Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 21:11 - ЖИТИЕ НА СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН АВРААМ
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 375 Коментари: 3 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         

 

След като Бог смесил езиците по времето на Вавилонското стълпотворение, хората се разпръснали по земята и се разделили на много народи. Те забравили истинския Бог и започнали да се покланят на идолите, направени от самите тях, на животните, на слънцето и луната, и на другите природни явления. Тогава, за да обнови Старозаветната църква и за да съхрани в нея истинското богопознание, Господ избрал един благочестив мъж на име Авраам. Авраам първоначално се наричал Аврам. Той бил най-младият син на Тара, който имал още двама сина - Аран и Нахор. Първият от тях умрял млад и оставил след себе си син Лот, когото Аврам отгледал и възпитал. Тара живял със своите синове в Ур Халдейски. Но Господ благоволил да отдели благочестивия Аврам, Своя избраник, от средата на развратените идолопоклонници. И ето - Аврам получил заповед от Бога: - Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си и иди в земята, която Аз ще ти покажа. Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти; и ти ще станеш начало и образец за благословението на мнозина. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. Аврам с вяра и покорност приел Божията заповед и излязъл от Ур Халдейски заедно с жена си Сара, баща си Тара и племенника си Лот. След като за известно време спрял в Харан, където починал баща му, той продължил сам пътя си заедно със своето семейство и Лот. Той дошъл в Ханаанската земя и стигнал до Сихем, до дъбравата Море. Тук му се явил Господ и му обещал да даде тази земя на неговото потомство. В памет на това богоявяване и в знак на благодарност за Божието обещание, Аврам построил жертвеник на това място. После Аврам преминал цялата тази земя по дължина, като се отправил на юг и издигнал между Ветил и Гай друг жертвеник на Господа. Аврам се поселил заедно със семейството си и с Лот в Сихемската долина. В началото те двамата живели заедно и имали много добитък, злато и сребро. Но след известно време, за да се избегнат раздорите между техните домашни и слуги, Аврам пуснал Лот да се отдели от него, като му дал да си избере земя. Лот избрал за себе си цветущата равнина, която се напоява от водите на Иордан. След отделянето на Лот от Аврам Бог се явил на Своя избраник и му казал: - Дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека; и ще направя потомството ти като земния пясък. Стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти навеки). Послушен на Божията заповед, Аврам потеглил на юг и се поселил при дъбравата Мамре. Там той също издигнал жертвеник на Господа. По това време в Иорданската равнина, в която избрал да се посели Лот, имало пет града, които се управлявали от собствени царе. Те вече от 12 години били поробени от еламския цар. На тринадесетата година те въстанали срещу царя, но били победени от него, при което много жители на тая страна, в това число и Лот, били взети в плен. Когато узнал за това, Аврам въоръжил слугите си, разбил неприятелите, освободил Лот и всички пленници, отнел цялата плячка, отнесена от неприятелите, и я върнал на царете. Когато Аврам се връщал от победата си, царете излезли да го посрещнат. Мелхиседек, Салимският цар и свещеник на Бога Всевишний, изнесъл хляб и вино и благословил Аврам с думите: - Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята. Благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. Аврам поднесъл на Мелхиседек десетата част от цялата военна плячка, а сам, когато Содомският цар му предложил да задържи за себе си имуществото, възвърнато от неприятеля, отказал да вземе каквото и да било от него. След това Аврам станал твърде известен в Ханаанската земя. Успехите му събудили завист и опасения у нейните обитатели. Тогава една нощ във видение, Господ казал на Аврам: - Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит. Твоята награда ще бъде твърде голяма. Аврам казал: - Господи! Какво ще ми дадеш? Аз оставам бездетен: Ти не ми даде да имам деца. Разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск; той и ще бъде моят наследник. Господ извел Аврам навън