Историческо развитие на Софийската адвокатска колегия

Адвокатът винаги е бил отъждествяван с борец за право, достойнство и справедливост, човек, доблестно изпълняващ своя професионален дълг. Историята на адвокатската професия в България е дълга и изпълнена с важни събития и промени, които са оформили съвременната адвокатура.

Уставът за адвокатите от 1876 г.
Първият нормативен акт, регламентиращ адвокатската професия в българските земи, е Уставът за адвокатите от 1876 г., приет в резултат на съдебните реформи в Османската империя. Този устав урежда съдебната защита на правата и интересите на поданиците на империята от професионални адвокати пред гражданските съдилища.

Временно руско управление и Временни правила
След Освобождението, Временното руско управление въвежда Временни правила за устройството на съдебната част в България. В този период юридическото образование и правоспособност не са били задължителни, тъй като липсвали професионално подготвени лица и трайни местни традиции. Адвокат, или както е възприето във Временните правила - повереник, е можел да бъде всеки пълнолетен, който знае български език и „не е опорочен по съд“.

Закон за изменение на чл. 98 от Временните правила
С приемането на Закона за изменение на чл. 98 от Временните правила за устройството на съдебната част в България се поставя началото на формирането на адвокатското съсловие. Съгласно този закон, всеки адвокат (повереник) е длъжен да представи в съда свидетелство от своята община, че е правоспособен да ходатайства по чужди дела пред съда. За първи път в българското законодателство се въвежда и терминът „адвокат“.

Закон за устройството на съдилищата от 1883 г.
Законът за устройството на съдилищата от 1883 г., приет по време на режима на пълномощията, окончателно въвежда фигурата на адвоката и го определя като помощник на съда. За първи път се поставя и изискването за юридическа квалификация на адвокатите. Този закон признава на адвокатите изключителното право да представляват страните пред съдилищата и им забранява упражняването на каквато и да било друга професия, освен адвокатската. Установени са и редица забрани от етичен характер.

Организация на адвокатската колегия
Съгласно Закона за устройството на съдилищата от 1883 г., адвокатите се „приписват“ към едно от окръжните съдилища и образуват адвокатската колегия. Те се намират под дисциплинарния надзор на „главатаря“ на адвокатското съсловие, на прокурора и на съответния окръжен съд.

Историята на адвокатската професия в България е изпълнена с важни събития и нормативни промени, които са оформили съвременната адвокатура. От първите стъпки на регламентация през 1876 г. до утвърждаването на адвокатската професия като независима и самоуправляваща се институция, адвокатите винаги са играли ключова роля в защитата на правата и интересите на гражданите.

Начало на самоуправлението на адвокатурата
Самоуправлението на адвокатурата в България започва с приемането на първия Закон за адвокатите на 22 ноември 1888 г. Този закон създава предпоставките за изграждане на Съвет на адвокатите, който да регулира дейността на адвокатите в страната.

Учредяване на Софийския адвокатски съвет
Един от най-първите адвокатски съвети в България е Софийският адвокатски съвет, учреден на 11 октомври 1897 г. по инициатива на председателя на Софийския окръжен съд Георги Писарев. За първи председател на Софийския адвокатски съвет е избран известният политически деец и адвокат д-р Димитър Греков. Сред първите членове на съвета са д-р Васил Радославов, д-р Сава Иванчев, д-р Стоян Данев, д-р Константин Помянов, Иван Плакунов и Гаврил Орошаков. Към онзи момент адвокатите юристи в София са били 59.

Първи стъпки и развитие
Първото значимо дело на Софийския адвокатски съвет е съставянето на точен списък на адвокатите, вписани към Софийския окръжен съд, и изработването на Правилник на Софийския адвокатски съвет. Правилникът е публикуван в Държавен вестник (бр. 47 от 1899 г.) и утвърден с Указ № 28 от 12 февруари 1899 г., което го прави валиден за всички адвокатски съвети в страната.

Закон за адвокатите от 1925 г.
Истинското развитие на Софийския адвокатски съвет започва с приемането на Закона за адвокатите на 24 юли 1925 г. Този закон изгражда организацията на българската адвокатура върху принципите на самоуправление и самоконтрол, които са необходими за нейната независимост. Членуването на адвокатите в адвокатски колегии, които са юридически лица, става задължително.

Промени след Втората световна война
След комунистическия преврат и окупацията на страната от Червената армия, с установяването на тоталитарен държавен строй, организацията на адвокатурата претърпява значителни промени. На 16 октомври 1947 г. е приет нов Закон за адвокатите, който утвърждава адвокатските колегии като юридически лица с органи общо събрание и адвокатски съвет. Независимостта на адвокатурата обаче е премахната с последващи укази, които отричат принципите на самоконтрол и самоуправление.

Възстановяване на независимостта
През 1991 г. Великото народно събрание приема нов Закон за адвокатурата, който възстановява независимостта на адвокатската професия и утвърждава адвокатурата като конституционна дейност за правна помощ и защита на правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Този закон остава в сила до приемането на новия Закон за адвокатурата през 2004 г., който допълнително укрепва принципите на самоуправление и независимост на адвокатурата.

