ОПИТ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ ЛИЧНОСТТА НА ШИШМАН III (IV) И ВЪЗМОЖНИТЕ МУ ПОТОМЦИ


Добър ден,

Извинявам се много за безпокойството, видях, че сте променили родословното дърво на Поп Димитър Аврамов, добавяйки бащинска връзка с Иван Шишман III. Възможно ли е да ми дадете малко повече информация за това, аз също съм от рода Аврамови и доста се интересувам от историята на семейството?
Разбирам, че всъщност Презвитиера Неделя, е част от “първите” Аврамови, а не Поп Димитър.
Благодаря Ви предварително и пак се извинявам, че Ви безпокоя.
Приятня вечер!
Деси

Отговор: Първо, поп Димитър е бил достатъчно известен и заможен, за да бъде ктитор на църкви и манастири, при това наравно с Матей Басараб, който най-вероятно е бил негов попечител след убийството или бягството в Русия на баща му. Известно е, че Матей плаща дълговете на Св. Гора, все едно някой днес да поеме дългът на Ватикана. Причината Димитрий, най-вероятно кръстен така като първороден внук на Димитри (син на Шишман) от Никопол (досега ми беше убягвало това селище, но то все пак е последната официална столица на Загора или т.нар. Търновско царство, изключвайки Фружиновата твърдина Липа). Същевременно Аврам Ников, внук на Аврам Болярина, през този период е един от най-богатите българи, който държи търговията с восък и контактува с търговци от Генуа, Венеция и най-вече Дубровник (от където са и дубровнишките търговци у нас Павел Джорджич и братя Соркочевичи, едни от най-дейните посредници при подготовката на Търновското въстание наченато към 1595 г.; а от дневника на Бенедето Рести научаваме за изнесен „жълт восък“ от Търново и София за 17 544 аспри през 1594 г. и негов доставчик е същият този Аврам Ников). От житието на св. Димитрий Басарбовски знаем, че е раздал своето богатство и умрял като отшелник, абстрахирайки се от посоченото с. Басарбово като рождено място и място на смъртта. Но, ако отъждествим двете личности и приемем за достоверна посочената в житието година 1685 г., и като знаем от ктиторския надпис от 1644 г. в Свищов, където са споменати Димитър, Неделя и синът им Аврам, както и данните за същите в Търново и най-вече в Арбанаси, където е и един от основните дворци на войводата Матей Басараб. Междувпрочем Басарбово напомня до известна степен много и ни насочва право към династията на Басарабите, още повече, че знаем за наличието на множество манастири построени от фамилията в този район и е напълно възможно в един от тях да е бил отгледан и възпитан въпросният Димитър. След неуспехът на Търновското въстание и при положение, че негов водач е носител на името или прозвището Шишман, разбираемо е било защо първородният син е кръстен на дядо си по майчина линия, още повече че търговецът Аврам Ников е бил достатъчно заможен и човек с положение, докато Шишман става символ на бунт и е свързван с опасности за тогавашната държава, които неминуемо биха се прехвърлили и отразили негативно върху бъдещето на едно невръстно дете в бъдеще. Така, че накратко по-възможно е да имаме сродяването на две видни за времето си семейства това на потомък на последната царска династия и видно търговско семейство. Вече като сирак, Димитър, и отгледан по манастири, логично е да предположим, че от гледна точка за собствената си безопасност той е приел послушанието и същевременно разполагайки със значително наследство, е било най-целесъобразно да последва примера на покровителя си Матей. В по-късно време, от записките на рода Вазови за Аврамовия род - узнаваме за някой си Даскал Аврам (моят прапредядо), който бил много богат и имал брат - поп Иван (в коригираната схема: поп Димитрий има чичо Йован/Йоан или Иван Шишман), внуци на Аврам йерей Димитриевич от Сушица (т.е. Карлово). Има няколко преселения от север на юг и обратното от двете страни на Балкана. Този "богат" даскал Аврам, също свещеник се установява в Ново село (дн. гр. Априлци), едно от болярските гнезда, а по-късно неговите потомци се сродяват и преместват в Калофер, където заемат първенствуващо място в обществения и икономически живот на това изцяло българско селище център на Горското воеводство (което на практика представлява едно полунезависимо българско княжество със специален статут и правдини в рамките на Османската империя), както и в столицата и най-важен град на тогавашния свят Цариград, а по-преди до Наполеоновите войни и във Виена. Тук е въпрос на търсенето по-скоро на някаква изчистена логика, тъй като нямаме категорично посочване за това поп Димитър да е от Аврамовия род, а е бил достатъчно известен за времето си; второ: Вазовите наследници твърдят, че родът Аврамови е стар род (като се сочат поне 200-250 години, преди периода 1877-1913 г., това ориентировъчно), т.е. потвърждава се фактът, че от тогава имаме смяна на родовото прозвище на Аврамовци, като предполагам, че ако действително ктиторът от 1644 г. Аврам, син на поп Димитър и йереица Неделя, е тъждествен със Аврам йерей Димитриевич, което е логично да предположим, тъй като знаем че последния е роден незнайно къде точно най-късно в 1620 г., а по вероятно е през 1644 г. да е дори на христова възраст, което да е станало повод, нещата си отиват на мястото и родословието придобива завършен вид, иначе се губеше точно едно поколение. Трето: Точно това липсващо поколение е и мястото на Шишман III. Четвърто, не на последно място: Прави впечатление, че във вазовите сведения за рода се прибавят на някои места римски числа (макар и произволно номерирани) след имената на съответния Аврам при изброяване на представителите на рода. В общи линии, това са накратко съжденията ми и изводът който направих по логически път с голяма доза на вероятност, както и при отчетени още много други обстоятелства и факти, времево и т.н. - доведоха до тази логична, струва ми се, промяна. Поздрави, ще се радвам да се чуваме и видим занапред, за да имаме възможност да коментираме по темата!

