията с едър добитък в града им, където имало търговци и от Сърбия. Писмата на Д. Папазоглу в Казанлък са за търговия с розово масло и овни. Има две писма от фирмата «Е. Колас & X. Христов» с предложение за продажба на нейни полици в Цариград. След Освобождението бр. Тъпчилещови водели оживена търговия с Ев. Ив. Челебиев, С. Г. Серафимов, Б. Д. Папазоглу и фирмата «Ботьо Д. Папазоглу & С-ие». Получавали са от тях розово масло, бубено семе, брашно, есенции, коприна и овни, а са изпращали бакър. Деловите връзки на Хр. Тъпчилещов с родния му град са били, изглежда, слаби. За износ на розово масло оттам ни осведомява едно писмо на неговия закупчик Василаки Морфов от 1864 г. Писмата на х. Н. Кьойбашиев и Д. х. Г. Кьойбашиев се отнасят до парични въпроси, а тези на Др. Д. Манджуков са по парични въпроси, откупуване на интизапа на Пловдивската каза и др. Гара Карабунар (дн. Гълъбово), Старозагорско, е била важна база за изпращането на жито за Цариград след Освобождението. Оттук има кореспонденция на X. Груев, Ж. Златев и Н. Киров. В Карлово Хр. Тъпчилещов е търгувал предимно с X. и H. Пулиеви с розово масло, с лой, памук, бадеми и др. С кожухарите Хр. и Г. Димови е търгувал с кожи. От Карлово, Калофер и Пловдив са писмата на Т. Т. Чавдаров след Освобождението по събирането на пари и изпращането на масло, сирене и абени стоки. От с. Керменли (дн. Кермен), Сливенско, фирмата «Цанев & Мавродинов» е изпращала през 1885 г. сукна на бр. Тъпчилещови. След Освобождението х. В. Д. Кесяков е изпращал от Копривщица чрез Тъпчилещови аби на Сл. Кесяков в Ески Шехир, Мала Азия. Оттук и други места е търгувал с тях Ив. Динчев с афион през 1879 г. Писмата на Кр. Байчев от Котел след Освобождението са по операции с платежни документи и по валутни сделки. Хр. Стефанович и М. Стефанов в Кюстендил са закупували овни за Хр. Тъпчилещов и са имали грижата за инкасиране на платежни документи от Скопското ковчежничество. Кореспонденцията на голямата търговска къща в Ловеч «Братя Димчеви» се отнася само до кредитни операции. Писмата на В. Хр. Буйнов, писани след Освобождението от Лозенград (Къркклисе), са по търговия с вино и сметки. Има и писма от Д. П. Додопулос и бр. И. Додопулос по търговски работи.

От Лом Анг. Йованчов е препращал на Хр. Тъпчилещов масло, получено от Хр. Йованов от Пирот. По търговия с масло, царевица и други храни са писмата на Т. Л. Атешкаикли и К. Добрович. Н. Йончов е събирал вземания на Хр. Тъпчилещов от Ломската каза през 1867 г. От Търново Сеймен (дн. Марица) са отправени след Освобождението една телеграма на Деньо Кьосето за изпратени вагони с овце и 3 писма на В. Златанов по търговия с пшеница. От Н. Загора бр. Тъпчилещови са получавали големи количества жито червенка от К. Н. Панов, М. Кънев, М. Димитров, H. Петков, Сл. и Ст. Радулови и В. Стойчев. По търговия с бакър и розово масло са писмата на Г. Колев. По-важни делови връзки в Одрин Хр. Тъпчилещов е имал с търговеца на жито, сусам и др. П. Пискович, както и с Я. Кереков, Г. Карамихайлов и Ан. Куртев по парични въпроси, събиране на вземания и осребряване на платежни документи. Кореспонденцията на Н. Яков след Освобождението е във връзка със заплащането на митата на житата, идващи от Радне махле, Ямбол, Н. Загора, Керменли и Карабунар. От Одрин и Копривщица садатирани писма на П. Д. Кесяков по търговия с шаеци и уреждане на сметки. От Одрин, Търново Сеймен, Карабунар и др. има писма на Ст. Златанов във връзка с търговия с жито. С писмо от 1874 г. Ц. Влачов в Оряхово предлага на Хр. Тъпчилещов да му продаде 1000 брави овни. В Пазарджик Хр. Тъпчилещов се е ползувал от услугите на Н. Петков & Даскалов за предаване на стоките, идващи с коли от Пирот (килими) и София (масло), на железницата за Цариград. След Освобождението бр. Тъпчилещови са търгували в този град с бр. Петкови с жито, ориз, маслини, сирене, строителни материали и др. и с Ил. Калев — с жито. Писмата на Т. Дамба са по парични въпроси. От Пирот Хр. Тъпчилещов си е доставял масло чрез Хр. Иванович, К. П. Даскалович, А. П. Даскалович и К. Пешович. В писмата на Пешович става дума и за търговия с добитък, за пращане на килими за Измир и за уреждане на сметки. Писмата на С. Г. Станов са за закупуване на едър рогат добитък и по уреждане на сметки.

