2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3514 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2012 08:23
Дядо Петко Пашкулят бил отдавна преселен в Калофер от с. Ново село (Троянска околия, в Калофер наричано Загоре). После, там се и оженил и останал. Неговият син бил дядо Недялко. Той, бил добър бояджия. Жена му се казвала Лала. От тримата синове на дядо Недялко оцелял един, Петю, и още две дъщери, Въла и Елена.
Образованието си Петю Недялков получил в Калофер, но с вродените си дарби на трудолюбие станал един от най-видните търговци на гайтан и щаяци в Калофер. Той имал много чаркове (за плетене на гайтан) и две чаркчийници. Освен с гайтанджилък се занимавал и с търговия. Търгувал с гайтан с Македония, Босна и Цариград. В последния град той се бавел по 1-2 месеца. Ходил и във Виена и действувал да се създаде пазар за българските гайтани.
Изобщо Петю Недялков бил с търговски дух и предприемчив. В особено тесни контакти бил с Иван Колчев Калпазанов (1835-1889) от Габрово. При идването на русите в Калофер и оттеглянето им по случай нахлуването на турските войски и башибозуци, жителите на Калофер избягали в северна България, а Калофер бил осъден на ауто дафе от турските редовни войски и башибозуци. Заедно с всичките, избягал и Петю Недялков и се установил в гр. Габрово, където живял до сключването на Сан Стефанския договор. Тъй през 1877 г. той семейно живял в Габрово в къщата на стария си приятел по търговия Бобчев, преди да се върне пак в Калофер.
При един разговор между двамата интимни приятели, Петю Недялков открил пред Иван Калпазанов своя план с всичките му подробности: че, след като се завърне в Калофер, ще направи фабрика за прежда и шаяци. Но след като Петю Недялков се завърнал в Калофер, в някои търговски неудачи побъркал материалното си положение, от което се разклатило и умственото му равновесие, после се и поминал.
Осъществявайки плановете на Петю Недялков, през 1882 г. Иван Калпазанов открива своя фабрика в с. Бичкиня, на 3 км от Габрово, при „красивия завой” на река Янтра, и става родоначалник на модерната индустрия в Княжество България.
Петьо Недялков бил женен за Елена, най-голяма дъщеря на чорбаджи Недю Начоолу. Техни чеда: Рада (по мъж г-жа Иван Брадинова), Недялко (като запасен капитан починал в Татар Пазарджик, където се бил установил в 1926 г.), Недьо (свършил Ветеринарния факултет в Лион и после зъбен лекар в София и почетен шведски консул), Любина (починала), Борис (запасен полковник) и Петър (свършил Юридическия факултет в София и един от видните софийски адвокати), Въла била омъжена за свещеник Стефан Хр. Кънев, а Елена – за Иван Г. Славов.
Недялко Петев Бояджиев – роден на 10 октомври 1868 г. в Калофер, подпоручик 18.05.1889 г., поручик 2.08.1892 г., служил 6-и пехотен полк.
Недю Бояджиев – роден през 1870 г., подпоручик 4.10.1893 г., служил 1-ви артилерийски полк, уволнен на 4 октомври 1893 г.
Борис Петев Бояджиев – роден на 8 март 1871 г., женен с 2 деца, подпоручик 1.01.1895 г., поручик 1.01.1899 г., капитан 1.01.1903 г., майор 14.07.1913 г., подполковник 14.08.1916 г., полковник 30.01.1920 г., служил: Понтонната дружина, 4-а сборна пионерна дружина, сборна пионерна дружина, уволнен през 1918 г.
Петър Петюв Бояджиев – роден на 15 декември 1880 г. в Калофер. Отбива военната си повинност в Школата за запасни офицери, подпоручик 20.12.1903 г., поручик 28.12.1913 г., капитан 22.09.1917 г.
Борис Бояджиев Бояджиев – роден на 18 януари 1876 г., подпоручик 1.01.1895 г., поручик 1.01.1899 г., капитан 1.01.1903 г., служил: 1-ва пионерна дружина. (бел. Много вероятно е да става дума за Борис Петев Бояджиев)
Тагове:
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев