Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11 18:36 - Щъркелов е текстописецът на „Разлъка“
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КОЧО ЩЪРКЕЛОВ Е ТЕКСТОПИСЕЦЪТ НА ШЛАГЕРА РАЗЛЪКА”

 

ЦАР БОРИС III ЛЮБИ ПЕСЕНТА И Я ПЕЕ С УПОЕНИЕ И СЪС СЪЛЗИ В ОЧИ

 

Царят на българския акварел Константин Щъркелов (1889-1961) някак на шега написва стихотворението си „Разлъка“ през 1932 г. Прокурорът Георги Палашев написва музиката и от човек на човек шлагерът се запява от цяла България. Грамофонните плочи се грабят като топъл хляб. Голяма реклама прави и мълвата, че цар Борис III пее „Разлъка“ с упоение.

Фактът, че текстописецът Щъркелов е художник, но стихотворението му придобива всенародно признание, изправя на нокти писателското сборище в сладкарница „Цар-Освободител“.

Според маститите тогава наши поети Щъркелов им е направил нелоялна конкуренция. Нашенската българска завист избухва в пространни критически анализи на слабостите на въпросната „Разлъка“. Според каноните на чистата поезия стихът „Таз нощ празнувам разлъка“ бил напълно безсмислен. Щото хората празнуват рожден или имен ден, сватба или кръщене. При това може да се празнува разлъка с тъщата, но не и с любимата. Последната само горко се оплаква!

На българския народ обаче не му пука за естетичните размишления на богоизбраните нашенски поети. Е, вярно, мелодията е сладникава, напомня руски романс, но пък за сметка на това лесно се помни и върви леко, когато човек се разтъжи и понапие. Докато високопарните стихосбирки на тоя или оня често пъти послужват на месарите или халваджиите вместо амбалаж, нотният отпечатък на „Разлъка“ стига невиждани тиражи. Няма семейство, което да не разполага с него.

 

КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА СЪЗДАВАНЕТО НА ШЛАГЕРА?

 

Щъркелов написва текста и забравя за него. Неочаквано четирите куплета стигат до горноджумайския прокурор Георги Палашев, който е толкова човечен, че зад всяко престъпление търси смекчаващи вината обстоятелства. Заради мекото му сърце местят Палашев от град на град и накрая го назначават в Горна Джумая (сега Благоевград), където да изкара до пенсия.

Текстът на Щъркелов, когото юристът не познава, попада случайно при Палашев, и то в много сгоден момент. Прокурорът току-що е преживял голяма любовна драма. Любимата му го подминава в Рилския манастир като недостъпната Савска царица и горкият изоставен любовник засяда в кръчмата „Кулата“ - да пие и да се напие до забрава.

Там в паметта му изникват въпросните куплетчета на Щъркелов и мелодията сама се нагласява към тях. Присъстващите не оценяват този исторически момент, когато мучащият Палашев пее и припява за пръв път най-популярния преди 1944 г. български шлагер. След това „Разлъка“ оглася и други горно-джумайски кръчми, но дълго време си остава песен с локално значение.

 

ТЕКСТОПИСЕЦ И КОМПОЗИТОР СЕ ЗАСИЧАТ В РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 

Срещата документира писателят Димо Сяров. Той и Палашев вземат дамаджана мелнишко вино и отиват на гости на монасите. Сяров вижда по чардаците да броди художникът Щъркелов, дошъл посред зима да нарисува някой и друг акварел.

Сяров го запознава с прокурора и тримата се усамотяват в манастирската одая.

Щъркелов гледа падащите снежни парцали и не се стърпява, та се провиква: „Колко е красиво! Като че ли гората е младоженка, на която турят сватбено було.“

Тук Палашев не издържа и пита дали художникът е автор на стихотворението „Таз нощ празнувам разлъка.“ Щъркелов махва пренебрежително с ръка: „Писах го някога от скука“. Прокурорът учудено се заглежда в лицето на вгледания в природата художник и се похвалва, че е написал музика към него. Щъркелов сяда на масата до него и го кара да му изпее „Разлъка“-та. Слагат дамаджаната с мелнишкото вино и още една с вермут (донесен от София от художника) и почват гуляя.

Пият и пеят, а когато дамаджаната остава наполовина, Щъркелов прегръща и разцелува Палашев. Едва сега той разбира, че написаното от скука стихотворение почва да живее свой си живот.

Авторът се съгласява с някои дребни поправки на „композитора“. Когато Палашев се шегува дали Щъркелов някога е пил до зори, художникът гръмко се засмива: „Не съм пил до зори ли? Омръзнало ми е майка ми да ме хока: „Синко, ти днес пак се върна на другия ден.“ Но в поезията човек трябва малко да послъгва.“

Когато дамаджаната се изпразва,

 

ТРИМАТА РЕВАТ В ЕКСТАЗ И ПЕЯТ

 

Целият манастир кънти от стиха „Таз нощ празнувам разлъка на скъп спомен, с теб преживян“. Сяров се сеща, че е време да се връщат в Горна Джумая. Но прокурорът и художникът за нищо на света не щат да се разделят. Щъркелов здраво го стиска в прегръдките си и повтаря: „Едва сега разбрах какво нещо съм написал.“

Сюблимният момент настъпва, когато главата на акварелиста натежава и той захърква. Сяров задърпва Палашев да тръгват, но напразно: „Чакай бе, да му попея още малко „Разлъка“. Не видиш ли как се трогна човекът?“, заваля прокурорът, но другарят му бавно го извежда навън и го качва в автомобила.

