ВЪЗХОДЪТ НА ЕГИПЕТСКАТА ИМПЕРИЯ

Основателят на 18-та династия, фараон Яхмос, завършва освободителната война срещу хиксосите, започната от неговия брат Камос. След тежка и продължителна обсада, египтяните превземат Аварис — крепостта на хиксосите в Долен Египет. Не ограничавайки се с това, Яхмос нахлува в Южна Палестина и завладява крепостта Шарухен. Войната продължава на юг, в Нубия, където също управляват хиксосите. Враговете са разбити, а страната е завладяна до вторите нилски прагове. След като се справя с нашествениците, фараонът започва борба с непокорните управители на областите. Източниците оскъдно съобщават за две големи битки (едната от които е речна) и пълната победа на фараона. Местните князе губят своите владения (които са конфискувани) и оттогава са под пълното разпореждане на фараона.

Със своите успехи Яхмос полага здрава основа за бъдещия разцвет на Египет. Неговият син Аменхотеп I води успешни войни в Нубия. Завладяната от него територия е толкова голяма, че от нея е образувано цяло наместничество. Аменхотеп не оставя синове и след неговата смърт престолът е зает от съпруга на сестра му, Тутмос I. Той започва своето управление с поход срещу въстаналите нубийци, а след това завладява тяхната страна до третите нилски прагове. Укрепвайки своите тила, фараонът нахлува в Азия. Египтяните безпроблемно преминават през цяла Палестина и Сирия и едва на бреговете на Ефрат се сблъскват с митанийската армия. В ожесточена битка тя е разбита. Но завоеванията на Тутмос I се оказват нестабилни. Следващият фараон — Тутмос II — започва своето управление с потушаване на мощно въстание в Нубия. За да усмири окончателно тази богата провинция, фараонът нарежда поголовното изтребление на всички нубийски мъже. В Сирия също често избухват бунтове, но Тутмос II не успява да се справи с непокорните. Съдейки по неговата мумия, той умира сравнително млад от някаква болест. След него престолът трябва да премине на сина му Тутмос III, но властта е завзета от амбициозната вдовица на покойния фараон, царица Хатшепсут. Тази енергична жена, която управлява Египет твърдо повече от 20 години, не предприема походи извън границите на страната. След нейната смърт, Тутмос III трябва отново да завладява Сирия. При него и при неговия син Аменхотеп II владенията на Египет се разпростират до бреговете на Ефрат. И двамата тези фараони-воини многократно водят войски в Сирия, покорявайки непокорните градове и довеждайки оттам в Египет десетки хиляди роби. Покорените народи са обложени с огромни данъци. При тях Египет достига зенита на своето могъщество. Управлението на двамата следващи фараони — Тутмос IV и Аменхотеп III, когато Египет е в центъра на огромна империя, е период на мир и процъфтяване. Силата на египетското оръжие и блясъкът на египетското злато правят съседните владетели угодливи и податливи. Колосалните човешки и материални ресурси, намиращи се в ръцете на фараоните, им позволяват да развият храмово строителство в невиждани дотогава мащаби.

Управлението на Аменхотеп III е особено белязано от грандиозни и луксозни постройки. Според един от владетелите на Двуречието, златото в Египет по това време е толкова, колкото прахът на земята. И наистина, в източниците от онези години постоянно се споменава за златни украшения, жезли, идоли, златни пейки, носилки, колесници и храмови ладии. Обшитите със златен лист кресла, олтари и саркофази са се запазили до наши дни. Златото покривало върховете на обелиските, издигащи се пред храмовете, огромните колони, поддържащи вътрешните покрития, дори стените и подовете на тези гигантски съоръжения били облицовани със злато и сребро. Центърът на блестящата империя били стовратните Тива. Никога градът на Амон не е бил толкова богат, както при Аменхотеп III. В двора царували сложен етикет и изтънчена мода. Величественият и изнежен фараон постоянно търсел изискани удоволствия. Неговият разкошен дворец (Малгата на левия бряг на Нил) бил приказно великолепен. Навсякъде блестели злато, скъпоценни камъни, слонова кост, лъщяло черно дърво, люлеели се щраусови пера, шумяло тънко до прозрачност платно, горели скъпи благовония. Навсякъде можело да се видят екзотични растения, ярки картини и клетки с живи птици. Едно празненство следвало друго, като фараонът по всеки повод щедро дарявал придворните.

