Управлението на каган Авраам (787-825) в Хуния (Панония) е период, който заслужава внимание поради своето значение за историята на Централна и Източна Европа. Аварският каганат, наследник на държавата, основана от Баян, е бил многонационален съюз, включващ авари и протобългари, като последните често са заемали важни военни роли. Въпреки че информацията за управлението на Авраам е оскъдна, известно е, че той е бил съвременник на значими промени в региона, включително нарастващото влияние на Франкската империя и разширяването на Българската държава под властта на цар Крум.

Цар Крум, който се възкачва на българския трон през 803 г., е известен със своите реформи и военни успехи. Той не само възстановява силата и стабилността на Българската държава, но и започва успешна военна кампания срещу Аварския каганат през 805 г., което води до разширяване на българското влияние над славяните и аварите по средния Дунав. "Крумовите закони" са ключови за обединението на различните народи и полагането на основите на обединена българска нация.

Взаимодействията между Аварския каганат и българските владетели, особено политическите маневри на цар Крум, са оказали значително влияние върху политическия пейзаж на региона. Тези събития са формирали бъдещето на България и съседните територии, като са допринесли за разпадането на Аварския каганат и интеграцията на неговите земи в българската държава.

Титлата "канизауци", асоциирана с аварската аристокрация, е използвана след падането на каганата и подчертава по-ниския ранг на носителя спрямо кагана. Посещението на аварските водачи в Аахен през 811 г., споменато в "Аналите на Франкското кралство", илюстрира промените в статуса на аварите след тяхното поражение и показва тяхната нова роля като подчинени на Карл Велики.

Изследването на различни исторически източници, включително "Аналите на Франкското кралство", предоставя ценна информация за този период от историята на Централна и Източна Европа. Те помагат да се разбере сложната мрежа от политически, социални и културни взаимодействия, които са оформили региона през Средновековието. Така, управлението на каган Авраам и действията на хан Крум са отразени в тези записи, които са от съществено значение за разбирането на историческите процеси в региона.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ЗА АВАРСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ТИТЛИТЕ КАНА-СУБИГИ И КАНА-ЗАУЦИ
Автор: Живко Войников

...Очевидно тази  титла е била донесена от аварите и аваризираните панонски българи дошли с  Крум. Тази хипотеза се основава на писмото на константинополския патриарх Николай Мистик, който напомня на цар Симеон, че е от аварски род: „В миналото персийската армия е била на лагер под тези стени (т.е. Константинопол), но те бяха разгромени и сега се помни само името им. Преди персите, аварите, чиито потомци сте вие, дълго нападнаха този велик град, Но и те бяха разгромени и нищо не остана от тях“. (Boba, 1982: 67-78)

Панонските българи живеят съвместно с аварите от началото до края на Аварския каганат. Независимо че отношенията между тях и аварите са между завоювани и завоеватели, в крайна сметка е съжителството на почти като равни, за разлика от славяните които аварите третират като роби. И е довело до уеднаквяване на културата, очевидно и на езика между авари и българи. Това обяснява защо повечето титли от времето на Първата българска държава са с аварски произход, тъй като ние ги знаем едва от надписите на Крум, Омуртаг, и техните потомци. Преди Крум не е известна нито една българска титла. Неслучайно и първата употреба на календарен израз «сигор елем» е от Омуртаг. И в неговите надписи се срещат чисто аварски родови имена от вливащите се аварските аристократически родове в средата на българската аристокрация в Плиска – Кубиар, Ермиар, Кюригир, …дуар. Известно е, че в ТМ езици със суфиксите –ār и –gir се образуват фамилни и родови имена.

Не е известно как Крум завзема властта в Дунавска България. В 796 г., Карл Велики нанася катастрофален разгром на Аварския каганат. В своята „Gesta Karoli imperatoris“ (Деянията на император Карл), Ноктер Зайк, известен като Сангаленския монах (по името на манастира Сен Гален в Швейцария), пише: „А българите Карл Велики изоставил, защото след унищожаването на хуните (аварите), те не му изглеждали никак опасни за Франкското кралство“. (ЛИБИ-2, 1960: 385) Така според този текст, Васил Златарски смята, че още преди Крумовото управление, българите са настъпили срещу аварите, по време на похода на Карл Велики в 796 г. Абсолютно същият текст повтаря е Екехард (ХІ в.) в своята „Световна хроника“. (ЛИБИ-3, 1965: 35)

В 796 г. в България управлява Кардам, и в същата година е зает във война с Византия. Смятам, че много по-вероятно летописците имат предвид Панонските българи, които са съюзници на аварите. Именно тях франкският владетел е изоставил и се е ограничил с налагането на властта си над западните части на Аварската държава. Преди управлението на Крум, България е изтощена от продължилата няколко десетилетия вътрешнополитическа криза и постоянните войни с Византия. Едва е стабилизирана при управлението на Кардам, и няма никакви данни за участие във война с аварите. Старата българска аристокрация на Аспаруховите българи е твърде слаба поради междуособиците и честата смяна на владетелите и това позволява на Крум лесно да завземе властта в Плиска през 803 г.