По едно време Палашев удря шофьора по гърба и го кара да спре: „Стой малко! Нещо ми се повдига. Екс пихме нашта мъка, ама сега тя ще ме помъчи.“

 

ЩЪРКЕЛОВ ПЕЕ В СОФИЯ ПЕСЕНТА И ЦАРЯТ Я ХАРЕСВА

 

Оттук нататък пред „Разлъка“ няма прегради. Компанията около царя - Елин Пелин, Александър Балабанов, Александър Божинов и, разбира се, Щъркелов, започва и завършва всеки гуляй с нея. И до днес щеше да се пее, ако след 1944 г. не беше потулена заради съдбата на Щъркелов.

Най-големият български акварелист е изключен на 9 октомври 1944 г. от Съюза на българските художници. После го арестуват, за да прекара пет месеца в Софийския централен затвор, а накрая му отнемат и софийското жителство. Десетилетия наред акварелите му гният в депата на галериите и в мазетата на частните колекционери. След 1989 г. обаче те се продават скъпо и прескъпо.

До смъртта си Щъркелов остава в немилост и по този повод писателят Чудомир не може да си обясни този феномен. Да, Щъркелов е бил приятел на царя и царят наистина е пял „Разлъка“-та - в какво обаче бил виновен художникът за това?

Щъркелов е роден в еснафско семейство на потомствени шопи. Баща му е сред най-тачените обущари. Нему единствено поръчват да прави обувки на капризния княз Фердинанд. След смъртта му през 1903 г. майка и син[ове] гладуват. През 1906 г. Щъркелов постъпва в Рисувалното училище, но напуска още през втората година поради липса на средства.

Едва 18-годишен, той заминава за Одеса, където го приютяват в манастира „Андреевское подворие“.

Някакъв книжар-грузинец харесва акварелите му и ги продава - разбира се, на безценица. Още тогава Щъркелов трудно се разделя с творбите си. Ако спечели пари, праща някой познат да откупи някоя от грузинеца. На втората година заминава за Москва и по-късно изповядва, че руското изкуство е окрилило духа му.

През 1909 г. Щъркелов се връща в България, където завършва Рисувалното училище. За пръв път той излага четири свои акварела в Тръпковата галерия през 1910 г. За негова изненада, три от тях са откупени. Единия взема бъдещият общественик и колекционер на картини Григор Василев. Между него и Щъркелов се създава голямо приятелство и след това най-хубавите работи на художника са нарисувани благодарение на щедрата подкрепа на мецената.

 

РАЗЛЪКА

Посветено на цар Борис III

 

Искам да спомня - не мога,

скъп спомен с теб преживян.

Налейте да пием, за Бога,

едничкият смисъл е там.

Дълги години те любех,

в живота ми мъка дари.

Защо ли си времето губех -

защо ли не пих до зори?...

Нощите ден са за мене,

скръбта ми е вечен другар,

ще чакам с черно търпение

на утрото новий удар.

Таз нощ празнувам разлъка

на скъп спомен, с теб преживян -

да пиеме - екс - нашта мъка.

едничкият смисъл е там.

 

Варна, 10 юли 1932 г.

 

ЦАР ФЕРДИНАНД I ОТКУПВА 27 АКВАРЕЛА ПРЕЗ 1911 г.

 

Тогава Щъркелов прави първата си самостоятелна изложба. При закриването идват от двореца и казват на младия художник, че царят иска да види творбите му в двореца. Срещата  им е сърдечна и Щъркелов чува от монарха такива неща за изкуството, каквито не е чувал и от преподавателите си в Рисувалното училище. Дори Фердинанд го кара да го рисува, а накрая откупва 27 картини.

Фердинанд пита художника колко иска за тях. Щъркелов казва „550 лева“. Величеството е щедро, откъсват му се от сърце цели 1000 лева - колосална сума за онова време.

По-нататък се зареждат акварел след акварел, изложба след изложба, награда след награда. Щъркелов рисува винаги от натура - всяка творба е готова за час-два. Той не обича да го гледат, когато работи, защото зрителите нарушават единството му с майката природа. Щъркелов трудно се разделя с картините си. След всяка изложба по цяла седмица стои сред тях и не иска да ги даде на онези, които са ги откупили. А избира акварела, защото водните бои са най-евтини, хартията - също.

 

ПРИЯТЕЛСТВОТО МУ С ЦАР БОРИС III ГО ОКРИЛЯ ДО 1943 г.

 

Когато монархът умира, Щъркелов го рисува на смъртния одър от натура. Човекът, с когото са пели знаменитата „Разлъка“, изчезва. Идват други управници. И животът на Царя на акварела се сгромолясва.

Изкуството надживява всичко и всички.

 

Петър Величков

Из СТРАСТИ И СКАНДАЛИ В ЦАРСКА БЪЛГАРИЯ”




Гласувай:
6



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3519190
Постинги: 520
Коментари: 1046
Гласове: 19815
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031