и му казал: - Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. Толкова ще бъдат твоите потомци. Аврам повярвал на обещанието и тази негова вяра му се вменила за оправдание и послужила за основа на праведен и богоугоден живот. На следващия ден Аврам, както му бил заповядал Господ, разсякъл по наполовина една тригодишна телица, коза и овца и наредил двете им части една срещу друга. С тях принесъл и гургулица, и млад гълъб. Аврам останал да пази труповете от хищните птици. По залез-слънце той бил налегнат от тежък сън, обзел го ужас и голям мрак. Тогава Господ се приближил към него и му казал: - Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат за насам с голям имот. А ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост. А твоите потомци ще се върнат тук, не преди да се сменят четири поколения, защото беззаконията на аморейци още не са изпълнили мярата си. Когато слънцето залязло и настанал мрак, между разсечените животни преминал дим като че от пещ и огнен пламък. И в този ден по този начин Господ сключил Своя завет с Аврам, като му казал: - На твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до река Ефрат. Изминали много години от времето, когато Аврам се преселил в Ханаанската земя. След откровението, което той имал в Ур Халдейски, Бог още три пъти повторил пред него обещанието Си да произведе многочислено потомство от него. Но Сара, неговата жена не раждала, а междувременно те и двамата достигнали до преклонна възраст. Бездетството било за Аврам голямо изпитание. Тогава Сара, като мислела, че самата тя представлява пречка за изпълнението на Божието обещание, предложила на Аврам да вземе за жена и нейната слугиня, египтянката Агар. Агар родила на Аврам син, когото нарекли Измаил. Когато Аврам бил вече на 99 години, му се явил Господ и му казал: - Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и ще ти дам многочислено потомство. Аврам, като знак на своето благоговение и преданост, паднал ничком. Бог му казал: - Отсега няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи. И ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. И ще ви дам цялата Ханаанска земя като вечно наследство. А видим знак на Моя завет с вас да бъде това - целият мъжки пол у вас да бъде обрязан. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе. А необрязаният, като нарушител на Моя завет, ще се лиши от общение със своя народ. А жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името Сарра. Аз ще я благословя и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея. Авраам се възрадвал и се засмял, но в същото време в недоумение се питал: - Нима от стогодишен ще произлезе син? И деветдесетгодишната Сарра нима ще роди? Но Господ повторил обещанието Си и предрекъл и името на техния бъдещ син - Исаак. Скоро след това Господ отново се явил на Авраам в дъбравата Мамре. Веднъж Авраам по време на дневната жега седял при входа на шатрата си. Когато повдигнал очите си, той видял пред себе си трима странници. Начаса се втурнал да ги посрещне и като се поклонил доземи, казал на първия от тях: - Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб. Позволете да донесат малко вода и да умият нозете ви, а после ще си починете под това дърво. Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. Странниците се съгласили да изпълнят молбата му. Тогава Авраам се затекъл в шатрата си при Сарра и казал да замеси по-скоро пшенично брашно и да изпече пресни хлябове. След това побързал към стадото си, взел едно младо и угоено теле и заповядал на слугата си да го сготви. Когато пресните хлябове и телето били приготвени, Авраам взел още и масло, и мляко, и поставил всичко това пред гостите. Те започнали да ядат, а Авраам в това време стоял под дървото и им прислужвал. По време на обеда странниците попитали Авраам: - Де е жена ти Сарра? - Тя е тук, в шатрата - отговорил Авраам. Тогава единият от тях - това бил Сам Господ - казал: - Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. Сарра стояла при входа на шатрата. Когато чула предсказанието, тя се засмяла в себе си и си рекла: - Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. Но Господ казал на Авраам: - Защо Сарра се засмя? Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе и Сарра ще има син. Тогава Сарра се уплашила. Тя почувствала, че се намира пред висшата Божествена Сила, за Която не остават скрити дори нейните вътрешни мисли и смутено започнала да отрича, че се е засмяла. Но Господ я изобличил и още веднъж повторил, че тя се е засмяла. По такъв начин Той показал Себе Си като Сърцеведец, а Сарра научил да бъде по-внимателна към собствените си помисли и по-покорна на Божиите обещания. После странниците станали и тръгнали оттам за Содом. А Авраам, по думите на апостола, “без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: “тъй многобройно ще бъде семето ти”. И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. Затова му се вмени за праведност”. Като повярвала в обещанието, че от него ще произлезе многобройно потомство, Авраам с живо чувство на радост, благодарност и благоговение пред своите Божествени посетители, тръгнал да ги съпроводи. По пътя Господ открил на Авраам намерението Си да погуби жителите на Содом и Гомор заради техните безчислени беззакония. Авраам започнал да умолява Господа да пощади нечестивите градове, ако в тях се намерят поне петдесет праведника. Но не се намерили толкова праведници в тия градове. След това Господ обещал на Авраам да пощади нечестивите градове, дори и ако в тях се намерят поне четиридесет праведници. Но не се намерили и толкова. Не се намерили и тридесет, после - двадесет, и най-накрая - дори десет праведници, заради които Господ бил готов да пощади градовете. Тогава участта на нечестивите градове била решена. А застъпничеството на Авраам също не останало напразно, тъй като неговият племенник Лот бил спасен от всеобщата погибел. Вечерта двамата Ангели, които посетили Авраам, дошли в образа на странници в Содом, когато Лот седял при Содомските порти. Като видял странниците, Лот им се поклонил доземи и казал: - Господари мои! Отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте, умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. А когато странниците отказали на Лотовата молба и отклонявали гостоприемството му, за да го изпитат, той започнал още по-настойчиво да ги умолява и накрая те влезли в дома му. Лот приготвил за тях пресни хлябове и им предложил ястия, и те яли. Още не били легнали да спят, когато содомските жители от всички краища на града заобиколили къщата на Лот и поискали от него да им предаде странниците. Лот излязъл навън, за да ги успокои и да ги придума да не причиняват зло на странниците, на които оказал гостоприемството си. Но содомците започнали да го оскърбяват и били на път да разбият вратата на дома му. Тогава Ангелите, които се били явили във вид на странници, поразили содомците със слепота, а Лот въвели в дома му и му наредили да вземе със себе си своите родственици и да излезе от града, понеже той бил осъден за беззаконията си да бъде погубен. При това Ангелите се открили пред Лот, като направо му обявили, че са изпратени при него от Господа. Вече се зазорило, а Лот все още се бавел. Тогава Ангелите го взели за ръка - него, жена му и дъщерите му, и ги извели вън от града. Единият от Ангелите казал на Лот: - Спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш. Но Лот казал: - Не, Господи! Ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота. Но аз не мога да се спася в планината, да не би да ме постигне зло и да умра. Ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там и животът ми ще се запази. Ангелът отговорил: - Ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш; побързай, спасявай се в него; защото Аз не мога да свърша делото, докле ти не стигнеш там. Толкова велика е милостта Божия към праведните! Заради слабия по воля, но чист по душа Лот и заради родството му с Божия избраник Авраам Господ не само дарява спасение на града, но и забавя, по Своето милосърдие, справедливото Си възмездие над нечестивите градове дотогава, докато Лот успее да намери убежище. Когато Лот достигнал до града, слънцето вече изгряло. Тогава Господ излял от небето върху Содом, Гомор, Адама и Севоим като дъжд жупел и огън и изтребил тия градове, и цялата тая равнина заедно с всичките жители - и цялата тая страна се превърнала в солено езеро. Жената на Лот не изпълнила нареждането на Ангела. Докато вървели, тя се обърнала назад и веднага се превърнала в стлен стълб. А сам Лот, като се боял да остане в Сигор, отишъл в планината и