При аварите е позната титлата канизауци – владетел. Съобщена е от Псевдо-Айнхард в „Аналите на Франкското кралство”. За годината 811 се казва че: … „Също в Аахен (столицата) бяха очаквани велможите от Панония: канизауци господарят на аварите, и тудуна, и другите първи [хора], и вождовете на славяните, обитаващи около Дунав. Те както им беше заповядано от предводителите [на нашите] войски, намиращи се в Панония, дойдоха при господаря”… (…fuerunt etiam Aquis adventum eius expectantes, qui de Pannonia venerunt, canizauci princeps Avarum, et tudun et alii primores ac duces Sclavorum circa Danubium habitantium, qui a ducibus copiarum, quae in Pannoniam missae fuerunt, ad praesentiam principis iussi venerunt.)

Става дума за първенците на разгромената от Карл Велики Аварска държава, които идват на поклонение във неговата столица Аахен, като представители на победен народ. Виждаме че господарят на аварите е носил титла кани-зауци, а тудунът е един от най-близките му приближени.

Е. Хелимски вади цитата от съдържанието на текста, и вижда в кани-зауци просто посланик, пратеник, а Дюла Немет го интерпретира като „шаман-посланик”, изхождайки от древнотюрк. qam – жрец. Но това е умишлена манипулация с извора. (Хелимский, 2003) Според друго мнение и твърде свободно предположение, „канизауци“ е сбъркан запис на името Исак, т.е. каган / хан Исак (Can Isaac < Canizauci).

Титлата канизауци (кани-зауци) е използвана от аварите за пръв и последен път именно след разгрома на каганата им, което показва че е по-ниска по ранг от каган равняваща се на император, т.е. аварският канизауци признава васалството си пред император Карл Велики.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Към българско-франкските отношения по време на управлението
на Крум (802?–814) и Омуртаг (814–831)

Автор: Павел Георгиев

Авторът предлага нови възможности за интерпретация на франкски, вътрешни и византийски източници относно българския политически контрол над териториите на разрушения от Карл Велики Аварски каганат. Основно внимание се обръща на удостоверението за посолството, водено от Принцепс Аварум и Канизауци в Аахен през ноември 811 г. Координирането му с български и византийски източници води до следните заключения.

1. Вероятно е, че дипломатическата мисия до Карл Велики през 811 г., включваща представители на аварската общност, водена от нейния Тудун и славянски племенни князе, е била ръководена от българския княз – Омуртаг, по-младият брат на управителя Крум (802? – 814), в качеството му на княз (princeps) и омбритаг, т.е. аварски хегемон, на северозападните граници след 803 г. и „любимият по-млад брат на кана“ (khani sev`ingi или khani sev(inč) ingi). В Аахен той се е представил като кани заутзи, т.е. с поста си на „посланик на хана“.

2. Мисиите на канас увиги Омуртаг (814–831) до император Луи през 824 и 825–826 година изглежда са били също ръководени от член на управляващото семейство в Плиск оба (Плиска), може би от втория му син – Звиница/Звиничис. Изглежда, че те също са имали представител/и на заселници между 813 и 837 г. в Трансдунавска България (вероятно в региона на Долна Тиса) на български пленници от Източна Тракия с арменски произход. Един от техните лидери през 837 г. е бил наречен Цанцис, а неговият син, Стилиан, и неговите потомци са придобили слава във Византия под фамилията Ζαούτζης, Ζαούτζας. Това съвпада точно с про-българското официално звание (позиция) заутзи (tzautci), (=чауш) и вероятно произлиза от него. На тази основа заключаваме, че Τζάντζην (Цан¤·ю воеводэ) е изпълнявал функциите на носител на съобщения или пратеник на българската държава преди 837 г.

