Блогът на Лалю Метев :: Какво е да си крал?

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

evelyne88
sinyatazvezda
hasanwajid
diana881113
hristo11
petyaangelova
sophijohn751
denemebonusu2023
yuanfen
bongdaluio

Най-четени

1. radostinalassa
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. sekirata
13. apollon
14. gothic

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. bojil
8. donkatoneva
9. dobrota
10. ambroziia

Годишна класация

Най-активни

1. radostinalassa
2. penata555
3. hadjito
4. varg1
5. simonata
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.07 23:48 - Какво е да си крал?

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08 22:25

В немалка степен крал Зогу I дължи трона си на дядо ми поручик Лалю Метев, началник на разузнателната секция на Действащата армия във времето на съвместната българска и австро-унгарска окупация на Албания.

Българското управление в Косово и част от албанските земи по време на Първата световна война продължава в периода от 10.12.1915 г., когато българската армия пресича река Дрин в преследване остатъците от разбитата в Косово сръбска армия, до излизането на Царство България от Европейската война.

По това време териториите на съвременна Албания са под властта на различни държави от двете воюващи коалиции.

Царство България използва армията си, за да заеме Косово и част от източните части на територията на днешна Албания, а Австро-Унгария заема северните и западните части на Албания.

След включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г., много етнически албанци се присъединяват доброволно на страната на България срещу Сърбия.

На 10.12.1915 г. Българската армия, след като пресича река Дрин, атакува позициите на отстъпващата сръбската армия и още същия ден навлиза през района на Дебър в долината на река Мати, заплашвайки да превземе Шкодра и Лежа – пристанищата от които отстъпващата и разгромена сръбска армия е превозена от флотата на Антантата на остров Корфу.

На 29.01.1916 г. част от 23-ти пехотен Шипченски полк, под командването на кап. Серафимов, заема Елбасан, а междувременно за кандидат за албански княз е предложен принц Кирил Преславски, братът на бъдещия български цар.

Тези събития изострят отношенията между Царство България и Австро-Унгария, понеже последната държи на всяка цена да установи влиянието си и задържи властта си над Албания.

България от своя страна допуска завръщането на Ахмед Зогу и съдейства за установяването на негова администрация в Елбасан, като го поддържа в опитите му да възстанови повсеместно администрацията на абдикиралия принц Вилхелм цу Вид.

Тези военноисторически събития принуждават сръбското протеже Есад паша Топтани да напусне самопрогласилата се Република Централна Албания на 24.02.1916 г., след като отново обявява война на Австро-Унгария.

Тъй като тайната спогодба за включването на България в ПСВ на страната на Централните сили не регламентира единствено въпроса за западните предели на Царството, се налага това да се доуточнява по силата на допълнително споразумение между австро-унгарското и българското армейско ръководство от 1.04.1916 г.

През април 1916 г. армията на Австро-Унгария поема контрола на Елбасан от Българската армия по силата на взаимно споразумение, като последната след това се отправя към Берат.

България иска посредством албанските лидери да избере княз Кирил Преславски за държавен глава на овакантения албански трон, създаден само преди няколко години по всеобщо решение на великите сили.

На 18.08.1916 г. Българската армия в комбинирана с австро-унгарските сили атака срещу италианската армия, заема Корча – изтласквайки гръцкия гарнизон от тази територия, като гръцкия гарнизон се предава.

Местни албански части, съдействащи на българското настъпление на Солунския фронт опожаряват Москополе, а Българската армия съвместно с австро-унгарски части завзема Поградец.

На 25.10.1916 г. съвместно итало-френско контранастъпление водено от главнокомандващият ген. Морис Сарай си връща владението на Корча, а на 9.09.1917 г. френските войски завоюват и Поградец.

Така или иначе, обстоятелствата не успяват да възкачат принц Кирил, но за сметка на това спомагат на бившия министър-председател, не без оказаната българска помощ, да възшества на албанския трон в 1928 г.

Трябва да се отбележи, че на 25.11.1912 г. Елбасан е първият град, който обявява национална независимост.

В Историческото събрание на Вльора на 28.11.1912 г. Елбасан е представен от Леф Носи, Шефкет Даю, Мидхат Фрашери, Кемал Караосмани, а Дервиш Бичаку става делегат от Пекин.

Днес, само в гр. Елбасан и околностите му живеят около 12 000 българи, преселници от областта Голо бърдо.

Нагоре