КУШАНСКИТЕ ЦАРЕ

Царската династия, управлявала в началото на I век до средата на III век в Кушан (Средна Азия, Афганистан и Северозападна Индия): Кадфис I (30-80), Кадфис II (80-103), Канишка I (103-126), Васишка (126-130), Хувишка I (130-143), Канишка II (143-?), Хувишка II (?-166), Васудева I (166-200), Канишка III (200-222), Васудева II (222-244).

Първоначалното ядро на Кушанската империя е древна Бактрия. Между 140 и 130 г. пр.н.е. тя е завладяна от племената юечжи, които нахлуват от района на Сърдаря. (Мястото на първоначалното заселване на юечжи се счита за Северен Китай, откъдето те са изтласкани от хуните през първата половина на II век пр.н.е.). Етническата принадлежност на юечжи остава предмет на дискусии. Има обаче основания да се твърди, че преди преселването си в Средна Азия юечжи са говорили на един от тохарските езици. Но е малко вероятно те да са го запазили дълго, тъй като самите племена едва ли са били многобройни. Оказвайки се в басейна на Сърдаря, юечжи увличат в своето движение на запад ираноговорящите масагети, с които вероятно по-късно се сливат. Гърците, отбелязали между 140 и 130 г. пр.н.е. нахлуването в Бактрия на масагетските и сакските племена, не споменават нищо за юечжи. Китайските историци пишат, че след като се заселват в Бактрия, юечжи образуват пет самостоятелни княжества — Хюми, Шуанми, Гуйшуан (самоназванието на това княжество е Кушан), Ситун и Гаофу. След около век и половина всички те се обединяват под властта на Кушан-Гуйшуан. За съжаление, историята на Кушанското царство — едно от най-великите държави на древността — е много слабо известна и дори хронологията ѝ е до голяма степен условна. Гръко-римските автори не споменават за кушаните. Основният източник на нашите сведения за тях остават китайските хроники. В „Историята на династията Хан“ за образуването на Кушанското царство се съобщава следното: „След около сто години (след завладяването на Бактрия от юечжи) князът на Гуйшуан Киоцзюкю покорява останалите четири князе и се обявява за владетел под името Гуйшуански“. Столицата на новото царство е град Ланши, вероятно Александрия-Бактра. Киоцзюкю е най-вероятно добре известният от своите монети цар Кудзула-Кадфис (I). Обединявайки под своя власт Бактрия, Кадфис се насочва на юг и подчинява разпокъсаните владения на индо-партянските царе в Арахозия и Гандхара. След това той приема титлата „цар на царете“.

Тъй като на запад се намира мощната Партянска държава, основното направление на по-нататъшните кушански завоевания става югоизтокът. Китайската хроника съобщава, че след смъртта на Кадфис I „неговият син Янгаочжън заема престола и още покорява Индия, като прави един от своите военачалници управител на страната. Оттогава юечжи стават най-силният и богат дом. Съседните държави го наричат Гуйшуанско царство, но китайският двор използва старото му име — Голям Юечжи“. Според нумизматичните данни, наследникът на Кадфис I е владетелят Вима-Кадфис (II) (вероятно може да се идентифицира с Янгаочжън). При него границите на Кушанската империя достигат до долното течение на Инд. Тя включва цялата територия на съвременен Афганистан, значителна част от Средна Азия и цяла Северозападна Индия. Разширението на империята продължава и на североизток. Около 90 г. кушанската армия се сражава в Източен Туркестан с китайската армия на Бан Чао.

Кушан достига своя разцвет при Канишка I, който е известен в индийската историческа традиция като покровител на будизма. Под негово покровителство се провежда голям събор, който установява основите на догматиката на северния будизъм (махаяна). Самият Канишка става един от най-популярните герои в будистката литература, където му се приписва строителството на храмове, покровителството на манастири и будистки философи. Въпреки това, според нумизматичния материал, в Кушан се изповядват и други религии. На достигналите до нас монети на Канишка са изобразени богове от античната митология — Хелиос, Селена, Хефест, както и авестийски божества — Митра, Веретрагна и Анхита.

За наследниците на Канишка I няма запазени сведения. За техните имена може да се съди само по надписите. Изглежда, че в средата на III век Кушанската империя се разпада. Иранският шах Ардашир I през 30-те години на III век отвоюва от кушаните територията на съвременен Афганистан и Средна Азия. По същото време силен удар по техните индийски владения нанасят яудхеите (това племе заема равнинните области между реките Сатледж и Джамна). Въпреки това, отделни кушански княжества в Пенджаб съществуват още повече от столетие. Те са завладени в началото на V век от ефталитите.

