Народният съд в България (1944-1945)

След преврата на 9.09.1944 г., когато на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ), в България започва период на радикални политически и социални промени. Един от най-значимите и противоречиви аспекти на този период е създаването на Народния съд. Този извънреден съдебен орган е създаден с наредба-закон от 30.09.1944 г. от правителството на Кимон Георгиев, в нарушение на действащата Търновска конституция.

Народният съд е създаден с цел да съди управлявалите страната от 1.01.1941 до 9.09.1944 г., които са обвинени за участието на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Освен това, съдът има за цел да узакони извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и да неутрализира политическия и интелектуален елит на България.

Първи върховен състав на Народния съд заседава в периода от 20.12.1944 до 1.02.1945 г. и включва следните лица:

•  Богдан Саздов Шулев (председател)

•  Стефан В. Манов (член)

•  Емануил Елисеев Манов (член)

•  Тодор Милев Божинов (член)

•  Давид Николов Гечев (съдия)

•  Йордан Иванов Шумков (съдия)

•  Мишо Димитров Мишев, Серги Георгиев Златанов, Димитър Митов Тошев, Васил Христов Гурбов

•  Участници от ОФ: Вера Начева Иванова, Райна Тодорова Петкова

•  Главен народен обвинител: Георги Петров

•  Народни обвинители: Никола Гаврилов, Атанас Армянов

Подсъдимите са разделени на три групи:

1. Бившите регенти: княз Кирил Преславски (наш ), проф. Богдан Филов (наш родственик) и о.з. ген. Никола Михов.

2. Бившите царски съветници: д-р Георги Димитров Ханджиев (тъст на наш братовчед), Димитър Георгиев Генчев, арх. Йордан Анастасов Севов, Любомир Христов Лулчев, Павел Симеонов Груев, д-р Петър Костов Петров, инж. Петър Богданов Морфов (наш братовчед), о.з. ген. Рафаил Жечев Кънев, Станислав Александров Балан

3. Бившите министри: от първия кабинет на проф. Богдан Филов, Петър Габровски и Добри Божилов, както и още 10 други министри.

Александър Ангелов Гиргинов, проф. Александър Димитров Станишев, Александър Цанов Сталийски, Атанас Димитров Буров, проф. Богдан Димитров Филов (наш родственик), проф. Борис Иванов Йоцов, инж. Борис Борисов Колчев, Борис Павлов Павлов, Васил Николов Митаков, инж. Васил Минков Радославов, Вергил Димов Вергилов, Димитър Василев Иванов, Димитър Любомиров Гичев, Димитър х.Христов Кушев, Димитър Стефанов Савов, Димитър Иванов Шишманов (наш братовчед), Добри Божилов х.Янакиев, Дочо Николов Христов, Иван Иванов Багрянов, Иван Бешков Дунов, майор Иван Киров Вазов (наш братовчед), Иван Богданов Горанов, Иван Владимиров Попов (наш братовчед, който на 29.10.1944 г. се самоубива в букурещката болницата Колентина), Константин Владов Муравиев (наш братовчед), д-р Константин Йоцов Партов, проф. Михаил Петров Арнаудов, Никола Захариев Ангелов, ген. Никола Михайлов Михов, Никола Стойчев Мушанов, Петър Димитров Габровски, полк. Първан Драганов Първанов, Руси Стефанов Русев, ген. Руси Христов Русев, Светослав Константинов Поменов, полк. Славейко Лазаров Василев, Славчо Димитров Загоров, Стефан Иванов Даскалов, ген. Теодоси Петров Даскалов, Христо Петров Дойчинов, Христо Георгиев Попов, Христо Василев Вълев

Присъдите са предварително решени от ръководството на БРП (к), както свидетелстват разменените телеграми между Трайчо Костов и Георги Димитров. На 1.02.1945 г. са обявени присъдите, като 22 министри и тримата регенти са осъдени на смърт. Останалите министри получават различни срокове затвор.

Народният съд оставя дълбоки следи в българското общество и история. Той е символ на политическите репресии и насилие, които съпътстват установяването на комунистическия режим в Царство България. Присъдите на Народния съд не подлежат на обжалване, а изпълнението им е бързо и безмилостно.

Лалю Метев, 25 юли 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The People"s Court in Bulgaria (1944-1945)

After the coup on September 9, 1944, when the government of the Fatherland Front (FF) came to power, a period of radical political and social changes began in Bulgaria. One of the most significant and controversial aspects of this period was the establishment of the People"s Court. This extraordinary judicial body was created by a decree-law on September 30, 1944, by the government of Kimon Georgiev, in violation of the existing Tarnovo Constitution.