https://www.calameo.com/books/0004463712cf2cfd6993d

https://www.calameo.com/books/0004463713ab2ab4327f1

Благодаря Ви за тези елементи, прегледах тези скорошно направени родословни дървета и може би аз зададох въпроса си погрешно. Интересувам се по-скоро на каква историческа база и източници е извършена промяната в родословното дърво защото не съм сигурна как така Димитрий Аврамов с фамилия Аврамов, изведнъж се оказва, “син” на Шишман III (или IV, за който има доста дебати) вместо на Аврам Ников (има проблем дори от имена гледна точка, което ме интригува) a Неделя, изведнъж става наследница от рода Аврамови. Обратното е по-логично и информацията, която съм намирала с години досега, а и от едно старо родословно дърво, което е в семейството ни, и което ще се опитам да намеря при следващото ми пътуване до България. Затова исках да попитам, каква е историческата база и източник за тази нова промяна?
Благодаря предварително!
Деси


Отговор: Схематично от известното ни [Димитър + Неделя - Аврам], в стария вариант изглеждаше така: (вариант-1) Мицо Асен - Йоан III Асен - Михаил Асен - Авраам Асен Палеолог - ...... - Аврам Болярина - Нико - Аврам Ников - [Димитър + Неделя - Аврам] - неизвестен син - братя Аврам и Иван; докато сега: (вариант-2) Срацимир - Иван Александър - Иван Шишман - Владислав Фружин - Стойко - Шишман - Иван - братя Шишман и Дърман - братя Иван и Димитри - Шишман III - [Димитър + Неделя - Аврам] - Димитър - братя Аврам (в Еникьой/Ново село - Троянско, т.е. Болярското прибежище) и Иван (в Сопот - Карловско). Или с други думи казано, промяната идва в това, че вместо да предположим, че синът Аврам е кръстен на дядо си по бащина линия, е кръстен на този си дядо по майка и оттам започва споменаването на рода като потомци на някой си Аврам (живял условно в периода 1620-1710 г.), който за времето си е бил достатъчно известен и начетен, а и заможен, тъй като създаването на толкова книги си е било скъпо начинание (в изследванията съм срещал съпоставка, че тогава изписването и изработването на една такава книга е струвало цяло състояние или равносилно на стойността на съграждането на къща с размерите на малък дворец). В резултат на което, успяваме да преодолеем и свържем логично двете известни ни родословия, т.е. това на Аврамовци с това на Срацимир, деспота на Крън. Разбира се, има и други възможни паралели които можем да направим със семействата на други видни боляри от региона, но е твърде възможно да не открием всички възможни сродявания във времето. А това са родовете на Смилец от Копсис, на Михаил Войн (макар и несигурно по отношение локализацията на с. Потука) и най-вече на Елтимир (Алдомир), по-раншен деспот на Крън, от рода на Тертерите. Известно е, но не е установено точно как и в кое време се появява фамилното име Тертер-Шишман, като този клон въобще не е засяган в досегашни изследвания, а той е значим и има многобройни разклонения, които е необходимо да бъдат по-задълбочено изследвани. Например: Личността на Рачо Тертер-Шишман, лесно може да бъде отъждествена с т.нар. Рачо Ковача, легендарният основател на Габрово (а и логично кой ли друг би могло да бъде толкова прочут, ако не е бил от влиятелна среда). Семейства Шишманови има и в Трявна (лятната резиденция на старите Асеневци, които се предполага, че са владяли като боляри тази територия мужду Трявна и Дряново), както и хасковските Шишмановци, които пък са държали тържището в Узунджово, където се е помещавал най-големият и известен международен панаир на територията на европейската част на Османската империя. В Алтън Калофер има и една много видна, заможна и влиятелна фамилия Шишеви (т.е. пак имаме представители на Шишмановци) при която се срещат и редуват имената Стойко и Мирчо, а интереснен факт е, че един от синовете (или внуците) на "Фружин цара" е също Стойко. Колкото до Мирчо, логично е да търсим произходът му отново във фамилията на влашките войводи, където е добре известен Мирчо Стари, което ни насочва към вероятно сродяване във времето. Същото е и при предположението за сродяването между Аврамовци и потомците на болярина Белю, ктитор на известната като Бельовата църква в Самоков, откъдето пък започва да се появява въпросното име. Логичното заключение би било, че става въпрос за предаване на богатство от едно поколение на друго, от една страна, от друга става въпрос за просветени и влиятелни хора за един значителен времеви отрязък без прекъсване във времето, с малки изключения като някои сътресения в следствие на природни катаклизми или промяна в политическата обстановка - като някои въстания - Търновско, Чипровско, Нишкото, Браилските бунтове и т.н., кърджалийските времена като цяло, разните войни (Руско-Османската от 1828-1829 г., Кримската от 1853-1856 г. и т.н.) и участията в различни завери (Хетерията, Велчовата и други, както и при подготовката на Априлското въстание).

