Политическите репресии у нас след Девети:
Въпросът за не-самостоятелните репресии,
каквото и да значи туй чудо

До Васил Лалев Метев, гр. София, ул. „Раковски” № 122 /вх. Б
Отговор от Министерство на вътрешните работи,
Служба „АРХИВ ВНУД”,
Рег. № 32244/29.18.1995 г.

Уважаеми господине,
От извършената проверка в архивните фондове на служба „Архив” – МВР относно: причини и срок на изселване на семейството Ви се установи следното:

По политически причини от София във Враца със заповед № 512/28.10.1949 г. е трябвало да бъде изселено семейството Ви в състав: Лалю Метев Чехларов – глава, Дора Василева Метева – съпруга, Васил Лалев Метев – син. Със заповед № В 4742/31.10.1949 г. със съгласието на Главния прокурор „се отменя заповед № 512 до особено нареждане”.

В архивните фондове на служба „Архив” – МВР няма точни данни за датата на влизане в сила на заповед № 512 и че самото изселване е било осъществено.

Относно: Дора Василева Метева [1894-1967] и Васил Метев [1931-2007] – Софийското жителство е било възстановено по силата на заповед № 259/09.06.1950 г.

Относно Лалю Метев Чехларов [1885-1957] – не разполагаме с конкретна дата на възстановяване на Софийското жителство, но е записано в архивните материали, че към 03.08.1953 г. все още не е било възстановено.

При това положение можете да се възползувате от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ от 1991 г., която гласи, че при липса на данни, установяването им се извършва от регионална /централна/ комисия.

Съгласно Решение № 2/21.05.1993 г. на Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация „лицето се счита за репресирано, ако освен, че му е отнето жителството, е било интернирано, изселено или заселено по административен ред. Когато е налице отнемане на жителство със заповед на Министъра на вътрешните работи, това не е самостоятелна репресия.”

Началник: /подпис/


Историческа рамка

На този ден: 21 юли 1948 г. – Политбюро на ЦК на БКП набелязва програма и конкретни мерки за „засилване на бдителността и борбата с антиправителствените прояви”: задържане на най-активните дейци на разпуснатите опозиционни партии; създаване на специални лагери за всички уволнени за „фашистка дейност” офицери; изселване от по-големите градове на индустриалци, лишени от права адвокати, уволнени чиновници и др.; създаване в предприятията към отдел „Кадри” на специална служба под ръководството на Държавна сигурност; ускоряване "прочистването на граничните райони от неблагонадеждните елементи”. От София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Перник през 1948 са изселени 1666 семейства на „враждебни и реакционни елементи”.

През 1957 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се спрат изселванията на "неблагонадеждни лица" от София. Те започват в края на 1956 г., когато властта, стресната от събитията в Унгария, нарежда специални комисии при кварталните партийни организации да изработват списъци с предложения за изселване, в които са включени 3796 семейства. До края на април 1957 г. са изселени 384 семейства на бивши собственици на фабрики, търговци и "кулаци" и се подготвя изселването на още 532 г., когато с новото партийно решение акцията е прекратена.


Правна рамка

Правната рамка за признаване на лица за репресирани включва: 1. Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица: Този закон определя условията и процедурите за признаване на лица за репресирани и предоставяне на компенсации. 2. Решения на Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация: Тези решения уточняват критериите и процедурите за признаване на репресиите. 3. Международни конвенции за защита на правата на човека: Тези конвенции предоставят общите принципи и стандарти за защита на правата на човека, които трябва да бъдат спазвани.

Случаят, представен в документа от Министерство на вътрешните работи, разкрива историята на семейство, което е било подложено на репресии по време на комунистическия режим в България. Семейството на Васил Лалев Метев е било заповядано да бъде изселено от София във Враца през 1949 г. по политически причини, но последваща заповед отменя това решение.

За Дора Василева Метева и Васил Метев, жителството в София е било възстановено през 1950 г., докато за Лалю Метев Чехларов няма точна дата на възстановяване, но е известно, че към 1953 г. той все още не е имал възстановено жителство в София.