Но блестящото положение на страната се оказало непрочно. Още при наследниците на Аменхотеп III започнали да се проявяват опасни признаци на упадък. Особено се разклатило международното значение на Египет по време на управлението на Аменхотеп IV (Ехнатон). Зает със своята религиозна реформа (утвърждаването на върховенството на божеството на видимото Слънце Атон над стария фивански бог Амон), той съвсем не обръщал внимание на хетите, които постепенно завземали Сирия. Тъй като Аменхотеп не оставил след себе си синове, властта преминала към неговите зетьове — първо Семнехкару, а после Тутанхатон. Първият управлявал страната само няколко месеца, а вторият не можел да бъде самостоятелен владетел, тъй като при възкачването си на престола бил още дете. Религиозната реформа на Ехнатон не преживяла дълго своя създател. Още на четвъртата година от царуването си Тутанхатон (името означавало „Подобаващ на живота на Атон“) сменил името си на Тутанкамон („Подобаващ на живота на Амон“), което ясно свидетелствало за връщането към почитането на старите богове. (Царицата също сменила името си. Вместо Анхесенатон („Живееща за Атон“) започнали да я наричат Анхесенамон („Живееща за Амон“). Прекрасната столица на Ехнатон Ахетатон била изоставена. Въпреки това, царският двор не се върнал в Тива. Центърът на страната се преместил в древната столица на Египет Мемфис.

Тутанкамон умира много млад — на осемнадесет години. Събитията след неговата смърт не са напълно ясни. Според египетските източници, неговата вдовица, царица Анхесенамон, се омъжва за влиятелния сановник Ейе, който става фараон. В хетската традиция нещата изглеждат по-сложни: за да не загуби достойнството си като царска дъщеря, Анхесенамон предлага ръката си на хетския царевич, син на цар Суппилулиума. Но щом пристига в Египет, египетските велможи го убиват. Анхесенамон е принудена да се омъжи за Ейе, а между египтяните и хетите започва тежка война. Суппилулиума не успява да отмъсти за смъртта на сина си — в неговата армия избухва мор, хетите отстъпват и Ейе остава на престола. Той управлява, обаче, недълго. След неговата смърт на трона се утвърждава военачалникът Хоремхеб. С религиозните нововъведения на Ехнатон е приключено завинаги. Хоремхеб не само възстановява тържественото изпълнение на древните култове и жертва огромни средства за възстановяване на старите храмове, но и предава на анатема имената на своите предшественици фараони-еретици. Нито Тутанкамон, нито Ейе, нито Ехнатон не се считат впоследствие за законни царе. Техните имена се опитват да изтрият от всички надписи, заменяйки ги с името на Хоремхеб. Той е известен също така с това, че започва енергична война с хетите, която, по всяка вероятност, е успешна, въпреки че детайлите не са известни. Със смъртта на Хоремхеб 18-та династия прекъсва.

Лалю Метев, 15 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Rise of the Egyptian Empire

The founder of the 18th Dynasty, Pharaoh Ahmose, completed the liberation war against the Hyksos, which was started by his brother Kamose. After a heavy and prolonged siege, the Egyptians captured Avaris, the Hyksos stronghold in Lower Egypt. Not stopping there, Ahmose invaded Southern Palestine and captured the fortress of Sharuhen. The war continued south into Nubia, where the Hyksos also ruled. The enemies were defeated, and the land was conquered up to the second cataract of the Nile. After dealing with the invaders, the Pharaoh began to fight against the rebellious local governors. Sources sparsely report two major battles (one of which was a river battle) and the complete victory of the Pharaoh. The local princes lost their domains (which were confiscated) and were henceforth under the full control of the Pharaoh.

With his successes, Ahmose laid a solid foundation for Egypt"s future prosperity. His son, Amenhotep I, led successful campaigns in Nubia. The territory he conquered was so large that it formed an entire viceroyalty. Amenhotep left no sons, and after his death, the throne was taken by his sister"s husband, Thutmose I. He began his reign with a campaign against the rebellious Nubians, then conquered their land up to the third cataract of the Nile. Strengthening his rear, the Pharaoh invaded Asia. The Egyptians passed through Palestine and Syria without difficulty and only encountered the Mitanni army on the banks of the Euphrates. In a fierce battle, the Mitanni were defeated. However, Thutmose I"s conquests proved unstable. The next Pharaoh, Thutmose II, began his reign by suppressing a powerful rebellion in Nubia. To finally pacify this rich province, the Pharaoh ordered the extermination of all Nubian men. Rebellions also frequently erupted in Syria, but Thutmose II failed to subdue the rebels. Judging by his mummy, he died relatively young from some illness. After him, the throne was supposed to pass to his son, Thutmose III, but the power was seized by the ambitious widow of the late Pharaoh, Queen Hatshepsut. This energetic woman, who ruled Egypt firmly for over 20 years, did not undertake campaigns beyond the country"s borders. After her death, Thutmose III had to reconquer Syria. Under him and his son, Amenhotep II, Egypt"s territories extended to the banks of the Euphrates. Both warrior Pharaohs repeatedly led armies into Syria, subduing rebellious cities and bringing tens of thousands of slaves back to Egypt. The conquered peoples were heavily taxed. Under them, Egypt reached the zenith of its power. The reigns of the next two Pharaohs, Thutmose IV and Amenhotep III, when Egypt was at the center of a vast empire, were periods of peace and prosperity. The strength of the Egyptian military and the splendor of Egyptian gold made neighboring rulers compliant and submissive. The colossal human and material resources at the Pharaohs" disposal allowed them to develop temple construction on an unprecedented scale.