Отговарящ: Лалю Метев, пряк потомък по права бащина линия на Аврамовия род (Y-DNA R-BY39684, клон на изконната българска династия Дуло, проследима до днес от времето на Ирник в Панония)



P.S. Оттук насетне на ход са добре подготвените ни български историци, и не само, от които ще очакваме да отхвърлят със своите основания или препотвърдят с факти и доказателства нашата хипотеза, базирана на един значителен изворов, документален и съпоставителен материал, както и базирани върху данните получени от нарастващия брой генетични изследвания, в продължение на няколко десетки години и в следствие проучването на около 165 хиляди българи проследени от незапомнени времена до днес и включени от нас в единна генеалогична база данни. Освен това категорично още веднъж ни се налага да отхвърлим всякаква възможност за тъждественост между Теодор (Тодор) Балина и цар Шишман III, каквито безпочвени опити се правят и ни се вменяват пак напоследък, с неясна цел за размиване, омаловажаване и отдалечаване от реалиите за миналото ни.

ИЗКУСТВОТО ДА СЛЕДВАШ АВРААМ Е
ИЗКУСТВОТО ДА СИ НОСИШ КРЪСТА!



Автори като Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров представят ситуацията около Първото търновско въстание по следния начин:

През 1594 г. на наша земя стъпили войските на влашкия княз Михаил Храбри, които временно овладявали и разграбвали българските градове, недостатъчно охранявани от османски гарнизони. Освен из Северна България власите вършели набези и южно от Балкана, стигайки до Одрин. Те се възползвали от това, че вече чувствително дезорганизирана — султановата армия се намирала из Унгария, където действията се развивали не в нейна полза. Не печелели особено и австрийците обаче, изоставени от трансилванския княз Сигизмунд Батори, та в 1606 г. войната приключила с мира в Ситваторок, който свидетелствува, че силите на двете страни били вече изравнени при неблагоприятна за османците перспектива.

Още след поражението на османския флот при Лепанто сред балканските християни се наблюдавало оживление. Споменатата австро-турска война допринесла то да се разрасне. Безчинствата на разложената султанова войска на път към Унгария и влашките набези, които разорявали предимно Северна България, без вероятност да я освободят, утежнили положението на българите. А тукашните хайдушки дружини били одързостени от обстоятелството, че отсам Дунава преминавали техни събратя — също хайдути от разни балкански области, — които своевременно били пребягали при съюзените князе. Някои източници говорят, че през 1595 г. такива обединени дружини превзели дори София, за да я разграбят. Други пък нападнали Чипровци със същата цел. А през 1596 г. изпатил Бабадаг. Явно станало, че османската власт тук била немощна да се брани и срещу нередовни съединения.

