Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. planinitenabulgaria
5. varg1
6. kvg55
7. wonder
8. reporter
9. sparotok
10. iw69
11. getmans1
12. oldbgrecords
13. leonleonovpom2
14. rosiela
2. zahariada
3. mt46
4. planinitenabulgaria
5. varg1
6. kvg55
7. wonder
8. reporter
9. sparotok
10. iw69
11. getmans1
12. oldbgrecords
13. leonleonovpom2
14. rosiela
Най-популярни
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. panazea
10. bateico
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. panazea
10. bateico
Постинг
20.07.2024 22:10 -
Стефан Аврамов (1862-1906)
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 693 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2024 07:37
Прочетен: 693 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 04.09.2024 07:37
Стефан Николов Аврамов
(10/11 май 1862, Калофер – 24 декември 1906, Варна)
Стефан Николов Аврамов е значима фигура в българската образователна система. Неговият принос към развитието на образованието и педагогиката в България е неоспорим. Чрез своите усилия и отдаденост, той оставя трайни следи в историята на българската просвета и култура.
Ранен живот и семейство:
Стефан Николов Аврамов е роден на 10/11 май 1862 г. в Калофер, в семейството на видния цариградски търговец Никола Аврамов и Анна, дъщеря на чорбаджи Стойко Мирчов Шишев. Той е брат на полк. Аврам Аврамов, Гена Аврамова, Васил Аврамов, Ирина Аврамова, Елена Аврамова, Мария Аврамова, Любина Аврамова и Владимир Аврамов.
Образование и ранна кариера:
Стефан Аврамов следва в Калофер и Пловдив на бащини разноски. През учебната 1880/1881 г. започва учителската си кариера в пловдивското основно училище "Св. Троица". През 1881 г. Аврамов е един от малкото, които получават държавна стипендия от източно-румелийското правителство за обучение в чуждестранни учебни заведения. Следва педагогия в Загреб, Виена и Прага, където се дипломира през 1883 г. Годишният размер на стипендията е 6000 гроша. След това той продължава обучението си в Прага, където завършва II-ри и III-ти курсове на Царско-Кралевския институт, а през учебната 1883/1884 г. завършва IV-ти курс на същия институт.
Професионална дейност:
• 1883 г.: Завършва учителския институт в Прага и става учител и и.д. директор в Педагогическото училище в Казанлък. • 1885 г.: Предводител на Втора казанлъшка доброволческа дружина през време на Сръбско-българската война. • 1888 г.: Учител в Педагогическото училище в Кюстендил. • 1891 г.: Директор на Педагогическото училище в Кюстендил и ръководител на учителския събор в София. • 1892 г.: Член на комисията по провеждане на държавните изпити за кандидат учителите и награден с орден „За граждански заслуги” – V ст. • 1893 г.: Преподава български език и логика в Сливенската мъжка гимназия. • 1895 г.: Участва в учредителния конгрес на Българския учителски съюз. • 1898 г.: Директор на Педагогическото училище в Силистра. • 1903 г.: Основава Учителска взаимоосигурителна и спомагателна каса. • 1905 г.: Окръжен училищен инспектор във Варна и действителен член на Варненското археологическо дружество, където развива активна дейност заедно с брат си полк. Аврам Аврамов.
Професионален принос:
Министерството на народното просвещение винаги е гледало на Стефан Аврамов като на добър работник, затова му възлага различни мисии. През 1885 г. е назначен за член в петочленната комисия, която изработва проекто-програма за тогавашните първостепенни и второстепенни училища. През 1893 г. е назначен за ръководител на Софийския учителски събор и за член в комисията, която провежда първия държавен изпит за учителска правоспособност в основните училища. През 1900 г. е назначаван за член в комисията, която изпитва кандидатите за околийски училищни инспектори. Освен това, 10-12 пъти е назначаван за председател и министерски пратеник в различни комисии.
Личен живот:
През 1894 г. се жени за Зоя (Зоица) Калова от Сливен, дъщеря на индустриалеца Илия Калов, с която имат две деца - Никола и Ана (или Илия?).