Кореспонденцията на Г. С. Чалоглу преди Освобождението от Пловдив е във връзка с откупуването на беглика в Пловдивската каза, а тази на П. Куртович и Л. Кулаксъзов — по парични въпроси. След Освобождението бр. Тъпчилещови водели значителна търговия с фирмата «Странски & Михайловски» с масло, сирене, розово масло, абаджийски стоки, жито, килими, просо, царевица. От Пловдив и Карлово са изпратени писмата на П. Н. Бояджиев относно търговия с розово масло и писмата на Н. Хр. Тъпчилещов от 1880 г. за търговия с вълна, розово масло, по въпроса за наемането на строежа на водопровода в Пловдив и по събиране на дългове. Ив. Душков е водил търговия с бр. Тъпчилещови с гвоздеи и ориз. Кореспонденцията на К. А. Павлидис, Ан. Цанчу и Ив. Г. Джиджев е за търговия с жито. По парични въпроси, събиране на суми по полици и кредитни операции са писмата на Т. И. Кесяков, Н. Кр. Абаджиев и К. И. Кесяков. Част от писмата на К. Кесяков са писани в София, Одеса, Москва, Петербург и Карлсбад. Писмата на Й. Манолов, сам и в съдружие с Ф. Райков, от Хаджи Елес (дн. Първомай) се отнасят до търговията им с жито, анасон и фасул, а тези на Ст. И. Чукурлиев & С-ие до търговия с жито. През гара Радне махле (дн. Раднево) на линията Н. Загора — Търново Сеймен (дн. Марица) е било изнасяно след Освобождението голямо количество жито за Цариград. Оттук са изпращали жито «червенка» на бр. Тъпчилещови фирмата «М. х. Ангелов & С-ие», П. Ангелов, Г. С. Лещов, Ив. С. Лещов, Т. Хаджиангелов, Ст. и Т. Илиеви, Щ. Томов, М. Георгиади, Й. Влахидис, Е. Сл. Гюлев, С. Тодоров, З. Колев. С някои от тези търговци, като напр. П. Ангелов, бр. Тъпчилещови са търгували и с други стоки — газ, бадеми и др. Писмата на Ив. Г. Кабакчиев от 1882/83 г., докато е бил в Разград, се отнасят до търговия с жито, а след преместването му във Варна — до доставката на тухли, плочи и мраморен прах чрез бр. Тъпчилещови.

Оживена е била търговията на Хр. Тъпчилещов с Русе. В честата кореспонденция на х. Д. Хаджимарков става дума за изпращането на маслини, портокали, лимони, лешници, анадолски леблебии, кимион, кафе, английски калай, памук, нишадър, френски свещи и чириш от Хр. Тъпчилещов и на червиш от х. Д. Хаджимарков. Писмата на Т. Груев се отнасят до събиране на вземания на Хр. Тъпчилещов, до закупуване на зърнени храни и отдаването на свищовските сувати на Хр. Тъпчилещов под наем. По парични въпроси са писмата на Кл. Пенчович & син, бр. Хаджипеткович и К. Маринович. Писмата на Н. Хр. Тъпчилещов, изпратени от Русе и Търново, са във връзка с уреждане на сметки с наследниците на Хаджиабдиоглу и други длъжници в Разград, Свищов, Търново и Оряхово, както и за търговия с масло, жито, брашно и червиш, за доставката на хляб на руската войска и участието на бр. Тъпчилещови в такива сделки. Хр. H Кръстев е писал на бр. Тъпчилещови във връзка с даване на техни имоти под наем, за износ на бира за Цариград и др. По уреждане на дълговете на покойния Хаджиабдиоглу Мехмедов има писма от Дж. Р. Алиев. В Мустафа паша (дн. Свиленград) бр. Тъпчилещови са имали връзки с фирмата «Фоти Ангелов и С-ие» през 1887/89 г. по търговия с жито. В Свищов Хр. Тъпчилещов е търгувал предимно с Ат. H. Каракашев на съдружнически начала или срещу комисион с царевица, жито, червиш, волски и кравешки кожи, бубено семе, морска сол, пъстърма и др. Каракашев е приемал и препращал идващия от Виена бакър на Хр. Тъпчилещов. Г. Хаджиденков пише за търговията си с жито и царевица в Браила. Има две сметки от К. И. Станчолу за разноски по превоз на бакър. По търговия с червиш и по парични въпроси са писмата на Л. Костов, Н. Иванов и Т. Илиев, Цв. Радославов и бр. Кабакчиеви. Д. Начович и Хаджистанчоолу са препращали стоки и пари на Хр. Тъпчилещов за Д. Хаджиничов в Търново и обратно. С две писма от 1861 г. Aп. Конкович съобщава цените на житата и за преселването на българи от Видинско в Русия.

