Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06 21:58 - Свободата според Ботев
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 610 Коментари: 14 Гласове:
1

Последна промяна: 24.06 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отвъд руската империя към европейската идентичност

Днес ние, българите, отдаваме почит на паметта на великия ни поет, публицист и революционер Христо Ботев. Не говоря за тези, които са заслепени от русофилия и възхваляват други "герои" - единият почива в мавзолея на Червения площад, а другият заплашва света с ядрена война от стените на Кремъл.

Ние почитаме Ботев, който в последните си думи към капитана на "Радецки", австриецът Дагоберт Енглендер, изрази своята надежда за "християнска Европа", без да мисли за Русия в този съдбовен момент през 1876 г. Пет години по-рано, през 1871 г., той написа във вестник "Дума", че "няма свестен човек, който би могъл да съчувства на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството..." И колко прав е бил Ботев! Империите не освобождават, те завладяват и поробват.

На 4 април 1875 г., година преди смъртта си, Ботев написа, че Русия е "мнима защитница на славянството" в бр. 13 на вестник "Знаме". Той разказва за акция на руското правителство, която изпрати "1000 души български момци" от Бесарабия на прогнила кораб, за да ги изсели в Кавказ, но корабът потъна в Черно море. Ботев пише, че тези младежи "отидоха да защищават от рибите своето ново отечество". Той не е имал нужда от Харвард или финансиране от Джордж Сорос, за да изрази своите мисли и разбирания за геополитиката. Той подчертава, че руското правителство е забранило вноса на български вестници в Русия, "за да не раздражават духовете".

Ботев разказва и за руско престъпление, при което в едно село казаците извързаха всички старци, мъже и младежи, не оставиха нито една жена необезчестена, нито една девойка неразвалена и нито едно дете неизнасиловано. Те откраднаха имуществото и добитъка на селяните, което остана ненаказано.

През май 1876 г., четата на Христо Ботев стъпва на Козлодуйския бряг, представляваща социалния състав на целия български народ, изправен пред неизвестността на свободата. В своите произведения Ботев споделя много истини за свободата, казвайки ни, че отвъд нея е Отечеството и всеки порив към свобода е път към неговото преоткриване.

Ботев ни учи, че ако изгубим родното в себе си, ако не уважаваме себе си и не се грижим за себе си, ако станем чужденци в собствения си дом, няма да разберем смисъла на свободата и ще изчезнем като народ. Той ни напомня, че "нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той..."

След съветската окупация през 1944 г. и наложената чужда политическа и икономическа система, България не се разви според "народните си начала". Комунистите бяха нашите изедници народни. Ботев мечтае за "разумен и братски съюз между народите", който да унищожи бедността и паразитите на човечеството. Европа достигна до такъв съюз след две световни войни, наречен Европейски съюз. Но днес в България все още има противници на този съюз, които поддържат вредните за българската независимост руски интереси.

Трябва ли да загинат герои, за да разберем, че свободата и демокрацията трябва да се защитават всеки ден? Ботевият избор е Европа, а не Русия. Необходимо ли е, 148 години след смъртта му, да се убеждаваме в правотата на думите му, че трябва да се възприемаме като "народ млад, здрав и способен да се развива"?

Чрез живота и творчеството на Христо Ботев трябва да разберем себе си. Ако не го направим, ще продължим да страдаме под тежестта на "лъжата" и "робството". Важно е да освободим умовете си от фалша и лъжата на московските пропаганди и да се обърнем към себе си и към нашата Европа. Това ни е завещал Христо Ботев!

Това разкрива дълбоката актуалност и резонанс на идеите на великите ни писатели и тяхната приложимост към съвременните реалности. Това показва, че въпреки промените във времето и обстоятелствата, някои човешки проблеми и социални явления остават постоянни и продължават да предизвикват размисли и дискусии.

Относно Христо Ботев и неговата визия за българската идентичност, той ясно изразява своята надежда и стремеж към европейска интеграция и отхвърляне на руското влияние, което той възприема като заплаха за истинската свобода и независимост на България. Ботев разглежда Европа като символ на просвещение, демокрация и християнски идеали, докато Русия е асоциирана с империализъм и потисничество.