Смърт:
Стефан Аврамов почива на 24 декември 1906 г. във Варна, на поста си докато изпълнява длъжността на окръжен училищен инспектор.
Л. М.
(10/11 май 1862, Калофер – 24 декември 1906, Варна)
Стефан Николов Аврамов е значима фигура в българската образователна система. Неговият принос към развитието на образованието и педагогиката в България е неоспорим. Чрез своите усилия и отдаденост, той оставя трайни следи в историята на българската просвета и култура.
Ранен живот и семейство:
Стефан Николов Аврамов е роден на 10/11 май 1862 г. в Калофер, в семейството на видния цариградски търговец Никола Аврамов и Анна, дъщеря на чорбаджи Стойко Мирчов Шишев. Той е брат на полк. Аврам Аврамов, Гена Аврамова, Васил Аврамов, Ирина Аврамова, Елена Аврамова, Мария Аврамова, Любина Аврамова и Владимир Аврамов.
Образование и ранна кариера:
Стефан Аврамов следва в Калофер и Пловдив на бащини разноски. През учебната 1880/1881 г. започва учителската си кариера в пловдивското основно училище "Св. Троица". През 1881 г. Аврамов е един от малкото, които получават държавна стипендия от източно-румелийското правителство за обучение в чуждестранни учебни заведения. Следва педагогия в Загреб, Виена и Прага, където се дипломира през 1883 г. Годишният размер на стипендията е 6000 гроша. След това той продължава обучението си в Прага, където завършва II-ри и III-ти курсове на Царско-Кралевския институт, а през учебната 1883/1884 г. завършва IV-ти курс на същия институт.
Професионална дейност:
• 1883 г.: Завършва учителския институт в Прага и става учител и и.д. директор в Педагогическото училище в Казанлък. • 1885 г.: Предводител на Втора казанлъшка доброволческа дружина през време на Сръбско-българската война. • 1888 г.: Учител в Педагогическото училище в Кюстендил. • 1891 г.: Директор на Педагогическото училище в Кюстендил и ръководител на учителския събор в София. • 1892 г.: Член на комисията по провеждане на държавните изпити за кандидат учителите и награден с орден „За граждански заслуги” – V ст. • 1893 г.: Преподава български език и логика в Сливенската мъжка гимназия. • 1895 г.: Участва в учредителния конгрес на Българския учителски съюз. • 1898 г.: Директор на Педагогическото училище в Силистра. • 1903 г.: Основава Учителска взаимоосигурителна и спомагателна каса. • 1905 г.: Окръжен училищен инспектор във Варна и действителен член на Варненското археологическо дружество, където развива активна дейност заедно с брат си полк. Аврам Аврамов.
Професионален принос:
Министерството на народното просвещение винаги е гледало на Стефан Аврамов като на добър работник, затова му възлага различни мисии. През 1885 г. е назначен за член в петочленната комисия, която изработва проекто-програма за тогавашните първостепенни и второстепенни училища. През 1893 г. е назначен за ръководител на Софийския учителски събор и за член в комисията, която провежда първия държавен изпит за учителска правоспособност в основните училища. През 1900 г. е назначаван за член в комисията, която изпитва кандидатите за околийски училищни инспектори. Освен това, 10-12 пъти е назначаван за председател и министерски пратеник в различни комисии.
Личен живот:
През 1894 г. се жени за Зоя (Зоица) Калова от Сливен, дъщеря на индустриалеца Илия Калов, с която имат две деца - Никола и Ана (или Илия?).
Смърт:
Стефан Аврамов почива на 24 декември 1906 г. във Варна, на поста си докато изпълнява длъжността на окръжен училищен инспектор.
Л. М.
Тагове:
AI Генериран Сензор за съдържание оценява, че вероятността текстът да е написан от човек е 95%. Това се дължи на естествения поток, разнообразната структура на изреченията и липсата на шаблонни повторения, въпреки че може да съдържа някои фини модели и фрази, генерирани от изкуствен интелект.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Страница на Лалю Метев в правния портал lex.bg (стар архив)
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
