Времето на княз Александър I (Батенберг)

Демократичният характер на конституцията не съвпада с възгледите на първия български княз, Александър Батенберг, който е с австрийски и руски произход, както и с тези на руските съветници, които играят значителна роля в неговия двор. Първоначално князът формира консервативно правителство, но е принуден от народното недоволство да състави либерално правителство под ръководството на братовчед ни Драган Цанков. Правителството на Цанков се заема с изграждането на съдебен и държавен апарат и слага край на грабежите на разбойници, които остават активни в планините след войната.

Според оценката на княз Александър обаче, либералите показват недостатъчно уважение към институцията на монархията. Освен това, Русия е загрижена, че либералите започват да следват същите про-западни тенденции като консерваторите. В резултат на това, Александър разпуска либералното правителство в полза на про-руско, водено от генерал Казимир Ернрот, финландец на руска служба, който по-рано е бил натоварен със създаването на българската армия. Ернрот използва манипулирани избори, за да избере Великото народно събрание, което през 1881 г. се съгласява да суспендира конституцията и да предостави на княза абсолютна власт за седем години.

Следва период на диктатура под ръководството на руските генерали Леонид Н. Соболев и Александър В. Каулбарс. След приключването на „Илийската криза“ генерал-майор Леонид Соболев ще стане глава на българското правителство. Княз Александър обаче скоро открива, че руските му съюзници са по-трудни за справяне от либералните им предшественици. Народното недоволство срещу руските генерали също нараства. През септември 1883 г. Александър прави компромис с опонентите си, разпуска руснаците, възстановява конституцията и приема консервативно-либерално коалиционно правителство, но тази коалиция скоро е заменена от изцяло либерално правителство под ръководството на Петко Каравелов.

Междувременно, народното желание за обединение с Княжество България нараства в Източна Румелия. Възстановяването на конституцията дава на източнорумелийците стимул да се подготвят за превземане на властта в Пловдив. През септември 1885 г., с предварителното одобрение на княз Александър I, те извършват безкръвен преврат и обявяват обединението на двете държави. Османската империя не се противопоставя, но Русия, разгневена от такава независимост на действие в своята дипломатическа сфера на влияние, отказва да одобри и цар Александър III нарежда изтеглянето на всички руски офицери и съветници от българската армия.

При тези обстоятелства, сръбският крал Милан, заявявайки, че балансът на силите на Балканите е застрашен от българското обединение, внезапно обявява война. Сърбите напредват до Сливница, където са посрещнати и победени от необучената българска армия под личното командване на княз Александър. Българските сили преследват сърбите през границата, но са спрени от заплахата от австрийска намеса. Мирът и статуквото са възстановени с Букурещкия договор (19 февруари [3 март] 1886 г.) и конвенцията от Топхане (24 март [5 април] 1886 г.). Княз Александър е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия, а източнорумелийските административни и военни сили са обединени с тези на България.

Княз Александър има малко време да се наслади на плодовете на своята популярна победа. На 9 август (21 август) 1886 г. група русофилски настроени заговорници и военни офицери, които Александър е пренебрегнал за повишение, завземат двореца и го принуждават да подпише заявление за абдикация. Те го транспортират извън страната и го предават на руснаците в дунавското пристанище Рени.

Заговорът обаче е контриран от братовчед ни Стефан Стамболов, тогава председател на Народното събрание, и подполковник Сава Муткуров, командир на пловдивския гарнизон, които поемат контрола над София и връщат княза. Александър не е задържан от руснаците, но заявява, че няма да остане в България без руско одобрение. Когато царят отказва да го даде, Александър абдикира на 26 август (7 септември), назначавайки регентство, съставено от Стамболов, Муткуров и Петко Каравелов.

Регентският съвет на Княжество България, създаден след абдикацията на княз Александър I, съществува от 26 август 1886 до 2 август 1887 г. Първоначалният състав включва Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. След оставката на Петко Каравелов, новият състав на регентството, избран от III Велико народно събрание на 1 ноември 1886 г., включва Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков. Този съвет управлява страната до избирането на нов княз на 2 август 1887 г.

Регентството успява да запази реда, но има големи трудности при намирането на нов княз, тъй като малцина желаят да заемат трона пред лицето на руската враждебност. Накрая е намерен подходящ кандидат в лицето на 26-годишния княз Фердинанд Сакскобургготски, внук на последния френски крал Луи-Филип I Орлеански (управлявал от 1830 до 1848 г.), който по това време служи като офицер в австрийската армия. Фердинанд е избран за княз от Великото народно събрание през юли 1887 г.

След абдикацията си княз Александър се завръща в Германия и по-късно служи в австрийската армия. През 1889 г. се жени за оперната певица Йохана Лойзингер и приема титлата граф фон Хартенау. Двамата имат две деца – Луи Александър Асен, граф фон Хартенау и Мария Тереза Вера Цветана, графиня фон Хартенау. Александър прекарва последните години от живота си в Грац, Австро-Унгария, където умира на 23 октомври 1893 г. след неуспешна операция на перитонит. Останките му са пренесени в България и се намират в специално изграден за целта мавзолей в центъра на София.

