Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2011 09:15 - Художника, който разговаряше с Бог
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 7900 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 13.03.2011 04:54


122 години от рождението на

КОНСТАНТИН ЩЪЛКЕЛОВ – художника,
който разговаряше с Бог

 

Творецът рисува невероятни пейзажи от Велико Търново. На фронта се сближава с Борис Денев. Свири в джаз бенд, който е дирижиран от Илия Бешков, Дечко Узунов е на тъпана, а дайрето бие Александър Божинов. След 9 септември 1944 г. обявяват Константин Щъркелов за художник, толериран от царя и буржоазията, изключват го от Съюза на художниците и го пращат в затвора.

Край реката image

Царят на акварела – така още през 20-те години на миналия век наричат големия български пейзажист Константин Щъркелов. Акварелното му творчество го поставя сред най-значимите десетина творци, негови съвременници в европейското изкуство на ХХ век. Музата на художника е най-съвършеното нещо на света – природата. „Когато рисувам, било пейзаж или цвете, аз чувам музика. Когато слушам музика, аз виждам пейзажи, споделя великолепният творец и добавя в спомените си – обичам нашите четири годишни времена. И съм убеден, че няма по-красива земя на света от България. В нея може да се развие геният на всемира – стига да се роди. Сюжети в България има за всички художници от целия свят”.

Константин Щъркелов е роден на 12/25 март 1889 г. в София. За родителите си той казва: „бедни, скромни хорица, които живееха с единствената надежда да ни изучат с мизерните си средства и сили – та ние да добруваме, като поотраснем”. Баща му е обущар и се слави като един от най-добрите майстори на онова време. Избран е за устабашия – майстор на майсторите. След неговата смърт (1903 г.) тринадесетгодишното момче започва да проявява склонност към рисуването. Въпреки големите материални несгоди, окуражен от майка си, постъпва в Рисувалното училище в София през 1906 г. Участва в обявените конкурси за есенен и зимен пейзаж и за учудване на самия себе си спечелва първа и втора премия. Зареждат се и други успехи, като през цялото си студентстване получава четиринайсет награди. Но тежките условия, при които живее с майка си, го принуждават да замине за Русия. Едва осемнайсетгодишен и само с двайсет лева в джоба заминава за страната, за културата и изкуството на която по това време е чел много. С пристигането си в Одеса се настанява в манастир, който е приютил доста българи. Постъпва като певец в Андреевското подворие. „Тогава бяхме пленени от руското изкуство, живопис, поезия и опера. Босяшките дни не ни правеха впечатление, доволни бяхме, щом имаме едно парче хляб” – пише в спомените си художникът. 

В България се завръща в края на 1909 г., преизпълнен с ентусиазъм и силно желание за работа. Отново се записва в Рисувалното училище. Завършва художественото си образование през 1915 г. при проф. Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Като студент се насочва към акварелния пейзаж и счита, че там е неговата стихия.

Първата му изложба представлява няколко акварела, подредени на витрината на Олчевата книжарница през 1907 г. А през 1910 г. в София се открива постоянната художествена галерия – Тръпковата галерия, в която Щъркелов за пръв път излага четира акварела, които нарочно не подписва. Те правят впечатление на ценителите и се продават веднага. Този факт окуражава много младия художник и той през цялото лято обикаля България и рисува. Рисува и Великотърновския регион. Възхищава се на природата и хората от Павликенския, Габровския и Севлиевския край. Приготвя 80 творби и точно с тях устройва първата самостоятелна художествена изложба през септември 1911 г. Поради липса на средства за ангажиране на салон, тя се устройва в гардероба на Рисувалното училище, който му е отпуснат безплатно. Изложбата се посреща с голям успех за „майстора на българския пейзаж”. Малко след това заминава за Европа. Посещава редица художествени галерии и рисува в Мюнхен, Берлин, Лондон, Париж, Женева, Лозана, Венеция, Белград, Букурещ. За тези 75 дни той се връща с нарисувани 35 картини.

Константин Щъркелов, като истински патриот, участва в Балканските войни (1912-1913 г.) със Софийската дивизия на Тракийския фронт като военен художник. Точно в този период се сближава и завинаги остава голямото приятелство с търновския художник Борис Денев. Той също постъпва като санитар-доброволец към 20-и пехотен Добруджански полк. И двамата рисуват невероятни батални картини от натура, на самото бойно поле.

Щъркелов участва и в следващата война за национално обединение на България – Първата световна (1915-1918). През 1917 г. излага свои картини във военната изложба в Берлин. Награден е със сребърен кръст „Св. Александър IV” и с орден „За военни заслуги”.