3. Разгледаните доказателства, факти и обстоятелства, свързани с българските дипломатически мисии от 811, 824 и 825/6, предоставят нови свидетелства за контрола на българската държава над югоизточните части на Аварския каганат след неговия колапс в периода 791–803. Те допринасят за изясняване на важни аспекти от отношенията на българската държава с Източнофранкското кралство, както и с местното население на авари, българи и славяни там.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The reign of Khagan Avraam (787-825) in Hunnia (Pannonia) is a period that deserves attention due to its significance in the history of Central and Eastern Europe. The Avar Khaganate, the successor to the state founded by Bayan in 562, was a multinational union that included Avars and Proto-Bulgarians, with the latter often occupying important military roles. Although information about Avaris"s rule is scarce, it is known that he was a contemporary of significant changes in the region, including the growing influence of the Frankish Empire and the expansion of the Bulgarian State under the leadership of Tsar Krum.

Tsar Krum, who ascended the Bulgarian throne in 803, is known for his reforms and military successes. He not only restored the strength and stability of the Bulgarian State but also began a successful military campaign against the Avar Khaganate in 805, which led to the expansion of Bulgarian influence over the Slavs and Avars along the Middle Danube. "Krum"s Laws" were key to the unification of the various peoples and the laying of the foundations of a united Bulgarian nation.

Interactions between the Avar Khaganate and the Bulgarian rulers, especially the political maneuvers of Tsar Krum, had a significant impact on the political landscape of the region. These events shaped the future of Bulgaria and its neighboring territories, contributing to the disintegration of the Avar Khaganate and the integration of its lands into the Bulgarian State.

The title "kanizausi," associated with the Avar aristocracy, was used after the fall of the khaganate and emphasizes the lower rank of the bearer compared to the khagan. The visit of the Avar leaders to Aachen in 811, mentioned in "The Annals of the Frankish Kingdom," illustrates the changes in the status of the Avars following their defeat and shows their new role as subordinates to Charlemagne.

The study of various historical sources, including "The Annals of the Frankish Kingdom," provides valuable information for this period in the history of Central and Eastern Europe. They help to understand the complex network of political, social, and cultural interactions that shaped the region during the Middle Ages. Thus, the rule of Khagan Avraam and the actions of Tsar Krum are reflected in these records, which are of vital importance for understanding the historical processes in the region.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ON THE AVAR ORIGIN OF THE TITLES KANA-SUBIGI AND KANA-ZAUCI
by Zhivko Voynikov:

...It is evident that this title was brought by the Avars and the Avarized Pannonian Bulgarians who came with Krum. This hypothesis is based on the letter of the Patriarch of Constantinople, Nicholas Mystikos, who reminds Tsar Simeon that he is of Avar descent: "In the past, the Persian army camped under these walls (i.e., Constantinople), but they were defeated, and now only their name is remembered. Before the Persians, the Avars, whose descendants you are, long attacked this great city, but they too were defeated, and nothing remained of them." (Boba, 1982: 67-78)

The Pannonian Bulgarians lived together with the Avars from the beginning to the end of the Avar Khaganate. Although the relationship between them and the Avars was one of conquered and conquerors, in the end, it was cohabitation almost as equals, unlike the Slavs whom the Avars treated as slaves. This led to a unification of culture and, apparently, language between the Avars and Bulgarians. This explains why most titles from the time of the First Bulgarian State are of Avar origin, as we only know them from the inscriptions of Krum, Omurtag, and their descendants. Before Krum, no Bulgarian title is known. Not coincidentally, the first use of the calendar expression "sigor elem" is from Omurtag. And in his inscriptions, purely Avar family names from the merging Avar aristocratic families in the midst of the Bulgarian aristocracy in Pliska are encountered – Kubiars, Ermiars, Kyurigirs, ...duars. It is known that in TM languages with the suffixes –ār and –gir, family and clan names are formed.

It is not known how Krum took power in Danubian Bulgaria. In 796, Charlemagne inflicted a catastrophic defeat on the Avar Khaganate. In his "Gesta Karoli imperatoris" (The Deeds of Emperor Charlemagne), Notker the Stammerer, known as the Monk of St. Gall (after the name of the monastery in Switzerland), writes: "Charlemagne left the Bulgarians alone, because after the destruction of the Huns (Avars), they seemed not at all dangerous to the Frankish kingdom." (LIBI-2, 1960: 385) Thus, according to this text, Vasil Zlatarski believes that even before Krum"s rule, the Bulgarians had advanced against the Avars, during Charlemagne"s campaign in 796. The exact same text is repeated by Ekkehard (11th century) in his "World Chronicle." (LIBI-3, 1965: 35)

In 796, Kardam ruled Bulgaria, and in the same year, he was engaged in war with Byzantium. I believe that the chroniclers are more likely referring to the Pannonian Bulgarians, who were allies of the Avars. It was them that the Frankish ruler left alone and limited himself to imposing his authority over the western parts of the Avar state. Before Krum"s rule, Bulgaria was exhausted by a decades-long internal political crisis and constant wars with Byzantium. It was only stabilized during Kardam"s rule, and there is no data on participation in a war with the Avars. The old Bulgarian aristocracy of Asparuh"s Bulgarians was too weak due to infighting and frequent changes of rulers, which allowed Krum to easily take power in Pliska in 803.