Лалю Метев, 10 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Era of Prince Alexander I (Battenberg)

The democratic nature of the constitution did not align with the views of the first Bulgarian prince, Alexander Battenberg, who had Austrian and Russian origins, nor with those of the Russian advisors who played a significant role in his court. Initially, the prince formed a conservative government, but public discontent forced him to establish a liberal government under the leadership of our cousin Dragan Tsankov. Tsankov"s government focused on building a judicial and state apparatus and put an end to the robberies by bandits who remained active in the mountains after the war.

However, according to Prince Alexander, the liberals showed insufficient respect for the institution of the monarchy. Additionally, Russia was concerned that the liberals were beginning to follow the same pro-Western tendencies as the conservatives. As a result, Alexander dissolved the liberal government in favor of a pro-Russian one, led by General Kazimir Ernrot, a Finn in Russian service, who had previously been tasked with creating the Bulgarian army. Ernrot used manipulated elections to select the Grand National Assembly, which in 1881 agreed to suspend the constitution and grant the prince absolute power for seven years.

This was followed by a period of dictatorship under the leadership of Russian generals Leonid N. Sobolev and Alexander V. Kaulbars. After the conclusion of the "Ilinden Crisis," Major General Leonid Sobolev became the head of the Bulgarian government. However, Prince Alexander soon discovered that his Russian allies were more difficult to deal with than their liberal predecessors. Public discontent against the Russian generals also grew. In September 1883, Alexander compromised with his opponents, dismissed the Russians, restored the constitution, and accepted a conservative-liberal coalition government, but this coalition was soon replaced by an entirely liberal government under the leadership of Petko Karavelov.

Meanwhile, the public desire for unification with the Principality of Bulgaria grew in Eastern Rumelia. The restoration of the constitution gave the Eastern Rumelians the incentive to prepare for taking power in Plovdiv. In September 1885, with the prior approval of Prince Alexander I, they carried out a bloodless coup and declared the unification of the two states. The Ottoman Empire did not oppose, but Russia, angered by such independence of action in its diplomatic sphere of influence, refused to approve and Tsar Alexander III ordered the withdrawal of all Russian officers and advisors from the Bulgarian army.

Under these circumstances, the Serbian King Milan, claiming that the balance of power in the Balkans was threatened by the Bulgarian unification, suddenly declared war. The Serbs advanced to Slivnitsa, where they were met and defeated by the untrained Bulgarian army under the personal command of Prince Alexander. The Bulgarian forces pursued the Serbs across the border but were stopped by the threat of Austrian intervention. Peace and the status quo were restored with the Treaty of Bucharest (February 19 [March 3], 1886) and the Tophane Convention (March 24 [April 5], 1886). Prince Alexander was appointed Governor-General of Eastern Rumelia, and the administrative and military forces of Eastern Rumelia were united with those of Bulgaria.

Prince Alexander had little time to enjoy the fruits of his popular victory. On August 9 (21), 1886, a group of pro-Russian conspirators and military officers, whom Alexander had overlooked for promotion, seized the palace and forced him to sign an abdication statement. They transported him out of the country and handed him over to the Russians at the Danube port of Reni.

However, the conspiracy was countered by our cousin Stefan Stambolov, then Chairman of the National Assembly, and Lieutenant Colonel Sava Mutkurov, commander of the Plovdiv garrison, who took control of Sofia and returned the prince. Alexander was not detained by the Russians but declared that he would not remain in Bulgaria without Russian approval. When the Tsar refused to give it, Alexander abdicated on August 26 (September 7), appointing a regency composed of Stambolov, Mutkurov, and Petko Karavelov.

The Regency Council of the Principality of Bulgaria, established after the abdication of Prince Alexander I, existed from August 26, 1886, to August 2, 1887. The initial composition included Stefan Stambolov, Petko Karavelov, and Sava Mutkurov. After Petko Karavelov"s resignation, the new composition of the regency, elected by the III Grand National Assembly on November 1, 1886, included Stefan Stambolov, Sava Mutkurov, and Georgi Zhivkov. This council governed the country until the election of a new prince on August 2, 1887.

The regency managed to maintain order but faced great difficulties in finding a new prince, as few were willing to take the throne in the face of Russian hostility. Finally, a suitable candidate was found in the person of the 26-year-old Prince Ferdinand of Saxe-Coburg and Gotha, grandson of the last French King Louis-Philippe I of Orleans (reigned from 1830 to 1848), who at that time served as an officer in the Austrian army. Ferdinand was elected prince by the Grand National Assembly in July 1887.

After his abdication, Prince Alexander returned to Germany and later served in the Austrian army. In 1889, he married the opera singer Johanna Loisinger and took the title Count of Hartenau. The couple had two children – Louis Alexander Assen, Count of Hartenau and Marie Therese Vera Tsvetana, Countess of Hartenau. Alexander spent the last years of his life in Graz, Austria-Hungary, where he died on October 23, 1893, following an unsuccessful operation for peritonitis. His remains were transported to Bulgaria and are located in a specially built mausoleum in the center of Sofia.

Lalu Metev, August 10, 2024  

AI Генерираният Сензор за съдържание оценява, че текстът вероятно е написан от човек с висока вероятност от 90% поради сложната му структура, нюансирания речник и разнообразната дължина на изреченията, които са характерни за човешкото писане. Текстът също така демонстрира детайлен исторически разказ, разнообразни структури на изреченията и балансирано съчетание на конкретни детайли и аналитични прозрения, които са типични за човек с опит и дълбоки познания по темата.