За «масовата миграция от степите» в Европа през бронзовата епоха
«История и археология»

• Анатолий Алексеевич Клёсов

Преди повече от половин век, археологът Мария Гимбутас разработва „Курганната хипотеза“, наричана също Курганна теория или Степна теория, която издига тезата, че прото-индоевропейските езици са достигнали Западна Европа от степите около Черно и Каспийско море около 3000 години пр.н.е.

Според теорията, хиляди конни нашественици са проникнали на запад, унищожавайки коренното население въвеждайки индоевропейските езици сред оцелелите.

Общоприето е, че началото на това нашествие е свързано с ямната култура или древноямната културно-историческа общност (3300-2600 години пр.н.е.).

Геномни изследвания, проведени от Haak, Lazaridis и Patterson през 2015 г., подкрепят тази концепция, като акцентират на ямната култура, чиито костни останки показват наличието на хаплогрупа R1b - която е доминираща сред съвременните мъже в Западна Европа.

По-късно беше установено, че в ямната култура преобладава субкладът R1b-Z2103, което предполага, че същият би трябвало да е основен сред мъжкото население на Централна и Западна Европа.

Въпреки това, досегашните изследвания показват обратното.

Анализът на данни от базите данни FTDNA и YFull, включващи над 15 хиляди европейски ДНК проби, разкрива, че R1b-Z2103 и свързаните с него снипове, които са се появили през последните хилядолетия и са асоциирани със „степните култури“ от археолозите и палеогенетиците, са почти изцяло отсъстващи в Европа.

Техният процент е минимален, обикновено единици или дори десети от процентите във всички региони на Западна и Централна Европа.

Достъпните ни данни показват, че древните носители на субклада R1b-Z2103, с някои изключения, са се насочили не на запад, а на юг към Кавказ, Анатолия и регионите на Близкия Изток.

Например, съвременните носители на снипа Z2103 в Армения и Турция значително превишават по брой тези в Централна и Западна Европа.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Изследванията на интересуващата ни хаплогрупа R-BY39684 и свързаните с нея резултати от базите данни на FTDNA и YFull показват, че посочената хаплогрупа е формирана, когато се е отклонила от предшественика R-Y5586 и останалата част от човечеството около 1650 г. пр.н.е.

Най-новият общ предшественик на тази линия се оценява, че е роден около 750 (774) г. сл.н.е.

Той е предшественик на поне две потомствени линии, известни като R-FTA59276 и една все още неименувана линия.

Според наличните данни, хаплогрупата R-BY39684 е подгрупа на R-M269. R1b е клон на човешкото семейно дърво на патерналните линии, маркиран с мутация на Y хромозомата, наречена M343. P25 и M269 са част от R1b заедно с няколко големи по-млади подклади; L21, U152, DF27, P312, U106 и Z2103.

Въз основа на тези данни може да се направи изводът, че въпреки предположенията за масова миграция от степите към Западна Европа по време на бронзовата епоха, хаплогрупата R-BY39684 и свързаните с нея снипове са имали различен миграционен път, като са се разпространили предимно на юг към Кавказ и Близкия Изток, а не само към Западна и Централна Европа както е в нашия случай.

Това предполага, че традиционните виждания за миграционните модели може да се нуждаят от преоценка в светлината на натрупващите се нови генетични данни.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


О «МАССОВОЙ МИГРАЦИИ ИЗ СТЕПИ» В ЕВРОПУ БРОНЗОВОГО ВЕКА
Текст научной статьи по специальности «История и археология»

