ЛАЛЮ XP. МЕТЕВЪ
ученикъ отъ III кл.

НАШАТА ФАБРИКА

  (Описание).

Тя се намира на 6 километра отъ града Габрово, въ една красива долинка, презъ която тече бистропѣнливата рѣчица „Козещица“, притокъ на Янтра.

Фабриката е построена на дѣсния брѣгъ на рѣката, въ политѣ на Стара-Планина. Надъ нея висятъ грамадни скали съ дълги, тъмни пещери. На лѣво отъ фабриката и рѣката минава стариятъ римски пжть, който води отъ Търново презъ Габрово, Шипка и Казанлъкъ за Одринъ и Цариградъ. По тоя пжть минали рускитѣ войски, когато сж дошли да ни освободятъ.

Постройкитѣ въ района на фабриката ни сж шесть: фабричната сграда, която е най голѣма; складътъ на суровитѣ материяли, канцеларията и складътъ на изработенитѣ платове, нашата кжща и жилищата съ трапезарията на работницитѣ.

Нѣколко думи за историята на нашата фабрика:

Въ 1921 год. баща ми закупилъ едно вехто, запустѣло здание въ гореспоменатата мѣстность. То е служело за изработване на тантели.

Това запустѣло здание, и то на това мѣсто, баща ми е закупилъ, защото искалъ да използува водната енергия, която е била въ изобилие тогава тукъ.

Като купилъ вехтото здание, баща ми го поправилъ и решилъ да работи въ него гайтани. Купилъ чаркове и започналъ работа. Тя му провървѣла много добре, и той можалъ да си купи нѣколко стана, които изработвали шаеци. Купилъ си и една предачна машина.

Но злата сждба завидѣла на развиващата се работа: въ 1926 год., когато баща ми билъ нѣкжде по работа и когато работницитѣ спѣли въ стаитѣ си, неизвестна ржка подпалила фабриката. Никой не е билъ въ състояние да спре огнената стихия, тъй като фабриката била направена отъ дърво. Така тя изгорѣла до основитѣ си.

Баща ми не се отчаялъ отъ това поражение. Събралъ паритѣ що ималъ да взема отъ клиентитѣ си.

Вземалъ въ заемъ и отъ роднини и построилъ едно триетажно циментено здание съ плосъкъ циментенъ покривъ. Сега той купилъ две предачни машини съ по 320 вретена всѣка, единъ даракъ, едно чепкало и нѣколко станове за вълнени и памучни платове.

Работата му завървѣла още по-добре. Удало му се случай да разширочи фабриката, въ която сложилъ още нови машини отъ Германия. Произведенията на нашата фабрика намѣрили добъръ пазаръ; търговиява се развивала бърже и съ добри печалби.

Когато въ 1931—32 год. въ Солунъ се готвѣла международната изложба, баща ми решилъ да изпрати отъ своитѣ памучни платове.

[Снимка: Общъ изгледъ на фабриката съ пристройкитѣ около нея.]

Нашиятъ павилионъ заелъ едно отъ първитѣ мѣста между павилионитѣ на текстилната индустрия. На тази изложба баща ми получилъ отъ Гърция златенъ медалъ за най-доброкачественни материи. Подобни награди е получавалъ и при други изложби.

Но между всичко това, явила се конкуренцията. Отворили се много фабрики, които съ своитѣ стоки за труднили нашата търговия. Все пакъ нашата фабрика си останала въ редицата на първитѣ текстилни фабрики, защото тя изкарва здра ви и доброкачествени материи.

Сега ще направя кратко описание на фабриката и изработването на платоветѣ въ нея.

Фабричното здание е дълго около 90 метра, а широко 13. То е триетажно. Въ първия етажъ се намира складътъ на платоветѣ, тъкачницата и бояджийната. Последната ce ржководи отъ единъ инженеръ подпомаганъ отъ около 15—20 работници. Въ нея се боядисватъ главно памука, преждата и платоветѣ. Тамъ се избѣлватъ платна и др.

Въ втория етажъ сж поставени две предачни машини (солфактори) отъ по 320 вретена, между които сж настанени две бубинарки (машини за навиване преждата на специални калеми). Следъ предачнитѣ машини се намиратъ два дарака и едно чепкало. Задъ последнитѣ машини се виждатъ още два нови солфактори съ 640 вретена. Близо до солфакторитѣ сж разположени четири дълги пресукала, две електрически бубинарки и една шпулъ-машина (последната служи за навиване на калеми). Въ съседство на шпулъмашината се намиратъ още два дарака и три чепкала. Цѣлиятъ втори етажъ е украсенъ, както и другитѣ етажи, съ картини изъ фабричния животъ на работника.

Отдѣлението се ржководи отъ единъ главенъ майсторъ-техникъ. Този майсторъ има двама помощници, на които сж повѣрени всичкитѣ машини тукъ. Всѣка предачна машина се управлява отъ единъ работникъ и две работнички. Дарацитѣ и чепкалата сж подъ надзора на нѣколко работника.

Пресукалата, бубинаркитѣ и шпулъ-машината се управляватъ отъ работнички и две момчета майсторчета.