Лалю Метев, 15 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


THE KUSHAN KINGS

The royal dynasty that ruled from the beginning of the 1st century to the mid-3rd century in Kushan (Central Asia, Afghanistan, and Northwestern India): Kadphises I (30-80), Kadphises II (80-103), Kanishka I (103-126), Vashishka (126-130), Huvishka I (130-143), Kanishka II (143-?), Huvishka II (?-166), Vasudeva I (166-200), Kanishka III (200-222), Vasudeva II (222-244).

The initial core of the Kushan Empire was ancient Bactria. Between 140 and 130 BC, it was conquered by the Yuezhi tribes, who invaded from the region of the Syr Darya. (The original settlement area of the Yuezhi is considered to be Northern China, from where they were driven out by the Huns in the first half of the 2nd century BC). The ethnic affiliation of the Yuezhi remains a subject of debate. However, there is reason to believe that before their migration to Central Asia, the Yuezhi spoke one of the Tocharian languages. But it is unlikely that they retained it for long, as the tribes themselves were probably not numerous. Finding themselves in the Syr Darya basin, the Yuezhi drew the Iranian-speaking Massagetae into their westward movement, with whom they likely later merged. The Greeks, who noted the invasion of Bactria by the Massagetae and Saka tribes between 140 and 130 BC, did not mention the Yuezhi. Chinese historians write that after settling in Bactria, the Yuezhi formed five independent principalities—Xiumi, Shuangmi, Guishuang (the self-name of this principality is Kushan), Xidun, and Gaofu. After about a century and a half, they all united under the authority of Kushan-Guishuang. Unfortunately, the history of the Kushan Kingdom—one of the greatest states of antiquity—is very poorly known, and even its chronology is largely conjectural. Greco-Roman authors do not mention the Kushans. The main source of our knowledge about them remains the Chinese chronicles. In the "History of the Han Dynasty," the formation of the Kushan Kingdom is reported as follows: "After about a hundred years (after the conquest of Bactria by the Yuezhi), the prince of Guishuang, Qiujiuque, conquered the other four princes and declared himself ruler under the name of Guishuang." The capital of the new kingdom was the city of Lanshi, probably Alexandria-Bactra. Qiujiuque is most likely the well-known king from his coins, Kujula Kadphises (I). Uniting Bactria under his authority, Kadphises moved south and subdued the fragmented territories of the Indo-Parthian kings in Arachosia and Gandhara. He then assumed the title "King of Kings."

Since the powerful Parthian state lay to the west, the main direction of further Kushan conquests became the southeast. The Chinese chronicle reports that after the death of Kadphises I, "his son Yangaozhen ascended the throne and further conquered India, making one of his generals the governor of the country. From then on, the Yuezhi became the most powerful and wealthy house. Neighboring states called it the Guishuang Kingdom, but the Chinese court used its old name—Great Yuezhi." According to numismatic data, the successor of Kadphises I was the ruler Vima Kadphises (II) (possibly identifiable with Yangaozhen). Under him, the borders of the Kushan Empire reached the lower course of the Indus. It included the entire territory of modern Afghanistan, a significant part of Central Asia, and all of Northwestern India. The expansion of the empire continued to the northeast. Around 90 AD, the Kushan army fought in Eastern Turkestan against the Chinese army of Ban Chao.

Kushan reached its peak under Kanishka I, who is known in Indian historical tradition as a patron of Buddhism. Under his patronage, a great council was held, which established the foundations of the dogmatics of Northern Buddhism (Mahayana). Kanishka himself became one of the most popular heroes in Buddhist literature, where he is credited with building temples, patronizing monasteries, and Buddhist philosophers. However, according to numismatic material, other religions were also practiced in Kushan. The coins of Kanishka that have reached us depict gods from ancient mythology—Helios, Selene, Hephaestus, as well as Avestan deities—Mithra, Verethragna, and Anahita.

There are no preserved records of the successors of Kanishka I. Their names can only be inferred from inscriptions. It seems that in the mid-3rd century, the Kushan Empire disintegrated. The Iranian shah Ardashir I reconquered the territory of modern Afghanistan and Central Asia from the Kushans in the 230s. At the same time, the Yaudheya tribe (which occupied the plains between the Sutlej and Yamuna rivers) dealt a severe blow to their Indian possessions. Nevertheless, individual Kushan principalities in Punjab existed for more than a century. They were conquered in the early 5th century by the Hephthalites.

Lalu Metev, August 15, 2024