Търговията на Хр. Тъпчилещов с В. Хадживълков в Сливен е била с червиш, зехтин, маслини, пъстърма. Интересен документ е едно писмо на сливенски граждани от 1867 г., с което съобщават на Хр. Тъпчилещов, че е избран да държи капитала на едно акционерно дружество за винопроизводство, което се основавало в Сливен; те го молят също да открие подписка за акции в Цариград. За търговията в Сливен с аби, бои, вълна, шинели от черна сливенска аба и на боя в Цариград, както и по кредитни операции са писмата на Д. Хаджийорданов преди Освобождението, а след това по търговия със захар, пъстърма и сукна. Хаджи Д. Хаджипетров е търгувал с бр. Тъпчилещови с аби, ямурлуци, кожи и др. Писмата на Ст. Д. Жечков и Р. В. Миркович са по търговия с жито, а на Д. Жечкович се отнасят до дълг към Хр. Тъпчилещов. С. П. Стефанов е писал след Освобождението на бр. Тъпчилещови от Сливен и Кюстендил във връзка с покупки и продажби на недвижими имоти, по търговия с храни чрез тяхно посредничество, относно задълженията на H. Кръстев към Хр. Тъпчилещов и др. Писмата на Хр. Багаров от Сопот (дн. Вазовград) след 1886 г. се отнасят до производството и търговията с килими.

Търговците от София са доставяли на Хр. Тъпчилещов и неговите наследници предимно масло и сирене. Такива са х. M. Стоянов, З. Димитров, Ч. Фархи, Е. А. Фархи, Л. X. Фархи и Ат. Симов. Ат. Симов е изнасял и лой, а в някои писма на Л. X. Фархи става дума за уреждане на сметки от търговия с килими. До износ на четина за Марсилия се отнасят писмата на бр. Хаджиянкови. Кореспонденцията на Г. А. Моравенов през 1879–1884 г. от София е във връзка с вземания на бр. Тъпчилещови от разни лица и от държавата срещу парите, които баща им дал за постройката на българската църква в Цариград, и по други по-маловажни въпроси. Богата е кореспонденцията до Хр. Тъпчилещов с търговците в Стара Загора (Ески Заара, Железник): с А. Хаджистоянов — по търговия с бакър, кафе, захар и др., с M. Иванов — по търговия с бакър и захар в Ст. Загора и с брашно и червиш в Цариград, със Сл. Тошоглу — по търговия с бакър, с M. Николов — по търговия с добитък, с Василаки Морфов — по търговия с вълна, с фирмата «Ст. Тодоров & синове» — по търговия с бадемови ядки. Особено важни са сведенията, които дава M. Иванов за щетите от големия пожар през 1853 г. В писмата на х. Д. Хаджипенчов освен за търговия с бакър и ракиени казани става дума за стопанисването на чифлика на Хр. Тъпчилещов край Ст. Загора, за произвеждането на храни и отглеждането на добитък, както и за продажбата им. Хаджи Д. Хаджипенчов дава сведения за пожара в града през 1856 г. Писмата на бр. С. Тошоглар са по инкасирането на платежни документи. След Освобождението В. Златев е търгувал с бр. Тъпчилещови с жито. Бр. Теодорови в Тулча са поддържали преписка с Хр. Тъпчилещов през 1863–1865 г. във връзка с търговия с кашкавал. Писмата на Г. Хаджидимитров се отнасят до продажбата на бакър в Търново, на Д. Хаджиничов & С-ие — до инкасирането на платежни документи и търговия с мекенска къна, на H. Карагьозов и П. Хаджииванов — по събиране на вземания на Хр. Тъпчилещов, валутни сделки и търговия с царевица. По парични въпроси са писмата на С. Илиев, Г. Н. Кабакчиев, х. Г. Д. Кисимов и Н. Димитров. След Освобождението в честа преписка с бр. Тъпчилещови по търговия с коприна, червиш, кожи и маслини е бил П. Г Киселов, чието седалище от 1885 г. е било във Варна. За търговия с жито след Освобождението са писмата на Ст. Д. Загралов и бр. Ангелови, изпратени от Харманли, и на В. Михайлов, Й. Хаджирусев, Г. К Хлебаров и Хр. Векилов — от Ямбол.

