Блогът на Лалю Метев :: За калоферката Ивана Бурмова

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

evelyne88
sinyatazvezda
hasanwajid
diana881113
hristo11
petyaangelova
sophijohn751
denemebonusu2023
yuanfen
bongdaluio

Най-четени

1. radostinalassa
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. sekirata
13. apollon
14. gothic

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. bojil
8. donkatoneva
9. dobrota
10. ambroziia

Годишна класация

Най-активни

1. radostinalassa
2. penata555
3. hadjito
4. varg1
5. simonata
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.07 00:23 - За калоферката Ивана Бурмова

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 2328 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08 22:17

Майката на Екзарх Йосиф I Български (1840-1915), калоферката Ивана Бурмова (†1845), става кръстница на племенничката си Ивана Дрянкова, по-сетнешната Даскал Ботйовица – майката на братовчедите ни братя Ботеви.

Братовчедът Лалю Йовчев, от своя страна, е кръстен на нашия пра-пра-пра-прадядо Лазар Бурмата, негов дядо по майчина линия и дядо от своя страна на прапрадядо ни Никола Аврамов и братовчед ни Теодор Ст. Бурмов.

След бастисването на Алтън Калофер, след повече от три века на разцвет, просперитет и широка автономност, се слага край на възрожденската приказка, градът запада и никога не успява да се съвземе.

Сведенията за богата му история е разпръсната или унищожена, събирана трудно за последно някъде между двете големи войни, а оттогава малко или почти нищо не се прави за съживяването на спомените от миналото величие на този най-български край.

Годни и читави изследователи няма; парите пропадат или се харчат по халтура и банкети; въобще всичко тъне в разруха, а на преден план се изтиква единствено култът към определени "удобни" иначе личности, като Левски, Ботев или Вазов, нямащи свои наследници, вече и те доста обезличени, за да са в годно състояние да поддържат поне отчасти все още живецът у доста помакедончената ни и все по-затихваща или изтъняваща българщина, като че ли движеща се единствено все още на изпаренията на отслабени батерии с предначертано затихващи функции!

Нагоре