Калофер: Петстотин и десет години история и култура

В сърцето на България, обгърнат от плодородните земи на Стремската долина и подножието на Стара планина, лежи Калофер - град с богата история и културно наследство. През 2024 г., Калофер отбелязва 510 години от своето създаване, повод да се вгледаме в миналото и да отдадем почит на неговото богато наследство.

Калофер е основан през 1514 г. от група мъже, предвождани от Калифер войвода. Според битуващата легенда, тези мъже, известни със своята смелост и непокорство, са владеели тази част на Балкана и са били известни с нападенията си над турските кервани. Султанът, неспособен да се справи с тях, им предложил да се заселят на земите, които успеят да обиколят за един ден на кон, при условие, че престанат с нападенията. Войводата приел предложението и така се зародил Калофер.

За целта султан Селим I издава нарочен ферман сербезие (свещена заповед) за автономия на Горското воеводство, който включва следните правдини: Воеводството в Караджа даг (Сърнена гора) получава право на самоуправление и освобождаване от данъци и задължения към Османската империя; Жителите на воеводството се задължават да поддържат мир и ред в земите си в замяна на тези привилегии; Жителите не са длъжни да участват в османските военни кампании; Забранява се заселването на мюсюлмани и преминаването с оръжие във воеводските земи; Правата на жителите ще бъдат защитени, стига те да спазват своите задължения, съгласно османския закон (шериат).

Този ферман подчертава важността на местното самоуправление и предоставя на Горското воеводство определени свободи и отговорности в рамките на империята. Така Калофер се установява като селище с чисто български характер и ред привилегии, управлявано изцяло от българи.

Поименно се знаят имената на тези тридесет и трима сулицоносци (арбалджии) заселили първоначално Калофер: Калю (Калифер бей/войвода; женен за сестрата на Радан), Радан (байрактар; брат на Буяна от Сопот), Христо, Янул, Богдан, Дойчин, Бою, Минчо, Видул, Боян, Венчан, Драган, друг един Драган, Недялко, Добри, Младен, Янул, Марко, Милко, Черню, Стайко, Михал, Желю, Радул, Първан, Цвятко, Наню, Вълко, Велко, Власю, Ангел и Божил.

През вековете, Калофер се утвърждава като важен културен и търговски център. Към края на XVIII и началото на XIX век, градът преживява стопански разцвет и се превръща в известно гайтанджийско и абаджийско средище, както и в един от центровете на розопроизводството в Карловския край. Богатите фамилии от Калофер разнасят славата на града далеч извън неговите предели.

Алтън-Калофер е известен и със своя принос към новобългарското образование. Градът става арена за изява на редица ерудирани просветители, като Ботйо Петков, който инициира изграждането на Мъжкото класно училище, известно като Даскал Ботйовото училище. Това училище става символ на просвещението и националното възраждане на България.

Калофер не е бил пощаден от трудностите на историята. Градът е опожаряван и разрушаван на два пъти от кърджалиите през 1799 и 1804 г., пострадва и през време на Руско-турската война в 1877 г., когато е извършено масово клане на жителите. Въпреки това, духът на калоферци остава непоколебим, и те успяват да възродят своето селище от пепелищата.

Днес Калофер е град, който пази своите традиции и култура. Градът продължава да бъде място за празнуване на традиционните български празници. Със своите красиви черкви, манастири и природни забележителности, Калофер привлича посетители от цялата страна.

Петстотин и десет години след основаването си, Калофер стои като свидетел на времето, като символ на устойчивостта и духа на българския народ. Нека тази годишнина бъде повод да отдадем почит на миналото и да погледнем с надежда напред, към нови възможности за развитие и просперитет на този величав град.

Лалю Метев, 23 юни 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Kalofer: Five Hundred and Ten Years of History and Culture

Nestled in the heart of Bulgaria, surrounded by the fertile lands of the Strem Valley and the foothills of the Balkan Mountains, lies Kalofer—a town with a rich history and cultural heritage. In 2024, Kalofer celebrates 510 years since its founding, an occasion to look back at the past and pay tribute to its abundant legacy.

Kalofer was founded in 1514 by a group of men led by Voivode Kalifer. According to the prevailing legend, these men, known for their bravery and defiance, ruled this part of the Balkans and were notorious for their attacks on Turkish caravans. The Sultan, unable to subdue them, offered them to settle on the lands they could encircle on horseback in one day, provided they ceased their attacks. The Voivode accepted the offer, and thus Kalofer was born.

