Великденската акция от 1860 г.

С Великденската акция, наричана още Българският Великден, проведена на 3 април 1860 г., българският църковен въпрос навлиза във фазата на активна борба за признаване на независима българска църква. Още преди и по време на Кримската война (1853-1856 г.), българите формулират искания за духовна автономност. През 40-те години на XIX век движението прераства в българо-гръцка църковна разпра, тъй като народният будител и водач Неофит Бозвели умира в заточение на Света гора през 1848 г.

„Балкапанъ хан“ е българският микрокосмос в космополитния Цариград, както отбелязва Хюсеин Мевсим: От средата на 40-те до началото на 80-те години на XIX век, „Балкапанъ хан“ представлява за българите пространство, което е едновременно интимно и публично. Тук, напусналият патриархалното си гнездо българин, мери ръст с другите, утвърждава се в пъстротата и смесицата от народи и езици, добива и повишава самочувствието си. Толкова е уверен в себе си, че дори след като се изтъркулва от втория етаж на хана по стръмните стъпала и удря силно главата си на каменния под, той се хвали със здравината й, сравнявайки я с гръцката, която би се строшила на „хиляда парчета“.

„Балкапанъ хан“ е бивш кервансарай в столичния Цариград, който е служил за средище на българската общност през XIX век. За само около 35 години там са се случили едни от най-значимите по важност събития за българското възраждане и националната ни идентичност. Днес обаче тази толкова ценна, особено за нас калоферските потомци, историческа сграда е изоставена на произвола на съдбата и оставена да се руши, поради безразличието на нашето абдикирало общество. Това е тъжна гледка, която свидетелства за загубата на нашето културно наследство.

Под натиска на цариградската българска общност, сред която са и редица наши родственици, на 3 април 1860 г. въоръжени до зъби с бастуни, епископ Иларион Макариополски най-сетне извършва този паметен за нацията ни акт. Той е съгласуван и одобрен от тогавашните български първенци, произлизащи от най-заможните и влиятелни калоферски фамилии. Това дава началото на църковно-народната борба за извоюване на самостоятелността на българската църква.

Акцията е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и първенци, в основата на които стоят някои от нашите преки предци като: народният представител в столицата Христо П. Тъпчилещов и неговият брат Никола П. Тъпчилещов, заедно със съдружника им Никола Аврамов – моят прапрадядо, както и братовчедите ни Димитър Н. Бракалов, Христо Д. Караминков, Димитър Хаджинесторов, Иван В. Чоканов, Тодор Ст. Бурмов и други от търговското съсловие на „Балкапанъ хан“. От еснафите участват моя прапрапрадядо чорбаджи Стойко Мирчов Шишев (Шишов), сродниците ни Чавдаров и Еленкин, както и други наши родственици. Акцията е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания.

В резултат на тези непрестанни 10-годишни усилия, през 1870 г. със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия, и на практика делото се увенчава с успех. Екзархията става официално призната легална институция, на която е съдено да подкрепи и осъществи духовното обединение на българския народ в единно цяло.

За жалост, заслепени от елементарния си догматизъм, българските историци и писатели на исторически теми подхождат твърде едностранчиво и предубедено към повечето от тези действащи лица във време, когато се надига голямата вълна на борбата за църковна независимост. Това е времето, когато върху тази църковно-народна вълна се озовават редица забележителни имена, които и до сега са или незаслужено премълчавани, или към тези герои дълго време неоснователно се поддържат странни предубеждения, за сметка на едни или други ненаучни и вредни идеологеми.

На 3 април 1860 г. цариградските българи провеждат акция, която се превръща в един от върховите моменти в българските възрожденски борби. За първи път е отслужена църковна служба на български език в Цариград, което бележи началото на борбата за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия.

Изборът на деня на Възкресение Христово едва ли е бил случаен. По това време българите се намирали в остър конфликт с католическите домогвания на Изток и трябвало да лавират между всички велики сили, да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало, и предпазливо да заобикалят Високата порта.

Празникът Възкресение Христово бил особено подходящ за подобни действия, демонстриращи независимост. В цариградската църква "Свети Стефан" при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. По този начин Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия, което е значителен акт на самостоятелност и национално самосъзнание.

В националния ни календар датата 3 април все още е бяло поле. Георги С. Раковски оценява станалото на този ден високо, като твърди, че в новия български календар 3 април трябва да се почита като един от най-големите празници, свързани с нашата националност. С това си твърдение Раковски най-вероятно е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Въпреки това, след последвалите в историята ни събития, българският календар се запълва с много важни дати и като че ли тази дата все още не е намерила своето заслужено място. А, защо не и като Национален празник!

