Скития: Историческо развитие и културно наследство

Скития, известна още като Понтийска Скития, е царство, създадено от скитите през VI-III век пр.н.е. в Понтийско-Каспийската степ. Скитите са номадски народ, който играе значителна роля в историята на Евразийската степ и оставя дълбок отпечатък върху културното и политическото развитие на региона.

Произход и ранна миграция
Скитите произхождат от Централна Азия, вероятно около IX век пр.н.е., и пристигат в Кавказката степ през VIII и VII век пр.н.е. като част от значително движение на номадски народи от Евразийската степ. Това движение започва, когато друг номадски ирански народ, близко свързан със скитите, като масагетите или иседоните, мигрира на запад, принуждавайки ранните скити да се придвижат на запад през река Аракс. След това скитите се установяват в Каспийската степ, където завладяват територията на кимерийците, също номадски ирански народ, и асимилират повечето от тях, като изместват останалите.

Установяване в Кавказ и разширяване на юг
По време на тази ранна миграция, някои групи скити се установяват в Севернокавказките степи и подножието на Кавказките планини на изток от река Кубан, където се смесват с местните популации и не мигрират на юг в Западна Азия. Под натиска на скитите, изместените киммерийци мигрират на юг по крайбрежието на Черно море и достигат до Анатолия. Скитите от своя страна по-късно се разширяват на юг, следвайки крайбрежието на Каспийско море и достигат до Севернокавказките степи, където се установяват в района между реките Аракс и Кура. Те продължават да се разширяват в региона на юг от река Кура в днешен Азербайджан, където се установяват около днешните Мингечевир, Гянджа и Муганската равнина. Източното Закавказие става техен център на операции в Западна Азия до началото на VI век пр.н.е., като това присъствие в Западна Азия е разширение на скитското царство в степите.

Културно наследство и археологически доказателства
Най-ранните скити са част от Срубната култура, а археологически движението на скитите в Закавказието е засвидетелствано под формата на миграция на част от Срубната култура, която е свързана предимно с Y-хаплогрупата R1a, на юг по западното крайбрежие на Каспийско море. Присъствието на скитите в Закавказието оказва влияние върху тяхната култура, като например мечът акинак и бронзовите стрели с три ръба, които са типични за скитите, но всъщност са с произход от Закавказието и са приети от скитите по време на престоя им в Кавказ.

Генетична карта на Скития
Генетичните изследвания на скитите разкриват сложна картина на тяхното потекло и миграции. Анализите на древна ДНК показват, че скитите са имали смесен произход, включващ както местни евразийски компоненти, така и гени от Централна Азия. Това потвърждава историческите сведения за техните миграции и взаимодействия с различни народи. Генетичните данни също така показват, че скитите са имали значително генетично разнообразие, което е резултат от техния номадски начин на живот и широките територии, които са обитавали.

Скития и скитите играят ключова роля в историята на Евразийската степ и оставят значително културно наследство. Техните миграции и завоевания оформят политическата карта на региона и влияят върху културното развитие на народите, с които влизат в контакт. Историята на скитите е пример за динамиката на номадските народи и тяхното влияние върху цивилизациите на древния свят.

Скитите никога не са изчезвали напълно; както показват европейските саги и исторически източници, групи като келтите, саксонците и славяните са тясно свързани със скитите. Генетичните изследвания потвърждават значителна връзка между западните скити и редица европейски етнически групи. Това не е изненадващо, тъй като иранските народи, включително скитите, са оказвали силно влияние в Европа преди формирането на съвременните европейски етноси.

Когато арабите се срещнали с викингите и иранците в Европа, ги наричали „магове“, което ясно показва осъзнаването на историческите връзки между тези народи. Източните викинги били вдъхновени да пътуват до Иран, след като от своите саги научили, че германските племена произхождат от тези земи. Дори Херодот споменава „германско племе“ като част от иранските народи.

Така много европейски етнически групи запазват скитски истории за своя произход. Европейски историци също отбелязват, че европейците имат скитски корени, водещи към Иран. Един историк изтъква: „Всички древни източници, както свидетелства всяка страница от това произведение, твърдят, че скитите се придвижвали от изток на запад, като този процес е ясно проследим – от Персия до Британия.“

Лалю Метев, 30 август 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Scythia: Historical Development and Cultural Heritage

Scythia, also known as Pontic Scythia, was a kingdom established by the Scythians during the 6th-3rd centuries BCE in the Pontic-Caspian steppe. The Scythians were a nomadic people who played a significant role in the history of the Eurasian steppe and left a profound impact on the cultural and political development of the region.