Хр. Тъпчилещов и неговите наследници са поддържали връзки с малко градове в Европейска Турция вън от етническите граници на българския народ. От Ниш има писма на Г. А. Крайнович, който е събирал вземания на Хр. Тъпчилещов и е търгувал с морска сол. По събиране на вземания от Нишкото ковчежничество са писмата на х. Коца и Пеша Бояджи, а тези на С. Г. Станов — по уреждане на парични въпроси. Една разписка с дата 26. V. 1860 г., дадена на Хр. Тъпчилещов от селяни от разни села в Нишко, е за получен заем от 20 000 гр. От голям интерес за историята на Нишкия край и Лесковацко са 27 махзара, изпратени от разни села в тези краища през 1857/58 г. чрез Хр. Тъпчилещов до турското правителство, с които се оплакват от насилственото заграбване на земите им от турци и превръщането им в чифлици, както и от жестоката разправа на турските бейове със съпротивляващите се селяни.

Циркулацията на разни видове монети в Турция и колебанията в курса им както вътре, така и вън от нея са създавали благоприятни условия за валутна спекула. По такава спекула са през 80–те и 90–те години писмата на М. Ефтанович и синовете му Григор и Димитър, на К. Хаджипетрович и П. Т. Петрович, изпращани от Сараево. Освен това Хр. Тъпчилещов, респ. неговите наследници са препращали закупуваните от Калофер гайтани и от Одрин ибришими през Триест на К. Хаджипетрович. Чрез тях е извършвал всички свои работи в Цариград П. Т. Петрович. От Солун са две писма на бр. Алитини от 1881 г. във връзка с инкасиране на платежни документи на бр. Тъпчилещови. През 1867 г. в Гелибол (Галиполи) е бил Н. Хр. Тъпчилещов във връзка със закупуване на десятъка. П. А. Пантос и бр. Пантос в Дедеагач са препращали за Марсилия жито на Тъпчилещови през 1883/85 г. От Хайрабол и Родосто има един договор и писма на В. П. Захариади от 1880/82 г. по съдружническа търговия с канарено и ленено семе. Писмата на Д. Н. Павурджиев, закупчик на Хр. Тъпчилещов, от Чорлу и Вели Меше в Източна Тракия са по покупката на храни, предимно ечемик, а на Ст. Хаджигендов през 1874 г. от Чорлу по търговия с масло.