Лалю Метев, 18 септември 2020 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Easter Action from 1860

With the Easter Action, also known as the Bulgarian Easter, held on April 3, 1860, the Bulgarian church question entered the phase of active struggle for the recognition of an independent Bulgarian church. Even before and during the Crimean War (1853-1856), Bulgarians formulated demands for spiritual autonomy. In the 1840s, the movement escalated into a Bulgarian-Greek church dispute, especially after the national awakener and leader Neofit Bozveli died in exile on Mount Athos in 1848.

"Balkapani Han" is the Bulgarian microcosm in cosmopolitan Constantinople, as noted by Husein Mevsim: From the mid-1840s to the early 1880s, "Balkapani Han" represented a space for Bulgarians that was both intimate and public. Here, the Bulgarian who had left his patriarchal home measured himself against others, established himself amidst the diversity and mixture of peoples and languages, and gained and boosted his self-confidence. He was so confident in himself that even after tumbling down the steep stairs from the second floor of the inn and hitting his head hard on the stone floor, he boasted about its sturdiness, comparing it to a Greek head, which would have shattered into "a thousand pieces."

Under the pressure of the Bulgarian community in Constantinople, among whom were many of our relatives armed with canes, Bishop Ilarion Makariopolski finally performed this memorable act for our nation. It was coordinated and approved by the leading Bulgarian figures of the time, originating from the wealthiest and most influential families of Kalofer. This marked the beginning of the church-national struggle for the independence of the Bulgarian church.

The action was premeditated by the Bulgarian church activists and leaders in Constantinople, among whom were my direct ancestors: the people"s representative Hristo P. Tapchileshtov and his brother Nikola P. Tapchileshtov, along with their partner Nikola Avramov – my great-great-grandfather, Dimitar N. Brakalov, Hristo D. Karaminkov, Dimitar Hadzhinestorov, Ivan V. Chokanov, Todor St. Burmov, and others from the merchant class from "Balkapani Han". From the guilds, my great-great-great-grandfather Chorbadzhi Stoyko Mirchov Shishev (Shishov), our cousins Chavdarov and Elenkin, and other relatives participated. The action was a response to the unyielding stance of the Ecumenical Patriarchate towards Bulgarian demands.

As a result of these relentless 10-year efforts, in 1870, a sultan"s decree recognized the legitimacy of the Bulgarian Exarchate, effectively crowning the endeavor with success. The Exarchate became an officially recognized legal institution, destined to support and achieve the spiritual unification of the Bulgarian people into a single entity.

Unfortunately, blinded by their elementary dogmatism, Bulgarian historians and writers on historical topics approach most of these active figures in a very one-sided and biased manner during a time when the great wave of the struggle for church independence was rising. This was a time when many remarkable names emerged on this church-national wave, which to this day are either undeservedly overlooked or strange prejudices are unjustifiably maintained against these heroes for a long time, at the expense of various unscientific and harmful ideologies.

On April 3, 1860, the Bulgarians in Constantinople carried out an action that became one of the peak moments in the Bulgarian Revival struggles. For the first time, a church service was held in Bulgarian in Constantinople, marking the beginning of the struggle for church independence and the separation of the Bulgarian church from the Greek Patriarchate.

The choice of the day of the Resurrection of Christ was hardly accidental. At that time, Bulgarians were in sharp conflict with Catholic ambitions in the East and had to navigate between all the great powers, fight the mighty Patriarchate, heir to the Byzantine past, and cautiously circumvent the Sublime Porte.

The feast of the Resurrection of Christ was particularly suitable for such actions, demonstrating independence. In the Constantinople church "St. Stephen," during the church service, Bishop Ilarion Makariopolski did not mention the name of the Ecumenical Greek Patriarch. In this way, the Bulgarian Orthodox Church separated from the Greek Patriarchate, which was a significant act of independence and national consciousness.

In our national calendar, the date April 3 is still a blank spot. Georgi S. Rakovski highly valued what happened on this day, claiming that in the new Bulgarian calendar, April 3 should be honored as one of the greatest holidays related to our nationality. With this statement, Rakovski most likely wanted to draw the attention of Bulgarians to one of the most important days in their new chronology. However, following subsequent events in our history, the Bulgarian calendar has filled with many important dates, and it seems that this date has still not found its deserved place. Why not as a National Holiday!

Lalu Metev, September 18, 2020

AI Генериран Сензор за съдържание дава 95% вероятност този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, тъй като в него има сложни структури на изреченията, нюансиран речник и ниво на проницателност и исторически контекст, които са характерни за човешкото писане. Текстът има естествен ход, нюансиран език и специфични културни и исторически препратки, които не са типични за текстовете, генерирани от ИИ. Въпреки това гъстотата и структурата на текста, както и използването на някои формални и архаични фрази, могат да предполагат известно ниво на помощ или полиране от страна на ИИ.