заживял там заедно с двете си дъщери в една пещера. Междувременно Бог посетил Сарра със Своята милост. Когато Авраам станал на сто години, тя му родила син, на когото той, съгласно предреченото от Самия Бог, дал име Исаак. На осмия ден Авраам го обрязал, както му бил заповядал Бог. И рекла Сарра: - Смях и радост ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее. Кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му. Когато детето пораснало и Сарра престанала да го кърми, Авраам устроил по този случай голяма гощавка. А Сарра, като видяла, че Измаил, когото родила на Авраам египтянката Агар, се присмива на нейния син Исаак, казала на Авраам: - Изпъди тая робиня и сина, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаак. За Авраам било твърде тежко да слуша такива думи. Той като баща обичал и жалел Измаил. Но Бог му казал: - Не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име. Впрочем, и от сина на робинята Аз ще произведа голям народ, защото той е твое семе. Тогава Авраам, бидейки напълно предан на Божията воля, отпратил Агар и нейния син Измаил. По пътя Агар и Измаил се заблудили в пустинята и вече умирали от жажда, но Бог по чудесен начин ги спасил и утешил скърбящата майка, като обещал да произведе от сина голям народ. А Авраам се ползвал с огромно влияние и уважение пред съседните царе и владетели в Ханаан. Висшето покровителство и особеното Божие благоволение над него било така видимо за всички, че Авимелех, Герарският цар, поискал да сключи съюз с него. Но Авраам продължил и след това да живее както преди - като странник, без да има постоянно жилище. Целият живот на Авраам протекъл сред много различни изпитания и представлява най-добър пример на търпение, твърда и непоколебима вяра и упование на Бога и най-съвършена преданост на Неговата воля. Но неговата вяра трябвало да бъде още по-твърда след всички милости, които проявил Господ към него. И ето, когато той бил в преклонна възраст, Господ му изпратил последно изпитание, което превъзхожда силите на обикновения човек. За да изпита вярата на Авраам, Бог му казал: - Вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която Аз ще ти покажа. Въпреки изумяващата необичайност на това нареждане и своята голяма родителска любов към Исаак, Авраам ни най-малко не се усъмнил, че то е от Бога и че е длъжен да го изпълни без всякакво противене. Преданността му към Бога била толкова голяма, че той бил готов да Му принесе в жертва своя единствен възлюбен син. В същото време той вярвал, че Исаак, който сега трябвало да умре бездетен, съгласно с дадените преди обещания ще стане родоначалник и прародител на обещания Избавител. Той бил уверен, както говори апостолът, че Бог е силен и от мъртвите да възкреси сина на обещанието. И ето, без да открие на никого своето намерение, Авраам станал в ранно утро, оседлал осела си, взел със себе си Исаак и двама слуги, нацепил дърва за всесъжението и се отправил към планинската страна на иевусейците, към мястото, което Бог му посочил. На третия ден чрез особен знак от Бога Авраам още отдалече видял планината, на която трябвало да се извърши жертвоприношението. Тогава той заповядал на слугите си да останат заедно с осела в подножието, после взел дървата за всесъжението и ги дал на Исаак да ги носи, а сам взел в ръцете си огън и нож. И така тръгнали двамата заедно към върха на планината. А Исаак попитал Авраам: - Тате! Ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? Авраам отговорил: - Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И те продължили двамата заедно нататък. Когато стигнали на мястото, което Бог му бил посочил, Авраам издигнал жертвеник, наредил дървата и като свързал сина си Исаак, го турил на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегнал ръка и взел ножа, за да заколи сина си. Но в това време от небето се чул Божият глас: - Аврааме! Аврааме! Авраам спрял, за да чуе Божието повеление. - Не дигай ръка върху момчето и не му прави нищо - продължил Господ, - защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Тогава Авраам, обзет от голяма радост и благодарност към Бога, повдигнал очите си от земята и видял зад себе си овен, който се бил заплел с рогата си в храстите. Той развързал Исаак и като взел овена, го принесъл във всесъжение вместо сина си