Globetrekker (към 31.07.2023 г.) за хаплогрупа R-BY39684 – Аврамови. Това са данните, които показват пътя на миграцията и оцененото местоположение на предшественика на Аврамови, от които произлизам по права бащина линия. Хипотетичното разположение към 705 г. е автоматично оценено на база на предшестващите местоположения и е съобразено със събраната до момента генетична информация.


Историята на Стара Загора започва преди 8000 години, което прави града един от най-старите в Европа. Най-първият град е основан около 106 г. н.е. и се нарича Августа Траяна. В IV в. името става Берое, а в VII в. отново се променя, този път в Иринополис. Малко по-късно, в 812 г. н.е., градът е преименуван на Верея. От XII в. до средата на XIV в. името му е Боруй. През 1363 г. се променя на Ески За(г)ра, около 1860 г. се нарича Железник и в 1875 г. получава днешното си име Стара Загора.

Боруйската хора е била една от деветте области /хори/ в Първото българско царство, която е била основана през 705 г., когато българският архонт Тервел е получил от император Юстиниан II земите около Иринополис (Боруй), който е бил важен византийски град в Тракия. През 812 г. градът е бил превзет и наново присъединен към България от Крум Страшни и е станал център на Боруйската хора. Боруйската хора е останала част от Първото българско царство до края на X век, когато е била завзета от Византия по времето на царуването на Самуил. През XII-XIV век градът е бил част от Второто българско царство и отново е бил важен административен център. През XV век градът е бил превзет от османците и е бил преименуван на Ески Загра (Стара Загора), известен още и като Железник.

Още в първите години на своето управление Тервел спечелва доверието на сваления византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безноси), който си възвръща престола с помощта на българските войски.

Това става през 705 г. след тридневна обсада на Константинопол. След победата българският архонт Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на Кесар. Получава също областта Загоре, много златни дарове и скъпи дрехи. Двамата владетели приемат победния парад на своите войски. Успехът е документиран и с надпис до монументалния релеф на Мадарския конник.

Придобитата област Загоре е от голямо търговско, икономическо и стратегическо значение, тъй като тя осигурява пълен контрол на българите върху източните старопланински проходи и няма да позволи на Византия да организира внезапни походи срещу Плиска.

Скоро след това – през 708 г. Юстиниан ІІ нарушава мира, като предприема поход през Тракия до Анхиало. Кесаря Тервел напада изненадващо лагера на ромеите, нанася им поражение, пленява много богатства, а императорът едва се спасява зад стените на крепостта.

Споменаването на чичовците на Тервел е открито в един от надписите на Мадарския конник, който е паметник от ранното средновековие, издялан в скала край Шумен. Надписът е на старобългарски език и гласи:

„Владетелят Тервел чрез договор даде на императора Юстиниан земята Загоре и град Иринополис. Императорът Юстиниан даде на владетеля Тервел злато и скъпоценности и го направи кесар. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесин [или Кешин]…“

Този надпис разкрива много за политическите и дипломатическите отношения между България и Византия през 705 г., когато Тервел помага на Юстиниан II да се завърне на трона след като е бил свален и изгонен от Августин.

За тази помощ Тервел получава областта Загоре, която обхваща част от Южна България и Северна Гърция, както и званието кесар, което е означавало, че той е признат за равноправен с императора. Според някои източници Тервел се жени и за Анастасия, дъщерята на Юстиниан II от първата му съпруга Евдокия.

Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между Тервел и малолетната дъщеря на императора Анастасия, от първата му съпруга Евдокия, починала през 695 г. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие от договореностите с българския владетел и бракът по всичко изглежда не се осъществява.

Според по-късните известия на Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715-717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва още една част от Тракия, някъде на запад от областта Загора, до неизвестната засега „Милеона в Тракия”.

Най-близките по-късни исторически данни от изворите, ни насочват към 812 г., годината на превземането и наново присъединяването към Българската държава на Иринополис през време на управлението на Крум Страшни и преименуването на града на Боруй, като може да се предположи, че някой от предците ни е бил определен за управител на новопридобитата област Загора, което от своя страна отново ни насочва към „най-знатния род сред българите“, както и към някои от ранните владетели на така нарицаемото Средногорско княжество (родът на братята Смилец, Радослав и Войсил, а много вероятно и на Мицо Асен, който е син на Стодин, кефалията на Месемврия).

Апропо, въпросът е занимавал и разглеждан и от прадядо ми Васил Аврамов.

Събитията случили се в 812 г. са представени по следния начин в Уикипедия:

"През 812 г. Крум започва военни настъпления в Тракия, които впоследствие стигат до Струма.

След завладяването на крепостта Дебелт той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че Крум смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България.

Поради тази причина той бърза да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис.