Among the Avars, the title kanizausi – ruler, is known. It is reported by Pseudo-Einhard in "The Annals of the Frankish Kingdom". For the year 811, it is said that: ... "Also in Aachen (the capital), the nobles from Pannonia were expected: kanizausi, the ruler of the Avars, and tudun, and other first [men], and the leaders of the Slavs living around the Danube. As commanded by the leaders [of our] troops located in Pannonia, they came to the lord"... (...fuerunt etiam Aquis adventum eius expectantes, qui de Pannonia venerunt, canizauci princeps Avarum, et tudun et alii primores ac duces Sclavorum circa Danubium habitantium, qui a ducibus copiarum, quae in Pannoniam missae fuerunt, ad praesentiam principis iussi venerunt.)

It is about the leaders of the Avar state, defeated by Charlemagne, who come to pay homage in his capital Aachen, as representatives of a defeated people. We see that the ruler of the Avars bore the title kani-zauci, and the tudun was one of his closest associates.

E. Helimsky extracts the quote from the content of the text and sees in kani-zauci simply an envoy, a messenger, while Gyula Nemeth interprets it as a "shaman-messenger," based on the ancient Turkic qam – priest. But this is a deliberate manipulation of the source. (Helimsky, 2003) According to another opinion and rather free assumption, "kanizausi" is a mistaken record of the name Isaac, i.e., kagan/han Isaac (Can Isaac < Canizauci).

The title kanizausi (kani-zauci) was used by the Avars for the first and last time precisely after the defeat of their khaganate, which shows that it is lower in rank than kagan, equivalent to emperor, i.e., the Avar kanizausi acknowledges his vassalage to Emperor Charlemagne.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Princeps Avarum and Cani Zauci in Aachen in the autumn of 811. Towards the Bulgarian-Frankish relations under the rules Krum (802?–814) and Omurtag (814–831)

• January 2022

DOI:10.55722/Arpad.Kiad.2021.4.1_10

• Conference: Hadak ъtjбn. A nйpvбndorlбskor kutatуinak XXIX. konferenciбja. Budapest, 2019. november 15–16. 29th

Author: Pavel Georgiev

The author offers new possibilities for interpretation of Frankish, domestic and Byzantine sources regarding the Bulgarian political control over territories of Avar Khaganate, destroyed by Charlemagne. The main focus is placed on the certificate of embassy led by Princeрs Avarum and Canizauci in Aachen in November 811. Coordinating it with Bulgarian and Byzantine sources, leads to the following conclusions.

1. It is likely that the diplomatic mission to Charlemagne in 811, involving representatives of the Avar com­munity, led by its Tudun and Slavic tribal princes, was led by the Bulgarian prince – Omurtag, the younger brother of the ruler Krum (802? – 814), in his capacity as prince (princeps) and ombritag. i. e. Avars hegem­on, in the northwestern borders after 803 and „Khan’s beloved younger brother” (khani sev`ingi or khani sev(inč) ingi). In Aachen, he introduced himself as a cani zautzi, that is, with his post of „Khan’s envoy”.

2. The khanas uvigi Omurtag (814–831) missions to Emperor Louis in 824 and 825–826 appear to have also been led by a member of the ruling family in Plisk oba (Pliska), maybe from his second son – Zvinitsa/Zvinichis. They also appear to have had a representative/s of settlers between 813 and 837 in Trans­Danubian Bulgaria (probably in the Lower Tisza region) of Bulgarian captives of Eastern Thrace of Armenian origin. One of their leaders in 837 was named Tzantzиs, and his son, Stilian, and his descendants gained fame in Byzantium under the surname Ζαούτζης, Ζαούτζας. It coincides exactly with the pro­Bulgarian official title (position) zautzi (tzautci), (=chaush) and probably derived from it. On this basis, we conclude that Τζάντζην (Цан¤·ю воеводэ) was performing the carrier of messages or emissary functions of the Bulgarian state before 837.

3. The considered evidence, facts and circumstances surrounding the Bulgarian diplomatic missions of 811, 824 and 825/6 provide new testifies for the Bulgarian state’s control over the south-eastern parts of the Avar Khaganate after its collapse in the period 791–803. They have a contribution to clarify important aspects of the Bulgarian state’s relations with the East Frankish Kingdom, as well as with the local population of Avars, Bulgarians and Slavs there.