РОДЪТ НА ХУДОЖНИКА НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ

Годините, в които Николай Павлович е минал своето детство, напълно се отличават от нашата съвременност. В условията на турското робство обществено-възпитателният фактор, който днес играе първостепенна роля за формирането на детето и младежа, тогава не е заемал толкова голямо място. За разлика от днешното възпитание тогава децата са били повече под влияние на домашната обстановка и семейната среда е била оная сила, която предимно е спомагала за създаване характера на бъдещия гражданин.

И затова когато трябва да се пристъпи към животоописанието на известна личност от онова време, не би могло да се даде пълна характеристика на нейния облик, ако не се вземе предвид и семейната, и родовата обстановка, в която лицето е израснало и се е формирало.

Разглеждането на живота и дейността на художника Николай Павлович налага да се има предвид особеното значение на окръжаващата го среда от близки и далечни сродници както по бащина, така и по майчина линия, които са играли голяма роля в неговото формиране. Между представителите и на двата рода има множество лица, които са развивали в ония години активна просветна, обществена и стопанска дейност или са врели в революционните борби, като някои са емигрирали вън от границите на Турската империя и са успявали да разширят своя мироглед. Така един от представителите на рода — Николай Катранов, близък другар и пръв братовчед на Николай Павлович, е известният Инсаров от „В навечерието” на Тургенев, а вуйчото на художника Яков Илиев Цанков, аптекар от Зимнич, голям славянофил, е вземал участие като доброволец в руската армия през цялата Кримска война, бил е награден с руски орден „за храброст” и произведен „за отличие” от прост редник в чин фелдфебел. Той също се е грижел за възпитанието на малкия Николай. Особено важно е влиянието на Христаки  Павлович Дупничанин, бащата на художника, както и на баба му по майка, която в ония времена (тя е родена около 1780 г.) е получила значително образование и е кореспондирала със своя племенник. За всички тия лица, които са били в близък контакт с художника Николай Павлович, ще дадем кратки сведения.

   Н. Д. Павлович. Николай Павлович 1835-1894. Наука и изкуство, С., 1955.

---

РОДЪТ НА ДРАГАН ЦАНКОВ ПО БАЩИНА ЛИНИЯ
И НА НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ 1

Родословното дърво е работено от баща ми д-р Димитър Павлович в 1911 г. с помощта на Драган Цанков, който е от същия род, а попълнено от мен (б.р. Николай Д. Павлович).2

Според изследванията на д-р Павлович за родоначалник е показан поп Димитър, след който следва чорбаджи Цанко. В 1923 г. обаче при едно случайно разкъртване на мазилката на западната вътрешна стена на църквата „Св. Петър и Павел”, която се намира в „Долната махла” на град Свищов, се показа надпис със славянски букви, от който става ясно, че църквата е строена в 1644 г. във времето на търновския архиепископ Макарий от майсторите Кръстю и Станко и че ктитори са били: влашкият войвода Матей и съпругата му Елена, поп Димитър, съпругата му Иереица и синът му Аврам.3

Тоя надпис ясно установява служебното и социално положение на поп Димитър. Тъй като по онова време „ктитори” са можели да бъдат само по-издигнати от съгражданите си хора, които са били всеобщо уважавани и готови да правят жертви за  общото благо, ктиторството на цялото семейство наред със семейството на влашкия войвода Матей показва до какво обществено положение е достигнало семейството на поп Димитър в средата на XVII в. Надписът също сочи, че поп Димитър е имал син Аврам, за когото не са запазени никакви спомени в историята на рода (б.р. Аврам йерей Димитриевич е родоначалника на род Аврамови)

От друга страна е ясно, че щом като поп Димитър е живял към края на XVII в., а чорбаджи Цанко през втората половина на XVIII в., между двете халки на семейната верига, посочени от д-р Павлович, остава празно място.

По-нататъшните изследвания обаче дават възможност да се запълни тая празнина. Така в книгата си „Няколко речи о Асеню първому” Раковски напада Драган Цанков, който е потомък на същия род, че не бил „примитивен” свищовец и че баща му бил куцовлах, преселен от Македония.

На това Драган Цанков отговаря в своя вестник „България”: „За да знай дали баща ми се е преселил  от Македония, г. Раковски трябваше да пита някой свищовец, а пък ако пита и децата в Свищов, те ще му кажат от предание, че баща ми, когото те наричат дядо Гико, е роден в Свищов и баща му е бил чорбаджи Цанко, прочут по своето богатство и по своята строгост към духовенството и към лошите управници на града. Това ще му кажат децата, а ние ще кажем на г. Раковски, че дядо ни, чорбаджи Цанко, е роден в Свищов от поп Георги, който е попувал в Свищов и е роден пак в Свищов от поп, комуто  забравих името. За това последното свидетелствуват черковните книги, на които е записвал прадядото на поп Георги някои приключения, а освен това писмата и тефтерите на поп Георги и чорбаджи Цанка. Сичките тия книги, писма и тефтери са на български език и стоят още у дома на Свищов.”4

Тоя пасаж хвърля ясна светлина върху нашите издирвания и запълня празното пространство между двете халки на семейната верига. Следователно родословното дърво на доктор Павлович трябва да се попълни със синовете на поп Димитър – Аврам и поп Георги, баща на дядо Цанко, който дава фамилното име на рода Цанкови, от чийто род по майка произхожда художникът Николай Павлович.