Тогава Крум изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир чрез преподписване на договора от 716 г. който сключил Тервел с ромеите [договорът включва ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии].

Това предложение се налага поради изтощението както на страната, така и на армията. Нужно е българите да възвърнат силите си, след което да проведат нова експанзия на югозапад.

Михаил I Рангаве отказва и Крум съгласно предварително поставения ултиматум превзема Месемврия, където войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън.

До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения.

След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите е крепостта Версиникия, където е съсредоточена голяма ромейска армия.

След неколкодневно дебнене на 22 юни 813 г. Михаил Рангаве заповядва нападение. Първоначално българите отстъпват, но в последвалия контраудар разгромяват византийската армия.

Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве (811-813), който въпреки че стига до столицата е свален от престола от Лъв V Арменец.

След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой.

Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум, който продължава настъплението към византийската столица."


В заключение, трябва да направим и следното уточнение за предходния период обхващащ времето преди миграцията в 705 г., или с други думи казано да направим препратка към установения прародител носител на Y-хаплогрупата R-CTS9212, като споменем че Сингидунум е бил разрушен отново от аварите и българите през 584 г., когато те са нападнали Византийската империя по време на император Маврикий.

Аварите и българите са проникнали в Балканския полуостров, като са разрушили много градове и крепости, включително Солун, Сердика, Найсус и Скопие. Те са обсадили и Константинопол, но не са успели да го завземат.

Сингидунум (наречен по-късно Белград) е бил една от последните византийски крепости на Дунав, която е паднала под натиска на неприятелите. Византийците са загубили контрола над почти целия полуостров, който е останал под аварско-българско владичество до края на VII век.

Сингидунум е бил разрушен преди това още от хунобългарите през 441 г., когато те са нападнали Римската империя по време на император Валентиниан III. Хуните или хунобългарите са използвали обсадни машини, за да пробият стените на крепостта и да я изпепелят.

Градът е бил оставен в руини и е бил заселен от сърви, едно от славянските племена, които са пристигнали в района през VI век. Сървите са били подчинени на аварския хаганат, който е бил могъща конфедерация от различни племена, които са доминирали в Центр. и Изт. Европа през VI-VIII век. Сървите са изчезнали като самостоятелна етническа група след края на аварската власт и са се смесили с други племена.


Globetrekker (as of 31.07.2023) for haplogroup R-BY39684 - Avramovi. These are the data that show the path of migration and the estimated location of the ancestor of Avramovi, from whom I descend by direct paternal line. The hypothetical location as of 705 AD is automatically estimated based on the previous locations and is consistent with the genetic information collected so far.

The history of Stara Zagora begins 8000 years ago, which makes the city one of the oldest in Europe. The first city was founded around 106 AD and was called Augusta Traiana. In the 4th century, the name became Beroe, and in the 7th century, it changed again, this time to Irenopolis. Later, in 812 AD, the city was renamed Vereya. From the 12th to the middle of the 14th century, its name was Boruy. In 1363, it changed to Eski Za(g)ra, around 1860 it was called Zheleznik and in 1875 it received its current name Stara Zagora.

Boruy horde was one of the nine regions / hordes / in the First Bulgarian Empire, which was founded in 705, when the Bulgarian archon Tervel received from Emperor Justinian II the lands around Irenopolis (Boruy), which was an important Byzantine city in Thrace. In 812, the city was captured and re-annexed to Bulgaria by Krum the Fearsome and became the center of Boruy horde. Boruy horde remained part of the First Bulgarian Empire until the end of the 10th century, when it was taken by Byzantium during the reign of Samuel. In the 12th-14th century, the city was part of the Second Bulgarian Empire and again was an important administrative center. In the 15th century, the city was taken by the Ottomans and was renamed Eski Zagra (Stara Zagora), also known as Zheleznik.

As early as the first years of his rule, Tervel won the trust of the deposed Byzantine emperor Justinian II Rhinotmetus (Noseless), who regained his throne with the help of the Bulgarian troops.

This happened in 705, after a three-day siege of Constantinople. After the victory, the Bulgarian archon Tervel was received solemnly in the imperial palace and received the title and crown of Caesar. He also received the region of Zagore, many gold gifts and precious clothes. The two rulers accepted the victorious parade of their troops. The success is documented with an inscription next to the monumental relief of the Madara Rider.

The acquired region of Zagore was of great commercial, economic and strategic importance, as it provided full control of the Bulgarians over the eastern Balkan passes and would not allow Byzantium to organize sudden campaigns against Pliska.

Soon after that - in 708, Justinian II broke the peace, by undertaking a campaign through Thrace to Anchialo. Caesar Tervel attacked the camp of the Romans by surprise, inflicted them a defeat, captured many riches, and the emperor barely escaped behind the walls of the fortress.