Това създало у някои издигнати, свързани чрез търговията си с чужбина българи убеждението, че хаотичното раздвижване отсам Дунава трябва да бъде оглавено и насочено, за да добие реални резултати. Съставен бил заговор, който — ако вярваме на заявленията на някои участници в него — имал големи разклонения. Негови инициатори, изглежда, били дубровнишките търговци у нас Павел Джорджич и братя Соркочевичи; още през 1595 г. те осведомили трансилванския княз, че в България е налице готовност за въстание, което се нуждаело само от предводители. Скоро Джорджич преминал във Влашко и Трансилвания, служейки за връзка между заговорниците и тамошните князе. А тук останали да работят никополският първенец Тодор Балина, както и търновският митрополит Дионисий Рали, образован и политически активен грък [б.р. Дионисий Рали Палеолог от о-в Крит, всъщност е със смесен българо-византийски произход и е далечен потомък на Асеневата династия].

Заговорът в България се разширявал, включвайки предимно християнското духовенство, но и по-будни хора измежду миряните. Неговите представители Джорджич и Балина посещавали не само Трансилвания, но и Прага, където били приети от Рудолф II. Разменени били предложения и обещания, завързала се преписка между заговорниците и казаните дворове, която траяла от 1595 до 1598 г. Тогава — през есента на 1598 — влашкият войвода Михаил Храбри преминал Дунава с войските си, разбил армията на силистренския паша и опожарил редица севернобългарски градове. Решили, че очаквания миг е настъпил, заговорниците обявили в Търново готвеното от дълго въстание. Сведенията за неговия ход са бегли и несигурни, но сигурното е, че то било потушено по обичайния за османците начин. Неизвестна остава съдбата на Тодор Балина, а Дионисий Рали избягал във Влашко. Същия път поели хиляди български изселници, което говори за мащаба на въстанието и за репресиите след него.

Колкото и неубедително преувеличени да изглеждат числата, съобщавани от заговорниците за евентуалния въстанически контингент, за разклоненията на съзаклятието и пр., Първото търновско въстание ще да представлявало най-добре подготвеният освободителен опит у нас през XVI век. В крайна сметка то дало и положителен резултат: поради трайната кореспонденция на заговорниците с князете на Влашко и Трансилвания, както и с Хабсбургите, тия външни сили почнали да виждат в наше лице евентуален боен сподвижник в противоосманските си инициативи; взели да гледат на българите като на реалност. Дотогава европейските господари били ги бъркали с гърци, расци (сърби) и кои още не, но подир усилната дипломатическа работа на Павел Джорджич, Тодор Балина и Дионисий Рали тукашното население отново било означавано със собственото му име. И което е не по-маловажно: слагали го в начертанията си османските врагове.

Кoлкото до това, че по време нa Пъpвото търновско въстание бил провъзгласен за негов вожд Шишман III, потомък на последните ни царе, най-правдоподобно е да става дума за мним Шишмановец — една разпространена през ония времена уловка на всевъзможни заговорници [б.р. Последната забележка е спекулативно направена и по никакъв начин не допринася за изясняване личността и разкриването на произхода на този наш бележит български цар издигнат в условията на една чужда власт].

Междувременно, така като съм подложен в стрес, оня ден установих, че някой си бан Велю (1560-1606), свързан също с Първото търновско въстание и най-вероятно потомък на самоковския болярин Белю, ктитор на известната като Бельова църква там, ми се пада пряк прародител 10 поколения назад във времето, а днес сутринта, рано, стигнах обективно до заключението, че Нико Болярина, брата на деспот Михаил I Вълко Добруджански (1350-1410/3) и убития от същия брат Пейчо, от своя страна синове на Белян Бинбела и Стоянка (Ефросина), сестрата на родопския севастократор и/или деспот Момчил (1305-1345) също така ми се пада директен праотец по бащина ми линия на наследяването, с което още повече си доразвих и изясних за себе си в още по-голяма степен и дълбини родовия корен и междуродовите отношения, както и случвалите се в периода на Хетерията преди 1821 г. и последвалите ги до похода на Дибич от 1828-1829 г. събития приключили с подписването на Одринския мир, довел до обезлюдяването на почти половин България, малко преди който 'мир' е бил убит при Стражата край Калофер прапрапрадядо ми хаджи Авра(а)м, като етнарх и единствено останал възможен Тертер-Шишмановец за бъдещ княз/цар на българите. Така че, към въпроса: "Имало ли е аристокрация в България?" – отговорът е категоричен и важи в най-пълна сила, както преди така и днес!