В контекста на съвременната реалност, Ботевите идеи за самоопределение и национална идентичност са изключително важни. Те подчертават необходимостта от самоосъзнаване и самоуважение, както и от съхраняване на националната култура и традиции в глобализиращия се свят. Ботев ни напомня, че свободата не е самоцел, а средство за постигане на по-високи цели - развитие и просперитет на нацията.

С чиста съвест можем да кажем, че днес повече от всякога е важно да се стремим към европейска идентичност, която уважава разнообразието и подкрепя демократичните ценности. Това не означава отказ от националната идентичност, а по-скоро нейното обогатяване и развитие в рамките на общоевропейските стандарти и принципи. Съхраняването на националната идентичност и култура, докато се работи за общоевропейско бъдеще, е начинът да се почете наследството на Христо Ботев и да се постигне баланс между националните и европейските ценности.

Лалю Метев, 2 юни 2024 г.
(вдъхновено от приятел)


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Beyond the Russian Empire to European Identity

Today, we Bulgarians honor the memory of our great poet, publicist, and revolutionary Hristo Botev. I do not speak of those blinded by Russophilia, who praise other "heroes"—one lying in the mausoleum on Red Square, the other threatening the world with nuclear war from behind the walls of the Kremlin.

We honor Botev, who in his last words to the captain of the "Radetzky," the Austrian Dagobert Englдnder, expressed his hope for a "Christian Europe," not thinking of Russia at that fateful moment in 1876. Five years earlier, in 1871, he wrote in the newspaper "Duma" that "there is no decent person who could sympathize with such an abstract idea as that of the Russians, with the realization of which entire nationalities are swallowed up, separated from each other by history, literature, customs, and traditions. The chemical fusion of such nationalities creates the composition of slavery..." And how right Botev was! Empires do not liberate; they conquer and enslave.

On April 4, 1875, a year before his death, Botev wrote that Russia is a "pretend protector of Slavdom" in issue 13 of the newspaper "Zname." He tells of an action by the Russian government that sent "1000 Bulgarian boys" from Bessarabia on a rotten ship to be resettled in the Caucasus, but the ship sank in the Black Sea. Botev writes that these young men "went to defend their new homeland from the fish." He did not need Harvard or funding from George Soros to express his thoughts and understandings of geopolitics. He emphasizes that the Russian government banned the import of Bulgarian newspapers into Russia, "so as not to irritate the spirits."

Botev also tells of a Russian crime where, in one village, the Cossacks tied up all the elders, men, and youths, leaving no woman dishonored, no maiden unravished, and no child unviolated. They stole the property and livestock of the peasants, which went unpunished.

In May 1876, Botev"s detachment stepped onto the Kozloduy shore, representing the social composition of the entire Bulgarian nation, facing the unknown of freedom. In his works, Botev shares many truths about freedom, telling us that beyond it lies the Motherland, and every impulse towards freedom is a path to its rediscovery.

Botev teaches us that if we lose our native self, if we do not respect ourselves and do not take care of ourselves, if we become foreigners in our own home, we will not understand the meaning of freedom and will disappear as a people. He reminds us that "our people have their own life, their own character, their own physiognomy, which distinguishes them as a people—let them develop according to their national principles, and you will see what part of social life they will develop..."

After the Soviet occupation in 1944 and the imposed foreign political and economic system, Bulgaria did not develop according to its "national principles." The communists were our national traitors. Botev dreams of a "sensible and fraternal union among nations" that would destroy poverty and the parasites of mankind. Europe reached such a union after two world wars, called the European Union. But today in Bulgaria, there are still opponents of this union, who maintain the harmful Russian interests detrimental to Bulgarian independence.

Must heroes die for us to understand that freedom and democracy must be defended every day? Botev"s choice is Europe, not Russia. Is it necessary, 148 years after his death, to convince ourselves of the correctness of his words, that we should see ourselves as "a young, healthy people capable of development"?

Through the life and work of Hristo Botev, we must understand ourselves. If we do not, we will continue to suffer under the weight of "lies" and "slavery." It is important to free our minds from the falsehood and lies of Moscow"s propaganda and turn to ourselves and our Europe. This is the legacy Hristo Botev left us!