В Цариград Хр. Тъпчилещов създал полезни връзки с държавни чиновници и големи търговци и намирал съдружници за разширяване на търговията си. Важен дял в неговата делова работа заема откупуването на ресуматите (т. е данъците) и юшюра (т. е. десятъка). От тази негова дейност са запазени издължително писмо от 1858 г. между него, х. Николи х. Д. Минчоглу и Пашанко Е. Попов от съдружническо наемане и събиране на данъците в Свищовския санджак, равносметка за взимания-давания от свищовските ресумати на Хр. Тъпчилещов и х. Николи Минчоглу, договор от 1866 г. за отстъпване на 20 части от юшура на Ломската каза на К. Добрович, няколко сметки от 1866/67 г. с H. Г. Цветкоолу и К. Добрович от съдружническата им търговия с овце от Лом в Цариград и съдружническото наемане на ломския юшур, една сметка от 1867 г. с Н. Г. Цветкоолу, К. Добрович и х. Ив. х. Пенчович от наемане на ломския юшюр. Няколко договора с Д. Хаджитюлев, с Н. Г. Цветкоолу и с А. Бояджиоглу от 1868–1871 г. свидетелствуват за голямата търговия на Хр. Тъпчилещов с царевица, закупувана в Ломско, Плевенско, Оряховско, Свищовско и изобщо в целия Дунавски вилает. По същото време Хр. Тъпчилещов е взимал под наем от държавата на съдружнически начала с H. Г. Цветкоолу свищовските, никополските и търновските сувати (пасбища за угояване на добитък). В един договор между Т. Христодулу и друго лице в Кочани от 1870 г. става дума за покупко-продажба на секвестирани радовишки храни за сметка на Хр. Тъпчилещов. Във връзка с държавни доставки на добитък и масло са запазени договори с Т. Генидуниос, Л. X. Фархи и няколко договора, в които постоянно договарящи страни са Хр. Тъпчилещов, Ив. Дочев и Хр. Д. Караминков, а непостоянни страни Ат. Симов, Л. X. Фархи и X. А. Симов. След Освобождението пак в Цариград бр. Тъпчилещови са били в търговски връзки с фирмата «Кокони & Сотиро» по търговия с розово масло и бакър и с X. Трауб по покупката на вълна.

Значителна е била търговията на Хр. Тъпчилещов с памук, доставян от Мала Азия. Документите, които произхождат от цариградски търговци във връзка с доставката на памук и уреждане на сметки, са на Ст. Софрониадис, Д. Хаджитулиев & С-ие, И. Д. Калвент и Г. Пипероглу. За закупуване на памук в Мала Азия Хр. Тъпчилещов си е служел със свои търговски агенти: Ив. Сапунов в Кютая, К. Добрев и П. Д. Павлов в Адана, Т. Ц. Груев в Адана и Мерсина. Хр. Тъпчилещов е доставял памук и на Хр. Георгиев в Букурещ. С търговски агенти българи или български търговци са си служели Хр. Тъпчилещов и наследниците му и по закупуване на пашкули и коприна в гр. Бандарма (Д. H. Павурджиев), по закупуването на пашкули и ленено семе и продажбата на брашно в Гемлик (С. H. Съботинов), по търговия с брашно, масло и маслини в същия град след Освобождението (бр. Кутинчеви), С. Г. Станов е закупувал в Билиджик и Бруса пашкули. От Бруса и Гемлик са датирани някои писма на H. Хр. Тъпчилещов през 1863 г. във връзка с покупката и транспорт на пашкули. Многобройни са писмата на двата клона на фирмата «Братя Пранджови» в Ески Шехир и Виена, тъй като Хр. Тъпчилещов се е явявал като посредник по парични въпроси между двата клона. В Измид (Никомидия) бр. Тъпчилещови са имали връзки с К. А. Висарион, който е изпращал на С. Кесяков сепийна боя, с H. Ксантопулос, чрез когото са препращали царевица за Англия, с Ат. Стефанидис, който е закупувал царевица за тях, и с Ат. Константинидис, който им е изпращал лен и ленено семе, а бр. Тъпчилещови са му изпращали брашно. Писмата на С. Омер от Измир (Смирна) са във връзка със събирането на вземания на бр. Тъпчилещови. Има и писма на Хр. Григориадис от гр. Мудания по изпращането на стоки по нареждането на С. Кесяков в Ески Шехир и на Г. Пранджов.

В Близкия Изток бр. Тъпчилещови са поддържали най-оживени връзки с търговци в Багдад по търговия с фурми. Кореспонденти от този град са били M. Ис. Софер, Ис. И. Софер, Ис. Е. Шарбани, Исайя, Ю. И. Е. Салех, Абуди & Шентов, Р. Абуд & А. Насур. По инкасиране на платежни документи от бр. Тъпчилещови е честата кореспонденция на Б. Гурджи. Писмата на д-р Ив. Калчев от гр. Басра в днешен Ирак се отнасят до изпращането на агнешки кожи, а други от Пловдив — до търговия със спирт, доставян от Ст. Хр. Тъпчилещов от Одеса. По кредитни операции и парични въпроси са писмата на Е. Сасон Бенжамен от Бейрут и на Ж. Семах Абду.