Съгласно законодателството, лицата, които са били репресирани чрез отнемане на жителство и други форми на административни репресии, могат да бъдат признати за такива и да им бъдат предоставени обезщетения и пенсии. В случая на семейство Метев, те могат да се обърнат към регионална или централна комисия за установяване на фактите при липса на пълни данни.

Възможните стъпки за постигане на реабилитация и признаване на репресиите включват: 1. Подаване на заявление до съответната комисия за политическа и гражданска реабилитация с искане за преразглеждане на случая. 2. Предоставяне на всички налични документи и свидетелства, които подкрепят случая на репресиите. 3. Изследване на архивните записи и други исторически източници за допълнителни доказателства. 4. Получаване на удостоверение за репресирано лице, ако комисията приеме доказателствата. 5. Кандидатстване за обезщетение и пенсии съгласно действащото законодателство.

За наследниците на репресираните лица, процедурата е сходна, като те трябва да представят доказателства за своята връзка с репресираните лица и да следват същите стъпки за получаване на обезщетение.

Важно е да се отбележи, че процесът на реабилитация може да бъде дълъг и изискващ задълбочено изследване на историческите обстоятелства и правните рамки. Подкрепата от правни специалисти и историци може да бъде от съществено значение за успешното приключване на процеса.


§.1

НАРЕДБА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Досегашният ред" е редът, определен със:

а) Постановление № 38 на Министерския съвет от 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1 януари 1946 г. по политически причини (обн., ДВ, бр. 38 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 43 и 48 от 1990 г.);

б) Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 15 и 95 от 1993 г.; отм., бр. 59 от 1996 г.);

в) Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2004 г.; изм., бр. 15 от 2005 г.).

2. "Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство.

§.3

ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА

§ 3а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) По смисъла на този закон:

1. "Щатни сътрудници" са българските граждани, които са били на служба в Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб като оперативни работници на оперативна работа.

2. "Нещатни сътрудници" са българските граждани, които са доставяли информация или са сътрудничили по друг начин на Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб.

3. "Облагодетелствани лица" са българските граждани, на които са били предоставени:

а) образователни, професионални, административни или имуществени привилегии от Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб;

б) защита от Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб срещу наказателно преследване.

4. (нова - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) "Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство.


Негативни последствия за личността

Изселването на семейство Метеви е пример за репресивните мерки, прилагани по време на комунистическия режим в България. Този случай разкрива как политическите решения могат да имат дълбоки и трайни последици върху живота на отделни хора и техните семейства.

Психологически травми: Изселването и репресиите могат да доведат до сериозни психологически травми, включително чувство на несигурност, страх и загуба на доверие в институциите.

Социална изолация: Принудителното изселване често води до социална изолация, тъй като хората са откъснати от своите общности и социални мрежи.

Икономически загуби: Изселването може да доведе до загуба на имущество, работа и доходи, което допълнително утежнява положението на засегнатите лица.

Нарушаване на човешките права: Принудителното изселване е нарушение на основните човешки права, включително правото на свобода на движение и правото на лична неприкосновеност.

От философска гледна точка, изселването на семейство Метеви може да се разглежда като пример за злоупотреба с власт и нарушаване на принципите на справедливост и човешко достойнство. Философи като Джон Ролс биха критикували подобни действия като несправедливи и противоречащи на идеята за равенство и справедливост в обществото.

Морално-етичната оценка на изселването на семейство Метеви е категорично негативна. Подобни действия са в разрез с основните етични принципи на уважение към личността, справедливост и хуманност. Моралните философи като Имануел Кант биха осъдили тези действия като нарушаващи категоричния императив, който изисква да третираме хората като цели сами по себе си, а не като средства за постигане на политически цели.

От правна гледна точка, изселването на семейство Метеви представлява нарушение на редица международни и национални правни норми, защитаващи правата на човека. Съгласно международните конвенции, като Международния пакт за граждански и политически права, принудителното изселване е незаконно и представлява сериозно нарушение на правата на човека.