For this purpose, Sultan Selim I issued a special firman serbezie (sacred order) for the autonomy of the Forest Voivodeship, which includes the following provisions: The Voivodeship in Karadzha dag (Sarnena Gora) receives the right to self-governance and exemption from taxes and obligations to the Ottoman Empire; The inhabitants of the voivodeship are obliged to maintain peace and order in their lands in exchange for these privileges; The inhabitants are not required to participate in Ottoman military campaigns; The settlement of Muslims and the passage of weapons through the voivodeship"s lands are prohibited; The rights of the inhabitants will be protected as long as they fulfill their obligations according to Ottoman law (sharia).

This firman emphasizes the importance of local self-governance and grants the Forest Voivodeship certain freedoms and responsibilities within the empire. Thus, Kalofer establishes itself as a settlement with a purely Bulgarian character and a set of privileges, entirely governed by Bulgarians.

The names of the thirty-three spear-bearers (arbalesters) who initially settled Kalofer are known: Kalyu (Kalifer Bey/Voivode; married to Radan"s sister), Radan (standard-bearer; brother of Buyana from Sopot), Hristo, Yanul, Bogdan, Doychin, Boyu, Mincho, Vidul, Boyan, Venchan, Dragan, another Dragan, Nedyalko, Dobri, Mladen, Yanul, Marko, Milko, Chernyu, Stayko, Mihal, Zhelyu, Radul, Parvan, Tsvyatko, Nanyu, Valko, Velko, Vlasyu, Angel, and Bozhil.

Over the centuries, Kalofer established itself as an important cultural and commercial center. In the 19th century, the town experienced economic prosperity and became a renowned center for crafts and rose production in the Karlovo region. The wealthy families of Kalofer spread the town"s fame far beyond its borders.

Kalofer is also known for its contribution to modern Bulgarian education. The town became a platform for many erudite enlighteners, such as Botyu Petkov, who initiated the establishment of the Men"s Class School, later known as Daskal Botyu"s School. This school became a symbol of enlightenment and the national revival of Bulgaria.

Kalofer was not spared the hardships of history. The town was burned and destroyed multiple times, including during the Russo-Turkish War of 1877, when a mass slaughter of its inhabitants occurred. Despite this, the spirit of the people of Kalofer remained unshakable, and they managed to revive their town from the ashes.

Today, Kalofer is a town that preserves its traditions and culture. It continues to be a place for celebrating traditional Bulgarian festivals. With its beautiful churches, monasteries, and natural landmarks, Kalofer attracts visitors from across the country.

Five hundred and ten years after its founding, Kalofer stands as a testament to time, a symbol of the resilience and spirit of the Bulgarian people. Let this anniversary be an occasion to honor the past and look forward with hope to new opportunities for development and prosperity for this magnificent settlement.

Lalu Metev, June 23, 2024.  

AI Генериран Сензор за съдържание дава 90% вероятност този текст да е написан от човек, тъй като показва естествен поток, разнообразна структура на изреченията и богат културен контекст, който е трудно да се възпроизведе с настоящите модели на изкуствен интелект.

Според легендата, Калофер е основан през XVI век, когато група смели мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина. Те често нападали преминаващите турски кервани, като всявали страх и респект сред османските власти.

Невъзможността да се справят с неуловимия войвода принудила самия султан да предложи примирие. На хайдутите било разрешено да се заселят в тази част на планината при условие, че престанат да нападат керваните. Калифер войвода приел предложението и се установил със своите хора в землището на днешния Калофер.

Легендата разказва още, че при заселването си тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град Сопот. През вековете Калофер израснал като значим културен и търговски център, благодарение на доходоносния занаят за плетене на гайтани. Тази икономическа стабилност донесла на града прозвището „Алтън Калофер“ (Златен Калофер).

Привилегиите, които градът получил още в самото си начало, допринесли за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на занаятчийството в Калофер работели около 1200 чарка за изработка на гайтани – изключителен показател за просперитет и майсторство.

Калоферци винаги са съхранявали и празнували традиционните български празници, дори в трудни времена. Градът е бил опожаряван поне три пъти, като последното разрушение е през 1877 г., когато маса народ били избити, а градът – напълно унищожен от развилнелия се башибозук и циганите от околните села в следствие на поредната Руско-османска война.

Дори след такива трагедии, природата милостиво е прикривала следите на разрухата, макар и някои руини все още да могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората се обединявали, за да възстановят града. Те работели денонощно, пренасяли камъни със собствените си ръце и винаги започвали възстановяването от църквата или манастира – символи на тяхната вяра и общност.

С течение на времето калоферци развили изключителна упоритост и издръжливост – качества, които и до днес характеризират хората произлизащи от този град.

Калофер – един от най-красивите градове за живеене и символ на българския дух!