Онова, което считахме за социално-икономическа алтернатива на марксизма, в крайна сметка се оказа една горчива заблуда, която се възприема като такава не само у нас, но и на Запад, където от десетина години под влияние на икономическите и политическите катаклизми усилено се преиздават съчиненията на Карл Маркс. И както преди сто години, так и днес западните политолози се питат "Къде сбъркахме? Защо капитализмът се ожесточи до такава степен, че постави света на ръба на глобалната икономическа и екологическа катастрофа?!". Така икономическите трусове нагледно потвърдиха едно от базовите положения в учението на Маркс, съгласно което свръхконцентрацията на капитали в частни ръце неизбежно води до икономически кризи, което стана очевидно през 2008 г., когато започна залезът на неолиберализма и новия световен ред. Въпреки големите надежди от началото на 90-години и шумната реклама на пазарната икономика, представяна в онези времена като стопански рай на Земята, в крайна сметка се оказа, че Западът не притежава някакви "съкровени знания" за вечно световно блаженство, за което американският социолог Франсис Фукуяма тогава намекваше в своя бестселър "Краят на историята". На практика обаче, неолиберализмът се оказа просто една по-модерна разновидност на неоколониализма, тъй като отнема ресурсите на по-бедните страни (капиталистическата периферия) в полза на капиталистическия център (метрополия) в лицето на няколко богати и влиятелни западни страни. И нищо повече. Западът открай време живее в перманентна икономическа криза, но доброволното саморазпускане на социалистическия блок след 1989 г. създаде илюзията, че капитализмът е по-устойчивата система. В действителност обаче времето на капитализма изтича. И ако трябва да бъдем по-точни, времето на капитализма е изтекло още по време на Първата световна война!.. В силата на тази истина, през последните 30 години ние българите се опитваме да съживим нещо, което отдавна е на смъртен одър. Нещо, което трябва да си отиде, за да може човечеството да намери решение на редица жизненоважни проблеми и да премине на качествено ново равнище на развитие. Да овладее нови енергии и да излезе в космическите простори. А това, което предлага капитализмът, са войни, епидемии, глад, разруха, дехуманизация и загуба на човешкия облик, загуба на човешката същност. Време е да сложим край на това безумие и Маркс отдавна ни посочи пътя на социалната еволюция, като утвърдим нови форми на собствеността върху средствата за производство. Помня как през дъждовната пролет на 1991 г. българските библиотеки изхвърлиха съчиненията на Маркс и Енгелс, струпвайки пред парадните входове купища с книги от различни години и издателства. Но май избързаха?! Наистина избързаха!..

Можеш да пристъпиш към приемането му.

Дитирамбите и възхваляването на Маркс са абсурдна претенция да се реанимира една умряла теория, от която може да се отдели като полезен само дялът с анализ на капиталистическата индустрия или икономиксът, особено макроикономиксът. Останалото са глупост и идиотизъм за права и свободи плюс привилегии на пролетариата, който вече практически липсва, но и преди не е блестял нито с повече ум, нито с положителни качества, че да бъде считан за по-висша класа, разновидност на антропологичната общност от пауперизирани селяни и маргинализирани индустриални работници. Грешката на Маркс е, че не е чел достатъчно научно-фантастична литуратура и е пропуснал да прогнозира автоматизацията и роботизацията. Сега - какво, роботите ли ще обявим за по-способни да управляват държавите и света?! Слагам ти двойка!!!