Нитранското княжество: Исторически контекст и политическа динамика

Историята на Нитранското княжество е тясно свързана с политическите и етнически процеси, протичащи в Централна Европа през IX век. Възникнало около 800 г. в покрайнините на Карпатската котловина, Нитранското княжество е едно от двете славянски политически образувания, които се формират вследствие на разпадането на Аварския каганат. Другото е Посавското княжество, разположено на територията на съвременна северна Хърватия. Анализът на тези княжества предоставя ценна информация за ранната история на региона и за процесите на етническа и политическа трансформация.

Политически характер на Нитранското княжество
Въз основа на съвременните писмени източници, Нитранското княжество не може да се разглежда като „племенно княжество“. Вместо това, то има изключително политически характер. Това означава, че неговото съществуване и функциониране са били определяни от политически, а не от етнически фактори. В този контекст, Нитранското княжество се отличава от други славянски области, където племенната структура играе по-значима роля.

Етническа идентичност и политизация
Етнонимът „славяни“ се използва за обозначаване на населението в Нитранското княжество, което го отличава от други славяноезични области, където се използват различни племенни названия. Това показва, че славянската идентичност в Карпатската котловина през IX век има не само културен, но и политически характер. Политизацията на славянската идентичност е резултат от пребиваването на тази територия в състава на Аварския каганат, което води до единен социален опит на славянското население.

Влияние на Аварския каганат
Пребиваването на Нитранското княжество в състава на Аварския каганат оказва значително влияние върху неговото развитие. Аварският каганат предоставя рамка за политическа организация и социална структура, която се запазва и след разпадането му. Това обяснява отсъствието на „племена“ в Нитранското княжество и политизацията на славянската идентичност.

Историята на Нитранското княжество е пример за сложните политически и етнически процеси, протичащи в Централна Европа през IX век. Нитранското княжество не е „племенно княжество“, а политическо образувание, което използва етнонима „славяни“ за обозначаване на своето население. Политизацията на славянската идентичност и отсъствието на племенна структура са резултат от влиянието на Аварския каганат и единния социален опит на славянското население в Карпатската котловина.

Този анализ предоставя нови перспективи за разбирането на ранната история на региона и подчертава значението на политическите фактори в процеса на формиране на славянските княжества.

Исторически контекст
Трактатът „Обращение на баварците и карантанците“ (лат. Tractatus „Conversio Bavarorum et Carantanorum“) е съставен около 870 г. в Залцбург. Той описва християнизацията на баварците и карантанците, както и разпространението на християнството в тези региони.

В посочения трактат се описва изгонването на Моймир от Нитра около 833 г., където той е имал владение (proprietas). Важно е да се отбележи, че този трактат не прилага никакво етническо обозначение към първоначалната полития на Прибина и дори не го нарича княз. Нито един от източниците не съобщава името на „племето“, което може да се свърже с Нитранската земя. Опитът на словашкия историк Я. Щайнхюбел да разглежда Нитранската земя като „племенно княжество“ на някакви нитравани, чието име било произлязло от името на реката, изглежда безоснователен.

Политическа динамика
Нитранската земя, завладяна от Моймир, се превръща в уделно владение в състава на Моравия, предавано на представители на управляващия моравски род. В Нитра управлява племенникът на моравския княз Ростислав, Святополк. Франкските източници описват нахлуването на Карломан в „страната на Святополк“ през 869 г. и признаването на сюзеренитета на Карломан от Святополк през 870 г. Святополк фигурира също в адресата на булата на папа Адриан II „Gloria in excelsis Deo“.

Етническа идентичност
Франкските автори при обозначаването на Нитранското княжество апелират не към „племето“, а към управителя. Вероятното отсъствие на особена „племенна“ идентичност в Нитранската земя обяснява липсата в писмените източници на етническо противопоставяне между Моравия и Нитранската земя при ясно политическо разграничение. В Хрониката на Регинон Прюмски се споменава кампания срещу моравските „страни“, което показва, че от гледна точка на франките, двете страни съставляват една етнополитическа единица (gens).

В подкрепа на съществуването на особено „племе“ в Нитранската земя често се привеждат сведенията на „Баварския географ“. В него фигурират загадъчни „моравани“ (Merehani), които някои изследователи предпочитат да виждат като жители на Нитранската земя. Това свидетелство доказва не съществуването на особено „племе“ в Нитранската земя, а разпространението на името моравани върху Нитранската полития.

По-вероятно обяснение за появата на две моравски „племена“ в текста на „Баварския географ“ е отъждествяването на второто от тях с други „моравани“ – славянско „племе“, локализирано на територията на съвременна Сърбия.

Допълнителни коментари
Информацията от петицията на баварските епископи, адресирана до папа Йоан IX (900 г.), споменава неназован „народ“ (gens), който може да е населявал Нитранската земя. Епископите протестират срещу създаването на нова църковна организация в Моравия през 899 г., тъй като според тях тази територия трябва да принадлежи към диоцеза Пасау. Те обръщат внимание на факта, че Йоан VIII посвещава Вихинг за епископ на Нитра, изпращайки го към новопокръстен народ, покорен и покръстен от Святополк.

Изследователите по различен начин отговарят на въпроса къде трябва да се локализира новопокръстеният народ. Някои го идентифицират с висляните, други го поставят в района на Потисие, а трети разглеждат новопокръстения народ като жителите на Нитранската земя или прилежащите територии на източна Словакия.

Заключителни мисли
Посвещаването на Вихинг за епископ на Нитра не означава непременно, че обектът на пастирската грижа на епископа трябва да се намира близо до неговата резиденция. Идентификацията на „новопокръстения народ“ с висляните изглежда по-малко предпочитана от идентификацията му с жителите на Средното Потисие или Източна Словакия.

Така, господстващият етнически дискурс е принуждавал епископите да наричат „племе“ дори това, което не е било никакво „племе“. Единствената общност, която може да бъде локализирана на територията на бившето ядро на Аварския каганат, са преденецентите (Praedenecenti), споменати в „Анали на кралството на франките“ през 822 г. и 824 г.

Значението на името „преденеценти“ остава неясно, но има основания да се смята, че то не е произлязло от географско название и не е характерно за славянската етнонимия. Това име може да указва на особени обстоятелства на формиране на тази общност, вероятно обяснявани с бързия възход на нови елити в условията на политически вакуум след падането на аварската власт.

Лалю Метев, 1 септември 2024 г.