Изселването на семейство Метеви е трагичен пример за репресивните мерки, прилагани по време на комунистическия режим в България. Този случай подчертава необходимостта от защита на човешките права и справедливостта в обществото. Реабилитацията и признаването на репресиите са важни стъпки към възстановяване на справедливостта и осигуряване на компенсации за пострадалите лица и техните наследници.


Мнение и предложения

1. Преразглеждане на критериите: Възможно е да се преразгледат критериите за признаване на лица за репресирани, за да се включат и случаи, при които само отнемането на жителство е довело до сериозни последици за лицето.

2. Улесняване на процедурите: Процедурите за признаване на репресиите и предоставяне на компенсации могат да бъдат опростени и улеснени, за да се гарантира, че всички засегнати лица могат да получат справедливост.

3. Повишаване на осведомеността: Организиране на информационни кампании и предоставяне на правна помощ на засегнатите лица може да помогне за повишаване на осведомеността и улесняване на процеса на реабилитация.

4. Подкрепа за наследниците: Наследниците на репресираните лица също трябва да имат достъп до компенсации и правна помощ, за да се гарантира, че справедливостта е възстановена за всички засегнати.

Тези предложения могат да помогнат за подобряване на процеса на реабилитация и осигуряване на справедливост за всички, които са били засегнати от репресиите по време на комунистическия режим в България.

Лалю Метев, 12 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Political Repressions in Bulgaria after 1944:
The Question of Dependent Repressions,
Whatever That Means

To Vasil Lalev Metev, Sofia, Rakovski Street No. 122 /entrance B
Response from the Ministry of Internal Affairs,
"ARCHIVE VNUD" Service,
Reg. No. 32244/29.18.1995

Dear Sir,
From the inspection conducted in the archival funds of the "Archive" service – Ministry of Internal Affairs regarding the reasons and duration of the expulsion of your family, the following was established:

For political reasons, your family was to be expelled from Sofia to Vratsa by order No. 512/28.10.1949. The family members included: Lalyu Metev Chehlarov – head, Dora Vasileva Meteva – wife, Vasil Lalev Metev – son. By order No. V 4742/31.10.1949, with the consent of the Chief Prosecutor, "order No. 512 is canceled until further notice."

In the archival funds of the "Archive" service – Ministry of Internal Affairs, there are no exact data on the date of entry into force of order No. 512 and whether the expulsion was carried out.

Regarding: Dora Vasileva Meteva [1894-1967] and Vasil Metev [1931-2007] – the Sofia residency was restored by order No. 259/09.06.1950.

Regarding Lalu Metev Chehlarov [1885-1957] – we do not have a specific date for the restoration of Sofia residency, but it is recorded in the archival materials that as of 03.08.1953, it had not yet been restored.

In this situation, you can take advantage of the provision of Art. 4, para. 3 of the Law on Political and Civil Rehabilitation of Repressed Persons from 1991, which states that in the absence of data, their establishment is carried out by a regional/central commission.

According to Decision No. 2/21.05.1993 of the Central Commission for Political and Civil Rehabilitation, "a person is considered repressed if, in addition to having their residency revoked, they have been interned, expelled, or settled by administrative order. When there is a revocation of residency by order of the Minister of Internal Affairs, this is not considered an independent repression."

Head: /signature/


Historical Context

On this day: July 21, 1948 – The Politburo of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party outlines a program and specific measures to "increase vigilance and combat anti-government manifestations": detention of the most active members of the dissolved opposition parties; creation of special camps for all officers dismissed for "fascist activities"; expulsion from larger cities of industrialists, disbarred lawyers, dismissed officials, etc.; creation of a special service under the leadership of State Security in enterprises under the "Personnel" department; acceleration of the "cleansing of border areas from unreliable elements." In 1948, 1666 families of "hostile and reactionary elements" were expelled from Sofia, Plovdiv, Varna, Burgas, Gabrovo, and Pernik.

