Хатихумаюн султан Селим I

Високо славно царско слово за свобода

I. По великата наша милост даваме съгласие, щото в отдавна покореното българско царство от нашите непобедими сили, останалото в Караджа даг (Сърнена гора) горско воеводство да удържи свой закон и права над живот и смърт, неговите жители свободно ще могат да ходят и да живеят в подвластните наши земи, дето ще бъдат изключени от арач (данък) и други даждия.

II. Вследствие на тази наша висока милост, воеводските жители постъпват в числото на подвластните нам властители, за което се задължават, вместо дан, да изпълняват високата длъжност, която е да съхраняват мир и тишина в страната.

III. Войводските жители не са задължени да вземат участие в нашите военни походи, както това стана с другите привилегировани места.

IV. Във войводското землище строго е забранено на мюсюлмани да се заселят и да преминуват с кован кон и оръжие.

V. Догде войводските жители изпълняват гореспоменатите задължения, ще им се уважават и покровителствуват посветените права от нашия верозакон (шериат).

VI. За спокойствие на страната, издаде се тази моя свещена заповед, която носи свещения знак (тугра).

VII. Ония, които не се покоряват на моята свещена заповед и помислят нещо да притурят или да оттурят, такива нарушители да не видят благодат божия, която е предписана в свещената книга, и да наследят проклятие с присъда.

Худутнаме – Границите на земленото пространство на горското войводство Калейфер (Калофер) в Караджа даг, Чирменски санджак, Истанимашка (Станимашка) муката.

(Следва пълното описание на границите, от които става още по-ясно, че това е землището на Калофер)

Написано в половината на честития месец Реджеп 950.

Издаден в Чирмен теслим (предаден) на тридесет и три сулиционосци в Караджа даг.
Преведено и преписано от първообразното в старата царска архива, наречена баталие, от танзиматския закон на султан Махмуд II.

Преписал Георги Танасов от гр. Костур в Македония.
5 юлий 1896 в Цариград