Отвореното писмо, което беше подписано на 1 октомври 2020 г. от 123 интелектуалци и хора на изкуството, се превърна в мощен израз на гражданското недоволство и критика към състоянието на демокрацията, правосъдието и културната политика в България. То отрази дълбоката тревога относно корупцията, злоупотребата с власт и уронването на доверието в институциите. С това открито писмо се отправи призив за промяна, който се основаваше на принципите на правовата държава и европейските ценности.

В писмото се подчерташе разпространената корупция, която доведе до "разграбването на ценен обществен ресурс" и криза на доверието. Това беше особено тревожно, тъй като корупцията подкопа основите на демократичното общество и доведе до социално недоволство.

Същевременно се изразяваше загриженост за медийната среда в страната, като се посочваше ниското класиране на България по отношение на свободата на словото. Това беше индикатор за ограничаването на плурализма и критичния дебат, което е съществено за функциониращата демокрация.

Критикуваха се неефективните действия за подобряване на образователната система и културната политика, които доведоха до упадък в качеството в тези области. Това подчертаваше нуждата от инвестиции в образованието и културата като средства за подобряване на общественото благосъстояние и националната идентичност.

С това писмо се настояваше за реформи в правосъдната система и прокуратурата, които бяха от съществено значение за възстановяването на доверието в правовата държава и защитата на гражданските права и свободи.

Изтъкваше се безогледното разграбване на природни ресурси и недалновидната политика в областта на туризма, което подкопа устойчивото развитие и опазването на природата.

Това отворено писмо беше ясен сигнал за необходимостта от дълбоки и всеобхватни реформи в България. То представляваше апел за отговорност и прозрачност от страна на управляващите и за активно участие на гражданите в процесите на вземане на решения. Това подчерта значението на писмото като форма на гражданска активност и като инструмент за изразяване на обществените искания за справедливост и демократични промени.

Въпреки някои стъпки от тогава до сега, все още не е ясно доколко дълбоки и всеобхватни са реформите в отговор на призивите от онова време. За по-пълноценен анализ биха били необходими допълнителни данни и оценки на въздействието на тези мерки върху обществото и държавните институции.

Това, което е ясно, е че това открито писмо послужи като катализатор за дискусии и потенциални промени в политическия и обществения живот на страната, от една страна, а от друга доведе до трайното и ефективно отстраняване на милиционер-комунистическата банда от властта или поне бе направен някакъв опит за това.

Лалю Метев, 9 юни 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The open letter, signed on October 1, 2020, by 123 intellectuals and artists, became a powerful expression of civic dissatisfaction and criticism of the state of democracy, justice, and cultural policy in Bulgaria. It reflected deep concern about corruption, abuse of power, and the erosion of trust in institutions. This open letter was a call for change based on the principles of the rule of law and European values.

The letter highlighted widespread corruption that led to the "plundering of valuable public resources" and a crisis of trust. This was particularly alarming as corruption undermined the foundations of democratic society and led to social discontent.

At the same time, concern was expressed about the media environment in the country, pointing to Bulgaria"s low ranking in terms of freedom of speech. This was an indicator of the limitation of pluralism and critical debate, which is essential for a functioning democracy.

Ineffective actions to improve the educational system and cultural policy were criticized, leading to a decline in quality in these areas. This emphasized the need for investment in education and culture as means to improve public welfare and national identity.

This letter insisted on reforms in the judicial system and the prosecution, which were essential for restoring trust in the rule of law and protecting civil rights and freedoms.

The letter highlighted the reckless plundering of natural resources and the shortsighted policy in the field of tourism, which undermined sustainable development and the conservation of nature.

This open letter was a clear signal of the need for deep and comprehensive reforms in Bulgaria. It represented a call for responsibility and transparency on the part of the governing bodies and for active participation of citizens in decision-making processes. This underscored the importance of the letter as a form of civic activity and as a tool for expressing public demands for justice and democratic changes.

Despite some steps taken since then, it is still unclear how deep and comprehensive the reforms are in response to the calls from that time. A more complete analysis would require additional data and assessments of the impact of these measures on society and state institutions.

What is clear is that this open letter served as a catalyst for discussions and potential changes in the political and social life of the country, on the one hand, and on the other, led to the permanent and effective removal of the militia-communist gang from power, or at least some attempt was made to do so.

Lalu Metev, June 9, 2024.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


За да няма спекулации около имената на подписалите, сме длъжни да ги споменем поименно.