The reign of Amenhotep III was particularly marked by grand and luxurious buildings. According to one of the rulers of Mesopotamia, gold in Egypt at that time was as plentiful as the dust of the earth. Indeed, sources from those years constantly mention gold ornaments, scepters, idols, gold benches, litters, chariots, and temple boats. Gold-leafed chairs, altars, and sarcophagi have survived to this day. Gold covered the tops of obelisks standing in front of temples, the huge columns supporting the inner roofs, and even the walls and floors of these gigantic structures were lined with gold and silver. The center of the brilliant empire was the hundred-gated Thebes. The city of Amun had never been as wealthy as it was under Amenhotep III. The court was characterized by elaborate etiquette and refined fashion. The majestic and delicate Pharaoh constantly sought exquisite pleasures. His luxurious palace (Malqata on the west bank of the Nile) was fabulously magnificent. Everywhere glittered gold, precious stones, ivory, gleaming ebony, swaying ostrich feathers, rustling fine linen, and burning expensive incense. Exotic plants, bright paintings, and cages with live birds could be seen everywhere. One celebration followed another, with the Pharaoh generously rewarding courtiers on every occasion.

But the brilliant state of the country proved unstable. Already under the successors of Amenhotep III, dangerous signs of decline began to appear. Egypt"s international significance particularly wavered during the reign of Amenhotep IV (Akhenaten). Preoccupied with his religious reform (establishing the supremacy of the deity of the visible sun, Aten, over the old Theban god Amun), he paid no attention to the Hittites, who gradually took over Syria. Since Amenhotep left no sons, power passed to his sons-in-law, first Smenkhkare and then Tutankhaten. The first ruled the country for only a few months, and the second could not be an independent ruler, as he was still a child when he ascended the throne. Akhenaten"s religious reform did not outlive its creator. In the fourth year of his reign, Tutankhaten (meaning "Living Image of Aten") changed his name to Tutankhamun ("Living Image of Amun"), clearly indicating a return to the worship of the old gods. (The queen also changed her name. Instead of Ankhesenpaaten ("Living for Aten"), she was called Ankhesenamun ("Living for Amun"). Akhenaten"s splendid capital, Akhetaten, was abandoned. Nevertheless, the royal court did not return to Thebes. The center of the country moved to the ancient capital of Egypt, Memphis.

Tutankhamun died very young, at eighteen. The events following his death are not entirely clear. According to Egyptian sources, his widow, Queen Ankhesenamun, married the influential official Ay, who became Pharaoh. In the Hittite tradition, things appear more complicated: to avoid losing her dignity as a royal daughter, Ankhesenamun offered her hand to the Hittite prince, son of King Suppiluliuma. But upon his arrival in Egypt, the Egyptian nobles killed him. Ankhesenamun was forced to marry Ay, and a heavy war broke out between the Egyptians and the Hittites. Suppiluliuma could not avenge his son"s death—his army was struck by a plague, the Hittites retreated, and Ay remained on the throne. However, he ruled for a short time. After his death, the throne was taken by the military commander Horemheb. Akhenaten"s religious innovations were permanently ended. Horemheb not only restored the solemn performance of ancient cults and sacrificed enormous resources to restore old temples but also anathematized the names of his heretic predecessors. Neither Tutankhamun, nor Ay, nor Akhenaten were subsequently considered legitimate kings. Their names were attempted to be erased from all inscriptions, replaced with Horemheb"s name. He is also known for starting an energetic war with the Hittites, which was likely successful, although details are unknown. With Horemheb"s death, the 18th Dynasty came to an end.

Lalu Metev, August 15, 2024