The mention of Tervel"s uncles is found in one of the inscriptions of the Madara Rider, which is a monument from the early Middle Ages, carved in a rock near Shumen. The inscription is in Old Bulgarian language and reads:

"The ruler Tervel by agreement gave to the emperor Justinian the land of Zagore and the city of Irenopolis. The emperor Justinian gave to the ruler Tervel gold and precious stones and made him Caesar. The nose-cut emperor was not believed by my uncles in Thessaloniki and they left for Kesin [or Keshin] ..."

This inscription reveals a lot about the political and diplomatic relations between Bulgaria and Byzantium in 705, when Tervel helps Justinian II to return to the throne after he was overthrown and exiled by Augustin.

For this help, Tervel received the region of Zagore, which covered part of Southern Bulgaria and Northern Greece, as well as the title of Caesar, which meant that he was recognized as equal to the emperor. According to some sources, Tervel also married Anastasia, the daughter of Justinian II from his first wife Eudokia.

It is known that in 705, in the agreements between the Bulgarian ruler and the deposed Byzantine emperor Justinian II, a marriage was also envisaged between Tervel and the underage daughter of the emperor Anastasia, from his first wife Eudokia, who died in 695. After ascending to the throne in Constantinople, Justinian II refused to fulfill this condition from the agreements with the Bulgarian ruler and the marriage apparently did not take place.

According to later reports by Theophanes the Confessor (9th century), in 716 a new treaty was concluded between the new emperor Theodosius III (715-717) and Tervel, according to which another part of Thrace was ceded to the Bulgarians, somewhere west of the region of Zagore, to the unknown so far "Mileona in Thrace".

The closest later historical data from the sources, direct us to 812, the year of the capture and re-annexation to the Bulgarian state of Irenopolis during the reign of Krum the Fearsome and the renaming of the city to Boruy, as it can be assumed that one of our ancestors was appointed as governor of the newly acquired region of Zagore, which in turn again directs us to the "most famous clan among the Bulgarians", as well as to some of the early rulers of the so-called Srednogorie principality (the clan of the brothers Smilets, Radoslav and Voysil, and very likely also of Mitso Asen, who is the son of Stodin, the kephale of Mesembria).

By the way, the question has also been of interest and studied by my great-grandfather Vasil Avramov.

The events that took place in 812 are presented as follows in Wikipedia:

"In 812, Krum began military advances in Thrace, which later reached the Struma.

After taking the fortress of Develt, he began resettling Bulgarian population in these lands, which shows that Krum considered these territories not as a temporary acquisition, but as a permanent possession of Bulgaria.

For this reason, he hurried to build a Bulgarian administration in these territories, which we judge from the Hambarli inscription.

Then Krum sent to Constantinople the Slavic prince Dragomir, who made another proposal for peace by re-signing the treaty of 716 that Tervel had concluded with the Romans [the treaty included an annual tribute from Byzantium, payment of tolls and fees by the merchants, and recognition of the conquered territories].

This proposal was imposed by the exhaustion of both the country and the army. The Bulgarians needed to regain their strength, and then conduct a new expansion to the southwest.

Michael I Rangabe refused and Krum, according to the previously set ultimatum, took Mesembria, where his soldiers found 36 copper siphons for firing Greek fire.

Until then, Greek fire was a secret weapon of the Romans, with which they repeatedly repelled foreign attacks.

After Mesembria, the Bulgarians headed for Constantinople. The last serious obstacle for the Bulgarians was the fortress of Versinikia, where a large Roman army was concentrated.

After several days of lurking, on June 22, 813, Michael Rangabe ordered an attack. Initially, the Bulgarians retreated, but in the ensuing counterattack they crushed the Byzantine army.

The capture of the fortress marked the end of the short reign of Michael I Rangabe (811-813), who, although he reached the capital, was overthrown from the throne by Leo V the Armenian.

After the victory at Versinikia, Krum continued the offensive to Constantinople. Along the way, most of the fortresses, hearing of the strength of the Bulgarian army, surrendered without a fight.

Only Adrianople resisted. The siege of this city was led by Krum"s brother, who continued the offensive to the Byzantine capital."

In conclusion, we need to make the following clarification for the previous period covering the time before the migration in 705, or in other words, to make a reference to the established ancestor carrier of the Y-haplogroup R-CTS9212, mentioning that Singidunum was destroyed again by the Avars and Bulgarians in 584, when they attacked the Byzantine Empire during the reign of Emperor Maurice.

The Avars and Bulgarians penetrated the Balkan Peninsula, destroying many cities and fortresses, including Thessaloniki, Serdica, Naissus and Skopje. They besieged Constantinople, but failed to take it.

