Темата за безродщината в контекста на Никола Вапцаров

При разглеждането на творчеството и личността на Никола Вапцаров проличава сложната и многолика тема за липсата на усещане и чувство за семейна и родова принадлежност. Прочутият като поет на световната комунистическа революция Вапцаров, чиято единствена издадена приживе стихосбирка „Моторни песни” съдържа произведения, които често предизвикват понякога абсурдни полемики относно неговата национална идентичност и политически убеждения.

През 1938 г. Вапцаров участва в учредяването на Македонския литературен кръжок в София и в своя доклад заявява: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.” Тази декларация ясно показва неговата идентификация с македонската кауза и стремежа му да използва своето творчество за нейното популяризиране.

В стихотворението „Земя” Вапцаров категорично разграничава своята родина Македония от България. Той описва България като „чужда земя”, докато Отоманска „Македония” е представена като неговата истинска родина. Това разграничение е особено ясно в следните стихове:

„Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,

тази земя,
простете, е чужда.”

Тук Вапцаров изразява не само своето чувство на отчуждение от България, но и силната си връзка с Македония, която описва с любов и носталгия.

Така или иначе, Вапцаров е известен не само със своите крайнолеви убеждения, но и с връзките си с Военното крило на БКП и комунистическото-терористично движение. Документалните данни, че е бил „платен щедро от Московията”, не са просто част от политическата реторика на времето, а отразяват напреженията между различните политически фракции.

В този контекст, неговата идентификация с македонската кауза може да се разглежда и като част от по-широката борба за социална справедливост и национално освобождение на един бъдещ отделен народ, който на практика е в процес на инкубиране по поръчка на СССР и Коминтерна.

Темата за безродщината в контекста на Никола Вапцаров е сложна и изисква внимателно разглеждане на неговото творчество, политически убеждения и историческия контекст. Вапцаров е фигура, която предизвиква силни негавистични емоции и полемики, но неговото творчество остава значимо и като че ли вдъхновяващо за много непредубедени хора.

Независимо от политическите и идеологическите спорове, стиховете му, написани на красив български книжовен език, продължават да бъдат четени и ценени заради тяхната дълбочина и искреност. Въпреки това, едно е сигурно – статуята на „Огняроинтелигента”, като символика, няма място в градината зад Двореца от чисто морални и етични съображения.

Лалю Метев, 25 юли 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Theme of Rootlessness in the Context of Nikola Vaptsarov

The intricate and diverse concept of a disconnect from familial and ancestral ties is readily apparent when analyzing the literary works and persona of Nikola Vaptsarov. Renowned as a poet who championed the cause of the worldwide communist revolution, Vaptsarov"s sole published collection of poems, titled "Motor Songs," frequently sparks unconventional discussions regarding his political ideologies and national heritage.

During the year 1938, Vaptsarov actively took part in the establishment of the Macedonian Literary Circle in Sofia. In his report, he boldly declared, "We, as individuals, are Macedonians, and it is our duty to dedicate our work to furthering the cause of Macedonia." This statement unmistakably reveals his strong connection to the Macedonian cause and his unwavering determination to utilize his literary endeavors as a means of advancing it.

Vaptsarov"s poem "Land" unequivocally differentiates between his native land, Macedonia, and Bulgaria. He explicitly refers to Bulgaria as an unfamiliar territory, while emphasizing that Ottoman "Macedonia" is his authentic homeland. This contrast is especially evident in the following lines:

"This land, on which I tread now,
this land,
awakened by the spring wind,
this land – is not my land,

this land,
forgive me, is foreign."

Here, Vaptsarov expresses not only his sense of alienation from Bulgaria but also his strong connection to Macedonia, which he describes with love and nostalgia.

Despite his radical leftist ideology, Vaptsarov"s reputation extends beyond his beliefs, encompassing his affiliations with the Military Wing of the Bulgarian Communist Party (BCP) and the communist-terrorist movement. The notion that he received substantial financial compensation from Moscow is not a mere political rhetoric of the era but rather a reflection of the underlying conflicts between various political groups.

Within this particular context, his alignment with the Macedonian cause can be interpreted as a component of the wider fight for social justice and the liberation of a distinct nation that was in the early stages of development under the influence of the USSR and the Comintern.

The intricate concept of not having a sense of belonging, as it pertains to Nikola Vaptsarov, necessitates a meticulous examination of his literary contributions, political convictions, and the historical backdrop against which he operated. Vaptsarov is a polarizing figure that elicits intense negative sentiments and sparks heated discussions, yet his body of work continues to hold importance and appears to resonate with impartial individuals.

Regardless of the political and ideological disputes, his poems, written in beautiful Bulgarian literary language, continue to be read and appreciated for their depth and sincerity. However, one thing is certain – the statue of the "Fireman-Intellectual," as a symbol, has no place in the garden behind the Palace for purely moral and ethical reasons.

Lalu Metev, July 25, 2024