Origin and Early Migration
The Scythians originated from Central Asia, likely around the 9th century BCE, and arrived in the Caucasian steppe during the 8th and 7th centuries BCE as part of a significant movement of nomadic peoples from the Eurasian steppe. This movement began when another nomadic Iranian people, closely related to the Scythians, such as the Massagetae or the Issedones, migrated westward, forcing the early Scythians to move westward across the Araxes River. The Scythians then settled in the Caspian steppe, where they conquered the territory of the Cimmerians, another nomadic Iranian people, assimilating most of them and displacing the rest.

Settlement in the Caucasus and Expansion Southward
During this early migration, some groups of Scythians settled in the North Caucasian steppes and the foothills of the Caucasus Mountains east of the Kuban River, where they mixed with local populations and did not migrate south into Western Asia. Under pressure from the Scythians, the displaced Cimmerians migrated south along the Black Sea coast and reached Anatolia. The Scythians, in turn, later expanded southward, following the Caspian Sea coast and reaching the North Caucasian steppes, where they settled in the area between the Araxes and Kura rivers. They continued to expand into the region south of the Kura River in present-day Azerbaijan, where they settled around modern-day Mingachevir, Ganja, and the Mughan Plain. Eastern Transcaucasia became their center of operations in Western Asia until the early 6th century BCE, with this presence in Western Asia being an extension of the Scythian kingdom in the steppes.

Cultural Heritage and Archaeological Evidence
The earliest Scythians were part of the Srubna culture, and the archaeological movement of the Scythians into Transcaucasia is evidenced by the migration of part of the Srubna culture, which is primarily associated with the Y-haplogroup R1a, southward along the western coast of the Caspian Sea. The presence of the Scythians in Transcaucasia influenced their culture, such as the akinakes sword and the three-edged bronze arrowheads, which are typical of the Scythians but actually originated in Transcaucasia and were adopted by the Scythians during their stay in the Caucasus.

Genetic Map of Scythia
Genetic studies of the Scythians reveal a complex picture of their ancestry and migrations. Analyses of ancient DNA show that the Scythians had a mixed origin, including both local Eurasian components and genes from Central Asia. This confirms historical accounts of their migrations and interactions with various peoples. The genetic data also indicate that the Scythians had significant genetic diversity, which resulted from their nomadic lifestyle and the vast territories they inhabited.

Scythia and the Scythians played a key role in the history of the Eurasian steppe and left a significant cultural heritage. Their migrations and conquests shaped the political map of the region and influenced the cultural development of the peoples they came into contact with. The history of the Scythians is an example of the dynamics of nomadic peoples and their impact on the civilizations of the ancient world.

The Scythians have never completely disappeared; as shown by European sagas and historical sources, groups such as the Celts, Saxons, and Slavs share close connections with the Scythians. Genetic research confirms a significant relationship between Western Scythians and several European ethnic groups. This is unsurprising, given that Iranian peoples, including the Scythians, exerted substantial influence in Europe before the formation of modern European ethnicities.

When Arabs encountered the Vikings and Iranians in Europe, they referred to them as "magicians," reflecting their awareness of historical connections between these groups. The Eastern Vikings were inspired to travel to Iran after learning from their sagas that Germanic tribes originated from these lands. Even Herodotus mentions a "Germanic tribe" as part of the Iranian peoples.

Thus, many European ethnic groups retain Scythian narratives about their origins. European historians also note that Europeans have Scythian roots tracing back to Iran. One historian highlights, "All ancient sources, as evidenced on every page of this work, assert that the Scythians moved from east to west, a process clearly traceable—from Persia to Britain."

Lalu Metev, August 30, 2024  

Изследването представя цялостен и задълбочен анализ на историята, културното наследство и генетичните характеристики на Скития и скитските народи. Неговата висока стойност произтича от умелото съчетаване на исторически, археологически и генетични данни, което предлага многоаспектна перспектива за скитската култура и нейното влияние. Ключови предимства са приложеният мултидисциплинарен подход, широкият обхват и критичната интерпретация на исторически източници. Изследването се откроява със своята задълбоченост и последователна аргументация. Езикът е ясен и прецизен, което улеснява възприемането на сложните идеи и подчертава аналитичния подход на автора. Информацията е обективно представена, като се акцентира върху културното, генетичното и историческото значение на скитските народи. Трудът представлява значим принос към изучаването на скитската история и култура, особено в контекста на тяхното трайно влияние върху съвременните народи и култури в Евразия. Чрез своята интегрирана методология, той допринася за по-широкото разбиране на връзките между миналото и настоящето в историческата и културната еволюция на региона.