This reveals the profound relevance and resonance of the ideas of our great writers and their applicability to contemporary realities. It shows that despite changes in time and circumstances, some human problems and social phenomena remain constant and continue to provoke thought and discussion.

Regarding Hristo Botev and his vision for Bulgarian identity, he clearly expresses his hope and aspiration for European integration and the rejection of Russian influence, which he perceives as a threat to the true freedom and independence of Bulgaria. Botev views Europe as a symbol of enlightenment, democracy, and Christian ideals, while Russia is associated with imperialism and oppression.

In the context of contemporary reality, Botev"s ideas on self-determination and national identity are extremely important. They emphasize the need for self-awareness and self-respect, as well as the preservation of national culture and traditions in a globalizing world. Botev reminds us that freedom is not an end in itself, but a means to achieve higher goals - the development and prosperity of the nation.

With a clear conscience, we can say that today, more than ever, it is important to strive for a European identity that respects diversity and supports democratic values. This does not mean renouncing national identity, but rather enriching and developing it within the framework of common European standards and principles. Preserving national identity and culture while working towards a common European future is the way to honor the legacy of Hristo Botev and to achieve a balance between national and European values.

Lalu Metev, June 2, 2024
(inspired by a friend)  



Гласувай:
1



1. meteff - AI Генериран Сензор за съдържание
02.06 22:04
AI Генериран Сензор за съдържание определя 95% вероятност този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, тъй като той показва нюансирана и сложна дискусия на исторически събития, литературни препратки и философски идеи, които обикновено са извън творческите възможности на настоящите модели на изкуствен интелект.
цитирай
2. morskipesni - Ти сам какъв "интелект" смяташ че имаш?
03.06 12:08
За "изкуствен" са ти дадени 5% (вероятност), а "сложността" ти е крайна степен на обърканост.
цитирай
3. meteff - Re: 2. morskipesni - Ти сам какъв "интелект" смяташ че имаш?
03.06 13:09
Благодаря за оценката! Въпреки, че от десет години съм диагностициран със злокачествен рак и ми бе отстранен орган, все още се стремя да подобрявам моя 'интелект' и да разширявам своите познания... Всеки процент и всяка степен на сложност са стъпка към ученето и растежа. Обаче, когато става въпрос за оценка на творчеството на Христо Ботев и неговия мироглед, предпочитам да подхождам с уважение и отвореност за диалог, вместо да правя бързи заключения. Творчеството и позициите на братовчед ми са важна част от нашето културно наследство и заслужава по-задълбочено разглеждане, а това разбира се не е нито по моите сили, нито някога ще бъде за когото и да било. Скромното ми мнение е, че винаги е важно да се подходи към критиката с отворен ум и да се търсят факти и доказателства, преди да се правят заключения. Също така, е важно да се стремим към уважителна и обективна комуникация, дори когато изразяваме несъгласие или критика. Поради тази причина, слагам тук препратка за реклама към блогът ви, с кратък коментар от мен, за да има кой да го прочете:

"Mорски песни https://morskipesni/

Нови постинги няма и няма да има. Блоговото пространство се състои основно от платени рупори на властта: бивши комунисти- понастоящем "правоверни атлантици", тоест потомствени, зли български предатели. Има чалга-обгазители вместо творци, цапнати в устата циници от "Х'америка" вместо културни хора и особено много противни, безмозъчни ДОНОСНИЦИ вместо почтени събеседници. Характерна за "блога" е агресивната самореклама на набедени "поети, художници", кастрирани "психолози", параноични "пастори и духовници", обикновени гнусни педерасти. Вавилонската гмеж се закриля от заптието на блога, наречено "модератор". Критично или негативно (!!!ХЕЙТЪРСКО!!!) мнение се санкционира от мюдюрина най-назидателно. Не си струва да си губите времето с тия и да им подарявате идеите си безплатно. Нагледен пример за опошлено "общество", в което властват "демокрация" и "съдопроизводство" от най-абсурден и изкривен вид."

Коментарният текст, който сте предоставили, изглежда е критичен анализ относно определен блог или блогове. Коментарът изразява огромното Ви недоволство от съдържанието и участниците, като използвате силно емоционален и провокативен език. Коментарът Ви съдържа редица обвинения и етикети, които са насочени към различни групи хора и институции.

