Крепостта Маркели

Крепостта Маркели, разположена близо до град Карнобат е важен исторически обект с богата и разнообразна история, която обхваща няколко века.

Крепостта Маркели е основана през късната Античност, вероятно в края на IV и началото на V век. Тя е била стратегически разположена на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. Това място е избрано поради естествените защитни прегради като река Мочурица и скалните откоси в северозападната част.

Първоначално крепостта е била защитавана от крепостна стена, а през Средновековието са добавени мощни земни отбранителни валове. Общата площ на крепостта е около 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 метра. Вътрешната част на крепостта включва църковен комплекс и водоотбранителна кула, разположена стратегически на левия бряг на реката.

Маркели е била сцена на множество важни военни събития. През 756 г. княз Винех губи сражение при Маркели срещу византийския император Константин V Копроним. В 792 г. император Константин VI е разбит при Маркели от войските на княз Кардам. През 811 г. император Никифор Геник използва Маркели като изходна точка за злополучния си поход в България, при който е разбит от войските на цар Крум и губи живота си.

До втората половина на VIII век, Маркели е била епископски град и център на християнизацията на Североизточна Тракия. В най-високата част на крепостта е изграден ранен християнски матририум – храм, посветен на християнски мъченик.

Ана Комнина пише, че в 1089 г. баща ѝ император Алексий I Комнин използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите. Крепостта вероятно е разрушена  през 1090 г. при куманското нападение над Византийската империя. Въпреки това, останките от крепостта и до днес свидетелстват за нейната значимост и стратегическо значение през вековете.

Крепостта Маркели е важен исторически обект, който играе ключова роля в политическия и военен живот на Балканите през Античността и Средновековието. Нейната архитектура, стратегическо разположение и участие в значими исторически събития я правят ценен източник на информация за миналото на региона.

Лалю Метев, 18 август 2024 г.