След завършване на Освободителната война в 1878 г. се тури началото на формиране на българската войска на тогавашното младо Българско Княжество. За кадър при формирането на тази войска послужи Българското Опълчение, което взе живо участие в тази война и което в края й броеше 12 опълченски дружини.

С попълването на тия дружини с новобранци, българската войска през 1889 г. достигна специално за пехотата всичко 24 пехотни полка в дведружинен състав. Тия полкове бяха сведени първоначално в шест бригади, които впоследствие бяха преименувани в пехотни дивизии. Развитието на българската войска, обаче, не спря до тук. През 1899 г. от кадрите на резервната армия, придадени към действуващите полкове, се формираха 12 резервни полка, разпределени по два във всяка пехотна дивизия. Всеки един от тия резервни полкове се състоеше от 5 роти, от които една погранична. 5-ият полк от тия новоформирани 12 пехотни резервни полка впоследствие получи наименованието Ямболски полк. Съществуващата дивизионна организация се разшири със създаването на бригадната организация: всека пехотна дивизия се състоеше от 2 пехотни бригади от по 3 полка — 2 действуващи и 1 резервен. Формироването на 5-и резервен полк се извърши въз основа на Височайшия указ No 8 от 1899 г. То започна на 7-и февруари 1900 г. в гр. Ямбол, който град, въз основа на заповедта по 3-а пехотна Балканска дивизия No 19 от същата година, беше определен за негово постоянно местоквартироване, От тая дата полкът започна да съществува като самостоятелна войскова единица, влизаща в състава на 1-а бригада от 3-а пехотна Балканска дивизия.

Първоначално полкът се формира в еднодружинен състав: Първите негови началници, които взеха участие във формирането и командуването му, бяха следните офицери: подполковник Аврам Николов Аврамов (1859-1927) — командир на полка, майор Халачев — командир на дружината и капитаните: Малинков Иван, Черешаров Георги и Хаджиев Никола — назначени за командири на роти.

При по-нататъшното развитие на армията в свръзка със старшинството на офицерите, станаха промени и в офицерския състав на полка, особено на ротните командири, които в подробности не отбелязваме тук. Следвайки усилено своята подготовка, след формироването си, полкът в едно късо време застана в редовете на по-старите наши полкове, като един полк със здрава подготовка и отлична дисциплина.

На 8-и май 1902 г. командирът на полка, подполковник Аврам Аврамов, беше вече произведен в чин полковник. Под неговата команда полкът през есента същата година взема участие в Шипченските маневри, където показа своята добра и солидна подготовка. На постоянното си местоквартироване — гр. Ямбол — полкът се завърна и продължи редовните си ежедневни занятия на 23-и септември същата година.

Съгласно заповедта по 3-а пехотна Балканска дивизия No 2, § б, основана на Височайши указ No 84 от 1903 г., 5-и резервен полк на 7-и януари 1904 г. стана действуващ полк и се преименува в 29-и пехотен Ямболски полк. Едновременно с това той се развърна в дведружинен състав при следните поделения: 8 строеви, 1 нестроева роти, полкови лазарет, музикантска команда и полкова работилница.

С преименуването и развръщането си в дведружинен състав, 29-и пехотен Ямболски полк влезе в състава на 2-а бригада от З-а пехотна Балканска дивизия. За щаба на тази бригада беше определен г. Ямбол за постоянно местоквартироване, а за полка — гр. Казъл Ягач (Елхово). Обаче, тази заповед за полка беше отменена и той остана до второ разпореждане да квартирува в гр. Ямбол. На 15-и март 1904 г. командирът на полка полковник Аврам Аврамов напусна командуването на полка, понеже премина в запаса на армията. На негово место в командуването на полка встъпи от запаса полковник Панев. Чести промени в командуването на полка станаха и през 1905 г. През тази година полкът се прие последователно най-напред от подполковник Рашков, а впоследствие — от полковник Кинтишев. На 7-и септември с.г. 1-а дружина от полка, под командата на подполковник Мандров, замина за Казъл Агач (Елхово), където беше определено постоянното й местоквартирование. В гр. Ямбол остана щабът на полка с 2-а дружина под командата на майор Дуков. В началото на 1906 г. командуването на полка се прие от полковник Кърджиев, който малко след това го сдаде временно на полковник Колев, а той пое командуването на бригадата до 19. IV. 1907 г., на която дата се завърна и пое отново командуването му, което продължи до 27-и март 1910 г. След него за командир на полка беше назначен полковник Златарев, под командата на когото полкът от 22-и август до 7. IX. 1910 г. взе участие в Царските маневри, а след обявяването на общата мобилизация на армията на 17-и септември 1912 г. и във войните срещу Турция и съюзниците през 1912—1913 г.