По търговия с фурми и индийски чували и по инкасирането на платежни документи са писмата на Ф. Шама & С-ие и на В. Беневениенте от гр. Александрия в Египет. Писмата на M. Леви и С. Леви от гр. Тунис до тях се отнасят до търговия с розова есенция и коприна изпращани от Киселов във Варна.

Търговията на Хр. Тъпчилещов с Дунавските княжества, респ. Румъния, е била много голяма. На първо място той търгува с бр. Евл. и Хр. Георгиеви и техния представител в Браила Ив. Хадживълков. В писмата на Хр. Георгиев от Букурещ става дума за търговия с червиш, бадемови ядки, анадолски анасон, кожи, масло, памук, ориз, восък, храни, аби и др.; запазени са и редица сметки. Писмата на Евл. Георгиев от Галац, а след смъртта на брат му от Галац и Букурещ се отнасят до търговия с кожи, добитък, зърнени храни, до парични въпроси и др. След Освобождението писмата му са по търговия със стъкла от Анверс, цинк от Марсилия и с цимент. От писмата на фирмата «В. Геоков и синове» и А. В. Геоков в Букурещ се вижда, че Хр. Тъпчилещов е продавал масло за сметка на фирмата «Геокови & братя Шишеджиеви». Писмата на фирмата «Ив. Х. Лилов и синове», респ. «Братя Ив. Х. Лилов» и на фирмата «Д. Василев & К. Тошкович» също в Букурещ са във връзка с инкасиране на платежни документи на Хр. Тъпчилещов и по уреждане на сметки.

В Браила Ив. Хадживълков е получавал и препращал стоки от и на Хр. Тъпчилещов, както и на други лица по нареждане на последния през 1859–1867 г. В писмата му става дума за препращане на червиш за Хр. Тъпчилещов, на риба за H. Пандази, на памук за Хр. Георгиев, на восък за Ат. Каракашев. Преди Ив. Хадживълков търговските услуги на Хр. Тъпчилещов в Браила е вършел M. Попович. Той е препращал червиш и царевица за Цариград, зехтин за бр. Добрович в Галац, вършел е комисионерска търговия с царевица, изпращана от Каракашев в Свищов, за сметка на Хр. Тъпчилещов. Писмата на M. и А. Аврамов от Гюргево преди Освобождението се отнасят до търговия с червиш, краве масло и царевица. Запазени са два договора между А. Лазару и Г. Шопов в Исмаил за превоз на червиш на Хр. Тъпчилещов. От Болград и Галац са известен брой писма на H. Хр. Тъпчилещов по закупуване на овни. Едно писмо на Г. Шопов от 1888 г. се отнася до постройката на малка болница в Калофер със средствата на майка му.

Търговията на Хр. Тъпчилещов и неговите наследници с Русия се е съсредоточавала в Одеса. Предмет на търговията му с неговите съграждани Ст. Д. Тошкович и H. M. Тошков са били червиш, лой, сало, дърва и сукно. В писмата на Ст. Увалиев става дума за търговия с волове и овце. Бр. Тъпчилещови са търгували след Освобождението с В. Рашеев със зърнени храни, лой и тютюн, с H. Лазаридис — с жито, ечемик и царевица. H. Лазаридис изпращал за тяхна сметка брашно и за Бари (Италия). Писма, телеграми и сметки на Н. Ив. Тюлев са по доставка на брашно, по търговия с лой и събиране на суми по полици, а писмата на Г. Вучина — по търговия с тютюн.

От Виена Хр. Тъпчилещов е доставял бакър, железария и коси предимно чрез К. А. Христомано и чрез фирмата «Н. Минчоглу & Евст. Селвели». В писмата си до Хр. Тъпчилещов зетят на Евст. Селвели и негов наследник А. Михайлов съобщава за недоразуменията между Николи Минчоглу и Евст. Селвели и за изпращането на платно. Писмата на бр. М. Думба се отнасят до продажбата на овни на Хр. Тъпчилещов, а тези на «Маурер & С-ие» до търговия с железария. Предложения за търговия има и от българските търговци във Виена Е. Димитриев и H. Ст. Ковачев. Търговия с руски и западноевропейски бакър Хр. Тъпчилещов е вършел още в сътрудничество с х. Д. Хаджипенчев, Д. Героивос, A. Мистрахе, Г. Касарджян и Й. Анастасиадис — всичките в Цариград.