Singidunum (later called Belgrade) was one of the last Byzantine fortresses on the Danube, which fell under the pressure of the enemies. The Byzantines lost control over almost the entire peninsula, which remained under Avar-Bulgarian rule until the end of the 7th century.

Singidunum was destroyed before that by the Hunno-Bulgarians in 441, when they attacked the Roman Empire during the reign of Emperor Valentinian III. The Huns or Hunno-Bulgarians used siege machines to break through the walls of the fortress and burn it down.

The city was left in ruins and was inhabited by the Serbs, one of the Slavic tribes that arrived in the area in the 6th century. The Serbs were subordinate to the Avar Khaganate, which was a powerful confederation of different tribes that dominated Central and Eastern Europe in the 6th-8th centuries. The Serbs disappeared as an independent ethnic group after the end of the Avar power and mixed with other tribes.

Bulgaria in Antiquity. An Archaeological Introduction

Ralph F. Hoddinott

 

Ernest Benn Limited,

London & Tonbridge 1975

BEROE

Fourth-century Beroe, the ‘considerable and rich city’ of Ammianus Marcellinus, did not long enjoy this prosperity. The many small coin hoards show how seriously the Visigothic wars affected its economy, although the city’s sack and destruction was left to the Huns. Beroe is mentioned by Procopius as a city, like Philippopolis, vulnerable and needing restoration under Justinian’s programme, but the work may have already started and taken time to complete.

The refortification and building programme of the end fifth or early sixth century was on a large scale. The second-century wall, already once strengthened, was not only partly rebuilt, but a new wall, some 2 to 4 metres from the old, also surrounded the city. It was metres thick, constructed in opus mixtum with bands of stone a metre wide between bonding courses of four or five layers of brick.

The most important sector so far studied is the south gate discovered in 1962. Modelled on the earlier gate, it consisted of an outer portcullis and inner swing gates, the latter occupying approximately the same site as the second-century portcullis. It is estimated that the tower housing and operating the new portcullis must have been about 12 metres high. Posterns opened from the propugnaculum into the intra-mural corridor and, presumably, to staircases ascending to the rampart-walk. On the western threshold a bronze coin of Anastasius constitutes a terminus ante quem for the new defence phase.

The city, temporarily secure behind its double walls, underwent a major rebuilding programme in the sixth century, using the same plan. Owing to a destruction layer formed by the fifth-century sack, the new streets were some 80 centimetres higher. The new surface was gravel, but brick shafts with openings at street level carried sewage down to the original drains. Buildings were repaired or restored, and new ones were built. Pillars, capitals, and other materials were re-used, sometimes very much at random. The floor levels of the sixth-century houses varied. One house had a sixth-century mosaic floor laid 60 centimetres above an older mosaic. A house by the south gate also overlaid an older dwelling. Its stone-paved forecourt opened on to the cardo maximus, West of the forecourt, two rooms containing dolia were probably storerooms, with living accommodation on an upper storey. Coins of Alexander Severus were found in the foundations of the earlier phase.

The house with the Constantinian mosaic retained its original floor, exterior walls, and some other parts, but was generally reconstructed. On the east a series of little rooms, probably shops, had no access to the rest of the complex. Two entrances were on the south, where pilasters projected at regular intervals. One led into the south-west part, where no building remains were found; perhaps it was a yard or garden. East of this, bordering the decumanus, was probably a small working area, consisting of two little rooms built in opus mixtum, a court - also with a southern entrance - with a small open pool faced with marble slabs, a big stone mortar, five or six clay dolia, re-used drums of marble columns, and an altar, as well as stone slabs set about 60 centimetres above the floor, perhaps seats or low working surfaces. The north part of the house, which has not been published in any detail, seems to have been residential, keeping the old dining room and adjoining ‘kitchen’. Nearby were two impost capitals, dated to the sixth century. Of fine marble, carved with a cross surrounded by acanthus leaves, one has an eagle between the volutes at the base, the other a grinning face. These must have been carved for a church.

With its new fortifications, Beroe resisted an Avar attack in 587 to survive until the reign of Tiberius, whose coins were the latest on the sixth-century streets. Eventually the city fell to and was sacked by Avars or Slavs, but was not left entirely deserted. In the centre of the Constantinian mosaic floor a later structure appeared. Of fragments of brick and stone mortared with mud, it had two square rooms, without doors, their dimensions 3 and 2 metres.

These were identified as zemlyanki, or dugouts, which continued to use the mosaic for a floor. As the potsherds in the vicinity are not considered Slav or Bulgar, these are assumed to be dwellings of survivors, but the scale of excavation is too limited for the evidence to be conclusive. Nevertheless, the walls were by no means entirely destroyed, and in 778, when they were restored by the Byzantine empress Irene, the city temporarily assumed the name of Irinopolis. Evidence of this restoration was found at the south gate and in other parts of the wall that have been excavated.