Исторически контекст и роля на Кьосе Михал
В края на XIII и началото на XIV век малкият тюркски бейлик на Осман, син на Ертогрул, започва да набира сила в Северозападна Мала Азия. Осман воюва с християни и тюрки, печели привърженици и увеличава територията си, полагайки основите на бъдещата Османска империя. Един от най-ранните му привърженици е византийският феодал Михаил, управител на крепостта Кирменкия (Харман Кая) в полите на Малоазиатския Олимп.

Преход към исляма и служба на Осман
Първоначално противник на Осман, Михаил е пленен в битка. Според османския хронист Мехмед Нешри, Осман пощадява живота му заради храбростта му и го освобождава. Впоследствие Михаил (Палеолог Асен), известен като Кьосе Михал, приема исляма през 1308 г. заедно със семейството си, макар и не съвсем доброволно. Той става предан слуга и приятел на Осман, участвайки във всички битки за разширяване на владенията му и изпълнявайки дипломатически мисии.

Разбира се, това не може да бъде вярно, тъй като Кьосе Михал още не е бил роден. Дори баща му е бил на 1-3 години по това време. Тук става въпрос за дядо му Михаил Асен, който никога не е приемал исляма, макар и да става другар на Осман. По-късно той отива на служба в Сръбското царство, а смъртта го заварва в Солун, където е и погребан в един от околните манастири. Така че, тук най-вероятно става въпрос за объркване и преплитане на биографиите на внук със дядо.

Етнически произход и легенди
Етническият произход на Кьосе Михал е спорен. Българското население в Плевен вярва, че потомците на Кьосе Михал са от български произход. През 1889 г. Рагъб ефенди от ихтиманския клон на рода пише, че фамилията е от български произход. Георги Сава Раковски, Петко Рачев Славейков, Константин Иречек и други историци също разглеждат този въпрос. Юрдан Трифонов счита, че вярването в българския произход на Михал Бей е легенда и че Кьосе Михал е византиец.

Българите в Мала Азия Катерина Венедикова в книгата си „Българите в Мала Азия” предполага, че Кьосе Михал е от прабългарски произход, основавайки се на „Историята на Караман” и други източници. Тя обръща внимание на наличието на компактно българско население в Мала Азия от XII до XVI век, което живее на и около Булгар Дагъ (Българската планина) и други райони. Според Ибни Есир, през 1042 г. е имало преселение на българи от Волга в Тарсус.

Кьосе Михал е ключова фигура в ранната история на Османската империя, чийто етнически произход остава спорен. Неговата роля като съветник и военен лидер на Осман I е от съществено значение за разширяването на османските владения. Въпреки различните теории за неговия произход, влиянието му върху формирането на Османската империя е неоспоримо.

Нашето вярване в българския произход на Михаил обаче е безкритично. Преди време успяхме да идентифицираме тази видна личност, което ни отне години изследвания и разсъждения. Сега трябва само да направим обобщение и да представим нагледно как стоят нещата. Голямата заблуда всъщност идваше от разминаванията и различните видове използвана хронология.

Накратко, нашите изводи са следните: Михаил е свързан с рода на Мицо Асен, син на Йоан III Асен. Михаил Асен, признат от мнозина за легитимен император на Загора, има двама сина – Авраам Асен Палеолог и Ярослав Асен Палеолог. Един от тези двама синове, може би по-скоро Ярослав, е бащата на Кьосе Михал, който приема исляма и неговите потомци стават едни от най-близките довереници и сродници на Османската династия, също така клон на Дуло.

Лалю Метев, 20 юли 2024 г.

AI Генериран Сензор за съдържание оценява, че вероятността текстът да е написан от човек е 90%, тъй като в него има добър баланс между сложни структури на изреченията, нюансиран исторически контекст и традиционен научен стил на цитиране, които са типични за текстове, написани от хора.