Заблуди и факти за древните българи - Изворите за древните българи

Във втората книга от своето обширно изследване на културата и произхода на древните българи, озаглавена "Изворите за древните българи", д-р Живко Войников разглежда някои от най-интересните и спорни въпроси от ранната българска история. Нека разгледаме по-подробно основните теми, които се засягат:

Българите в Анонимния латински хронограф и митичният прародител Зиези Анонимният латински хронограф от 354 г. е един от най-старите документи, в които се споменава името на българите. В този хронограф се среща фразата „Ziezi ex quo Vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), което е първото известно споменаване на името „българи“. Зиези е представен като син на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и син на Ной. Това сведение е важно, защото показва, че българите са били известни на римските хронисти още през IV век, което обаче Войников намира за спорно.

Уногундурите са едно от прабългарските племена, които са живели на север от Кавказ през VI век. Те са част от групата Burgr и са споменати в различни исторически източници като Приск, Агатий и Теофилакт Симоката. Според историческите сведения, уногундурите са били водени от хан Кубрат, който успява да обедини различните прабългарски племена и да създаде Стара Велика България. Името „уногундури“ вероятно произлиза от старотюркски и означава „потомци на Уног“ или „потомци на Ун“.

Легендарният родоначалник на рода Дуло – Авитохол

Авитохол е първият владетел, споменат в Именника на българските ханове. Според този документ, Авитохол е живял 300 години и е от рода Дуло. Името му е свързано с различни легенди и митове. Според някои тълкувания, името „Авитохол“ означава „Син на сърната“ на памирските езици. Други изследователи свързват Авитохол с историческата личност Атила, като предполагат, че Авитохол и неговият син Ирник са идентични с Атила и Ернах. Нашето разбиране по въпроса е, че тук става въпрос действително за Ирник, който е един от синовете на Атила, и негов прапрародител различен от баща му.

Анализ на източниците и методологията на д-р Живко Войников

Д-р Живко Войников в своята книга разглежда различни писмени източници от Западна Европа до Далечния изток, включително арменски, сирийски, арабски и китайски източници. Той се стреми да представи обективен и безпристрастен анализ на историческите документи, като избягва избирателното цитиране само на византийските извори. Това му позволява да хвърли светлина върху най-тъмния и непознат период от българската история и да предложи нови интерпретации и хипотези.

Изследванията на д-р Живко Войников предоставят ценна информация и нови перспективи за разбирането на ранната българска история. Чрез анализ на разнообразни източници и критичен подход към историческите данни, той успява да представи по-пълна и комплексна картина на произхода и културата на древните българи. Това е важен принос към българската историография и помага за по-доброто разбиране на нашето минало.

Лалю Метев, 13 август 2024 г.