На 27-и септември 1912 г. на път за турската граница при гр. Каваклий, за пръв път, и то при бойна обстановка, близо до границата, полкът беше удостоен с честта да получи своето полково знаме. Във войните, в които взема участие впоследствие, полкът се показа достоен за него, като го пази като зеницата на окото си и го окичи с победни лаврови венци. През късия период от 13 години от формирането на полка до Балканската война през свещената ограда на полка преминаха ежегодно, освен новобранците, на които задължителната служба под знамената беше две години, но на няколко пъти и почти всички запасни офицери, подофицери и войници, служили вече в полка. Младите новобранци, под ръководството на своите учители, в лицето на офицерите и подофицерите от полка, добиваха ценни познания по всичките отрасли на военното дело, а наред с това и всички ония военни и граждански добродетели, които правеха от тях достойни защитници на своята Родина. На числящите се по списъците на полка запасни офицери, подофицери и войници, които на няколко пъти биваха извиквани на обучение, в ред тактически учения и маневри се опресняваха познанията съгласно развитието и усъвършенствуването на военното дело.

Всички тия извънредни усилия, които началническият персонал на полка проявяваше във възпитанието и обучението на българските граждани, го издигна като един от първите български полкове. По своята здрава военна подготовка и отлична дисциплина, полкът неведнъж е извиквал похвалите и благодарностите на своите висши началници. Като резултат на всички тия усилия се явяват ония бляскави победи, които той спечели, като участник в Балканската и Съюзническата войни през 1912—1913 г., които ние ще разгледаме в следващите части от неговата история.

Из Ямболци в Балк. и Съюз. войни 1912—1913 г.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

The formation of the 29th Infantry Yambol Regiment, its brief history and activity until the wars

After the end of the Liberation War in 1878, the formation of the Bulgarian army began in the young Bulgarian Principality. The Bulgarian Militia, which took an active part in this war and which numbered 12 militia squads at the end of it, served as a cadre for the formation of this army.

With the filling of these squads with recruits, the Bulgarian army reached 24 infantry regiments in a two-squad composition in 1889, especially for the infantry. These regiments were initially reduced to six brigades, which were later renamed infantry divisions. The development of the Bulgarian army, however, did not stop there. In 1899, 12 reserve regiments were formed from the cadres of the reserve army, assigned to the active regiments, distributed by two in each infantry division. Each of these reserve regiments consisted of 5 companies, one of which was border. The 5th regiment of these newly formed 12 infantry reserve regiments later received the name Yambol Regiment. The existing divisional organization was expanded with the creation of the brigade organization: each infantry division consisted of 2 infantry brigades of 3 regiments each - 2 active and 1 reserve. The formation of the 5th reserve regiment was carried out on the basis of the Highest Decree No 8 of 1899. It started on February 7, 1900 in the town of Yambol, which town, based on the order by the 3rd Infantry Balkan Division No 19 of the same year, was determined for its permanent quartering, From this date the regiment began to exist as an independent military unit, entering the composition of the 1st brigade of the 3rd Infantry Balkan Division.

Initially, the regiment was formed in a one-squad composition: The first of its commanders, who took part in its formation and command, were the following officers: Lieutenant Colonel Avram Nikolov Avramov (1859-1927) - commander of the regiment, Major Halachev - commander of the squad and captains: Malinkov Ivan, Cheresharov Georgi and Hadzhiev Nikola - appointed as commanders of companies.