Подписали: 1. Албена Колева, актриса 2. Александрина Пендачанска, оперна певица 3. Александър Алексиев, актьор 4. Александър Морфов, режисьор 5. Александър Станишев, оператор, фотограф 6. Доц. Александър Христов, преподавател 7. Ангел Дюлгеров, музикант, композитор 8. Ангел Игов, писател, преводач, преподавател 9. Андрей Гетов, режисьор 10. Андрей Паунов, режисьор 11. Доц. Антоанета Дончева, историк на културата 12. Антоанета Колева, издател и преводач 13. Асен Асенов, културен мениджър 14. Боряна Пунчева, режисьор 15. Валентин Ганев, актьор 16. Валери Йорданов, актьор, режисьор 17. Доц. Васил Георгиев, писател 18. Васил Василев-Зуека, актьор 19. Васил Германов, фотограф 20. Васил Гюров, музикант 21. Васил Живков, режисьор 22. Веселина Седларска, журналистка 23. Владимир Андреев, продуцент 24. Владимир Тодоров, аниматор 25. Владимир Явашев, продуцент 26. Владислав Петров, актьор, художник 27. Галин Стоев, режисьор 28. Георги Господинов, писател 29. Георги Иванов, сценарист 30. Проф. Георги Каприев, философ 31. Георги Петров, хорист 32. Гергана Димитрова, режисьор 33. Гергана Димитрова, издател 34. Дамян Дамянов, художник 35. Дарина Такова, оперна певица 36. Деян Донков, актьор 37. Деян Енев, писател 38. Димана Йорданова, писател 39. Димитър Кенаров, журналист 40. Димитър Коцев-Шошо, режисьор 41. Димитър Кърнев, музикант, композитор 42. Досьо Досев, актьор 43. Драгомир Шолев, режисьор 44. Ева Вентова, сценограф 45. Ева Тепавичарова, актриса 46. Елена Телбис, актриса 47. Елена Кръстева, илюстратор 48. Емил Емилов, актьор 49. Захари Карабашлиев, писател 50. Златин Радев, режисьор 51. Златко Ангелов, писател 52. Зорница Христова, преводач 53. Ивайло Петров, фотограф, визуален артист 54. Проф. Иван Добчев, режисьор 55. Иван Ланджев, поет 56. Иван Пантелеев, режисьор 57. Ивелин Иванов, продуцент 58. Иглика Трифонова, режисьор 59. Илия Троянов, писател 60. Ина Кънчева, оперна певица 61. Йордан Жечев, творчески директор 62. Йордан Ликов, архитект 63. Ирини Жамбонас, актриса 64. Проф. Калин Янакиев, философ 65. Калин Серапионов, художник 66. Камен Калев, режисьор 67. Кирил Златков, художник 68. Копринка Червенкова, журналист 69. Кристина Грозева, режисьор 70. Лъчезар Бояджиев, художник 71. Манол Пейков, издател, преводач 72. Проф. Маргарита Младенова, режисьор 73. Марин Бодаков, поет 74. Марио Гаврилов, журналист 75. Мария Касимова, журналист, писател 76. Мартин Димитров, публицист 77. Мартина Троанска, актриса 78. Милена Маркова, актриса 79. Милица Гладнишка, певица, актриса 80. Мира Сталева, продуцент 81. Невена Кертова, сценарист 82. Неда Морфова, режисьор 83. Недко Солаков, художник 84. Никола Груев-Котарашки, музикант 85. Никола Тороманов, сценограф, художник 86. Николай Воденичаров Никеца, музикант 87. Николай Йорданов-Гилъна, музикант, продуцент 88. Павел Веснаков, режисьор 89. Палми Ранчев, писател 90. Петър Вълчанов, режисьор 91. Петър Дундаков, композитор 92. Петър Крумов, режисьор 93. Правдолюб Иванов, художник 94. Радина Кърджилова, актриса 95. Радослав Бимбалов, публицист 96. Рени Врангова, актриса 97. Росица Вълканова, продуцент 98. Ружа Лазарова, писател 99. Рут Колева, певица 100. Самуел Финци, актьор 101. Светлана Янчева, актриса 102. Силвия Недкова, публицист 103. Силвия Петкова, актриса 104. Силвия Чолева, поет 105. Станка Калчева, актриса 106. Стефан Командарев, режисьор 107. Стефания Колева, актриса 108. Стоян Алексиев, актьор 109. Теодора Маркова, сценарист 110. Тео Ушев, режисьор 111. Проф. Тодор Кръстев, архитект 112. Тони Николов, философ 113. Филип Тодоров, продуцент 114. Христо Гърбов, актьор 115. Христо Узунов, актьор 116. Цветелина Цветкова, писател 117. Чавдар Гюзелев, сценограф 118. Юлиан Жилиев, преводач 119. Юлиян Атанасов, оператор 120. Юлия Спиридонова, писател 121. Явор Гърдев, режисьор 122. Яна Генова, културен мениджър 123. Яна Титова, режисьор, актриса

AI Генериран Сензор за съдържание изчислява 95% вероятност този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, тъй като показва естествен поток, разнообразна структура на изреченията и нюансиран език, характерен за човешкото писане, без очевидни шаблонни модели или прекомерна употреба на определени фрази или начални изречения, които обикновено се срещат в генерирания от изкуствен интелект текст.

