Политическо състояние на Българската православна църква към 1949 г.

Документите от архива на Българската комунистическа партия (БКП) от 25 юни 1949 г. предоставят важна информация за политическото състояние на Българската православна църква (БПЦ) в периода след Втората световна война. Тези документи разкриват сложните взаимоотношения между държавата и църквата в контекста на новата социалистическа власт.

След 9 септември 1944 г., когато България попада под съветско влияние, новата комунистическа власт започва систематично да укрепва своята позиция. В този процес религиозните институции, включително БПЦ, са възприемани като потенциални опоненти на новия режим. Документите от архива на БКП отразяват усилията на властта да контролира и манипулира църквата, за да я превърне в инструмент на държавната политика.

Докладът, изготвен от помощник-министъра на вътрешните работи Йонко Панов, подчертава, че БПЦ е възприемана като реакционна институция, която представлява заплаха за новата власт. Според документа, църквата е обвинена в поддържане на връзки със западни шпионски централи и в разпространение на антиправителствена пропаганда. Тези обвинения са използвани като основание за предприемане на мерки за трансформиране на БПЦ в "народно-демократична църква", която да служи на интересите на социалистическата държава.

Докладът предлага конкретни мерки за реорганизация и контрол на БПЦ. Основната цел е да се отстранят опозиционно настроените духовници и да се назначат лоялни на режима лица на ключови позиции в църковната йерархия. Тези мерки включват, на първо място, да се отстранят отначало русенският Михаил, търновският Софроний и видинският Неофит, които са предни изявители на реакцията в църквата:

1. Чистка във върховете на Светия Синод: Предлага се отстраняването на митрополити, които са възприемани като реакционери, чрез различни методи като съкращение на епархиите, прилагане на пределната възраст за служба или принуждаване към оставка по медицински причини.
2. Прилагане на Закона за изповеданията: Уволнение на дейно проявяващи се духовници реакционери от всяка епархия, без да се обръща внимание на международната реакция.

3. Назначаване на доверени лица на ключови позиции: Включва назначаването на лоялни на режима лица на позиции като главен секретар на Синода, началник на културно-просветното отделение и други важни постове.

4. Изработване на нов демократичен устав: Внушаване на Светия Синод да изработи нов устав и избиране на патриарх, който да подкрепя социалистическата власт.

5. Съкращение на епархиите: Намаляване на броя на епархиите по бюджетни причини.

6. Подготовка на ОФ духовни кадри: Насърчаване на прогресивното свещеничество и подготовка на нови кадри, лоялни на режима.

7. Ревизия на учебната програма: Промяна на учебната програма в духовните учебни заведения и основна ревизия на възпитанието.

8. Разработка на лица с чужди агенти: Засилване на разработката на лица, засечени с чужди агенти, за тяхното демаскиране и обезвредяване.

Документите от архива на БКП от 25 юни 1949 г. предоставят ценна информация за политическите стратегии на комунистическата власт спрямо БПЦ. Те разкриват усилията на режима да контролира и манипулира религиозните институции, за да ги превърне в инструменти на държавната политика. Тези документи са важен източник за разбирането на сложните взаимоотношения между църквата и държавата в периода на социализма в България.

Лалю Метев, 13 август 2024 г.

AI Генериран Сензор за съдържание оценява, че вероятността този текст да е написан от човек е голяма - около 98%, поради сложната му структура, нюансирания език и липсата на очевидни шаблонни модели или прекалено формален тон.