Историята на Софийската адвокатска колегия е изпълнена с важни събития и промени, които отразяват развитието на адвокатската професия в България. От първите стъпки на самоуправление през 1888 г. до възстановяването на независимостта през 1991 г., Софийската адвокатска колегия играе ключова роля в утвърждаването на принципите на правосъдие и защита на правата на гражданите.

Лалю Метев, 30 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Historical Development of the Sofia Bar Association

The lawyer has always been identified as a fighter for law, dignity, and justice, a person who honorably fulfills their professional duty. The history of the legal profession in Bulgaria is long and filled with significant events and changes that have shaped the modern legal profession.

The Statute for Lawyers of 1876
The first regulatory act governing the legal profession in Bulgarian lands was the Statute for Lawyers of 1876, adopted as a result of judicial reforms in the Ottoman Empire. This statute regulated the judicial protection of the rights and interests of the empire"s subjects by professional lawyers before civil courts.

Temporary Russian Administration and Temporary Rules
After the Liberation, the Temporary Russian Administration introduced Temporary Rules for the organization of the judicial system in Bulgaria. During this period, legal education and qualification were not mandatory, as there were no professionally trained individuals and lasting local traditions. A lawyer, or as referred to in the Temporary Rules - a trustee, could be any adult who knew the Bulgarian language and "was not tainted by the court."

Law Amending Article 98 of the Temporary Rules
With the adoption of the Law Amending Article 98 of the Temporary Rules for the organization of the judicial system in Bulgaria, the formation of the legal profession began. According to this law, every lawyer (trustee) was required to present a certificate from their municipality to the court, proving their qualification to advocate in court. For the first time in Bulgarian legislation, the term "lawyer" was introduced.

Law on the Organization of the Courts of 1883
The Law on the Organization of the Courts of 1883, adopted during the regime of plenipotentiaries, finally introduced the figure of the lawyer and defined them as an assistant to the court. For the first time, the requirement for legal qualification of lawyers was established. This law granted lawyers the exclusive right to represent parties before the courts and prohibited them from practicing any other profession besides law. Several ethical prohibitions were also established.

Organization of the Bar Association
According to the Law on the Organization of the Courts of 1883, lawyers were "assigned" to one of the district courts and formed the bar association. They were under the disciplinary supervision of the "chief" of the legal profession, the prosecutor, and the respective district court.

The history of the legal profession in Bulgaria is filled with significant events and regulatory changes that have shaped the modern legal profession. From the first steps of regulation in 1876 to the establishment of the legal profession as an independent and self-governing institution, lawyers have always played a key role in protecting the rights and interests of citizens.

Beginning of Self-Governance of the Legal Profession
The self-governance of the legal profession in Bulgaria began with the adoption of the first Law on Lawyers on November 22, 1888. This law created the conditions for the establishment of the Council of Lawyers, which would regulate the activities of lawyers in the country.

Establishment of the Sofia Bar Council
One of the first bar councils in Bulgaria was the Sofia Bar Council, established on October 11, 1897, on the initiative of the chairman of the Sofia District Court, Georgi Pisarev. The first chairman of the Sofia Bar Council was the renowned political figure and lawyer Dr. Dimitar Grekov. Among the first members of the council were Dr. Vasil Radoslavov, Dr. Sava Ivanchev, Dr. Stoyan Danev, Dr. Konstantin Pomyano, Ivan Plakunov, and Gavril Oroshakov. At that time, there were 59 lawyers in Sofia.

First Steps and Development
The first significant task of the Sofia Bar Council was to compile an accurate list of lawyers registered with the Sofia District Court and to draft the Rules of the Sofia Bar Council. The rules were published in the State Gazette (issue 47 of 1899) and approved by Decree No. 28 of February 12, 1899, making them valid for all bar councils in the country.

Law on Lawyers of 1925
The real development of the Sofia Bar Council began with the adoption of the Law on Lawyers on July 24, 1925. This law established the organization of the Bulgarian legal profession on the principles of self-governance and self-control, which are necessary for its independence. Membership of lawyers in bar associations, which are legal entities, became mandatory.

Changes After World War II
After the communist coup and the occupation of the country by the Red Army, with the establishment of a totalitarian state regime, the organization of the legal profession underwent significant changes. On October 16, 1947, a new Law on Lawyers was adopted, which established bar associations as legal entities with bodies such as the general assembly and the bar council. However, the independence of the legal profession was abolished by subsequent decrees that denied the principles of self-control and self-governance.

Restoration of Independence
In 1991, the Grand National Assembly adopted a new Law on Lawyers, which restored the independence of the legal profession and established the legal profession as a constitutional activity for legal assistance and protection of the rights and legitimate interests of individuals and legal entities. This law remained in force until the adoption of the new Law on Lawyers in 2004, which further strengthened the principles of self-governance and independence of the legal profession.

The history of the Sofia Bar Association is filled with significant events and changes that reflect the development of the legal profession in Bulgaria. From the first steps of self-governance in 1888 to the restoration of independence in 1991, the Sofia Bar Association has played a key role in establishing the principles of justice and protecting the rights of citizens.

Lalu Metev, August 30, 2024