With the further development of the army in connection with the seniority of the officers, there were changes in the officer staff of the regiment, especially in the company commanders, which we do not detail here. Following its intensive preparation, after its formation, the regiment stood in the ranks of our older regiments in a short time, as a regiment with a solid preparation and excellent discipline.

On May 8, 1902, the commander of the regiment, Lieutenant Colonel Avram Avramov, was already promoted to the rank of colonel. Under his command, the regiment participated in the Shipka maneuvers in the autumn of the same year, where it showed its good and solid preparation. At its permanent quartering - the town of Yambol - the regiment returned and continued its regular daily activities on September 23 of the same year.

According to the order by the 3rd Infantry Balkan Division No 2, § b, based on the Highest Decree No 84 of 1903, the 5th reserve regiment became an active regiment on January 7, 1904 and was renamed the 29th Infantry Yambol Regiment. At the same time, it unfolded in a two-squad composition with the following divisions: 8 combat, 1 non-combat companies, regimental hospital, musical command and regimental workshop.

With its renaming and unfolding in a two-squad composition, the 29th Infantry Yambol Regiment entered the composition of the 2nd brigade of the 3rd Infantry Balkan Division. For the staff of this brigade, the town of Yambol was determined for permanent quartering, and for the regiment - the town of Kazal Agach (Elhovo). However, this order for the regiment was canceled and it remained until the second order to quarter in the town of Yambol. On March 15, 1904, the commander of the regiment, Colonel Avram Avramov, left the command of the regiment, as he moved to the reserve of the army. In his place in the command of the regiment entered from the reserve Colonel Panev. Frequent changes in the command of the regiment also occurred in 1905. During this year, the regiment was successively accepted first by Lieutenant Colonel Rashkov, and later - by Colonel Kintishev. On September 7, the same year, the 1st squad of the regiment, under the command of Lieutenant Colonel Mandrov, left for Kazal Agach (Elhovo), where its permanent quartering was determined. In the town of Yambol, the regimental staff remained with the 2nd squad under the command of Major Dukov. At the beginning of 1906, the command of the regiment was accepted by Colonel Kardzhiev, who shortly afterwards handed it over temporarily to Colonel Kolev, and he took over the command of the brigade until April 19, 1907, on which date he returned and took over his command again, which continued until March 27, 1910. After him, Colonel Zlatarev was appointed as commander of the regiment, under whose command the regiment participated in the Tsar"s maneuvers from August 22 to September 7, 1910, and after the announcement of the general mobilization of the army on September 17, 1912 and in the wars against Turkey and the allies in 1912-1913.

On September 27, 1912, on the way to the Turkish border near the town of Kavakli, for the first time, and in a combat situation, near the border, the regiment was honored with the honor of receiving its regimental flag. In the wars in which he participated later, the regiment proved worthy of it, as he guarded it as the apple of his eye and adorned it with victorious laurel wreaths. During the short period of 13 years from the formation of the regiment to the Balkan War, through the sacred fence of the regiment, annually, besides the recruits, whose compulsory service under the banners was two years, but several times and almost all reserve officers, non-commissioned officers and soldiers, who had already served in the regiment. The young recruits, under the guidance of their teachers, in the face of the officers and non-commissioned officers of the regiment, gained valuable knowledge in all branches of the military, and along with that and all those military and civil virtues, which made them worthy defenders of their homeland. The reserve officers, non-commissioned officers and soldiers listed on the lists of the regiment, who were called several times for training, in a series of tactical exercises and maneuvers, refreshed their knowledge according to the development and improvement of the military.

All these extraordinary efforts, which the managerial staff of the regiment showed in the education and training of the Bulgarian citizens, raised it as one of the first Bulgarian regiments. By its solid military preparation and excellent discipline, the regiment repeatedly called the praises and gratitude of its higher commanders. As a result of all these efforts, there are those brilliant victories, which he won, as a participant in the Balkan and Allied wars in 1912-1913, which we will look at in the following parts of his history...