Част от тия "интелектуалци", после дали не бяха част от апелиращите за "сглобката" с ГРОБ-арите?

Не че и останалата част от "сглобката", бяха с нещо различни, разбира се в положителен смисъл...
На всичкото отгоре и резултата от тяхното пребиваване на власт и продължаване властта на Рундьо бе увековечаване на ГРОБ, че и на власт, вместо приключването им.
ГРОБ явно ще го има, докато ЕС го има... Но нас може да ни няма, много скоро и да сме с под нула шанс да ни има, вече...

Вашият коментар отразява често срещаното възприятие, че част от интелектуалците ни могат да бъдат възприемани като откъснати от реалността или неспособни да участват в политически действия, които са в противоречие с техните публични изявления. Това може да доведе до въпроси за целостта и последователността на техните позиции и действия.

Но без допълнителен контекст или доказателства, трудно можем да направим какъвто и да е обективен анализ. Така или иначе, такъв род коментари често са израз на лични мнения и възприятия, които могат да се основават на различни интерпретации на събитията.

Всяка критична оценка на политическите процеси е съществена част от демократичното общество и е напълно естествено да се изразяват разочарование и скептицизъм, тъй като конструктивният диалог и активното гражданско участие са ключови за постигането на промяна и подобряване на политическата среда. Също така, важно е да се признае, че промените изискват време и усилия от всички страни на политическия спектър и най-вече от страна на гражданите, за да се осъществят значими и устойчиви реформи. Така или иначе, без пълна декомунизация и ефективно лустриране на негодниците и техните потомци, като справедливо възмездие за катастрофите във всякакви области на обществения живот, не би могло да се постигне абсолютно нищо съществено, за жалост.

А дали Брюксел и Вашингтон (Особено за Лондон. Преди да питаме за Москва или Пекин...), именно биха позволили подобна декомунизация или лустрация или дори ефективна съдебна система и чистка в нея?
После, идва никак немаловажния въпрос: С какво ще заменим всичко това? С какъв строй, форма на управление? Ще си върнем ли суверенната Българска държавност и ще я направим ли по-яка, съвършена, калена на вътрешни и външни удари и подкопавания от предишната-последна такава, която помним? Или пак ще "ударим в нищото" и ще се върнем назад и надолу след това?
Или пак ще имаме "дежавю" със стари грешки и пропуски?
И тук идва работата на един истински НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ, какъвто очевидно нямаме и почти нямахме на хоризонта след 1989-а... Предните десетилетия, последните му тленни останки бяха физически или душевно заличени...
И явно вече сме негодни и неспособни да го родим, отгледаме, съхраним, камо ли припознаем и колкото сме били пак незадоволително способни на това през онези прословути пет века...
Нямаме елит, а ако го имахме, то се съмнявам, че щеше да има и толкова "матриал" след този евентуален несъществуващ елит на място, колкото е имало и след Левски и Ботев, даже... Пак незадоволителна хем бройка за нашето самоосвобождение, както видяхме и тогава. Но днес и това нямаме и като че ли нямаме и шанс да имаме и проявим и толкова.

Коментарът ви представя дълбоки въпроси относно процесите на декомунизация, лустрация и съдебна реформа, както и по-широките теми за националната суверенност и политическата промяна в България. Изразявате и своята загриженост от липсата на национален елит, който да води страната през тези процеси.

В отговор на този ваш правдив и емоционален коментар, е важно да се отбележи, че въпросите за декомунизацията и лустрацията са сложни и често зависят от множество вътрешни и външни фактори. Възможността за такива процеси може да бъде ограничена от някои международни отношения или дипломатически баланси, но в крайна сметка те са въпрос на национално решение и най-вече на политическа воля.

По отношение на заместването на старите системи, това е въпрос, който изисква широк обществен дебат и консенсус. Изграждането на нова, по-силна и устойчива държавност изисква ясна визия и стратегия, както и ангажираността на гражданите и особено на политическите лидери, а добре ни е известно какви доказани дупедавци и продажници са те в цялост.

Относно националния елит, е важно да се разбере, че такъв елит не се състои само от политически или икономически лидери, но и от интелектуалци, културни дейци и граждански активисти, които споделят обща цел за подобряване на своята страна. Развитието на такъв елит изисква освен образованост, отвореност към нови идеи и най-вече безкористна готовност за промяна.

В заключение, въпросите, поставени във вашия коментар, са от съществено значение за бъдещето на България и изискват задълбочен анализ и ангажираност от страна на цялото общество. Промяната е процес, който изисква време, търпение и усилия от всички участници в обществено-политическия ни пейзаж.