Накратко за Абар-Кам в съзвучие с летописите

През периода на прехода между третото и второто хилядолетие преди новата ера, в региона на Аскъйп, известен като "Българската степ" или "Скития", управлявал императорът Агил.

В този исторически момент, в Капдаг (Мала Азия), пристигнал вождът на масгутите (масагетите) - Абар Раджил, заедно с група българи-авари. Роден през 2000 г. преди новата ера в Джиен, той бил известен като "Джиенският Българин".

На двадесетгодишна възраст, Абар започнал да служи на цар Набий в Раджил (днешен Белуджистан, Пакистан), в града Балъйм, известен също като Булем. Заради това, той придобил прякора Саг-Раджит, означаващ "Българин от Раджил". Цар Набий живеел в градовете Там и Лам, днес познати като Харапа и Мохенджо-Даро.

След три години служба, Абар имал видение на Кулюг-Бала, вестителят на бога Слънцето Мар, който му предал божествено послание от Тангра да стане проповедник. Абар получил божиите закони и писмото, което векове по-късно станало известно като агилско или балканско. Той бил нареден да обяви на народа, че Бог е един и че всички трябва да следват неговите заповеди. Абар изпълнил тази мисия и предал на народа книгата "Торе" с божиите закони, заради което получил името Абар-Кам, което векове по-късно било адаптирано като "Авраам" в Библията и "Ибрахим" в Корана. Въпреки това, повечето българи-масгути не приели новите идеи и Абар и неговите последователи били изгонени от Раджил и Курган, където управлявал неговият чичо Алвар. Абар-Кам се установил в Ибер (Западен Сибир), където се намират планините Маджар. Това довело до това, че масгутите на Абар започнали да се наричат маджари и сами се идентифицирали като ег-масгути.

Последователите на Абар-Раджил, сред които били и сарбийци (праславяни) и ермийци (хони), го наричали с различни имена, включително Авар-Раджил и Абар-Кам. Те и техните коне преминали през множество странствания, а когато умрял любимият кон на Абар, той нарекъл с неговото име и себе си, и своята столица.

След това Абар-Кам се преместил в Идел (Поволжието), където възстановил град Халджа, известен също като Българ. Там мнозинството от хората били дайци, които на своя език наричали "български народ". В чест на Абар-Кам, градът бил преименуван на Абаршир.

Под натиска на Алвар, императорът на Велика България, Абар-Кам бил преместен от Халджа-Българ в района на река Чул в Съйнджак. Там той оставил част от своите хора, които изявили желание да служат в Агаджир, наричани от местните авари и абарчаги.

След време, Абар-Кам се преместил в Капдаг, където основал бейлика Себер-Масгут или Кук-Масгут. Народът му, приемайки персийското си название, започнал да се нарича "ег-саг" или "могъщи българи", което по-късно довело до появата на термина "хиксоси".

В Капдаг, Абар-Кам построил градовете Анджир (Ангара, днешна Анкара) и Съйбаш (днешен Сивас), а синът му Шила - град Шила (днешен Зиле). Регионът около Шила бил наречен Масгут, а местните българи-муйтени, кулдаи-уруси, мосхайци и табилци с радост посрещнали новодошлите и им помогнали да се установят.

След като Абар-Кам заминал на служба при цар Мохер в Илат, синът му Съйбаш останал да управлява Масгут. Впоследствие, траките в Уртагил избрали Абар Раджил за свой цар под имената Агил-Ас и Чулмаксъйз. Седем поколения по-късно, Чул-Ат управлявал региона, подкрепян от своите четири братя.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Социокултурни трансформации и миграционни процеси
на българите-масгути в късната бронзова епоха

Разказът за Абар-Кам разкрива идеите за свободата, верността към вярата и националното достойнство на българите през древността. Историята на българите-авари се преплита със световните събития и се превръща във важен елемент от историческото наследство на човечеството.

Този разказ може да бъде използван за обогатяване на знанията за древната българска история и за създаването на интересни материали за блогове, учебни материали и други образователни цели. Допълнително изследвания и сравнения с други източници могат да развият темата и да разкрият още интересни аспекти на българската история в древността.

В периода на прехода от третото към второто хилядолетие пр.н.е., регионът на Капдаг в Мала Азия бил свидетел на значими социални и политически промени под управлението на владетеля Агил. В този контекст, курганските масагети, етническа група от масгутски произход, предвождани от вожда Абар Раджил, се установяват в района. Събитията, последвали тяхното пристигане, включват трансформацията на Абар Раджил в проповедник на божествените закони, което предизвиква конфликт с автохтонното население и последващото му изгнание.

Изгнанието на Абар Раджил и неговите последователи дава началото на серия от миграции, в които те основават нови центрове на власт в различни територии, включително Ибер и Идел. Тези миграционни потоци и установяването на нови столици са отразени в историческите записи и са свързани с продължаващите борби за власт между различни етнически групи, включително курганите и ермийците. Тези конфликти водят до промени в етническите идентичности и териториалните претенции на засегнатите племена.

Легендите и митовете отразяват ключовата роля на българите-масгути в древната история, като те често влизат в конфликт с други народи и търсят нови територии за заселване. Тези наративи предоставят уникален поглед към етническата история на масгутите и тяхното взаимодействие с различни култури през вековете.

В заключение, изследването на движението на българите-масгути през различни региони и тяхното възходящо и низходящо движение в историята разкрива сложната мрежа от властови отношения, религиозни преобразования, културни сблъсъци и синтез на цивилизации в късната бронзова епоха. Тези динамики са от съществено значение за разбирането на социокултурните процеси, които са оформили древния свят.

за Тарихите :):):).
Ако искаш, разбира се.
Нищо против Валентин Вътов :).