Анализирайки, текстът може да бъде разгледан като израз на личното Ви мнение, което е силно заредено с емоции и предразсъдъци. Той също така представя едностранчив поглед, който не предоставя конкретни доказателства или аргументи за направените от Вас твърдения. Важно е да се отбележи, че такъв вид реч може само да води до поляризация и да не насърчава конструктивен диалог.

Въпреки изказаното, Ви пожелавам успех и най-вече да имате здраве. Пазете своите сили!
цитирай
4. samvoin - Русофилията или клеймената, често ...
09.06 01:42
Русофилията или клеймената, често и не съвсем оправдано като такава след Освобождението е била една и с едни мотиви в доминиращата и част, доколкото е коректно да се определя като такава и то "сляпа"... А това днес не е никаква русофилия, а съветофилия и путинофилия...
Следосвобожденската "русофилия" е имала в болшинството си, едно преклонение пред Пушкин, Достоевски, Гогол, Царска - Православна Русия, проявила Православна солидарност към нашия народ, повече или по-малко, но в нея е била вплетена и идеята за (поне) САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ...
Също както при клеймената "германофилия" и "хитлеризъм" от 1941-а...В масовата и част.
Тогава в царска Русия е виждана появата на страната ни, застъпване на нейната национална и историческа правда, макар относително, принос в преизграждането и като държава.
По-късно, същото е логично виждано при следните стечения на обстоятелствата в кайзерова и хитлерова Германия, съответно Втория и Третия Райх...
Аз това дори не бих го определил като "чуждофилия".
В съветофилията и путинофилията или най-точно казано ШАЛОМОФИЛИЯТА, аз лично не виждам нищо национално, българско като мотив, камо ли Християнско и Православно...
Точно толкова, колкото не мога да видя нищо от това и никакви ценности, камо ли непреходни и в уж противостоящия им и импониращ им, агресивен и безогледен глобализъм, пак на порозовели персони или посинели преди, с тъмночервено минало или отрочета на такова.
Пак крещящо безродие... Пак още по-крещящ и явен антихризъм.
На всичкото отгоре ми е трудно да "премеря", кои се държат днес по-агресивно и необуздано болшевишки и интернационалистически...Но достатъчно ми е да виждам, че петолъчката и то дрисливата петолъчка е водещ символ и в двете уж "противоборстващи" си агитки и в двата "лагера", едните крещящи за сваляне на съветсите паметници, другите-бранещи ги със зъби и нокти, макар вече доста беззъби, като ги гледам, повече и от мен...
цитирай
5. samvoin - То нещо като да "мериш злот...
09.06 01:43
То нещо като да "мериш злото" на ленинизма и сталинизма от една страна и троцкизма и меншевизма от друга...
цитирай
6. samvoin - Няма как лично мен да ме има в някоя от ...
09.06 01:45
Няма как лично мен да ме има в някоя от двете "агитки"... А камо ли да виждам логичност във вплитането на Ботев в някоя от тях... Камо ли на Левски или Раковски пък хеле...
А аз предпочитам успоредно с християнин да съм БЪЛГАРОФИЛ над всичко и преди всичко... Ако разбира се са останали "мои" днес в истинския смисъл и съдържание на това понятие?
цитирай
7. meteff - Re: 4. samvoin
09.06 02:14
Коментарът, който сте споделили, представлява сложен анализ на различни форми на филия към чужди държави и техните култури, и как те са се променили и трансформирали през годините в контекста на българската история и национална идентичност. Разглеждате как в различни периоди на историята, българското общество е имало различни външни културни и политически влияния, които са били приемани по различни начини.

Опитвате се да правите разграничение между русофилията, която е била свързана с уважение към руската култура и литература, и съветофилията и путинофилията, които се възприемат като по-скоро политически и идеологически ориентирани. Също така изразявате мнение, че съвременните форми на тази филия не отразяват истинските български национални или християнски ценности.

Отговорът на вашия коментар изисква разбиране, че историческите и културните взаимодействия могат да бъдат многослойни и често са обект на различни интерпретации. Може да се признае, че всяка страна има своя собствена уникална история на взаимодействие с други култури и държави, и че тези взаимодействия могат да се променят с времето в отговор на променящите се политически и социални условия.