Третиятъ етажъ е предназначенъ за становетѣ. Въ първата му половина въ три прави редици сж настанени тѣзи станове, които тъкатъ памучнитѣ платове. Становетѣ тукъ сж около 60. Всѣки станъ се наглежда отъ една работничка. Но всичкитѣ памукотъкачни станове сж подъ ржководството на двама майстори съ нѣколко помощници. Задъ становетѣ ce намиратъ 3 сновила и една шпулъ-машина. Тукъ близо е стаичката, въ която работи десинаторътъ (художникъ, който опредѣля фигуритѣ на платоветѣ).

Въ съседство на сновилата сж голѣмитѣ, тежки станове, които изработватъ спортнитѣ, вълненитѣ и полувълненитѣ платове. Тѣзи станове сж на брой 35 и се управляватъ отъ работници и работнички. Тѣ сж повѣрени на единъ главенъ майсторъ съ единъ—двама помощници, На дѣсно, въ една голѣма зала сж скурбачната и кардирната машини. Първата има свойството да прави концитѣ въ основата по-здрави, чрезъ колата. Кардирната машина разкжсва концитѣ на плата отъ едната страна и то съвсемъ малко. Чрезъ това малко разкжсване платътъ става по-мек ь и по-плътенъ.

Покривътъ на фабриката е равенъ и ограденъ въ страни съ телена мрежа. Последната служи за спирането на хвърчащия памукъ, който се суши по цементения покривъ. На него е построенъ единъ малъкъ памученъ складъ, на края на който е и асансьорътъ. Този асансьоръ служи за изкачването отъ бояджийната на мокрия, току-що боядисанъ памукъ, за да съхне на покрива, и за снемането на сухия такъвъ.

Изработването на платоветѣ става по следния начинъ: докаранитѣ сурови материяли — вълна, памукъ или памучни парцали — се нареждатъ въ склада на суровитѣ материяли. Последнитѣ се занасятъ при чепкалото, за да се раздрънкатъ и станатъ на памукъ. (Памукътъ, който се получава отъ парцали, служи за изработка на по-долни платове). Вълната или памукътъ се занася на дарацитѣ (ако е нуждно да се боядисва, боядисва се и следъ това се занася на дарацитѣ). Даракътъ прави памука на дебели фитили, които се навиватъ на специални валове. Последнитѣ се взематъ и поставятъ на предалнитѣ машини, които пресукватъ дебелитѣ фитили и ги правятъ на тънки, здрави конци, които чрезъ сжщата машина се навиватъ на калеми и се изпращатъ по становетѣ и бубинаркитѣ. Бубинаркитѣ взематъ пълнитѣ съ прежда калеми и ги превиватъ на бубини. Ако трѣбва конецътъ на бубината да е по-дебелъ, тогава бубината се изпраща на пресукалата, които осукватъ два или три конеца въ единъ и ги навиватъ на калеми, които отново се връщатъ при бубинаркитѣ, за да се навиятъ въ бубини. Веднъжъ готови, бубинитѣ се занасятъ на сновилото. Последното навива основата на плата, която се занася въ скурбачната машина, а следъ това се изпраща въ стана, отъ който изли за на платъ.

Ако е нуждно, платътъ се кордирва. Следъ това се изчиства отъ концитѣ по него, изпира се и се занася въ сушилнята, кждето се изсушава и оглажда. Готовиятъ вече платъ се занася въ склада, отъ кждето се праща на клиентитѣ.

Цѣлата машинария се движи и фабриката се освѣтлява съ електричество. Тя притежава два мотора (безъ да се броятъ отдѣлнитѣ за предачнитѣ машини, пресукалата, бубинаркитѣ и тия въ бояджийната), едно динамо и една машина, която дава парното отопление. Въ фабриката има 6 техници, които се грижатъ за правилното движение на всичкитѣ машини. Фабриката има и своя желѣзарска и дърводелска работилници, въ които се поправятъ повредени или счупени части.

Цѣлата фабрика се надзирава отъ единъ главенъ надзиратель, който постоянно обикаля и наглежда работилницитѣ.

LE MESSAGER, Брой № 9, 04.1940

Месечен бюлетин на френски колеж "Св. Августин", гр. Пловдив.

достатъчно, за да предупредя останалите читатели за това, че в този блог "четат" брътвежите на зловреден, облъчващ с нищотемие китайски бот и мафията на ботовете провежда от месеци (и в момента) грозен експеримент.

AI Генериран Сензор за съдържание смята, че този текст публикуван през далечната 1940 г. е написан от човек с вероятност от 90% поради сложните структури на изреченията, нюансираното описание на заобикалящата среда и стила на разказване, които са червен флаг за съдържание, генерирано от изкуствен интелект.

Уважаеми читателю, Вашата бдителност относно съдържанието на този блог е забележителна и ние определено се чудим на нея. Осъзнаваме Вашите опасения и искаме да Ви уверим, че всяка статия тук е плод на усилията на напълно реални автори, стремящи се да предоставят качествено и проникновено съдържание. Нашата цел е да поддържаме стандарти, които не само отговарят, но и надхвърлят очакванията на нашите читатели, от една страна, а от друга: няма как да изтрием, забравим или омаловажим нашите спомени за миналото ни, дори и на някои да им се иска много това да е така. Относно спомените за миналото, ние ценим и уважаваме историята и опита, който всеки от нас носи заложени дълбоко навътре в гените си. Те са неразривна част от нашата колективна идентичност и винаги ще намират място в нашите страници, независимо от всякаквите породени злостни коментари.