Калоферските манастири по време на Възраждането

В периода от края на XVIII до началото на XX век са възстановени множество манастири и църкви, включително и двата Калоферски манастира – „Св. Рождество Богородично” и „Св. Въведение Богородично”. Тези манастири играят важна роля в духовния и културен живот на българите, като същевременно служат като центрове на просвета и съпротива срещу османското владичество.

Калоферският мъжки манастир „Св. Рождество Богородично” е основан през 1640 г. и е един от най-старите манастири в региона. Той е разрушен по време на османското владичество, като точната дата не е известна. Манастирът е възстановен през 1819 г. и отново по време на Страшното през 1877 г. е разрушен след временното оттегляне на руските войски. Последното му възстановяване датира от 1881 г., когато придобива сегашния си вид. Манастирът представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, съборна черква и аязмен параклис „Св. Пантелеймон”, построен през 1825 г. Легендата разказва, че водата от аязмото е излекувала слепотата на дъщерята на османски големец.

Девическият манастир „Св. Въведение Богородично”, известен още като Калоферския манастир, е основан през XVIII век от рилския монах Доротей. Манастирът е разрушаван на два пъти по време на кърджалийските нападения през 1799 и 1804 г., но отново бива възстановен през 1819 г. В този период е открито и девическо училище, което допринася за образованието на местните момичета. Със средства, събрани от монахини в Русия, през 1862 г. са изградени църквата и жилищните сгради. През 1877 г., по време на Страшното, манастирът е ограбен и опожарен, а впоследствие е издигнат наново.

В църквата на манастира се намира иконата „Христос Богославящ”, създадена от неизвестен художник. Тази икона е една от най-ценните реликви на манастира и привлича множество поклонници. Под храма има извор със светена вода, наречен на името на Св. Богородица, който се смята за чудотворен и от който богомолците пият за здраве.

Калоферските манастири „Св. Рождество Богородично” и „Св. Въведение Богородично” са не само религиозни, но и културни центрове, които играят важна историческа роля. Въпреки многобройните си премеждия и опожарявания през годините, те продължават да бъдат действащи и отворени за поклонници, като съхраняват духа и традициите на богатото културно и историческо наследство на България.

Лалю Метев, 18 август 2024 г.