АБВ – всъщност тук някога в тази импозантна сграда баба ми Миче (Мария Аврамова, по баща М. Щъркелова) по принуда, останала рано вдовица на 39, е извървявала своя трудов път, за да го завърши като доброволна социална работничка и съоснователка след 1989 г. на дом „Майка Тереза“ заедно с нейната приятелка Донка Паприкова, вдъхновени от мотото на известната мисионерка: „Има ли мир в семейството, ще има мир в държавата, а от там и в целия свят“. Защото правдиви се оказват и думите на обявената в 2003 г. от папа Йоан Павел II за блажена: „Когато краят на земния ти път настъпи, животът ти няма да бъде оценен според това колко дипломи си взел и колко пари си спечелил, а на колко хора си помогнал“... ѐрго!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ABC - actually here once in this imposing building my grandmother Mitche (Maria Avramova, by father M. Shturkelova) by force, left a widow early at 39, walked her labor path, to finish it as a volunteer social worker and co-founder after 1989 of the "Mother Teresa" home together with her friend Donka Paprikova, inspired by the motto of the famous missionary: "If there is peace in the family, there will be peace in the state, and from there in the whole world". Because the words of the one declared blessed by Pope John Paul II in 2003 also turn out to be true: "When the end of your earthly path comes, your life will not be valued according to how many diplomas you have taken and how much money you have earned, but how many people you have helped"... ergo!

Лалю Василев Метев (р. 20.10.1968, София) е юрист и изследовател, който съчетава право, философия, богословие и социални науки в анализите си за посткомунистическа България. За него правото не е техника, а поле на духовен и морален конфликт, където законът стои на кръстопът между буква и съвест. Текстовете му – аналитични, но не и студено неутрални – разкриват невидимите механизми, чрез които митологията подменя институциите и фасадната легитимност замества реалното доверие. В система, която щедро произвежда конюнктурни „професори“ и „експерти“, Метев остава нарочно неизгоден за мейнстрийма: продукцията му – изследвания, анализи, публицистика – стои по-близо до понятието „мисия“, отколкото до проектна биография. Той е сред онова „гето“ на хората, които отказват да престанат да мислят, и именно в тази маргиналност вижда последното пространство на свобода – място, където юридическата аргументация се среща с моралното изискване, а академичната прецизност – с гражданската чувствителност.