Несъмнено дядо ми Никола Аврамов (1897–1945) не просто може би, а категорично е един от най-изявените европейски живописци в областта на натюрморта.

И въпреки това, днес голяма част от неговите картини – незаконно конфискувани през 1945 г. от Червената армия и превърнати в трофеи – остават заключени в секретните фондове на държава, която отдавна не е дружелюбна към нас. Унизително е, че България никога досега не е положила усилия да издири и върне тези безценни произведения на изкуството.

Творецът създава красота, защото иска да остави следа в света, да докосне душите на хората. Но няма по-голяма горест за един творец от забравата. Забравата е като избледняваща боя – с времето цветовете и формите се губят. И все пак, художникът никога не забравя своите творения; той ги носи в сърцето си, докато диша.

След смъртта си художникът оставя следа в картините, които продължават да живеят. Но дори и забравата не може да спре истинския творец. В друг свят той рисува със звезди, претворявайки своите мечти – може би малко на инат, все заради нас. Защото, макар и никой да не се замисля, творчеството му остава дар за човечеството.

Лалю Метев,