Дядо Цанко е бил много предприемчив и всеобщо уважаван в града. Г. П. Христов в статията си „Нашето възраждане в Свищов” пише, че долномахленското училище се е строило и поддържало повечето от свищовските първенци дядо Цанко, чорбаджи Алекси и Ив. Кабакчиоолу.5 И действително тефтерите, за които говори Драган Цанков в отговора си до Раковски, показват, че чорбаджи Цанко е харчил за направата и поддържането на долномахленското училище грамадни за него време суми. Важно е да се отбележи, че в училището, което е строил дядо Цанко, много по-късно ще учителствува и живее Христаки Павлович и там ще се роди дядо Цанковият правнук — художникът Николай Павлович.

Дядо Цанко е имал три дъщери: Екатерина, Ана и Марюца, и трима сина: Илия, Гика (Кирияк) и Параскева, който се е поминал твърде млад. Вследствие на турските гонения и честите опожарявания на града цялото семейство избягало в Румъния, гдето момичетата се задомили. Екатерина се омъжила за един от служителите при румънския двор от гръцко потекло, носещ титлата „служар” — служар Стефанаки. Те живеели в Букурещ, но имали къща в малкия градец Александрия, близо до Зимнич, гдето прекарвали известна част от годината.6 Ана се омъжила за търговец-българин Георги Верата, а Марюца за живущия в Букурещ богат свищовлия Хаджи Васил.7

 

1 Вж. таблица II.

2 Ив. Клинчаров в книгата си „Инсаров”, използувайки нашето родословно дърво, пише, че д-р Павлович, изследвайки родословието на Инсаров, не можал да даде сведения за баща му Митю Катранов. Това е погрешно, защото д-р Павлович е изследвал не родословието на Инсаров, а това на своя род по женска линия, като при името на майка си Севаста е вписал: „мъж Христаки Павлович”, а при името на нейната сестра Пауника (майката на Инсаров) е вписал „мъж Митю Катранов”. В отделно родословно дърво е разследвал рода си по мъжка линия, т. е. тоя на Хр. Павлович. Родът на Катранов не го е интересувал ; за него изследвания е трябвало да направи Клинчаров.

3 Ст. Ганчев. Свищов — принос към историята му, стр. 48, и Г. П. Христов. Свищов вялото, стр. 47.

4 В. „България”, год. II, 1860, 5 септември, брой 81, стр. 450.

5 Вж. горната статия в „Юбилеен сборник на Свищовското читалище”, 1931  г., стр. 25.

6 При все че била омъжена за чужденец, тя никога не прекъсвала връзките си със сънародниците си. Много е обичала Димитър и Николай Павлович, които често са я посещавали в Александрия. В едно писмо с дата 26 юли 1860 г. д-р Д. Павлович пише на брат си Николай: „Утре ще идем в Александрия на разход при служаря.”

7 Хаджи Васил имал син Димитър — богат букурещки търговец, който е направил дарение на Свищов. От негови средства е построена търговската гимназия в Свищов.

Изтрепахте се да пишете за разни художници, като предлагате готова информация от нета. Това го може всеки.
Напиши нещо свое, да видим ти кой си и как пишеш.

Уважаемий, анонимнико или може би анонимничке, все тая... Не съм врачка,
за да мога да знам какво търсиш в живота и дали ще го намериш точно тук.

Първо, това не са "разни художници", а именити представители на рода ни.
- с които всеки може само да се гордее, помни и уважава за постигнатото.

Второ, пардон, не съм имал за цел да насилвам когото и да било в нета
към четене, а и винаги имате опция да подминете към по-приятни теми.

Трето, ще съм Ви благодарен, ако ми посочите данни за твърдението си:
"Като предлагате готова информация от нета" - за мое лично улеснение.

Иначе, сте прав - Да стоиш отстрани и да съскаш злобно - го може всеки.
Надявам се, да не сте балък, който не взима нищо от поръчителите си...

И не на последно място, продължавам да се чудя, кой и защо продължава
да си прави вътрешни упражнения с достойнството на някого, от какъв зор.

Май, май, наистина ще се окаже практична максимата на повечето кибици,
нищо да не вършиш, седиш си отстрани, и си гледаш само своя кеф.

Кой ви Даде това право да се гаврите с хората, бе,
или просто ви идва отвътре някак си - ей така...?

Благодаря, че поне не сте ми сгрешили името!

Очаквам предложение за темите, които вълнуват живо вашето същество,
и разбира се размера на давания хонорар. Може и в стекове цигари!

Много интересно.
Бащата на Николай Павлович е Христаки Павлович, който създава през 1846г .- "Светиниколско училище" в Свищов. Именно в него днес се проведе празник посветен на Никулден с деца от четери детски градини и едно училище.
http://tanyarisemova.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/nikulden-prez-detskite-ochi.642900

БЛОГЪТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛБНО ПОЛЕЗЕН - СИНТЕЗ НА ПРОЧЕТЕНО - БЕЗ КОМЕНТАР НА ВИДЯНО. НЕ НАМИРАЙТЕ МАХАНА ЧЕЛОВЕКУ! ТУК Е СРАВНИТЕЛНО СВОБОДНО ТВОРЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО!