Алтън Калофер: Исторически и културен анализ

Калофер, разположен в южното подножие на Балкана, е имал значима роля като дервентджийско селище. Първите записи за него датират от 1516 г., когато в тимарския регистър се отбелязва, че местните жители са охранявали подбалканския път, свързващ Акча Казанлък и София през Гьопса. Това е във времето на Селим I Явуз, деветият султан на Османската империя, управлявал от 1512 до 1520 г.

Калофер е град с пребогато историческо наследство, който още от създаването си в началото на 1514 г. през време на управлението на султан Селим I Явуз, успява да се издигне до статуса на относително свободен в рамките на Османската империя, като постига автономия в областта на местното управление и при взимане на редица самостоятелни решения. Различни източници предоставят ценна информация за основаването и развитието на Калофер. Тези сведения ни позволяват да разгледаме ролята на легендарния Калифер войвода и значението на Калофер в българската история.

Основаване на Калофер
Според легендата, група мъже, предвождани от Калифер войвода, са „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Султанът, неспособен да се справи с тях, им разрешава да се заселят на тези земи при условие, че спрат нападенията. За целта султан Селим I издава нарочен ферман сербезие (свещена заповед) за автономия на Горското воеводство, който включва разни правдини.

Този ферман подчертава важността на местното самоуправление и предоставя на Горското воеводство определени свободи и отговорности в рамките на империята. Така Калофер се установява като селище с чисто български характер и ред привилегии, управлявано изцяло от българи, а впоследствие става много важен културен и търговски център за българите от цялата империя.

Според Иван Богоров в своята „Кратка география“ (1851 г.), Калофер е фабрично село, разположено на хълм, прохлаждано от река Тунджа, която извира наблизо от рът Купен. Селото е основано от Калифер войвода, чийто гроб все още стои край селото. Това свидетелство подчертава значението на Калифер като основател и защитник на селището.

„Цариградски вестник“ от 13 септември 1852 г. също потвърждава, че Калофер е основан от Калифер войвода, който дава името си на селото. Това предание е важно за разбирането на историческата идентичност на Калофер и неговите жители.

Легенди и предания
Феликс Каниц, известен австро-унгарски географ и етнограф, отбелязва, че когато България попада под турско иго, войводата Калимфер забягва в Тунджанския проход и се заселва със своите хора. Те намират голям пръстен, който вземат за добър знак и наричат заселището „Калосферай“. Легендата разказва, че те нападат близкото градче Сопот и грабват своите „сабинянки“. Турците уважават населението като герои, а султанът дава на бързопроцъфтяващото градче големи правдини.

Исторически сведения
В сборника на Калоферската дружба от 1908 г., Димо х. Гендов споменава, че Калофер е основан във времето на султан Сюлейман I (1520-1566) от войводата Калифер. Това свидетелство допълва картината на основаването на Калофер и подчертава значението на Калифер войвода като ключова фигура в историята на селището.

През XIX век Калофер израства като важен културен и търговски център, известен с производството на шаяк и гайтани. Градът е наричан „Алтън Калофер“ (Златен Калофер) заради богатството и просперитета си. Въпреки опожаряванията от кърджалии през 1799 и 1804 г., Калофер бързо се възстановява и продължава да процъфтява

Калофер е селище с дълбоки исторически корени и богато културно наследство. Основаването му от Калифер войвода и свързаните с него легенди подчертават значението на Калофер в българската история. Различните източници предоставят ценна информация за развитието на Калофер и ролята на Калифер войвода. Тези сведения ни позволяват да разберем по-добре историческата идентичност на Калофер и неговото значение за българската култура и история.

Лалю Метев, 16 август 2024 г.