Исаак. След това Господ отново казал на Авраам: - Кълна се в Мене Си, че понеже ти направи туй нещо и не пожали за Мене едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми. След като получили това велико благодатно обещание, Авраам и Исаак в страх и радост се спуснали от планината и се върнали във Вирсавия, където Авраам живеел по това време. Дванадесет години след това умряла Сарра, Авраамовата жена, и била погребана в пещерата Махпела, срещу Мамре, по-късно - Хеврон, в Ханаанската земя. След още три години, когато Исаак станал на четиридесет години, а Авраам бил вече на сто и четиридесет години, светият праведен праотец имал утешението да ожени сина си за добродетелната Ревека, която била внучка на Нахор, брата на Авраам. По-късно и сам Авраам встъпил в ново съпружество с Хетура, от която имал още шест сина. Авраам живял сто седемдесет и пет години и после с мир предал духа си на Господа Бога, Комуто той така вярно служил и на Когото благоугодил със своя живот, бидейки съсъд и образец на вярата в истинския Бог, която той съхранил за потомците си от род в род. Заради качествата и достойнствата на Авраам Господ го възлюбил, поради което и нарича Себе Си (по преимущество) негов Бог, а Свещеното Писание нарича Авраам “приятел Божий”. Неговите старозаветни потомци и дори светите пред Бога Моисей и Давид призовавали Авраам за свой ходатай пред Бога. От този родоначалник на Израилския народ, в чието потомство се съхранила на земята истинската вяра, произлязъл и Сам Христос по плът. И всички истинно вярващи в Христа се наричат синове на Авраам. И в бъдещата наша участ след гроба само с верния Авраам можем да се надяваме да получим наследието на вечния живот и спасението. Сам Господ в Своята притча за богаташа и бедния Лазар показва Авраам като обитател на блажените жилища в Царството Небесно, с което да сподоби Христос и всички нас по молитвите на светия праведен Авраам, Неговия праотец по плът. Амин.


Тагове:   Авраам,   житие,


Гласувай:
2
0



1. elizabethborislavova - защо е това преразказване
13.09 21:49
Каква е ползата и какво целиш?
цитирай
2. meteff - Re: 1. elizabethborislavova - защо е това преразказване
14.09 10:41
...От този родоначалник на Израилския народ, в чието потомство се съхранила на земята истинската вяра, произлязъл и Сам Христос по плът. И всички истинно вярващи в Христа се наричат синове на Авраам. И в бъдещата наша участ след гроба само с верния Авраам можем да се надяваме да получим наследието на вечния живот и спасението. Сам Господ в Своята притча за богаташа и бедния Лазар показва Авраам като обитател на блажените жилища в Царството Небесно, с което да сподоби Христос и всички нас по молитвите на светия праведен Авраам, Неговия праотец по плът. Амин.
цитирай
3. elizabethborislavova - Така е.
14.09 12:01
Авраам символизира Бог Отец.
http://slovosvetlina/?p=26240
ОБЯСНЕНИЕ НА АВРААМОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Извеждането на Авраама от Ур Халдейски сочи на извеждането на народа Божий от Земята по обещание Божие на Авраам. Извеждането на Авраама стана след смъртта на Тара; то показва чрез дела реални в живота на великия патриарх ще се яви един народ Божий, призван по плът и дух, воден строго от Бога в един път на спасение, по План за изкупление като дом Божий. Но едва чрез синовете на Авраама, в живота им, по строг План за спасение, развиващ се в път на изкупление, се очертават двата пътя на двата рода Божий, водени чрез дела в живота им, сочещи по какъв начин ще се изпълни Спасителният план и как ще се изкупи народът Божий като един дом Божий чрез вяра Авраамова.

Тъй Авраам с дома си посочи пътя, по който щеше да мине домът Божий в извеждане чрез Исмаил и Исак, сочещи на двата рода Божии, с два Завета в Две ерни времена, с два Закона пред Небето. Тъй чрез Исмаил, с дела живота му откриваме пътя и времето на Стария Израил с Церемониалния закон като една сянка на бъдещата същина, сочеща реалността в живота на Авраамовия син Исак по обещание, сочещ на Христа и новозаветния Божий народ, изведен от езическите племена чрез Христа, в новоерна съдба. Тъй двамата сина на Авраама:
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3187421
Постинги: 509
Коментари: 1042
Гласове: 19700
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031