През 1923 г. отново пътува и рисува в Германия, а след завръщането си през периода 1924-1931 г. е учител по рисуване в Първа софийска гимназия. През 1929 г. създава семейство. Негова съпруга е Соня Стойкова. Раждат се и двете му дъщери Весела и Богдана.

image

В своя живот майсторът на акварела е честван истински само при един свой юбилей – на 10 февруари 1935 г., когато заедно с десетата самостоятелна изложба на Щъркелов в галерия „Аксаков” в София се отбелязва тържествено и 25-годишната му творческа дейност. На това събитие отделя подобаващо място в-к „Заря” от 12 февруари. Официалната част включва слова, адреси и поздравления от много институти, в това число и монархичната. По повод на юбилея Щъркелов е награден с орден „Свети Александър”. Втората, според вестника, по-съществена и много интересна част на юбилея е продължила в ресторант „Балабанов”, където се събрали около двеста почитатели на художника-бохем. След приветственото слово на Александър Балабанов думата взел Илия Бешков, за да оповести, че музикалната програма ще бъде изнесена от българския „джаз-банд”, чийто диригент е самият той, а съставът е само от художници – Дечко Узунов е на тъпана, дайрето се бие от Александър Божинов и т.н. Сред многото подаръци най-висока стойност за юбиляра е имала една кратунка, чиято дръжка наподобявала глава на щъркел. В полето между гравираната повърхност се четял надпис: „На нашия приятел по изкуство и чашка, от приятелите му от кръчмица „Рила”.

През август и септември 1936 г. „виртуозът на акварелната техника” остава в Търново и околностите му и с невероятната си художествена четка твори приказни пейзажи. В писмо от 22 септември до Александър Божинов съобщава: „Работя и съм много доволен. Есента се е разлудяла сред боровете – просто ще ги запали. Гледам като от олтара Царевия град Търнов.” През 1938 г. по Великден и през м. юли отново е в „славното Търново”.

В архива на Константин Щъркелов е запазено едно негово писмо, изпратено до съпругата му от Велико Търново с дата 7 октомври 1929 г. – „Соничка мила, часът е едва 11 пр. обед, а аз вече имам две картинки. Струва ми се, че никога не съм постигал така слънчев ефект и нежност, както в днешната ми втора картина. Иска ми се да хвръкна и да ти я донеса – да й се порадваш. Колко ми е мъчно, че не си с мен. Тука е такава прелест, трябва човек да работи с месеци, а моите дни са преброени. Твой Коста”

Годината 1944 е изключително трудна за семейството на Щъркелов. При бомбордировките над София домът му е напълно разрушен. Преселват се при родителите на съпругата му във Варна. Но нито Константин Щъркелов, нито някой от приятелите му са можели да си представят тогава, че новите законодатели на художествения вкус след 9 септември 1944 г. ще отредят толкова незаслужено скромно място и значение на големия пейзажист. В бясното им желание да узаконят в изкуството „социалистическия реализъм”, те бързо формират официална листа на т.нар. следовници и носители на „реалистичните” традиции от миналото. Но в нея името на Щъркелов отсъства, въпреки че художественият му възглед е пряко свързан именно с реализма. Той е квалифициран като „официален художник на режима, толериран от царя и буржоазията, налагащ един конвенционален, повърхностен вкус, чужд на истински прогресивните тенденции в изкуството ни от 30-те години”. На 9 октомври 1944 г. е изключен от Съюза на българските художници, арестуван и прекарва в Централния затвор пет месеца, като му е отнето и софийското жителство.

Едва през 1953 г. е възстановено членството на Константин Щъркелов в Съюза на българските художници. През 1958 г. се завръща със семейството си в София и се заселва в новата си къща. Като малка реабилитация на 9 октомври 1960 г. се открива юбилейна изложба по случай 70-годишнината му и 50 години творческа дейност в галерията на бул. „Руски” № 5, а през месец ноември е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” I ст. Година по-късно, на 29 април, умира в София, според думите на дъщеря му Богдана Щъркелова – „художникът, който разговаряше с Бог”.

image

Катя МИТОВА-ГАНЕВА, ЯНТРА ДНЕС Областен всекидневник




Гласувай:
7



1. zabylgarite - Браво
08.06.2011 16:13
голямо браво за публикации на такива личности каквито сме имали
и имаме въпреки всичко

поздрави!
цитирай
2. анонимен - NRyDuZIlRQ
03.07.2011 09:39
Great article, thank you again for wiritng.
цитирай
3. анонимен - usoXuCYxjnvzkjQJfUE
04.07.2011 11:02
zkcg3z <a href="http://ecbaydyfqqgy.com/">ecbaydyfqqgy</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822206
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031