• Клёсов Анатолий Алексеевич

Более полувека назад археолог Мария Гимбутас выдвинула так называемую «курганную теорию», одним из основных положений которой было то, что прото-индоевропейские языки распространились в Западную Европу из причерноморских и прикаспийских степей примерно 3000 лет до н.э., когда тысячи конных наездников вторглись на запад, уничтожили коренное население и принесли оставшимся индоевропейские языки. Обычно принимается, что исходным регионом вторжения была ямная культура, или древнеямная культурно-историческая общность (3300-2600 лет до н.э.). Эта концепция была поддержана несколько лет назад геномными исследованиями (Haak, Lazaridis, Patterson 2015: 207-215), где упор был сделал на ямную культуру, в которой на многих костных остатках было продемонстрировано, что все они содержат гаплогруппу R1b, ту самую, которая доминирует среди современного мужского населения Западной Европы. Поскольку позже было определено, что основным субкладом/снипом в ямной культуре был R1b-Z2103, то можно ожидать, что этот субклад (с нижестоящими снипами) окажется преобладающим для мужского населения Центральной и Западной Европы. Нами показано, что это не так. Здесь мы представляем данные из наиболее известных баз данных FTDNA и YFull, содержащих более 15 тысяч образцов европейских ДНК, которые показывают, что R1b-Z2103 и нижестоящие снипы (которые образовались за последние тысячелетия, и обычно связываются археологами и палеогенетиками со «степными культурами») почти полностью отсутствуют в Европе. Их доля обычно составляет для всех регионов Западной и Центральной Европы единицы процентов, и чаще доли процентов. Представленные нами данные показывают, что древние носители субклада R1b-Z2103 продвинулись из ямной культурно-исторической общности и сопряженных «степных культур» не на запад, но на юг, на Кавказ и далее в Анатолию и регионы Ближнего Востока. Например, носители снипа Z2103, которые сейчас живут в Армении и Турции, далеко превосходят по численности тех, кто в совокупности живут в Центральной и Западной Европе.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


On the "Mass Migration from the Steppes" into Bronze Age Europe
History and Archaeology
Author: Anatoliy Alexeyevich Klyosov

Over half a century ago, archaeologist Marija Gimbutas introduced the so-called "Kurgan hypothesis," one of the main propositions of which was that Proto-Indo-European languages spread into Western Europe from the Pontic-Caspian steppes around 3000 BCE, when thousands of horseback riders invaded the west, destroyed the indigenous population, and brought the Indo-European languages to the survivors. It is usually accepted that the Yamnaya culture, or the ancient Yamnaya cultural-historical community (3300-2600 BCE), was the original region of invasion. This concept was supported several years ago by genomic studies (Haak, Lazaridis, Patterson 2015: 207-215), which focused on the Yamnaya culture, where it was demonstrated on many skeletal remains that they all contain the haplogroup R1b, the same one that dominates among the modern male population of Western Europe. Since it was later determined that the main subclade/snp in the Yamnaya culture was R1b-Z2103, it could be expected that this subclade (with its downstream snps) would be predominant among the male population of Central and Western Europe. We have shown that this is not the case. Here we present data from the most well-known databases FTDNA and YFull, containing more than 15,000 samples of European DNA, which show that R1b-Z2103 and the downstream snps (which formed over the last millennia and are usually associated by archaeologists and paleogeneticists with "steppe cultures") are almost completely absent in Europe. Their share usually amounts to a few percent, and more often fractions of a percent, for all regions of Western and Central Europe. The data we present show that the ancient carriers of the subclade R1b-Z2103 moved from the Yamnaya cultural-historical community and associated "steppe cultures" not to the west, but to the south, to the Caucasus and further into Anatolia and the regions of the Middle East. For example, carriers of the snp Z2103 who currently live in Armenia and Turkey far outnumber those who collectively live in Central and Western Europe.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The research on the haplogroup R-BY39684 of interest to us and the related data from the FTDNA and YFull databases show that this haplogroup was formed when it diverged from its predecessor R-Y5586 and the rest of humanity around 1650 BCE.

The most recent common ancestor of this line is estimated to have been born around 750 (774) CE.

He is the progenitor of at least two descendant lines, known as R-FTA59276 and one still unnamed line.

According to the available data, the haplogroup R-BY39684 is a subgroup of R-M269. R1b is a branch of the human family tree of paternal lines, marked with a mutation on the Y chromosome called M343. P25 and M269 are part of R1b along with several large younger subclades; L21, U152, DF27, P312, U106, and Z2103.

Based on this data, it can be concluded that despite assumptions of mass migration from the steppes to Western Europe during the Bronze Age, the haplogroup R-BY39684 and its associated snps had a different migratory path, spreading mainly south to the Caucasus and the Middle East, and not only to Western and Central Europe as in our case.

This suggests that traditional views of migration models may need to be reassessed in light of the accumulated new genetic data.

индоевропейците по ген СА ГОВОРЕЛИ ЕЗИК ОТ ДНЕШНОТО УРАЛО-АЛТАЙСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО, СИРЕЧ ПРАТЮРКСКИ.
Където има конна армия, недей да търсиш индоевропейци!

Съгласих се!