След завършване на Освободителната война в 1878 г. се тури началото на формиране на българската войска на тогавашното младо Българско Княжество. За кадър при формирането на тази войска послужи Българското Опълчение, което взе живо участие в тази война и което в края й броеше 12 опълченски дружини.

С попълването на тия дружини с новобранци, българската войска през 1889 г. достигна специално за пехотата всичко 24 пехотни полка в дведружинен състав. Тия полкове бяха сведени първоначално в шест бригади, които впоследствие бяха преименувани в пехотни дивизии. Развитието на българската войска, обаче, не спря до тук. През 1899 г. от кадрите на резервната армия, придадени към действуващите полкове, се формираха 12 резервни полка, разпределени по два във всяка пехотна дивизия. Всеки един от тия резервни полкове се състоеше от 5 роти, от които една погранична. 5-ият полк от тия новоформирани 12 пехотни резервни полка впоследствие получи наименованието Ямболски полк. Съществуващата дивизионна организация се разшири със създаването на бригадната организация: всека пехотна дивизия се състоеше от 2 пехотни бригади от по 3 полка — 2 действуващи и 1 резервен. Формироването на 5-и резервен полк се извърши въз основа на Височайшия указ No 8 от 1899 г. То започна на 7-и февруари 1900 г. в гр. Ямбол, който град, въз основа на заповедта по 3-а пехотна Балканска дивизия No 19 от същата година, беше определен за негово постоянно местоквартироване, От тая дата полкът започна да съществува като самостоятелна войскова единица, влизаща в състава на 1-а бригада от 3-а пехотна Балканска дивизия.

Първоначално полкът се формира в еднодружинен състав: Първите негови началници, които взеха участие във формирането и командуването му, бяха следните офицери: подполковник Аврам Николов Аврамов (1859-1927) — командир на полка, майор Халачев — командир на дружината и капитаните: Малинков Иван, Черешаров Георги и Хаджиев Никола — назначени за командири на роти.

При по-нататъшното развитие на армията в свръзка със старшинството на офицерите, станаха промени и в офицерския състав на полка, особено на ротните командири, които в подробности не отбелязваме тук. Следвайки усилено своята подготовка, след формироването си, полкът в едно късо време застана в редовете на по-старите наши полкове, като един полк със здрава подготовка и отлична дисциплина.

На 8-и май 1902 г. командирът на полка, подполковник Аврам Аврамов, беше вече произведен в чин полковник. Под неговата команда полкът през есента същата година взема участие в Шипченските маневри, където показа своята добра и солидна подготовка. На постоянното си местоквартироване — гр. Ямбол — полкът се завърна и продължи редовните си ежедневни занятия на 23-и септември същата година.

Съгласно заповедта по 3-а пехотна Балканска дивизия No 2, § б, основана на Височайши указ No 84 от 1903 г., 5-и резервен полк на 7-и януари 1904 г. стана действуващ полк и се преименува в 29-и пехотен Ямболски полк. Едновременно с това той се развърна в дведружинен състав при следните поделения: 8 строеви, 1 нестроева роти, полкови лазарет, музикантска команда и полкова работилница.

С преименуването и развръщането си в дведружинен състав, 29-и пехотен Ямболски полк влезе в състава на 2-а бригада от З-а пехотна Балканска дивизия. За щаба на тази бригада беше определен г. Ямбол за постоянно местоквартироване, а за полка — гр. Казъл Ягач (Елхово). Обаче, тази заповед за полка беше отменена и той остана до второ разпореждане да квартирува в гр. Ямбол. На 15-и март 1904 г. командирът на полка полковник Аврам Аврамов напусна командуването на полка, понеже премина в запаса на армията. На негово место в командуването на полка встъпи от запаса полковник Панев. Чести промени в командуването на полка станаха и през 1905 г. През тази година полкът се прие последователно най-напред от подполковник Рашков, а впоследствие — от полковник Кинтишев. На 7-и септември с.г. 1-а дружина от полка, под командата на подполковник Мандров, замина за Казъл Агач (Елхово), където беше определено постоянното й местоквартирование. В гр. Ямбол остана щабът на полка с 2-а дружина под командата на майор Дуков. В началото на 1906 г. командуването на полка се прие от полковник Кърджиев, който малко след това го сдаде временно на полковник Колев, а той пое командуването на бригадата до 19. IV. 1907 г., на която дата се завърна и пое отново командуването му, което продължи до 27-и март 1910 г. След него за командир на полка беше назначен полковник Златарев, под командата на когото полкът от 22-и август до 7. IX. 1910 г. взе участие в Царските маневри, а след обявяването на общата мобилизация на армията на 17-и септември 1912 г. и във войните срещу Турция и съюзниците през 1912—1913 г.

На 27-и септември 1912 г. на път за турската граница при гр. Каваклий, за пръв път, и то при бойна обстановка, близо до границата, полкът беше удостоен с честта да получи своето полково знаме. Във войните, в които взема участие впоследствие, полкът се показа достоен за него, като го пази като зеницата на окото си и го окичи с победни лаврови венци. През късия период от 13 години от формирането на полка до Балканската война през свещената ограда на полка преминаха ежегодно, освен новобранците, на които задължителната служба под знамената беше две години, но на няколко пъти и почти всички запасни офицери, подофицери и войници, служили вече в полка. Младите новобранци, под ръководството на своите учители, в лицето на офицерите и подофицерите от полка, добиваха ценни познания по всичките отрасли на военното дело, а наред с това и всички ония военни и граждански добродетели, които правеха от тях достойни защитници на своята Родина. На числящите се по списъците на полка запасни офицери, подофицери и войници, които на няколко пъти биваха извиквани на обучение, в ред тактически учения и маневри се опресняваха познанията съгласно развитието и усъвършенствуването на военното дело.

Всички тия извънредни усилия, които началническият персонал на полка проявяваше във възпитанието и обучението на българските граждани, го издигна като един от първите български полкове. По своята здрава военна подготовка и отлична дисциплина, полкът неведнъж е извиквал похвалите и благодарностите на своите висши началници. Като резултат на всички тия усилия се явяват ония бляскави победи, които той спечели, като участник в Балканската и Съюзническата войни през 1912—1913 г., които ние ще разгледаме в следващите части от неговата история.

Из Ямболци в Балк. и Съюз. войни 1912—1913 г.