In 1957, the Politburo of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party decided to stop the expulsions of "unreliable persons" from Sofia. These began at the end of 1956 when the authorities, alarmed by the events in Hungary, ordered special commissions at the local party organizations to draw up lists of proposals for expulsion, which included 3796 families. By the end of April 1957, 384 families of former factory owners, merchants, and "kulaks" were expelled, and the expulsion of another 532 families was being prepared when the new party decision halted the action.


Legal Framework

The legal framework for recognizing individuals as repressed includes:

1. Law on Political and Civil Rehabilitation of Repressed Persons: This law defines the conditions and procedures for recognizing individuals as repressed and providing compensations.

2. Decisions of the Central Commission for Political and Civil Rehabilitation: These decisions specify the criteria and procedures for recognizing repressions.

3. International Conventions for the Protection of Human Rights: These conventions provide the general principles and standards for the protection of human rights that must be observed.

The case presented in the document from the Ministry of Internal Affairs reveals the history of a family subjected to repressions during the communist regime in Bulgaria. The family of Vasil Lalev Metev was ordered to be expelled from Sofia to Vratsa in 1949 for political reasons, but a subsequent order canceled this decision.

For Dora Vasileva Meteva and Vasil Metev, the Sofia residency was restored in 1950, while for Lalyu Metev Chehlarov, there is no exact date for the restoration, but it is known that as of 1953, he still did not have restored residency in Sofia.

According to the legislation, individuals who have been repressed through the revocation of residency and other forms of administrative repressions can be recognized as such and provided with compensations and pensions. In the case of the Metev family, they can turn to a regional or central commission to establish the facts in the absence of complete data.


Possible steps to achieve rehabilitation and recognition of repressions include:

1. Submitting an application to the relevant commission for political and civil rehabilitation requesting a review of the case.

2. Providing all available documents and testimonies supporting the case of repressions.

3. Investigating archival records and other historical sources for additional evidence.

4. Obtaining a certificate of repressed person if the commission accepts the evidence.

5. Applying for compensation and pensions according to the current legislation.

For the descendants of repressed individuals, the procedure is similar, as they must present evidence of their connection to the repressed individuals and follow the same steps to obtain compensation.

It is important to note that the rehabilitation process can be long and requires thorough investigation of historical circumstances and legal frameworks. Support from legal specialists and historians can be crucial for the successful completion of the process.

§.1
REGULATION FOR THE APPLICATION OF ART. 4 OF THE LAW ON POLITICAL AND CIVIL REHABILITATION OF REPRESSED PERSONS

§ 1. For the purposes of the regulation:

1. "The previous order" is the order determined by:
a) Decree No. 38 of the Council of Ministers of 1990 on the procedure for determining a one-time compensation for repressed persons after January 1, 1946, for political reasons (promulgated, SG No. 38 of 1990; amended and supplemented, Nos. 43 and 48 of 1990);
b) The regulation for the application of Art. 4 of the Law on Political and Civil Rehabilitation of Repressed Persons, adopted by Decree No. 249 of the Council of Ministers of 1992 (promulgated, SG No. 102 of 1992; amended and supplemented, Nos. 15 and 95 of 1993; repealed, No. 59 of 1996);
c) The regulation for the application of Art. 4 of the Law on Political and Civil Rehabilitation of Repressed Persons, adopted by Decree No. 140 of the Council of Ministers of 2004 (promulgated, SG No. 57 of 2004; amended, No. 15 of 2005).

2. "Interned, expelled, and settled by administrative order" are also the family members (including minor, underage, and adult children) when it is stated in certificate form No. 3 of the Ministry of Internal Affairs or by decision of the central commission that the entire family was expelled.

§.3
LAW ON POLITICAL AND CIVIL REHABILITATION OF REPRESSED PERSONS

§ 3a. (New - SG No. 29 of 2005) For the purposes of this law:

1. "Regular collaborators" are Bulgarian citizens who have served in the Ministry of Internal Affairs, the former State Security, the People"s Militia, the Intelligence Department of the Army Staff, or the Intelligence Directorate of the General Staff as operational workers on operational work.