Тъпчилещови са водили значителна търговия с кожи чрез х. Ристо Ристич във Виена преди и след Освобождението. Писмата на Ст. С. Пранджов от 1881/87 г. са по парични въпроси, но освен това в тях той отбелязва съвременните му събития и особено появата на социалисти и нихилисти в България (писмо от 26. I. 1884 г.); пише и за социалистите във Виена.

През 1877–1887 г. бр. Тъпчилещови са доставяли от Триест морска пяна чрез фирмата «Смрекер & С-ие». Писмата на И. B. Леви и на Ал. Ковачевич са за препращане на пари, изпращани от бр. Тъпчилещови на х. Христо и синове и П. Т. Петрович в Сараево, както и по изплащането на платежни документи. Фирмата «Хойбергер & Обердорфер» е препращала до бр. Тъпчилещови памучни и вълнени платове, пращани от И. К. Зеке в Лайпциг. Важният някога за търговията на Балканския п-ов гр. Лайпциг е представен в кореспонденцията на бр. Тъпчилещови с писмата на фирмата «Хофман & Херцдорф», които се отнасят до изпратени вълнени и памучни тъкани за бр. Д. Папазоглу в Казанлък.

В Марсилия Хр. Тъпчилещов е търгувал с розово масло с гръцкия търговец Зафиропулос. Писмата на фирмата «Р. Димчев и братя» са по търговия с вина, ликьори, вермут, захар и др. Бр. Тъпчилещови са препращали на М. Д. Петрококино спирт, получаван от В. Рашеев от Одеса, посредничели са в търговията на Кесяков с пашкули и сами са търгували с храни с М. Петрококино. Писмата на фирмата «Сп. Томаиди и С-ие» са по търговия с жито. От клона на фирмата «Е. Колас & X. Христов» в Париж има само предложение за продажба на нейни полици от бр. Тъпчилещови.

Търговията на фирмата с Англия се е ограничавала почти изцяло с лондонски фирми. Най-продължителни са връзките с H. Боязоглу в Лондон по търговия с розово масло, опиум и спирт. Най-голям размер е взела обаче търговията с фирмата «Спартали & С-ие», на която бр. Тъпчилещови изпращали пряко или чрез посредничество фурми, ангорска козина, вълна, ленено семе, канарено семе, агнешки кожи, тефтикия, бадеми, опиум, царевица и други зърнени храни. Кореспонденцията с бр. Зарифи е по търговия с царевица, ангорска козина, персийски памук, канарено семе и ленено семе, а с В. Христов — с канарено семе, ленено семе, рапично семе и царевица и във връзка с проектираната от бр. Тъпчилещови фабрика за свещи; В. Христов е изпращал от Лондон английски платове и багдадски шикалки за мастило. Писмата на Ант. Сефи са за продажбата на фурми в Цариград за сметка на М. Ис. Шлеме от Багдад. Има писма на П. Хр. Тъпчилещов от Лондон по уреждане на сметки с фирмата «Спартали & С-ие» По парични въпроси са писмата на бр. Купер и на Давид Сасон. От Манчестер са две писма на Абдулах Елиас & С-ие от 1886/87 г. във връзка с изплащане на полици. Писмата на В. М. Вълчев от същия град се отнасят до търговия с английски прежди и машини.

По парични въпроси и внос на есенция от здравец от Лондон са три писма на А. Менаши, датирани в Бомбай през 1884 и 1886 г.

С едно писмо от 1883 г. П. Куриан от Ню Йорк иска сведения от бр. Тъпчилещови за цената на розовото масло. Осем писма на X. Шмидт от Филаделфия (САЩ) от 1887/88 г. се отнасят до доставката на вълна за килими от бр. Тъпчилещови.

Търговската кореспонденция във фонда на търговската къща «Хр. П. Тъпчилещов» представлява богат извор на сведения и по редица други въпроси от стопански характер. Така напр. в нея се съобщават цените и промените в цените на стоките на местния пазар и по европейските тържища, промените в курса на монетите, за състоянието на занаятите и търговията в някои градове, като за кожухарството в Карлово, за килимарството в Сопот и др. Има указания за търговските пътища и главните търговски центрове и панаири. От търговски и стопански интерес са и многобройните сведения за откупуване и препродаване на данъците — натурални и парични. Имотното състояние на Хр. Тъпчилещов и неговите наследници, състоящо се от къщи, дюкяни, мелница в Цариград, чифлици и сувати е отразено в редица документи. /продължение/