Биографичен портрет на цар Борил

Цар Борил е владетел на България от 1207 до 1218 г. Той е част от династията Асеневци и е син на неизвестна по име сестра на царете Петър, Асен и Калоян. Възкачването му на престола е свързано с редица политически интриги и конфликти.

Родословие и родствени връзки
Борил е племенник на цар Калоян, което го прави част от съребрената (женска) линия на династията Асеневци. Той има брат на име Стрез, който също играе значителна роля в политическите събития на времето.

Бракове и деца
Анна Куманката (по-късно монахиня Анисия): Борил се жени за вдовицата на Калоян, Анна Куманката, за да легитимира своето управление. През 1213 г. той се развежда с нея, след което тя става монахиня под името Анисия. Борил има дъщеря, чието име не е известно, вероятно родена от брака му с Анна.

Елизабет дьо Куртене: След развода с Анна, Борил се жени за Елизабет дьо Куртене, дъщеря на Йоланда Фландърска и племенница на латинския император Анри Фландърски. Този брак е част от политическите му усилия за съюз с Латинската империя.

Възкачване на трона
След смъртта на цар Калоян през 1207 г., Борил успява да се наложи като цар, побеждавайки други претенденти за трона като Алексий Слав и брат си Стрез. Въпреки че някои историци го смятат за узурпатор, липсват преки доказателства за неговото участие в заговора и убийството на Калоян.

Управление и политика
Управлението на Борил е белязано от редица неуспехи и вътрешни конфликти. Той води агресивна политика към съседите, но често претърпява военни поражения. През 1208 г. Борил нахлува в Източна Тракия, но е разбит от латинския император Анри Фландърски при битката при Боруй (Стара Загора).

Вътрешната ситуация в България също е нестабилна. Борил се опитва да укрепи своята власт чрез гонения срещу богомилите и организира първия в историята на България събор против тях през 1211 г., резултатът от който е съставянето на Бориловия синодик. Въпреки това, неговото управление е белязано от сепаратизъм и вътрешни бунтове, като например метежът от 1213 г. във Видин.

Падение и наследство
През 1218 г. Борил е свален от престола от Йоан II Асен, син на Йоан I Асен, който се завръща от изгнание. Борил бяга и следите му се губят, като се предполага, че е починал не по-рано от 1217 г.

Цар Борил е противоречива фигура в българската история. Въпреки че неговото управление е белязано от неуспехи и вътрешни конфликти, той остава важна част от династията Асеневци и историята на Второто българско царство.

Лалю Метев, 20 август 2024 г.