Едно такова специално събитие предстои в галерия „Лоранъ“ в периода меджу 15 юни и 29 юли тази година, където в изложбата „Константин Щъркелов – (Не)Познати истории“ ще бъдат представени 36 забележителни творби на художника.

Кой е Константин Щъркелов?

За интересната фамилия на художника четем в дневника на Чудомир (Димитър Чорбаджийки): „На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци…“

Роден през 1989 г. в София, Констатин Щъркелов постъпва в Рисувалното училище едва десет години след неговото основаване – през 1906 г., като още през първия семестър участва в конкурс и печели премия. Принуден от тежки материални условия, младият художник прекъсва образованието си през 1908 г. и заминава за Одеса – по собствените му думи – да си търси късмета. През 1909 г. той вече е в Москва, където посещава галериите и дружи с писателя Давид Максимчук, близък приятел на Лев Толстой.

Със завръщането си в България, Щъркелов продължава образованието си, което, поради участие в Балканските войни, ще завърши едва през 1915 г. – при проф. Иван Мърквичка.

Междувременно, през 1910 г., когато Тръпко Василев и Петър Морозов отварят Постоянната художествена галерияв София, Щъркелов излага четира неподписани акварела, които се откупуват веднага. Следва първата му самостоятелна изложба от 1911 г., която преминава успешно и през пролетта на следващата година позволява на художника пътешествие из Западна Европа. Той посещава Мюнхен, Париж, Лондон, Женева, Лозана, Венеция, Фиуме (днешна Риека), Загреб и през Белград се прибира в София с нарисувани 35 акварела.

За участието си в Първата световна война (като военен художник на Македонския и Добруджанския фронт) Щъркелов е награден със „Сребърен кръст“.

Макар да не е познат изключително като пътуващ художник, Щъркелов в действителност прекарва не малко време извън пределите на България – през 1922/23 г., в продължение на 11 месеца той бохемства в Германия, а през 1926 г. предприема дълго пътешествие до Египет и Светите земи.

На 40-годишна възраст художникът сключва брак със Соня Стойкова, с която има две дъщери – Весела и Богдана. Следват години на активна творческа дейност, а през 1935 г. с десетата му самостоятелна изложба се състои голямото честване и на 25-годишната творческа дейност на Константин Щъркелов, художникът е награден с орден ,,Свети Александър” ІV степен.

1944 г. е тежка за Констатин Щъркелов – домът му е разрушен от бомбардировките над София и той е принуден да се пресели със семейството си във Варна, от където е съпругата му. Следват още беди – Щъркелов в изключен от Съюза на българските художници, арестуван е и прекарва в Центрания затвор пет месеца, отнето му е софийското жителство. Художникът остава в морския град до 1957 г. и в писмо до своя приятел, карикатуристът Александър Божинов, споделя; „Бълнувам като Чеховите „Три сестри“ за Москва, а аз за София…“.

През октомври 1960 г., в София се организира юбилейна изложба по случай 70-годишнината и 50-годишната творческа дейност на художника, той дори получава орден ,,Кирил и Методи’’ I степен, но само няколко месеца след това, на 29 април 1961 г. умира, а отбелязаното в дневника му във връзка с подготовката за изложбата звучи пророчески: „Не помня в живота си толкова да съм бил погълнат от работа. Може би това е лебедовата песен, но ще трябва да я изпея…“

Константин Щъркелов

1889 - 1961

1889 – Роден на 12(25) март в София, баща му Георги е софиянец, майка му Мария е родена в Ниш, има двама братя - Милан и Димитър.

1906 – Постъпва в Държавното рисувално училище в София. През първия семестър участва в конкурс за есенен пейзаж и печели втора премия. На обявения през коледната ваканция конкурс за зимен пейзаж получава две премии – първа и втора.

1907 – Излага няколко акварела в Олчевата книжарница в София.

1908 – Поради тежки материални условия е принуден да прекъсне образованието си. Заминава за Одеса и постъпва като певец в хора на манастира Андреевское подворие; по-късно напуска манaстира. Като свободен художник предлага по книжарниците свои произведения и поръчани копия на картини от известни художници.

1909 – Заминава за Москва, посещава Третяковската галерия и Румянцевия музей, запознава се с писателя Давид Максимчук, близък приятел на Лев Толстой.

1909–1910 – След завръщането си в България, продължава образованието си в Рисувалното училище.

1910 – Излага четири акварела в Тръпковата галерия, които веднага се откупуват. През лятото рисува в Павликени, Севлиево, Габрово и Търново.

1911 – Първа самостоятелна изложба в Рисувалното училище в София,  получава висока оценка от зрителите и критиката.

1912 – Пътува и рисува в Западна Европа –  посещава Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Женева, Лозана, Венеция, Фиуме (днешна Риека), Загреб и през Белград се прибира в София.

1912–1913 – Участва в Балканската и Междусъюзническата война.

1915 – Урежда самостоятелна изложба в София през пролетта. Юни – завършва Рисувалното училище при проф. Иван Мърквичка. 

1915 – 1918 – Взема участие в Първата световна война като военен художник на Македонския и Добруджанския фронт.

1916 –  Участва с творби на военна тематика в българския отдел на голямата изложба на страните съюзници в Първата световна война, открита на 11 май в Берлин. Пребивава там с група български художници през юни-юли. Излага и във втората Берлинска военна изложба, състояла се през 1917 г.

1919  –  Съосновател и член на дружество ,,Родно изкуство“. Подрежда третата си самостоятелна изложба в София. Награден е със  „Сребърен кръст“ за участие в Първата световна война.

1922–1923 –   Пътува и рисува в продължение на 11 месеца в Германия, посещава Мюнхен и Баварските Алпи.

1926 – Пътува до Пирея, о. Санторини, Александрия, Кайро, Яфа, Ерусалим, о. Калимнос, Дарданели. През октомври представя четвъртата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия.

1929 –  Сключва брак със Соня Стойкова. След година се ражда първата му дъщеря Весела, а през 1933 – втората – Богдана.

1935 – Десета самостоятелна изложба с честване на 25-годишна творческа дейност на художника в галерия ,,Аксаков“, София. Награден е с орден ,,Свети Александър“ІV степен.

1941 – Участва в пътуващата „Изложба на българските художници Германия“, открита първо в Берлин. Посещава Македония, рисува в Охрид, Скопие, Солун.

1942 –  Посещава Света гора и създава цикъл акварелни пейзажи.

1943 – Самостоятелна изложба „Четирите годишни времена“.

1944 – Домът му е разрушен от бомбардировките над София, преселва се със семейството си във Варна. Арестуван от новата власт,  прекарва пет месеца в Централния затвор. Отнето му е софийското жителство и е изключен от Съюза на българските художници.

1945 – Получава открит лист и удостоверения с разрешение да рисува по Варненското крайбрежие.

1948 – Участва в обща изложба на варненските художници.

1949 – Подрежда самостоятелна изложба „Филхармония“ в София.

1953  – Възстановено е членството му в Съюза на българските художници.

1954 – XV самостоятелна изложба, София

1955 – ХVІ самостоятелна изложба,  Варна.

1956 – ХVІІ самостоятелна изложба, Пловдив.

1958 – Семейството му се премества от Варна в София. Организира ХVІІІ самостоятелна изложба, София.

1959 – Съвместно с Александър Божинов работи по изписването на паметника на вр. Столетов (днес вр. Шипка).

1960, 9 октомври – Юбилейна изложба по случай 70-години от рождението и 50-годишна творческа дейност, награден с орден ,,Кирил и Методий’’ I степен.

1961 – Константин Щъркелов умира на 29 април в София.