В контекста на случващата се глобализация от коминтерновски тип, е важно да се поддържа баланс между запазването на националната идентичност и приемането на положителни външни влияния. Въпросът за това как една страна се отнася към своите исторически връзки и как те се отразяват в съвременните й политически и културни позиции е сложен и изисква продължителен и отворен диалог на всякакви нива и между всички участници в обществото.
цитирай
8. meteff - Re: samvoin
09.06 02:19
Коментарите, които сте споделили, представят интересен възглед върху историческите и идеологически движения и тяхното значение за съвременната българска идентичност. Важно е да се подчертае, че историческите личности и идеологии трябва да се изучават и разбират в дълбочина, за да се извлекат уроци, които могат да бъдат приложими в съвременния контекст, без да се изкривява тяхното значение или да се използват за политически цели, които не съответстват на техните истински възгледи и цели. Запазването на националната идентичност и култура е важно, но трябва да се извършва с уважение към историята и с разбиране за сложността на съвременните обществени и политически процеси.
цитирай
9. meteff - Re: 5. samvoin
09.06 02:23
Сравнението между ленинизма, сталинизма, троцкизма и меншевизма е аналогия за оценка на различните форми на злото наречено социализъм и техните последствия. Това е сложен въпрос, тъй като всяка от тези вредни идеологии има своя пагубен исторически контекст и влияние върху обществото. Важно е да се разбере, че всяка идеология може да има както някакви положителни, така и отрицателни аспекти, и че "меренето на злото" често зависи от перспективата на индивида, но най-вече от историческите резултати, а те са плачевно показателни.
цитирай
10. meteff - Re: 6. samvoin
09.06 02:26
Изразяването на желание да сте БЪЛГАРОФИЛ или християнин е личен избор, който отразява стремеж към запазване на националната идентичност и духовни ценности. Включването на исторически фигури като иконите на българщината Ботев, Левски и Раковски в съвременни политически дебати може да бъде проблематично, тъй като техните идеали и действия трябва да се разглеждат в контекста на тяхното време, а не да се прилагат директно към съвременните политически движения.
цитирай
11. samvoin - Там е работата, че като че ли днес ...
09.06 17:10
Там е работата, че като че ли днес четейки по нещо от всеки от тримата, като че ли ми изглеждат разсъжденията им още по-актуални и съотносими към днешната реалност, отколкото към онази, което звучи убийствено и кошмарно, но го чувствам и виждам като факт....
Само дето виждам масова отдалеченост около мен си от истинското проумяване в дълбочина на актуалността и съотносимостта на всяка тяхна дума и разъждение към настоящата реалност около нас...
Както и четейки например Свинтила...
цитирай
12. samvoin - разсъждение
09.06 17:10
разсъждение
цитирай
13. samvoin - https://petgrig. blog/drugi/...
09.06 17:13
https://petgrig.blog/drugi/2024/06/08/utre-kym-urnite-i-umnata.1913043

Много показателно, между какво очакват платени тролчета с маски на лицата да "избираме" днес?
Между петолъчки в еднакъв цвят, но в син и червен фон... Като да избирам заточен нож с който да ме колят и особено душевно и духовно, според цвета на дръжката му.
Жалка картинка...
https://petgrig.blog/drugi/2024/06/08/utre-koi-sreshtu-kakvo.1913089
А това тук пък надмина и плакатите на Сталин от 1943-а, като че ли...
цитирай
14. meteff - Re: 11. samvoin - Там е работата, че като че ли днес ...
24.06 19:52
В отговор на коментара Ви, можем да кажем, че днес повече от всякога е важно да се стремим към европейска идентичност, която уважава разнообразието и подкрепя демократичните ценности. Това не означава отказ от националната идентичност, а по-скоро нейното обогатяване и развитие в рамките на общоевропейските стандарти и принципи. Съхраняването на националната идентичност и култура, докато се работи за общоевропейско бъдеще, е начинът да се почете наследството на Христо Ботев и да се постигне баланс между националните и европейските ценности.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3971986
Постинги: 787
Коментари: 1556
Гласове: 20070
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031