The People"s Court was established to judge those who governed the country from January 1, 1941, to September 9, 1944, who were accused of Bulgaria"s participation in World War II on the side of the Tripartite Pact. Additionally, the court aimed to legitimize the already committed murders following the occupation by the Red Army and to neutralize the political and intellectual elite of Bulgaria.

The first supreme composition of the People"s Court sat from December 20, 1944, to February 1, 1945, and included the following individuals:

•  Bogdan Sazdov Shulev (chairman)

•  Stefan V. Manov (member)

•  Emanuil Eliseev Manov (member)

•  Todor Milev Bozhinov (member)

•  David Nikolov Gechev (judge)

•  Yordan Ivanov Shumkov (judge)

•  Misho Dimitrov Mishev, Sergi Georgiev Zlatanov, Dimitar Mitov Toshev, Vasil Hristov Gurbov

•  FF participants: Vera Nacheva Ivanova, Rayna Todorova Petkova

•  Chief People"s Prosecutor: Georgi Petrov

•  People"s Prosecutors: Nikola Gavrilov, Atanas Armyanov

The defendants were divided into three groups:

1. Former regents: Prince Kiril Preslavski (our relative), Prof. Bogdan Filov (our relative), and retired Gen. Nikola Mihov.

2. Former royal advisors: Dr. Georgi Dimitrov Handzhiev (father-in-law of our cousin), Dimitar Georgiev Genchev, Arch. Yordan Anastasov Sevov, Lyubomir Hristov Lulchev, Pavel Simeonov Gruev, Dr. Petar Kostov Petrov, Eng. Petar Bogdanov Morfov (our cousin), retired Gen. Rafail Zhechev Kanev, Stanislav Alexandrov Balan.

3. Former ministers: from the first cabinet of Prof. Bogdan Filov, Petar Gabrovski, and Dobri Bozhilov, as well as 10 other ministers.

Alexander Angelov Girginov, Prof. Alexander Dimitrov Stanishev, Alexander Tsanov Staliyski, Atanas Dimitrov Burov, Prof. Bogdan Dimitrov Filov (our relative), Prof. Boris Ivanov Yotsov, Eng. Boris Borisov Kolchev, Boris Pavlov Pavlov, Vasil Nikolov Mitakov, Eng. Vasil Minkov Radoslavov, Vergil Dimov Vergilov, Dimitar Vasilev Ivanov, Dimitar Lyubomirov Gichev, Dimitar H. Hristov Kushev, Dimitar Stefanov Savov, Dimitar Ivanov Shishmanov (our cousin), Dobri Bozhilov H. Yanakiev, Docho Nikolov Hristov, Ivan Ivanov Bagryanov, Ivan Beshkov Dunov, Major Ivan Kirov Vazov (our cousin), Ivan Bogdanov Goranov, Ivan Vladimirov Popov (our cousin, who committed suicide on October 29, 1944, in the Colentina Hospital in Bucharest), Konstantin Vladov Muraviev (our cousin), Dr. Konstantin Yotsov Partov, Prof. Mihail Petrov Arnaudov, Nikola Zahariev Angelov, Gen. Nikola Mihaylov Mihov, Nikola Stoychev Mushanov, Petar Dimitrov Gabrovski, Col. Parvan Draganov Parvanov, Rusi Stefanov Rusev, Gen. Rusi Hristov Rusev, Svetoslav Konstantinov Pomenov, Col. Slaveyko Lazarov Vasilev, Slavcho Dimitrov Zagorov, Stefan Ivanov Daskalov, Gen. Teodosi Petrov Daskalov, Hristo Petrov Doychinov, Hristo Georgiev Popov, Hristo Vasilev Valev.

The sentences were pre-determined by the leadership of the Bulgarian Workers" Party (Communist), as evidenced by the exchanged telegrams between Traicho Kostov and Georgi Dimitrov. On February 1, 1945, the sentences were announced, with 22 ministers and the three regents sentenced to death. The remaining ministers received various prison terms.

The People"s Court left deep marks on Bulgarian society and history. It is a symbol of the political repression and violence that accompanied the establishment of the communist regime in the Kingdom of Bulgaria. The sentences of the People"s Court were not subject to appeal, and their execution was swift and ruthless.

Lalu Metev, July 25, 2024

Според AI Генериран Сензор за съдържание вероятността този текст да е написан от човек, а не да е генериран от изкуствен интелект, е 95 %, тъй като се отличава с ясен и структуриран стил на писане, липсват лирични фрази и включва конкретни имена, дати и подробности, които са по-типични за човешкото писане.