Кръчмата на прадядо

Кръчмата „Казака” е едно от онези незабравими софийски кътчета, които оставят траен отпечатък в културния и обществен живот на България. Разположена на бул. „Царица Йоанна” № 34 (сега бул. „Витоша”), тя е била собственост на семейство Георги (Аврам) Нисимов Йосифов и Кина Петрова Йосифова. Тази кръчма е била място на срещи за множество интелектуалци, творци и общественици, които са се събирали там, за да обменят идеи и да се наслаждават на приятната атмосфера.

Кръчмата „Казака” е играла важна роля в духовния живот на обществото, като е предоставяла разкрепостена атмосфера, която е давала убежище на различни социалнопсихологически потребности и настроения. В нейната уютна и освободена територия се е осъществявал диалог между духовното и бохемското, между творческото и съзерцателното отношение към действителността. Тук са се срещали и обогатявали различни творчески нагласи, хармонизирали са се противоречиви възгледи и естетики.

Мемоаристите потвърждават културно-психологическия феномен на „Казака” с безброй интригуващи случки и ситуации, свързани с имената на известни български творци и общественици. Сред тях са Борис Христов, Тодор Мазаров, Стефан Инджев, Никола Рибаров, Крум Димитров, Любен Живков, Иван Масларов, Георги Янев, Христо Алексиев, Гарабед Печиян и диригента Асен Димитров. Тези личности са се събирали в „Казака” за да обсъждат актуални теми и да се наслаждават на компанията си.

Кръчмата „Казака” е била и място, където българските посетители са водили своите прочути чуждестранни гости със световна популярност. Сред тях са пианистът Клаудио Арау, цигуларят Анри Корто, актьорът и певец Хосе Мохика, певецът Джакомо Лаури-Волпи, пианистът Карло Цеки, пианистите Артур Рубинщайн и Карол Шиманов, певецът Фьодор Шаляпин, цигуларят Жак Тибо, танцьорката Жозефина Бекер, писателят-комедиограф Бранислав Нушич, шахматистът Александър Альохин, певицата Тоти дал Монте, диригентът Бруно Валтер и кино-артистът Хари Бор. Тези знаменитости са се наслаждавали на българското гостоприемство и непринуденост в „Казака”.

Любен Живков, съученик на Борис Христов, споделя вълнуващи спомени за техните срещи в „Казака”. Той описва как те са се събирали там след работа, за да пеят и да обсъждат различни теми с други интелектуалци. Спомените за „Казака” са оставили траен отпечатък в културния живот на България, като символ на свободната мисъл и независимия дух на българските творци.

Кръчмата „Казака” е била важен културен и социален център в София, който е събирал множество видни личности и е предоставял платформа за обмен на идеи и творчески изяви. Въпреки че вече не съществува, спомените за „Казака” продължават да живеят и да вдъхновяват новите поколения. Тя остава символ на свободната мисъл, независимия дух и европейския ръст на българския творец отпреди Втората световна война.

Лалю Метев, 13 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Tavern of My Great-Grandfather

The tavern "Kazaka" is one of those unforgettable Sofia spots that have left a lasting mark on the cultural and social life of Bulgaria. Located at 34 Tsaritsa Yoanna Blvd. (now Vitosha Blvd.), it was owned by the family of Georgi (Avram) Nisimov Yosifov and Kina Petrova Yosifova. This tavern was a meeting place for numerous intellectuals, artists, and public figures who gathered there to exchange ideas and enjoy the pleasant atmosphere.

The tavern "Kazaka" played an important role in the spiritual life of society, providing a liberated atmosphere that offered refuge for various socio-psychological needs and moods. In its cozy and free territory, a dialogue between the spiritual and the bohemian, between the creative and the contemplative attitudes towards reality, was realized. Here, different creative attitudes met and enriched each other, harmonizing contradictory, even hostile views and aesthetics.

Memoirists confirm the cultural-psychological phenomenon of "Kazaka" with countless intriguing events and situations associated with the names of famous Bulgarian artists and public figures. Among them are Boris Hristov, Todor Mazarov, Stefan Indzhev, Nikola Ribarov, Krum Dimitrov, Lyuben Zhivkov, Ivan Maslarov, Georgi Yanev, Hristo Aleksiev, Garabed Pechiyan, and conductor Asen Dimitrov. These personalities gathered at "Kazaka" to discuss current topics and enjoy each other"s company.

The tavern "Kazaka" was also a place where Bulgarian visitors brought their famous foreign guests of world renown. Among them were pianist Claudio Arrau, violinist Henri Cotto, actor and singer Jose Mojica, singer Giacomo Lauri-Volpi, pianist Carlo Zecchi, pianists Arthur Rubinstein and Karol Szymanowski, singer Feodor Chaliapin, violinist Jacques Thibaud, dancer Josephine Baker, playwright Branislav Nusic, chess player Alexander Alekhine, singer Toti Dal Monte, conductor Bruno Walter, and film actor Harry Baur. These celebrities enjoyed Bulgarian hospitality and informality at "Kazaka."

Lyuben Zhivkov, a classmate of Boris Hristov, shares exciting memories of their meetings at "Kazaka." He describes how they gathered there after work to sing and discuss various topics with other intellectuals. The memories of "Kazaka" have left a lasting imprint on Bulgaria"s cultural life, symbolizing the free thought and independent spirit of Bulgarian artists.

The tavern "Kazaka" was an important cultural and social center in Sofia, gathering many prominent personalities and providing a platform for exchanging ideas and creative expressions. Although it no longer exists, the memories of "Kazaka" continue to live on and inspire new generations. It remains a symbol of free thought, independent spirit, and the European stature of the Bulgarian artist before World War II.

Lalu Metev, August 13, 2024  

AI Генерираният Сензор за съдържание оценява вероятността този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, на 97%. Текстът се отличава с нюансиран стил на писане, плавен поток от идеи, точни описания и ярки образи, както и с разнообразна структура на изреченията и използването на специфични детайли и анекдоти. Всичко това предполага човешко творчество, лично отношение на автора и познаване на темата.