Globetrekker (към 31.07.2023 г.) за хаплогрупа R-BY39684 – Аврамови. Това са данните, които показват пътя на миграцията и оцененото местоположение на предшественика на Аврамови, от които произлизам по права бащина линия. Хипотетичното разположение към 705 г. е автоматично оценено на база на предшестващите местоположения и е съобразено със събраната до момента генетична информация.


Историята на Стара Загора започва преди 8000 години, което прави града един от най-старите в Европа. Най-първият град е основан около 106 г. н.е. и се нарича Августа Траяна. В IV в. името става Берое, а в VII в. отново се променя, този път в Иринополис. Малко по-късно, в 812 г. н.е., градът е преименуван на Верея. От XII в. до средата на XIV в. името му е Боруй. През 1363 г. се променя на Ески За(г)ра, около 1860 г. се нарича Железник и в 1875 г. получава днешното си име Стара Загора.

Боруйската хора е била една от деветте области /хори/ в Първото българско царство, която е била основана през 705 г., когато българският архонт Тервел е получил от император Юстиниан II земите около Иринополис (Боруй), който е бил важен византийски град в Тракия. През 812 г. градът е бил превзет и наново присъединен към България от Крум Страшни и е станал център на Боруйската хора. Боруйската хора е останала част от Първото българско царство до края на X век, когато е била завзета от Византия по времето на царуването на Самуил. През XII-XIV век градът е бил част от Второто българско царство и отново е бил важен административен център. През XV век градът е бил превзет от османците и е бил преименуван на Ески Загра (Стара Загора), известен още и като Железник.

Още в първите години на своето управление Тервел спечелва доверието на сваления византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безноси), който си възвръща престола с помощта на българските войски.

Това става през 705 г. след тридневна обсада на Константинопол. След победата българският архонт Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на Кесар. Получава също областта Загоре, много златни дарове и скъпи дрехи. Двамата владетели приемат победния парад на своите войски. Успехът е документиран и с надпис до монументалния релеф на Мадарския конник.

Придобитата област Загоре е от голямо търговско, икономическо и стратегическо значение, тъй като тя осигурява пълен контрол на българите върху източните старопланински проходи и няма да позволи на Византия да организира внезапни походи срещу Плиска.

Скоро след това – през 708 г. Юстиниан ІІ нарушава мира, като предприема поход през Тракия до Анхиало. Кесаря Тервел напада изненадващо лагера на ромеите, нанася им поражение, пленява много богатства, а императорът едва се спасява зад стените на крепостта.

Споменаването на чичовците на Тервел е открито в един от надписите на Мадарския конник, който е паметник от ранното средновековие, издялан в скала край Шумен. Надписът е на старобългарски език и гласи:

„Владетелят Тервел чрез договор даде на императора Юстиниан земята Загоре и град Иринополис. Императорът Юстиниан даде на владетеля Тервел злато и скъпоценности и го направи кесар. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесин [или Кешин]…“

Този надпис разкрива много за политическите и дипломатическите отношения между България и Византия през 705 г., когато Тервел помага на Юстиниан II да се завърне на трона след като е бил свален и изгонен от Августин.

За тази помощ Тервел получава областта Загоре, която обхваща част от Южна България и Северна Гърция, както и званието кесар, което е означавало, че той е признат за равноправен с императора. Според някои източници Тервел се жени и за Анастасия, дъщерята на Юстиниан II от първата му съпруга Евдокия.

Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между Тервел и малолетната дъщеря на императора Анастасия, от първата му съпруга Евдокия, починала през 695 г. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие от договореностите с българския владетел и бракът по всичко изглежда не се осъществява.

Според по-късните известия на Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715-717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва още една част от Тракия, някъде на запад от областта Загора, до неизвестната засега „Милеона в Тракия”.

Най-близките по-късни исторически данни от изворите, ни насочват към 812 г., годината на превземането и наново присъединяването към Българската държава на Иринополис през време на управлението на Крум Страшни и преименуването на града на Боруй, като може да се предположи, че някой от предците ни е бил определен за управител на новопридобитата област Загора, което от своя страна отново ни насочва към „най-знатния род сред българите“, както и към някои от ранните владетели на така нарицаемото Средногорско княжество (родът на братята Смилец, Радослав и Войсил, а много вероятно и на Мицо Асен, който е син на Стодин, кефалията на Месемврия).

Апропо, въпросът е занимавал и разглеждан и от прадядо ми Васил Аврамов.

Събитията случили се в 812 г. са представени по следния начин в Уикипедия:

"През 812 г. Крум започва военни настъпления в Тракия, които впоследствие стигат до Струма.

След завладяването на крепостта Дебелт той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че Крум смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България.

Поради тази причина той бърза да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис.

Тогава Крум изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир чрез преподписване на договора от 716 г. който сключил Тервел с ромеите [договорът включва ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии].

Това предложение се налага поради изтощението както на страната, така и на армията. Нужно е българите да възвърнат силите си, след което да проведат нова експанзия на югозапад.

Михаил I Рангаве отказва и Крум съгласно предварително поставения ултиматум превзема Месемврия, където войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън.

До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения.

След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите е крепостта Версиникия, където е съсредоточена голяма ромейска армия.

След неколкодневно дебнене на 22 юни 813 г. Михаил Рангаве заповядва нападение. Първоначално българите отстъпват, но в последвалия контраудар разгромяват византийската армия.

Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве (811-813), който въпреки че стига до столицата е свален от престола от Лъв V Арменец.

След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой.

Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум, който продължава настъплението към византийската столица."


В заключение, трябва да направим и следното уточнение за предходния период обхващащ времето преди миграцията в 705 г., или с други думи казано да направим препратка към установения прародител носител на Y-хаплогрупата R-CTS9212, като споменем че Сингидунум е бил разрушен отново от аварите и българите през 584 г., когато те са нападнали Византийската империя по време на император Маврикий.

Аварите и българите са проникнали в Балканския полуостров, като са разрушили много градове и крепости, включително Солун, Сердика, Найсус и Скопие. Те са обсадили и Константинопол, но не са успели да го завземат.

Сингидунум (наречен по-късно Белград) е бил една от последните византийски крепости на Дунав, която е паднала под натиска на неприятелите. Византийците са загубили контрола над почти целия полуостров, който е останал под аварско-българско владичество до края на VII век.

Сингидунум е бил разрушен преди това още от хунобългарите през 441 г., когато те са нападнали Римската империя по време на император Валентиниан III. Хуните или хунобългарите са използвали обсадни машини, за да пробият стените на крепостта и да я изпепелят.

Градът е бил оставен в руини и е бил заселен от сърви, едно от славянските племена, които са пристигнали в района през VI век. Сървите са били подчинени на аварския хаганат, който е бил могъща конфедерация от различни племена, които са доминирали в Центр. и Изт. Европа през VI-VIII век.