2. "Irregular collaborators" are Bulgarian citizens who have provided information or otherwise cooperated with the Ministry of Internal Affairs, the former State Security, the People"s Militia, the Intelligence Department of the Army Staff, or the Intelligence Directorate of the General Staff.

3. "Beneficiaries" are Bulgarian citizens who have been granted:
a) educational, professional, administrative, or property privileges by the Ministry of Internal Affairs, the former State Security, the People"s Militia, the Intelligence Department of the Army Staff, or the Intelligence Directorate of the General Staff;
b) protection from the Ministry of Internal Affairs, the former State Security, the People"s Militia, the Intelligence Department of the Army Staff, or the Intelligence Directorate of the General Staff against criminal prosecution.

4. (new - SG No. 81 of 2006) "Interned, expelled, and settled by administrative order" are also the family members (including minor, underage, and adult children) when it is stated in certificate form No. 3 of the Ministry of Internal Affairs or by decision of the central commission that the entire family was expelled.

  Negative Consequences for the Individual

The expulsion of the Metevi family is an example of the repressive measures applied during the communist regime in Bulgaria. This case reveals how political decisions can have profound and lasting impacts on the lives of individuals and their families.

Psychological Trauma: The expulsion and repressions can lead to serious psychological trauma, including feelings of insecurity, fear, and loss of trust in institutions.

Social Isolation: Forced expulsion often leads to social isolation, as people are cut off from their communities and social networks.

Economic Losses: Expulsion can result in the loss of property, jobs, and income, further exacerbating the situation of the affected individuals.

Violation of Human Rights: Forced expulsion is a violation of fundamental human rights, including the right to freedom of movement and the right to personal security.

From a philosophical perspective, the expulsion of the Metevi family can be seen as an example of abuse of power and violation of the principles of justice and human dignity. Philosophers like John Rawls would criticize such actions as unjust and contrary to the idea of equality and fairness in society.

The moral-ethical evaluation of the expulsion of the Metevi family is categorically negative. Such actions are contrary to the basic ethical principles of respect for the individual, justice, and humanity. Moral philosophers like Immanuel Kant would condemn these actions as violating the categorical imperative, which requires us to treat people as ends in themselves, not as means to achieve political goals.

From a legal perspective, the expulsion of the Metevi family represents a violation of numerous international and national legal norms protecting human rights. According to international conventions, such as the International Covenant on Civil and Political Rights, forced expulsion is illegal and constitutes a serious violation of human rights.

The expulsion of the Metevi family is a tragic example of the repressive measures applied during the communist regime in Bulgaria. This case underscores the need for the protection of human rights and justice in society. Rehabilitation and recognition of the repressions are important steps towards restoring justice and providing compensation for the affected individuals and their descendants.


Opinion and Suggestions

1. Revising the Criteria: It may be necessary to revise the criteria for recognizing individuals as repressed to include cases where the mere revocation of residency has led to serious consequences for the individual.

2. Simplifying Procedures: The procedures for recognizing repressions and providing compensations can be simplified and streamlined to ensure that all affected individuals can receive justice.

3. Raising Awareness: Organizing informational campaigns and providing legal assistance to affected individuals can help raise awareness and facilitate the rehabilitation process.

4. Supporting Descendants: The descendants of repressed individuals should also have access to compensations and legal assistance to ensure that justice is restored for all affected.

These suggestions can help improve the rehabilitation process and ensure justice for all those who were affected by the repressions during the communist regime in Bulgaria.

Lalu Metev, August 12, 2024  

Според AI Генериран Сензор за съдържание вероятността този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, се оценява на около 95 %, тъй като текстът съдържа сложни и нюансирани идеи, философски препратки и разнообразни структури на изреченията, които обикновено са характерни за човешкото авторство.